Решение № 232 от 05.09.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. Бургас, 05.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Кр. Георгиева

Членове:

Диана К. Мицканова-Лазарова

МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря Карина Г. Трендафилова в присъствието на прокурора Благовест Д. Вангелов като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Въззивно частно наказателно дело № 20252100600966 по описа за 2025 година , за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 306, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 1, вр. с чл. 313 и сл. НПК.

Образувано е по повод постъпила въззивна частна жалба от адв. Георги Кермедчиев - БАК, защитник на осъдения Х. И. Х. с ЕГН: **********, против Определение от 20.06.2025 година по НОХД № 188 по описа за 2025 година на Районен съд- Айтос, с което съдът по реда на чл. 383, ал. 2, вр. с чл. 306, ал.

1, т. 1 НПК, вр. с чл. 53 НК и на основание чл. 343, ал. 5 НК, е осъдил Х. да заплати в полза на държавата сумата от 3653 лева, представляваща равностойността на лек автомобил „***“ с рег. № *******.

С жалбата се твърди, че определението е неправилно. Застъпва се, че неправилно съдът е приел, че осъденият следва да заплати стойността на автомобила преди настъпване на ПТП, а не след това, като се развива доводи в подкрепа на това виждане.

В представено писмено допълнение към жалбата защитникът поддържа позицията си за неправилност на съдебния акт на РС-Айтос. Прави подробен анализ на нормата на чл. 343, ал. 5 НК и достига до извод, че в случай като процесния – осъденият следва да заплати стойността на автомобила след извършване на деянието, а не преди него.

В закрито заседание въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е 1 преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на осъдения и свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства.

Пред въззивния съд представителят на Бургаска окръжна прокуратура предлага определението да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Счита, че правилно РС-Айтос е приел, че меродавна следва да е стойността на автомобила преди катастрофата, а не след това.

Защитникът на осъдения - адв. Кермедчиев – БАК заявява, че поддържа жалбата и допълнението към нея. Допълва, че ако автомобилът беше собственост на дееца, то той щеше да бъде отнет във вида, в който се намира след катастрофата. Именно поради това и счита, че правилното приложение на закона налага, когато автомобилът не е собственост на извършителя – да се присъжда равностойността му също след настъпване на събитието. В заключение иска от съда да измени определението на РС-Айтос и да намали размера на присъдената равностойност, или въобще да не приложи разпоредбата на чл. 343, ал. 5 НК.

Осъденият Х. И. Х. заявява, че се присъединява към казаното от неговия защитник, а в предоставената от съда възможност за последна дума, допълва, че съжалява за случилото се, както и че катастрофата е била жестока.

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след като обсъди доводите в жалбата и допълнението‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение, констатира, че не са налице основания за отмяната или изменението на първоинстанционния акт поради следните съображения:

Производството пред АРС протекло по реда на Глава 29 НПК по повод внесено от РП-Бургас, ТО-Айтос споразумение за решаване на досъдебно производство № 237 ЗМ – 225/2024 г. по описа на РУ-Айтос, вх. № 11066/202 г. по описа на РП-Бургас, ТО-Айтос по отношение на Х. И. Х. с ЕГН:

**********, за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, вр. с ал. 1, вр. с чл.

342, ал. 1 НК.

На 20.06.2025 г. било проведено открито съдебно заседание, в което РСАйтос одобрил споразумението, признал Х. за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3, вр. с ал. 1, вр. с чл. 342, ал. 1 НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 9 месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК отложил с изпитателен срок от 3 години. На основание чл. 343г, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 НК му наложил и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 18 месеца. Определението за одобряване на споразумението на основание чл. 382, ал. 9 НПК влязло в сила на 20.06.2025 г.

След одобряването на споразумението съдът по реда на чл. 383, ал. 2, вр. с чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК се е произнесъл с атакуваното определение, с което на основание чл. 343, ал. 5, вр. с ал. 3, вр. с чл. 53, ал. 1 НК осъдил Х. И. Х. с ЕГН: ********** да заплати сумата от 3653.00 лева, представляваща 2 равностойността на лек автомобил „***“ с рег. № *******, послужил за извършване на престъплението.

