Решение № 4185 от 21.11.2024, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 12776/2023
- Вид
- Решение № 4185
- Подписан
- 21.11.2024
- В сила
- 03.06.2025
- Състав
- Насуф Исмал
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 12 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 12, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 12, ал. 5 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 12, ал. 6 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 13, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 15 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 15, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 15, ал. 3 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 16, ал. 7 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 40 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 40, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 40, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 41 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 42, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 50, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост
РЕШЕНИЕ
№ 4185 гр. Варна, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20233110112776 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Р. Д. Д., ЕГН ********** в качеството й на собственик на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, с административен адрес: * срещу Етажна собственост с административен адрес: *, представлявана от С. С., конститутивен иск с правна квалификация по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, с който се иска отмяната на всички решения взети от Общото събрание на Етажна собственост, обективирани в протокол от 04.09.2023 г., а именно решенията по предложение № 1; предложение № 2; предложение № 3; предложение № 4; предложение № 5; предложение № 6; предложение № 7; предложение № 8; предложение № 9 и предложение № 10.
В исковата молба ищецът твърди, че е собственик на самостоятелни обекти, ситуирани в сграда в режим на етажна собственост, с административен адрес: *. Поддържа се, че на проведено на 07.06.2023 г. общо събрание Р. Д. е избрана за управител на горепосочената етажна собственост и е регистрирана в Община В., р-н „П.“ с уведомление с рег. № РЕС23000476ПР/19.07.2023 г.
На 02.10.2023 г. ищцата била уведомена, че на 04.09.2023 г. е проведено общо събрание и е изготвен протокол от С. С. - друг етажен собственик в етажната собственост, като протоколът бил поставен на таблото в сградата без съобщение за изготвянето му, както и без протокол за поставянето му. Твърди се, че общото събрание от 04.09.2023 г. е свикано и проведено от лице, което няма качеството на управител на ЕС, като вписаният управител Р.
Д. не е инициирала такова събрание. Сочи се, че събранието, което е свикано от нея на 07.06.2023 г. е проведено със законоустановен кворум от 72,223 % ид. ч. от общите части на сградата. Излагат се твърдения, че не са извършвани действия по уведомяване на собствениците за провеждане на общо събрание и процедурата по свикване и обявяване е опорочена, че липсва списък на присъстващите с техен подпис или подпис на техен упълномощен представител, като се твърди още, че лицата, описани в процесния протокол не живеят постоянно в сградата и я използват като ваканционен имот, както и че не са присъствали на събранието на 04.09.2023 г. Посочва се, че към протокола не са приложени 1 карта за гласуване на присъствалите лица с отбелязване на решенията по дневния ред, начина, по който са гласували, техен подпис.
По отношение на незаконосъобразността на отделните решения, взети на процесното общо събрание на ЕС се излага, че във връзка с решенията по т.1 и т. 2 от протокола същите са взети, без да са били посочени в обявения дневен ред и че С. С. не притежава качеството на управител на процесната ЕС. По отношение на решенията по т. 3, т. 4 и т. 7 се посочва, че в тях отново се възлагат задължения на С. С., без същия да притежава качеството управител на ЕС. Твърди се, че с решение по т. 5 разпределянето на разходите за управление и поддръжка на общите части на ЕС е направено в разрез с разпоредбите на чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС, като също така не са предвидени разходи за озеленяването и фекалната помпа, които са основни за сградата, както и не е направен анализ на реално изразходваните средства през последните месеци и не е изчислено какви средства са нужни за заплащане на отделните пера на разходи. По отношение на решенията по т. 6 и т. 10 от протокола е изложено, че същите са незаконосъобразни, тъй като за определени самостоятелни обекти в сградата е взето решение да се събира вноска, по-малка от предвидения в чл. 50, ал. 2 от ЗУЕС минимум.
По същество се моли съдът да уважи предявения иск и да отмени всички решения, взети на проведеното на 02.09.2023 г. общо събрание на процесната етажна собственост.
