Решение № 89 от 22.02.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Варна, 22.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ралица Ц. Райкова при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело № 20233100900319 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Колект БГ“ АД, ЕИК 203693558, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Витоша, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4, ет. 6, представлявано от Ю.Б.Ц., срещу 1/ Н. Н. А., ЕГН **********, с адрес: гр. ******, и 2/ И. И. И. ЕГН **********, с адрес: гр. ****** с която са предявени обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД, за солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищеца следните суми, дължими по Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот № HL34280/ 17.03.2008г., ведно с всички допълнителни споразумения към същия:

- сумата от 100 000 шв. франка /сто хиляди швейцарски франка/, представляваща частичен иск от иск в общ размер на 143 036,70 шв. франка, представляваща неизплатена главница по процесния договор;

- сумата от 10 166 шв. франка /десет хиляди сто шестдесет и шест швейцарски франка/, представляваща дължима мораторна лихва, начислена върху частично претендираната главница за периода от 06.06.2020г. до 06.06.2021г.;

- сумата от 271,27 швейцарски франка /двеста седемдесет и един франка и 27 сантима/, представляващи неиздължени суми за имуществена застраховка;

- сумата от 1 285,68 лева /хиляда двеста осемдесет и пет лева и 68 ст./ представляваща неиздължени суми за заплатени нотариални такси.

В рамките на производството са направени ВЪЗРАЖЕНИЯ за нищожност, поради противоречие със закона и добрите нрави на процесния договор за кредит, поради 1 неспазване на законовото изискване за изготвяне на договора и споразуменията в шрифт „12“, което затруднявало възприемането им от потребителя, с правно основание чл. 26 ал.1 предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД; за нищожност на договора за цесия поради липса на съгласие и предписана от закона форма – чл. 26 ал.2 предл. 2 и 3 от ЗДД; за погасяване на задълженията по давност – чл. 110 и сл. ЗЗД, както по отношение на главница, така и за акцесорните задължения.

ИЩЕЦЪТ твърди, че на 17 март 2008 г. между „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749 /старо наименование „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД/, като кредитор и Н. Н. А., ЕГН **********, като кредитополучател бил сключен Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот № HL 34280 с разрешен и усвоен размер EUR 85 000 /уговорен като равностойност на швейцарски франкове/ и срок за ползване и погасяване до 31.03.2039г., при приложим лихвен процент в швейцарски франкове - БЛП на Банката за жилищни кредити в швейцарски франка / към датата на сключване на договора 4,50 процента/, плюс договорна добавка от 1,15 пункта. Съгласно чл. 3, ал. 3 от Договора за кредит, при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължал лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница плюс наказателна добавка 10 пункта. В чл. 4 т.2 от Договора, кредитополучателят се бил задължил да заплаща на банката такса за управление на кредита в размер на 0,3% върху размера на непогасената главница, дължима в началото на всяка следваща година, считано от датата на усвояване на кредита. За обезпечаването на вземането на банката, била учредена договорна ипотека, вписана в СВ - гр. Варна, вх. рег. № 173/27.03.2008г., дв. вх. рег. № 7675/27.03.2008г., акт № 19, том 7. Учредена била и законна ипотека вписана в СВ гр. Варна, с вх. рег. № 175/27.03.2018 г., дв. вх. рег. №1787678/27.03.2008 г., акт №165, том 1 върху недвижимия имот: Ателие № В – 7 -1, находящо се в гр. Варна, община Варна, ж. к.

„Възраждане“, бл. В /2/, ет. 7.

Вземанията на Банката по договора за кредит били прехвърлени към „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, ЕИК 130950970 с Договор за прехвърляне на вземанията от дата 05.02.2008г. На 24.08.2009г между „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, Кредитополучателя Н.

Н. А. и И. И. И. с ЕГН ********** бил сключен Договор за встъпване в дълг, по силата на който последният бил встъпил като съдлъжник по отношение на задълженията на Н. Н. А..