При тези факти въззивният съд счита, че първоинстанционният съдебен акт е постановен при изяснена фактическа обстановка, като районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви в подкрепа на своите правни и фактически изводи. Тези мотиви не страдат от непълноти или противоречия, а изводите на първата инстанция са правилни и почиват на правилното приложение на закона.

На първо място следва да се посочи, че практиката на съдилищата от страната, като например Решение № 67/25.06.2024 г. по н.д.в. № 119/2024 г. на Апелативен съд – Бургас, се е насочила към виждането, че приложението на чл. 343, ал. 5 и чл. 343б, ал. 5 НК след одобряване на споразумение, следва да се извършва именно в производство по реда на чл. 383, ал. 2, вр. с чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, доколкото по правната си същност тази норма урежда не наказание от регламентираните в чл. 37, ал. 1, т. 1 - т. 11 от НК, а мярка по чл.

53 от НК, защото предписва отнемане на превозното средство, когато деецът е негов собственик, съответно присъждане на равностойността му, когато той не е собственик на превозното средство. Районният съд се е съобразил с това виждане и съобразно наложилата се практика, съвсем правилно не е включил произнасянето по чл. 343, ал. 5 НК като част от одобреното споразумение, а се е произнесъл с отделно определение по реда на чл. 383, ал. 2, вр. с чл. 306, ал.

1, т. 1 НПК, вр. с чл. 53, ал. 1 НК.

На следващо място следва да се посочи, че с Решение №8/17.07.2025 г. по к.д. № 15/2024 г. Конституционният съд на Република България прие, че разпоредбата на чл. 343, ал. 5 НК не противоречи на Конституцията, поради което и няма основания за нейното неприлагане.

По същество въззивната инстанция счита, че правилно и в съответствие с предписанията на закона РС-Айтос е приел, че в случая следва да приложи разпоредбата на чл. 343, ал. 5 НК, мотивирайки се с тежестта на деянието и настъпилия от него резултат. Настоящият състав споделя напълно мотивите на контролираната инстанция, намирайки че в случая не са налице никакви обстоятелства, мотивиращи евентуално неприлагане на разпоредбата.

Конкретни такива не са посочени и от защита.

По отношение на точния размер на сумата, която осъденият следва да заплати, настоящият състав счита, че отново законът е бил приложен правилно от РС-Айтос. Видно от заключението на СОЕ – стойността на автомобила, с който е извършено престъплението по чл. 343, ал. 3 НК е 3653 лева. При положение, че няма спор относно обстоятелството, че осъденият Х. не е негов собственик, то и напълно законосъобразно АРС го е осъдил да заплати равностойността му. Окръжен съд Бургас не възприема възраженията на защитата, че в случая осъденият следва да заплати стойността на автомобила след инцидента, която според вещото лице възлиза на 553 лева.

Тази сума не е стойността на движимата вещ – автомобил (МПС), а 3 стойността, на желязото („скрап“), което е останало след погиване на вещта.

Законът изисква да се присъди равностойността на МПС-то – т.е. в случая - на вещта „автомобил“, а не на отпадъка, който остава след погиването на тази вещ, дори той да има стойност. В настоящия казус – в резултат на катастрофата автомобилът е погинал – той е негоден за възстановяване, поради което и е ирелевантно за делото, дали останалото желязо има някаква стойност или не, доколкото при всички случаи тази стойност касае не равностойността на автомобила, а стойността на скрапа, от която разпоредбата на чл. 343, ал. 5 НК не се интересува.

Поради горните обстоятелства и след извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваното определение, въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи неговото изменение или отмяна, поради което и то следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Водим от всичко изложено Окръжен съд Бургас

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 20.06.2025 година по НОХД № 188 по описа за 2025 година на Районен съд- Айтос, с което съдът по реда на чл.

383, ал. 2, вр. с чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, вр. с чл. 53 НК и на основание чл. 343, ал. 5 НК, е осъдил Х. И. Х. с ЕГН: ********** да заплати в полза на държавата сумата от 3653 лева, представляваща равностойността на лек автомобил „***“ с рег. № *******.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

На основание чл. 340, ал. 2 пр. 2 от НПК да се съобщи по реда на чл. 178 НПК на страните, че решението е изготвено.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4