Определение № 9 от 07.01.2025, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№9 гр. Смолян, 07.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело № 20255400500004 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 128/03.10.2024 г. по гр.дело № 337/2023 г.

Девинският районен съд ПРИЗНАВА уволнението, извършено със Заповед № 6/30.06.2023 г. на и. д. Директор на ТП „ДЛС - И.“, гр. Д., за НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ Заповед № 6/30.06.2023 г. на и. д. Директор на ТП „ДЛС - И.“, гр.

Д., с която на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 от КТ, считано от 05.07.2023 г., е прекратено трудовото правоотношение с Ю. С. К.; ВЪЗСТАНОВЯВА Ю. С. К. на предишната му работа на длъжността: „сезонен работник горско стопанство“, с място на работа в ТП „Държавно ловно стопанство „И.“ – Д.;

ОСЪЖДА ТП „ДЪРЖАВНО ЛОВНО СТОПАНСТВО - И.“-гр. Д. да заплати на Ю. С. К. сумата от 8 421,60 лева, представляваща обезщетение за шест месеца за времето, през което ищеца е останал без работа, считано от 05.07.2023 г. до 05.01.2024 г., както и 1 640 лева разноски.

На следващо място, с решението е осъдено ТП

„ДЪРЖАВНО ЛОВНО СТОПАНСТВО - И.“-гр. Д. да заплати сумата от 437 лева държавни такси в полза на държавата по бюджета на съдебната власт.

Срещу това решение е постъпила допустима въззивна жалба от ТП „ДЪРЖАВНО ЛОВНО СТОПАНСТВО - И.“, гр. Д., чрез пълномощника адв.Б. П., с искане да бъде отменено и исковете по чл.344, ал.1 1

КТ на Ю. К. – отхвърлени. Стопанството претендира и за направените по делото разноски за двете инстанции.

В жалбата се твърди, че ищецът е работил при ответника на длъжностите “дивечовъд“ по Трудов договор № 10/03.5.2019 г. и “сезонен работник горско стопанство“ по Трудов договор № 4/20.04.2023 г. Със Заповед № 6/30.06.2023 г. на основание чл.325, ал.1, т.4 от КТ поради завършване на определена работа-завършване на ловностопанските мероприятия през пролетта на 2023 година, включващи засаждане на дивечовите ниви за добив на сочен фураж за дивеча и прибиране на пролетната реколта от груб фураж, е прекратено трудовото правоотношение с ищеца за длъжността “сезонен работник горско стопанство“, считано от 05.07.2023 г. Мотивите и правното основание, на които е издадена атакуваната заповед № 6/30.06.23 г., са във връзка и на основание сключен Трудов договор № 4/20.04.2023 г. по чл.68, ал.1, т.2 от КТ, заявление от ищеца с вх.№ 32-328/20.04.2023 г. Трудовият договор от 20.04.2023 г. е връчен на ищеца, ведно със заверено уведомление от ТД на НАП и длъжностна характеристика, като и на трите документа се е подписал саморъчно, известно му е тяхното съдържание и не е направил никакви възражения.

Затова жалбоподателят счита, че се опровергава твърдението на ищеца, че е имало други договори с различно съдържание, които са били разписани от него по друго време, различно от Трудов договор от 20.04.2023 г.

Смята още, че това негово твърдение се опровергава изцяло от справката за приети и отхвърлени уведомления по чл.62 ал.5 КТ с вх.№ 21388233008457/20.04.2023 г. от НАП в 17:37:05 ч. на същата дата на постъпването. Ищецът твърди, че дейностите по сключения между него и ответника договор не са завършени и че към момента, когато му е връчена Заповед № 6/30.06.2023 г., без основание се придава сезонен характер и че същите продължавали да се осъществяват, вкл. и към момента на депозиране на исковата молба - 01.09.2024 г. Според жалбоподателя, това твърдение се оборва от приложените към отговора писмени доказателства: Заповед № 3-32280/31.05.2023 г. на ИД на ТП “ДДС “И.“-Д. на основание чл.174, ал.2 от ЗГ и назначаване на служители на длъжността “сезонен работник горски стопанство“ по реда на чл.68, ал.1, т.2 КТ /до завършване на определена работа/. С тази заповед е назначена комисия от 7 длъжностни лица, които периодично са извършвали теренна проверка относно качеството на 2 изпълнение на възложената работа на лицата, които заемат тази длъжност “сезонен работник горско стопанство“. След завършване на всяка определена работа, комисията е съставяла и представяла протоколи. В този смисъл е и съставеният протокол -32-43/30.06.2023 г. на комисия в състав от трима души, които са извършили документална и теренна проверка във връзка с изпълнението на дейности от сезонните работници, сред които и ищецът.

