Определение № 768 от 20.05.2026, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 654/2026
- Вид
- Определение № 768
- Подписан
- 20.05.2026
- В сила
- 20.05.2026
- Състав
- Петър Узунов, Вера Коева, Милена Каменова
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260 · Граждански процесуален кодекс
- чл.261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.267, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.275, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.633 · Граждански процесуален кодекс
- член 14 · Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственостТекст от значение за ЕИП.
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл. 36, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 768 гр. Благоевград, 20.05.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Петър Узунов
Членове:
Вера Коева
Милена Каменова като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно частно гражданско дело № 20261200500654 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 278 вр. чл. 248 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх.№4054/30.04.2026., подадена от адв. М.
Л., като пълномощник на М. М., против определение №304/21.04.2026г. по ч.гр.д.№1998/2025г. по описа на РС-П. с което е уважена частично молбата на молителя по реда на чл. 248 ГПК и са му присъдени разноски в размер на 40 евро.
В частната жалба са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Оспорват се доводите на съда, че казусът не се отличава с правна и фактическа сложност, както и че положеният от адвоката труд не е голям, за да се обоснове присъждане на поискания от жалбоподателя размер за адвокатско възнаграждение.
Независимо от бланкетността на възражението се твърди, че адвокатът изследва в цялост претендираното възражение, за да проведе адекватна защита. Поддържа се, че възнаграждението на адвоката на длъжника по заповедното производство при подаване на възражение следва да се определи по реда на чл.7, ал.7 вр. с ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, въз основа на заявения материален интерес, което в случая е 230,08 евро. Излагат се подробни съображения в насока вида на заповедното производство и вида и обема на свършената от 1 адвоката работа, която освен подаване на възражение изисквало и преценка на доказателствата и приложимото право, попълване на възражението и евентуално проверки на етапа на производството. При евентуалност се поддържа, че дължимото в този случай възнаграждение на адвоката на длъжника, осъществил правната защита при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА следва да се определи по реда на чл.6, ал.1, т.3 от цитираната Наредба, което възнаграждение в този случай е дължимо в размер на 100 евро. Иска се отмяна на обжалваното определение и уважаване на молбата за изменение на определението в частта за разноските, като се присъди изцяло поискания размер от 230,08 евро за адвокатско възнаграждение, договорено по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗА, а при евентуалност в размер на 100 евро. Поискано е присъждане на разноските по настоящото производство в размер на 7,67 евро за заплатена държавна такса.
Препис от частната жалба е връчена на насрещната страна, която в срока по чл.267, ал.1 ГПК е подала отговор. Жалбата се оспорва като неоснователна.
Сочи се, че съдът е съобразил обстоятелствата по делото и приложимата съдебна практика, включително и задължителната такава на СЕС, фактическата и правна сложност на делото и реално извършената от адвоката работа. Оспорва се твърдението на жалбоподателя за вида на извършената от пълномоника работа о конкретното дело, доколкото се твърди, че защитата се изразява едниствено в подаване на възражение по реда на чл.414 ГПК и не се изисква прилагане и изследване на доказателства и изразяване на становище по основателността на претенцията.
Частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в срока за обжалване /чл.275, ал.1 ГПК/ и отговаря на изискванията за редовност, съгласно чл.275, ал.2 вр. с чл.260 и чл.261 ГПК.
За да се произнесе по същество, съдът съобрази следното:
Производството по ч.гр.д.№ 1998/2025г. пред РС- Петрич е било образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „СВ“ АД срещу длъжника М. Й. М., за заплащане на парични суми.
Заявлението е уважено и в полза на заявителя е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1272/30.12.2025г., с 2 което е разпредено на длъжника М. Й. М., ЕГН **********, гр. С. 1729 С. ж.к.
М. 1А бл. 506А вх. 2 ет. 4 ап. 28, общ. Столична, обл. София (столица), да заплати на кредитора СВ АД ЕИК ************, седалище и адрес на управление гр. С. БЦЦ Ц.Б., бул. Ц.Б. III, 159, ет. 2 и 3, общ.Столична, обл.
София (столица), сумите: 768,84 BGN (седемстотин шестдесет и осем лева и 84 стотинки), представляваща главница - Преписка по договорна сметка 2800065668 потребена вода от длъжника за имота му на горепосочения адрес за периода от 13.07.2024 г. до 14.07.2025 г., ведно със законната лихва за период от 30.12.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 142,08 BGN (сто четиридесет и два лева и 08 стотинки), представляваща лихва - върху главница за периода от 21.09.2024 г. до 20.08.2025 г., както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 21,25 BGN (двадесет и един лева и 25 стотинки), юрисконсултско възнаграждение в размер на:
80,00 BGN (осемдесет лева). В заповедта е посочено, че вземането произтича от следните обстоятелства: Дължими, но неизплатени и до датата на подаване на Заявлението суми за предоставени на посочения длъжник ВиК услуги в имота въз основа на договорни отношения, които са регламентирани с Общи условия на СВ АД, които са одобрени от КЕВР с Решение №ОУ064/17.07.2006 и Решение №ОУ-2 от 13.07.2016г., в сила от 28.08.2016г.