Претендират се съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, в който оспорва исковата претенция и счита същата за неоснователна и недоказана.
Моли за отхвърляне на предявения иск, тъй като взетите решения на противоречат на императивните норми на ЗУЕС и са взети по предвидения в него ред. Твърди се, че на първото общо събрание на етажната собственост, проведено на 26.04.2012 г. ищцата е избрана за касиер и в периода от тогава до 25.09.2022 г. е събирала суми от етажните собственици без да е представяла отчет на останалите етажни собственици и се е разпореждала със събраните средства по свое усмотрение. Сочи се, че след установяване на горепосочените обстоятелства останалите етажни собственици са провели общо събрание на 25.09.2022 г., на което ищцата е освободена от длъжността касиер и на нейно място е определен С. С.. Твърди се, че след горепосоченото общо събрание С. С. извършил анализ на събраните и изразходваните през годините средства, като установил, че от общите финансови средства липсват суми в размер на 51 450.00 лева.
Посочва се, че на 13.02.2023 г. е проведено ново общо събрание, на което е взето решение ищцата да се задължи да възстанови на етажната собственост липсващите средства, управителят и контрольорът са упълномощени да сигнализират компетентните органи, което към момента на подаване на отговора е направено и във връзка с това е образувано досъдебно производство № 162/2023 г. по описа на Районна прокуратура – В. Сочи се, че на 10.03.2023 г. ищцата е поставила покана за свикване на общо събрание на ЕС на осн. чл. 12, ал. 6 от ЗУЕС, като същото е проведено на 18.03.2023 г. при множество нарушения, поради което С. С. е подал искова молба за спиране на изпълнението на решенията, взети на него, както и за отмяната им, във връзка с което е издадена обезпечителна заповед № 25/19.05.2023 г. по гр.д. № 882/2023 г. по описа на ВОС. Искова молба е подадена и от друг етажен собственик – И. Л. и е издадена още една обезпечителна заповед № 125/29.05.2023 г. по гр. д. № 4983/2023 г. Твърди се, че на процесното общо събрание, проведено на 02.09.2023 г. ищцата се е появила и съобщила, че няма да участва в него, тъй като на 07.06.2023 е провела общо събрание, на което е избрала себе си за управител, въпреки наложената обезпечителна мярка от май 2023 г., която спира изпълнението на решението за избора й като управител на ЕС. Оспорва се, че общото събрание на 07.06.2023 г. се е състояло, тъй като никой от етажните собственици не е уведомяван за него, като се навеждат твърдения, че документите от него са съставени единствено във връзка със заведените съдебни производства. Оспорват се наведените с исковата молба твърдения за незаконосъобразност на проведеното на 04.09.2023 г. общо събрание на процесната етажна собственост, както и на взетите с него решения, като се твърди, че посочените от ищеца нарушения не са извършени и решенията са приети при спазване на изискванията на ЗУЕС.
Твърди се още, че С. С. притежава качеството управител на ЕС към датата на провеждане на процесното ОС, поради което цитираните от ищеца нарушения, свързани с това, са 2 неоснователни.
Претендират се съдебно-деловодни разноски.
В хода на проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява лично и не се представлява. С молба от 18.10.2024 г. поддържа исковата молба и предявения иск.
Ответната етажна собственост, редовно призована за същото съдебно заседание, представлява се от адв. И. В., чрез която поддържа депозирания писмен отговор и пледира за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Не се спори по делото, а и на съда служебно му е известно от производството по гр. д. № 4983/2023 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав, че ищцата е собственик на самостоятелни обекти /общо 22 бр./ в сграда в режим на ЕС с административен адрес * и че притежава 63,0459% ид. ч. от общите части на сградата, което е в унисон и с ангажирания нотариален акт за взаимно учредяване и запазване право на строеж № * г. по описа на О. Ш., вписан в НК под рег. № *, с район на действие РС-Варна /л. 15/.