В жалбата се оспорва твърдението на ищеца, че ответното предприятие е смесило термините „сезонна работа“ и „срочен договор“. Ищецът е поискал да бъде назначен за “сезонен работник горско стопанство“, каквато длъжност съществува в щатното разписание, утвърдено при ответника. Сезонният работник осъществява сезонна работа и това обстоятелство е било известно на ищеца, предвид представените от него поискани документи, приложени към заявлението му. Твърдението му, че е бил подведен, се определя от стопанството като несъстоятелно: подписал е не един, а няколко документа, без да направи нито едно възражение, ето защо не може да се приеме, че е бил подведен.

Жалбоподателят оспорва довода на ищеца, че трудовият договор от 20.04.2023 г. е недействителен, евентуално - че е недействителна посочената в него клауза. Основанията в общия закон-по чл.26-34 ЗЗД, за недействителност на договорите или част от съдържанието им, намират субсидиарно приложение, доколкото нещо друго не е уредено в КТ, което значи, че наличието на определени пороци на договора, сочещи на нищожност или унищожаемост по ЗЗД,е възможно да водят до недействителност на трудовия договор. Вярно е обстоятелството, че КТ борави само с понятието „недействителност“, като страните не могат да се позовават на недействителност на трудовия договор или на отделни негови клаузи, докато тя не бъде обявена от съда.

Според жалбоподателя, оспорваната клауза в трудовия договор от 20.04.2023 г. не е недействителна, както и целият трудов договор. Хипотезите по чл.74, ал.1 КТ са лимитативно изброени, а след като КТ се явява специален спрямо общия закон[1]ЗЗД, то и визираната предпоставка “заобикаляне на закона“ следва да се разбира само в рамките на КТ и производните от него нормативни актове. В случая липсва и злоупотреба с права от страна на работодателя, тъй като трудовите права и задължения са осъществени 3 добросъвестно от страните по трудовото правоотношение, съобразно изискванията на законите. Ищецът е този, който е поискал да бъде назначен като “сезонен работник горско стопанство“ и е назначен на тази длъжност, която принципно има срочен характер. На тази длъжност ищецът е започнал работа, т.е., започнало е от негова страна изпълнение на новите трудови функции. В исковата молба ищецът не е развил съображения, че сключеният при тези условия трудов договор е нищожен поради противоречие със закона, злоупотреба с права, липса на основание, симулативност. Добросъвестността на работодателя-ответното предприятие не е оборена. Ищецът не установява, че правната възможност за сключване на договор за определен срок в полза на работодателя /допустимо само по себе си правно действие/ е използвана целенасочено-за прекратяване на трудовото правоотношение с него. Ако ответникът е искал да прекрати трудовия договор с ищеца по този начин, той не би го сключвал, след като го е прекратил със Заповед № 3 от 20.04.2023 г.

След сключване на трудовия договор за „сезонен работник горско стопанство“ ищецът е бил допуснат до работа и той е изпълнявал задълженията си по новата длъжност. Работодателят —ответното предприятие му е осигурил нормални условия на работа, съобразно характера на заеманата длъжност и след извършената констатация от назначената комисия ,че работата, за която е назначен, е извършена-приключена, работодателят едностранно и при съблюдаване изискванията на КТ е прекратил трудовото правоотношение, което е съгласувано с по горестоящия орган в лицето на ЮЦДП-Смолян.

