Решение № 5594 от 02.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5594 гр. София, 02.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петя Попова при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20221100504385 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 20004564/17.01.2022 г. по гр.д. № 37203/2020 г. по описа на СРС, 36 състав са отхвърлени предявените от М. А. Б. срещу Република България, представлявана от Министъра на финансите искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 7 от КРБ за осъждане на ответника да заплати на ищцата следните суми, представляващи обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, вследствие на противоправно поведение на ответника – Държавата, извършено от нейния орган – Народно събрание, изразяващо се в неравноправно уреждане на обществените отношения в ЗУЕС, а именно: сумата в размер на 50 лева, имуществени вреди, изразяващи се в присъдени разноски с Решение по гр.д. № 16812/2016 г. по описа на СРС, 38 състав, влязло в сила на 16.04.2018 г., за които е издаден изпълнителен лист от 21.05.2018 г. , ведно със законната лихва от 16.04.2018 г. до окончателното изплащане, сумата в размер на 48 лева – такси към ЧСИ по изпълнително дело 20189240400907, ведно със законната лихва от 21.09.2018 г. до окончателното им изплащане, сумата в размер на 2200 лева за претърпени неимуществени вреди, считано от датата на влизане в сила на 1

Решение № 353829 на СРС – 06.03.2018 г., ведно със законната лихва от 06.03.2018 г. до окончателното изплащане и сумата в размер на 268 лева за претърпени неимуществени вреди в резултат от заплатени разноски към ЧСИ по изпълнително дело № 20189240400907, ведно със законната лихва от 21.09.2018 г. до окончателното им изплащане, като М. А. Б. е осъдена да заплати на Държавата, представлявана от Министъра на финансите 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. №

25011035/11.02.2022 г., подадена от М. А. Б., в която са изложени съображения за неправилност на постановеното решение. Въззивникът поддържа, че в постановеното решение няма обсъждане на твърденията й, изложени в исковата молба, а неправилно било прието, че е налице деликт само, когато е налице обявен за противоконституционен закон от КС. Съдът бил пренебрегнал изложеното в исковата молба, че етажната собственост като субект с особена самостоятелна правосубектност, който се отграничава от собствениците, като именно бездействието на НС се изразява в това, че не е регламентиран статута й. Не било взето предвид и становището на ищцата, че не е изпълнено задължението на държавата да гарантира правата и интересите на собственик осъдил етажната собственост на законно основание и тя е длъжник по материалното правоотношение. Поддържа, че в ЗУЕС липсва правна норма и ред, по които ЕС – безимотна и неперсонифицирана общност, за получаване на надлежно присъдените по ЗУЕС разноски чрез изпълнителен лист. Посочва, че Народното събрание бездейства, поради което и било налице основание за ангажиране на отговорността на държавата.

Поддържа, че неправилно в първоинстанционното решение прието, че е осигурен способ в изпълнителното производство за ищцата и неоснователно било твърдението, че не може да реализира вземанията си. Поддържа, че ЧСИ няма как да ангажира отговорността на лица, които не са вписани в изпълнителния лист. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от въззимаемия Държавата чрез Министъра на финансите с вх. № 25033981/21.04.2022 г., с 2 което заявява, че оспорва въззивната жалба. Поддържа, първоинстанционното решение е правилно и моли да бъде потвърдено. че

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 37203/2020 г. по описа на СРС, 36 състав е образувано по искова молба, подадена от М. А. Б. против Република България, с която са предявени искове с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите.

Ищцата твърди, че е собственик на имот в етажна собственост в гр.