Не е спорно по делото, че на 04.09.2023 г. е проведено ОС на ЕС на процесната етажна собственост, на което са взети оспорените решения, като този факт се установява по несъмнен начин и от представения протокол за проведено ОС на ЕС от 04.09.2023 г..
От представената покана на л. 145 се установява, че С. С. в качеството му на управител на ЕС, съгласно решение на ОС на ЕС от 25.09.2022 г., е свикал ОС на ЕС на 02.09.2023 г. от 16.00 часа в кабинет № -8 на полусутеренен етаж.
От представения протокол за проведено ОС на ЕС от 02.09.2023 г. /л. 149/ се констатира, че поради липса на изискуемия кворум в 16.00 часа, етажните собственици, притежаващи 17.7960% ид. ч. от общите части на ЕС, са взели решение за отлагане на събранието с един час.
На същата дата – 02.09.2023 г. в 16.45 часа е съставен и констативен протокол от етажните собственици В. Х., Т. С., И. К. чрез Сл. С., А. П., И. Л. и В. Г.. От същия е видно, че в 16.15 часа на 02.09.2023 г. на свиканото ОС се появила ищцата, която заявила, че няма да участва в провеждането на ОС, тъй като по решение на ОС на ЕС от 07.06.2023 г. е била избрана за управител на ЕС.
По делото е представен и цитираният от ищцата протокол от ОС на ЕС от 07.06.2023 г. /л. 249/, от който е видно, че ищцата Р. Д. е избрана за управител на процесната ЕС с гласовете на етажните собственици, притежаващи 72.2223% ид. ч. от общите части на сградата, което е в унисон и с уведомително писмо с рег. № РЕС23000546ПР_001ПР от 07.09.2023 г. на р-н „П.“ – Община В. /л. 20/.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Съдът намира иска, с който е сезиран, за процесуално допустим.
Искът изхожда от легитимирано лице – не е спорно, че ищцата е притежава самостоятелни обекти в процесната етажна собственост. Сезиран е родово и местно компетентен съд. Разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС въвежда за подаване на молбата 30дневен преклузивен срок от оповестяване на решението по реда на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС, за спазването на който съдът следи служебно. Исковата молба е депозирана на 03.10.2023 г. В конкретния случай, видно от протокола за поставено съобщение /л. 303/, на 11.09.2023 г. в 14:00 часа на таблото за обяви във фоайето в сграда „Ф. а.“ е поставено съобщение за изготвения протокол от проведено на 04.09.2023 г. ОС на ЕС, от което следва, че искът е предявен в нормативно установения преклузивен срок.
Искът е насочен срещу легитимирана страна – етажната собственост, която се представлява от управителя С. С., съгласно решението от 04.09.2023 г., който по изричната разпоредба на чл. 41 от ЗУЕС представлява собствениците в етажната собственост в съда и 3 ищцата не е длъжна да посочва всички собственици на обекти в етажната собственост /в този смисъл решение № 359/23.01.2012 г. по гр. д. № 1516/2010 г. на ВКС, II г.о., Определение № 62 от 26.01.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 713/2011 г., III г. о., ГК и Определение № 294 от 24.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 209/2011 г., I г. о., ГК/.
По основателността на предявения конститутивен иск:
За да бъде уважен предявеният иск, ищцата следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на иска: 1./ че е собственик на обект, в сграда с административен адрес * в режим на етажна собственост; 2./ че са приети оспорените решения от Общото събрание на Етажната собственост, проведено на 04.09.2023 г.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по горните факти, както и да установи, че решенията са взети валидно, при спазена процедура за свикване, покани, обявен дневен ред, кворум, мнозинство, че общото събрание е проведено съгласно изискванията на ЗУЕС, че протоколът е изготвен съобразно изискванията на закона и взетите решения са в съотвествие със законовите разпоредби.