Изтъква се в жалбата, че страната, в чиято полза е уговорен срокът на договора, може да го прекрати по всяко време, след като изпълнението по него е започнало, до уговорения срок, без да е необходимо да се обосновава.

Предвид обстоятелството, че ищецът не е обосновал искането си за прогласяване недействителността на трудовия договор от 20.04.2023 г. или на клауза от него, като не е посочил от какво произтича тази недействителност, се иска съдът да приеме, че направените фактически твърдения на ищеца по този иск не са установени, поради което съдът не следва да се произнасяте по този иск. Съображенията, които ищецът следвало да посочи в горния смисъл, са от значение и за защитата на ответното предприятие.Тези съображения липсват и искът е останал недоказан, поради което се иска да бъде отхвърлен.

Според жалбоподателя, съдът няма право да се произнася дали един трудов договор или негова клауза са недействителни, и да преценява сам 4 предпоставките на чл.74 КТ, тъй като подобен довод не е въведен като основание на исковата молба.

С жалбата се оспорва изводът на съда, че не са спазени изискванията да е сключен срочен трудов договор на основание чл.68, ал.1, т.2 КТ „до завършване на определена работа“; съответната работа, с оглед на която е сключен трудовият договор, да е била довършена; компетентен орган на работодателя да е прекратил трудовото правоотношение. Твърди се, че съдът не държи сметка за обстоятелствата, че със заявление вх.№ 32-328//20.04.2023 г. ищецът е подал заявление до директора на ответното предприятие с искане:“Моля да бъда назначен на длъжност“сезонен работник горско стопанство“ в повереното ви предприятие за определен срок - от 20.04.2023 г. до приключване засаждането на дивечовите ниви за добив на сочен фураж и прибиране на пролетната реколта от груб фураж, но със срок те по късно от началото на м.юли 2023 година“; на основание това заявление е сключен трудов договор № 4/20.04.2023 г. по чл.68,ал.1,т.2 КТ на длъжността „сезонен работник горско стопанство“ за определен срок-до завършване на ловностопанските мероприятия през пролетта на 2023 година, вкл.засаждане на дивечовите ниви за добив на сочен фураж за дивеча и прибиране на пролетната реколта от груб фураж. Трудовият договор е подписан от ищеца и му е връчен на 20.04.2023 г. На същата дата е изпратено уведомление по чл.62,ал.5 КТ. Работодателят е сключил трудов договор с ищеца, съобразявайки се с съдържанието на подаденото от него заявление вх.№ 32328/20.04.2023 г. Сключеният договор е на основание чл.68,ал.1,т.2 КТ-срочен трудов договор до завършване на определена работа, което е видно от съдържанието на трудовият договор т.7; определената работа,посочена в трудовия договор, е завършена и това се установява от Протокола на нарочно назначена комисия,който протокол се намира в личното трудово досие на ищеца; трудовият договор е прекратен от работодателя. Според жалбоподателя, всичко изложено обосновава извода, че в случая е приложима нормата на чл.325, ал.1, т.4 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца с ответното предприятие.

Липсват каквито и да е било неясноти относно срока на сключения договор, счита жалбоподателят; както и че т.7 от ТР не води до така направения необоснован извод на първоинстанционния съд. Твърди се, че трудовият договор е срочен, а не за неопределен срок, както е приел в 5 мотивите си ДРС. Има един действащ между страните трудов договор и той е регистрираният в НАП-срочен трудов договор за извършване на определена работа, а не трудов договор, сключен за неопределено време.

Жалбоподателят смята за необоснован извода на съда, че не следва да се произнася по оплакването за недействителност по чл.74 КТ на трудовия договор с отделен диспозитив в съдебният акт, а само следва да констатира тези възражения в мотивите си, тъй като производството е с правно основание чл.357 от КТ във вр. с чл.344, ал.1, т.1, т.2 и 3 КТ, а не за обявяване клаузи за недействителни по съществуващо трудово правоотношение между страните. С оглед особеностите на трудовото правоотношение, правните последици от недействителност на трудов договор или на отделни негови клаузи, независимо от вида на порока са еднакви, и се обявяват по един и същи начин.