С Допълнително споразумение от 30.09.2009г., подписано между „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, кредитополучателя Н. Н. А. и съдлъжника И. И. И., бил уговорен 12-месечен период на облекчено погасяване на дълга, считано от следващия падеж. Страните се били договорили, че през периода на облекчено погасяване се начислявала фиксирана годишна лихва в размер на 3,99%, като след изтичане на периода на облекчено погасяване върху общия размер на дълга се начислявала годишна лихва в размер на сбора на действащия БЛП за жилищни кредити в съответната валута плюс договорна лихвена надбавка в размер на 0,28 пункта.

С последващо Допълнително споразумение от 25.10.2010г. отново бил уговорен 12месечен период на облекчено погасяване на задължението, считано от следващия падеж.

2

През периода на облекчено погасяване се начислявала фиксирана годишна лихва в размер на 4,24%, като след изтичане на периода на облекчено погасяване върху общия размер на дълга се начислявала годишна лихва в размер на сбора на действащия БЛП за жилищни кредити в съответната валута плюс договорна лихвена надбавка в размер на 0,64 пункта.

На 18.08.2011г. между „Бългериън Ритейл Сървисиз" АД, кредитополучателя и съдлъжника е било сключено допълнително споразумение, с което се прекратява действието на въведеното облекчено погасяване на общия дълг, считано от датата на подписване на споразумението.

С последващо Допълнително споразумение от 23.08.2011 г., сключено между страните бил уговорен нов 6-месечен период на облекчено погасяване на задължението, считано от следващия падеж. През периода на облекчено погасяване се начислявала фиксирана годишна лихва в размер на 2,63%, като след изтичане на периода на облекчено погасяване върху общия размер на дълга се начислявала годишна лихва в размер на сбора на действащия БЛП за жилищни кредити в съответната валута плюс договорна лихвена надбавка в размер на 0,90 пункта.

С ново допълнително споразумение от 26.04.2012г. бил уговорен 12-месечен период на облекчено погасяване на задължението, считано от следващия падеж. През периода на облекчено погасяване се начислявала фиксирана годишна лихва в размер на 4,54%, като след изтичане на периода на облекчено погасяване върху общия размер на дълга се начислявала годишна лихва в размер на сбора на действащия БЛП за жилищни кредити в съответната валута плюс договорна лихвена надбавка в размер на 1,32 пункта.

Твърди, че кредитополучателят и съдлъжникът не били изпълнили пълно и точно задължението си по процесния договор, като настъпили основания за обявяване на предсрочната му изискуемост.

На 20.05.2016г. „Юробанк България" АД отново била изкупила задължението на Н.

Н. А. и И. И. И. произтичащо от Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот HL 34280 от 17.03.2008г., ведно с всички обезпечения и принадлежности към него. За извършеното прехвърляне страните са били уведомени с нарочни уведомления към които им е връчена и Нотариална покана за предсрочна изискуемост на кредита. За извършените връчвания са съставени Констативни протоколи, предвид което предсрочната изискуемост на кредита е била обявена на 18.06.2018г. на И. И., а на Н. Н. на 25.09.2018г.

Вземанията на Банката по договора за кредит, ведно с всички обезпечения и принадлежности са цедирани отново – този път към „Колект БГ“ ЕАД, ЕИК 203693558 с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 27.03.2020г., влязъл в сила на 03.04.2020г. Уведомлението за извършеното прехвърляне на дълга е било връчено на Н. Н.

А. на 24.01.2023г. на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК, а на И. И. И. е било връчено лично на 07.12.2022 г.

С уточнителна молба с вх. № 15507/21.06.2023 г. ИЩЕЦЪТ твърди, че задължението за двамата ответници било възникнало при условията на солидарност, на основание 3 сключен Договор за встъпване в дълг от 24.08.2009г., съгласно който И. И. бил встъпил, като съдлъжник и се бил задължил солидарно с Н. А.. Твърди се, че от 10.04.2013г. кредитополучателите преустановили редовното плащане по Договора за дължими вноски за главница и лихви, които били частични, непълни и забавени. Към 29.01.2018г. незаплатените вноски били в общ размер на 68 930,49 швейцарски франка, от който момент банката била обявила задълженията за предсрочно изискуеми.