Клиентски номер (Бизнес партньор): 1005123515. Съдебна договорна сметка:
2800065668.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който в срока по чл.414, ал.1 ГПК е подал възражение, към което е приложено пълномощно и договор за правна защита и съдействие, от които се установява, че възражението е подаденото от името на длъжника чрез пълномощник, упълномощен да извърши процесуалното действие по подаване на възражение от адв. М. Л. при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. С възражението е поискано от длъжника присъждане на разноски в размер на 450 лева /230,08 евро/, на основание чл.6, ал.1, т.3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С разпореждане № 231/26.01.2026 г. заповедният съд е приел възражението за допустимо и на основание чл.415 ГПК дал указания на заявителя да предяви иск за установяване съществуването на оспореното вземане.
В указания срок по чл.415, ал.1 ГПК от заявителя по заповедното 3 производство не е представена искова молба, поради което с определение № 162/10.03.2026г. , на основание чл.415, ал.5 ГПК издадената заповед за изпълнение е обезсилена и производството прекратено.
В срока за обжалване на горното определение с молба от 06.04.2026г. длъжникът е поискал допълване на определението като се присъдят на пълномощника на страната, за осъщественото представителство по реда на чл.
38, ал.1, т.2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева /230,08 евро/.
Съдът е извършил размяна на тази молба по реда на чл.248, ал.2 ГПК, като в указания срок от заявителя молбата е оспорена и е направено възражение за прекомерност.
С обжалваното определение заповедният съд е уважил частично молбата на длъжника и допълнил определение № 162/10.03.2026г. и е осъдил заявителя „СВ“ АД, ЕИК ************ да заплати на адв.М.Л. адвокатско възнаграждение по чл.414 ГПК, на основание чл.38 от ЗА, в размер на 40 евро. За да уважи молбата на длъжника само частично заповедният съд е уважил възражението за прекомерност , направено от заявителя. Приел е, че поисканото адвокатско възнаграждение е прекомерно, като е съобразил съдебната практика, вида на производството и реално свършената от пълномощника на длъжника работа.
При така установеното, оспорването е неоснователно:
На основание чл.78, ал.1 вр. с ал.3 ГПК страните имат право на разноски – ищецът, съобразно уважената част и ответникът, съобразно отхвърлената част от исковете. Съгласно чл. 36, ал.2 от ЗА размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде справедливо и обосновано.
В Решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните разноски според правото на ЕС. В пар. 21 е припомнено, че член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е посочено, че от съображение 17 от Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея мерки, процедури и средства за защита следва да се определят във всеки случай по такъв начин, че да отчитат надлежно специфичните особености на 4 случая, при все това член 14 от Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират възстановяването единствено на "разумни" съдебни разноски. Правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, които трябва да се положи за защитата на съответното право. Съдебните разноски, които следва да понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат "пропорционални". Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се преценява отделно от разноските, които спечелилата делото страна действително е понесла за адвокатска помощ, стига те да са разумни. Макар изискването за пропорционалност да не означава, че загубилата делото страна трябва непременно да възстанови всички направени от другата страна разноски, то все пак изисква страната, спечелила делото, да има право на възстановяване поне на една значителна и подходяща част от разумните разноски, които действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да може във всеки случаи, в които прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до резултат, които се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този режим. " На основание чл.633 ГПК решенията на Съда на Европейските общности са задължителни за съдилищата в страната и имат превес над националното законодателство.
Според цитираните постановките на решението на СЕС, на което се позовава и жалбоподателят, е постановено, че във всички случаи съдът държи сметка и преценка дали претендираният размер разноски с оглед на конкретния случай съответстват на принципа за пропорционалност и справедливост съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото и в съответствие със действително извършената работа от пълномощника,т.е. за определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение определящ е не само и единствено размера на заявения материален интерес и съдът не е длъжен да прилага минималните размери на адвокатските възнаграждение, установени с Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако прецени, че с оглед на конкретните особености на случая определеният размер разноски не може да бъде обосновано с преследване на „легитимни цели“ .
5
С оглед изложеното следва, че в случая при своевременно направено от заявителя възражение за прекомерност на поисканото от длъжника адвокатско възнаграждение, правилно първоинстанциноният съд е съобразил горните разрешения, задължителни за българските съдилища и е отказал пряко да приложи Наредбата, на която жалбоподателят се позовава, като присъди минимални размери, посочени в нея. Според съдебната практика тези размери могат да послужат само за ориентир.
В конкретния случай следва да се държи и сметка, че става дума за възнаграждение, което не е договорено доброволното въз основа на проява на договорната свобода между страните /клиент - адвокат/, а се касае до такова по реда на чл.38 от ЗАДв., което предполага заплащане на възнаграждението директно на адвоката, осъществил безплатна правна помощ на страната, по изключителната преценка на съда.
При направено своевременно възражение и при преценка на повиканият размер не съответства на фактическата и правна сложност на делото, на заявения интерес, но и на реално извършената, но и дължима от адвоката работа, съдът не само не следва, но и е длъжен да определи такъв размер адвокатско възнаграждение, което да съответства на горните критерии, за да се обезпечи упражняване на правото на разноски законосъобразно /чл.3 ГПК/.
Разпечатката съдържа 39 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9c3dc86c-955e-4712-8739-340bb7576f97