Решение № 108 от 30.09.2026, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Кюстендил, 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Мирослав М. Начев

Петър Л. Мичев при участието на секретаря Весела Б. Данчева като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20261500600386 по описа за 2026 година Производството е по реда на част III, глава XХІ НПК- “Въззивно производство”.

С присъда №63 на Дупнишкия районен съд от 03.12.2025г. по НЧХД №197/2022 г. на ДнРС е признал подсъдимия Ю. В. Ч. от гр. ***** за виновен в това, че на ******** г. е причинил лека телесна повреда с разстройство на здравето на Г. Д. Ч., извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК – престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК. Спрямо Ю. Ч. е приложена разпоредбата на чл.78а от НК, като същият е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лева. С атакуваната присъда са му възложени разноските по делото, в това число и тези на частния тъжител.

Присъдата се обжалва от защитника на подс.Ю. Ч.- адв.Ал.Р.. Изтъкнати са доводи за необоснованост и неправилност на присъдата, респективно- за доводи за превратно тълкуване на събрания по делото доказателствен материал и за липса на престъпно деяние от обективна и субективна страна.

Иска се отмяна на същата и постановяване на нова, оправдателна присъда.

Прави се алтернативно искане за отмяна на присъдата и за връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на ДнРС, както и за изменение на същата чрез намаляване на размера на наложеното наказание глоба до минимален размер.

Присъдата се обжалва и от повереника на частния тъжител Г. Д. Ч.

1 адв.М. П.- А. в частта на наложеното наказание. Сочи се, че същото е несправедливо и че на подс.Ю. Ч. следва да се определи наказание ЛС, което да се търпи ефективно. Предявено е и алтернативно искане за увеличение на размера на наложеното администартивно наказание в максимално предвидения в закона размер.

Пред въззивния съд адв.П.- А., повереница на въззваемата страна Г. Ч. поддържа въззивната си жалба; изтъква доводи за необходимостта от налагане на наказание ЛС, което да се изтърпи ефективно. Предявено е и алтернативно искане за увеличение на размера на наложеното административно наказание в максимален размер. Претендират се разноски.

Защитникът на подс.Ч.- адв.Р. също поддържа въззивната си жалба; изтъква доводи за необоснованост на присъдата и за недоказаност на обвинението. Заявява доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в липса на посочено място на извършване на деянието в диспозитивната и обстоятелствена част на съдебния акт. Иска отмяна на присъдата и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на съда; алтернативно- за отмяна на същата и постановяване на нова, с която под.Ч. бъде оправдан.

Подсъдимият Ю. В. Ч. поддържа заявеното от защитника му и иска да бъде оправдан.

Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на събрания фактически и доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност и като съобрази релевираните в жалбите оплаквания, доводите и възраженията на страните, счита, че атакуваната присъда е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, довело до ограничаване процесуалните правила на страните, което налага нейната отмяна на осн. чл.334, ал.1 т.1 НПК вр. чл.335, ал.2 вр.вр.чл.348, ал.1, т.2 вр.ал.3, т.1 НПК.

За да признае подсъдимия Ю. В. Ч. за виновен в извършването на престъпление по чл. 130, ал.1 НК, в диспозитива на присъдата си ДнРС е приел, че подс.Ч. „ на ******** г. е причинил леки телесни повреди с разстройство на здравето на Г. Д. Ч., изразяващи се в …“( същите са подробно описани) и „извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК“. Описаното деяние е квалифицирано като такова по чл.130, ал.1 НК, като същият е освободен от наказтелна отговорност иму е наложено административно наказание.

В диспозитивната част на присъда не фигурира мястото, на което е извършено деянието. Такова не фигурира впрочем и в мотивите на присъдата.

Липсата на описание на мястото на деянието се преценява от съда като съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните по см. на чл.348, ал.3, т.1 вр. чл.348, ал.1, т.2 НПК, тъй като се ограничава правото на защита на подсъдимия да научи мястото на извършване на престъплението, за което е признат за виновен.Този пропуск е в нарушение на разпоредбите на чл.81 НПК, въвеждащ изисквания за съдържанието на тъжбата (най- важния от които е свързан с обстоятелствата за престъплението), по чл.301, ал.1, т.1 и т.2 НПК, задължаващ съда в присъдата да опише престъпното деяние и чл.305, ал.1 НПК, изискващ описание на престъплението. Законодателят изисква описание на всички факти, включени в престъпния състав на деянието при 2 постановяване на присъдата, които позволяват то да бъде отграничено. Найобщо те се свеждат до описание на време, място и начин на извършване на деянието. В настоящия случай нито в диспозитивната част на присъдата, нито в мотивите й, е посочено мястото на извършването му, което обуславя липса на съществено обстоятелство, свързано с описание на престъплението.

Изтъкнатите доводи от страна на повереника на тъжителя не се споделят от въззивния съд. Внимателният прочит на мотивите на атакуваната присъда сочи, че в тях, както и в диспозитивната част на същата, въпроса за мястото на деянието изобщо не е коментиран. В мотивите на стр.2, абз.I, единствено е посочено, че страните са израснали в гр.*****, че тъжителят живеел предимно в ***, че отношенията им били изострени по повод съседски спорове, без да е уточнено мястото им. При описание на времето на твърдяното деяние 22.08.2020 г. не е посочено мястото на същото, с оглед на което дори по тълкувателен път в мотивите на може да се стори извод относно неговото местонахождение. Липсата на описание на мястото на същото в мотивната част на присъдата и в нейния диспозитив, е съществено и води до отмяната й, тъй като не може да се извлече и провери истинската воля на съда относно този съществен елемент на самото деяние. Според настоящия съдебен състав, в конкретния случай, е недопустимо отстраняване по пътя на тълкуването на констатираната липса както в мотивите, така и диспозитива на присъдата. И това е така, тъй като въпросът за мястото на извършване на деянието е един от въпросите, който заедно с въпросите относно автора, времето, начина и същността на извършеното деяние е гаранция за правото на защита на подсъдимия срещу повдигнатото му обвинение.

В настоящия случай коментираната липса на описание на мястото на твърдяното деяние е съществен пропуск във волята на съда в съдебния акт, довело е до ограничаване процесуалните права на страните в процеса и е съществено нарушение по смисъла на чл.348, ал.1, т. 2 НПК. Посоченото нарушение е неотстранимо по смисъла на чл.335, ал.2 НПК.

При наличието на посоченото отменително основание въззивният съд счита, че не следва да преценява по същество останалите доводи във въззивната жалба относно правилността на атакуваната присъда, както и по въпроса за разноските, доколкото по тях следва да се произнесе ДнРС при новото разглеждане на делото. Затова атакуваната присъда следва да се отмени изцяло, като делото се върне за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание.

По тези съображения и на осн. чл. 314, ал.2 НПК, вр.чл.334, ал.1, т.1 вр. чл. 335, ал.2 НПК вр. чл. 348, ал.3 т.2 НПК, окръжният съд РЕШИ:

ОТМЕНЯВА изцяло присъда № 63 / 03.12.2025 г., постановена от Дупнишкия районен съд по НЧХД № 197/ 2022 г. по описа на същия съд и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на съда в стадия „Съдебно заседание”.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4