По отношение на извършените плащания се излага, че са платени: 2 168,54 шв. франка - главница; 208,10 шв. франка – имуществена застраховка; по отношение на извършените разходи от кредитора представляващи нотариални такси, не е имало погасяване. Уточнява, че не се претендира договорна лихва, а само мораторна считано от връчване на предсрочната изискуемост.

Последното плащане по договора било извършено на 17.06.2016 г. в размер на 19,19 шв. франка, с което била погасена възнаградителната лихва.

Пояснява, че претендираните имуществени застраховки се начислявали месечно, но не били част от дължимата месечна вноска по процесния договор. От общата сума имуществени застраховки – 479,37 шв. франка, била заплатена сума в размер на 208,10 шв. франка, като дължими към датата на депозиране на исковата молба били 271,27 шв. франка.

Сочи, че задължението за заплащане на имуществените застраховки произтичало от чл. 10 т.3 от процесния договор за кредит, съответно от договора за встъпване в дълг.

По отношение на заплатените от банката нотариални такси сочи, че същите се дължали от ответниците отново на основание чл. 10 т.3 от процесния договор за кредит, съответно от договора за встъпване в дълг. Дължимата сума била в общ размер на 1285,68 лв., като са представени доказателства за заплащането на сумите.

С уточнителна молба с вх. № 15508/21.06.2023 г. ИЩЕЦЪТ коригира петитума на иска си по отношение на претендираните суми.

Ищецът заявява изрично, че в случай че съдът приемел, че предсрочната изискуемост не била редовно обявена, то той реализирал това си право по отношение на пълния неизплатен остатък по договора за кредит с предявяването на исковата молба.

В срока по чл.131 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА И. И. И. е постъпил отговор на исковата молба, в който изразява становище за допустимост на исковете, но оспорва тяхната основателност. Твърди, че бегло познава другата ответница и не бил поемал задължения с нея по процесния договор за кредит, като не бил подписвал нито Договор за встъпване в дълг от 24.08.2009г., нито всички описани от ищеца допълнителни споразумения. Оспорва истинността на подписите под всички изброени документи, като твърди, че не са негови. В условията на евентуалност излага като аргументи, че договорът за цесия от 27.09.2007г. бил нищожен поради липса на предмет, тъй като към него момент не е бил сключен Договора за кредит за покупка и довършване на недвижим имот от 17.03.2008г. Отделно, ако пък договорът за цесия се счетял за действителен, то договорът за встъпване в дълг не бил породил правното си действия, тъй като „Юробанк България" АД 4 не била уведомила съгласно чл. 99 от ЗЗД длъжника Н. А. за цедиране на вземането. На тези основание счита за неоснователни претенциите към него. Твърди, че не бил уведомяван и за Договора за прехвърляне на вземания от 20.05.2016г., с който вземането било отново изкупено и прехвърлено на „Юробанк България" АД. Твърди, че и другата ответница не била редовно уведомявана за цесиите. Твърди, че не са редовно уведомени и за предсрочната изискуемост. Оспорва съдържанието на констативния протокол, както и разписката на призовкаря, с който се сочи че му били връчени Нотариални покани от „Бългериън Ритейл Сървисиз" АД и „Юробанк България" АД. Посочва, че двата констативни протокола били изготвени въз основа на една и съща разписка, като констатациите в нея не отговаряли на констатациите в констативния протокол. Посочва, че в Уведомлението от „Бългериън Ритейл Сървисиз" АД посочената дата на сключване на договор за цесия не съответствала на датата на посочената в Договора за встъпване в дълг, нито на датата, на която ищецът твърди в исковата молба, че било прехвърлено вземането.