София, ж.к. ********* и предприела действия за отмяна на решения на общи събрания на етажната собственост и на решения, незаконно взети при многогодишни груби нарушения на ЗУЕС. Твърди, че решенията на общото събрание били отменени и за направените по делата разноски били издадени пет изпълнителни листа. Образувани били две изпълнителни дела при ЧСИ Г.К., като предоставила изпълнителните листове на адв. С., суми за такси, както и списък на собствениците с притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата. След завеждане на двете изпълнителни дела – 20189240400907 и 20189240401058 представляващият я адвокат е дал становище, че е невъзможно да получи присъдените й по законен път разходи по делата, които били значителни за нея. При извършено проучване установила, че етажната собственост била определена като субект с особена самостоятелна правосубектност, която представлявала съвкупност от правото на собствениците върху общите части на сградата и тя като субект се отграничавала от отделните собственици и не била нито юридическо, нито физическо лице. В ЗУЕС била регламентирана възможност да се издава изпълнителен лист срещу етажен собственик, както и възможност да се водят искове срещу етажната собственост. Не била регламентирана обаче, възможността при спечелено дело срещу етажна собственост и издаден изпълнителен лист неговото парично изпълнение, с което бил нарушен принципът на равенство пред закона. Достъпът до удовлетворяване на вземането с изпълнителен лист бил преграден и не можел да бъде реализиран поради липсата на вътрешноправни средства за защита. Празнината в закона 3 не можела да бъде попълнена чрез прилагането на друг законов текст. По този начин, Народното събрание като държавен орган, част от публичната държавна администрация и титуляр на законодателната власт не било предприело допълнение и изменение на ЗУЕС за гарантиране на описаните права на гражданите, осъдили етажната собственост. Поради липсата на вътрешноправни средства за защита, претендира обезщетение за причинените й имуществени и неимуществени вреди, съобразно допуснато изменение на предявените искове в съдебно заседание, проведено на 27.10.2021 г. Моли предявените искове да бъдат уважени, ведно със законната лихва от датата на увреждането, както и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който Държавата чрез Министъра на финансите, заявява, че оспорва предявените искове. Поддържа, че исковете са недопустими, тъй като не са предявени срещу надлежния ответник. При условията на евентуалност поддържа, че не е налице основание за ангажиране на отговорността на държавата, тъй като не е налице нарушаване на основни принципи и не е налице невъзможност на ищцата да осигури изпълнение на постановените решения въз основа на издадените изпълнителни листове. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства, въз основа на които първоинстанционният съд е приел, че предявените искове са допустими, но неоснователни, тъй като не е налице противоправно действие или бездействие на служители на държавен орган, които да са довели до причиняване на вреда за ищцата, както и че не са налице вреди, причинени от бездействие на Народното събрание.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е правилно и въззивният съд препраща към мотивите му на основание чл. 272 от ГПК.

Предмет на първоинстанционното производство е иск с правно 4 основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите.

Съгласно разпоредбата на чл. 49 от Закона за задълженията и договорите този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

Предвидената от закона отговорност е особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и виновни действия и тя има гаранционно-обезпечителен характер. Основателността на предявения иск е поставена в зависимост от това по делото да се установят общите предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност на определено лице, както и възлагане на работа на деликвента от ответника и причиняване на вредите при или по повод тази работа.

Задължението за обезщетяване на вреди, причинени от непозволено увреждане възниква, когато е налице виновно противоправно действие или бездействие на лица, които е извършена определена работа. С оглед въведените в исковата молба твърдения, очертаващи предмета на делото следва да се обсъди спорния въпрос между страните, а именно дали Народното събрание като не е уредило обществени отношения, свързани със статута на етажната собственост, е допуснало нарушение, от което са настъпили вреди.

Съгласно чл. 7 от Конституцията на Република България държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи. Доколкото с оглед разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Конституцията се предвижда непосредственото й действие, то за реализирането на отговорността на държавата не е необходимо да съществува специален закон, поради което и за случаите, които попадат извън приложното поле на ЗОДОВ, се прилагат общите правила предвидени в Закона за задълженията и договорите. Посочената разпоредба на чл. 7 от Конституцията на Република България включва и актовете на Народното събрание, които причиняват вреда на гражданите и юридическите лица.

Съгласно чл. 84, т. 1 от Конституцията Народното събрание приема, изменя, допълва и отменя законите. При упражняване на това свое правомощие и при уреждане на обществените отношения, то следва да приема закони, които съответстват на принципите, залегнали в основния закон и да не противоречи на конституционните норми.

5

Правилно първоинстанционният съд е приел в мотивите си, че при упражняване на това свое правомощие Народното събрание може да извърши противоправно действие само, когато приема закони, които противоречат на Конституцията, а противоправно бездействие е налице, когато след обявяване на закон за противоконституционен, не е приет закон, който да преуреди конституционосъобразно възникналите до този момент обществени отношения. Извън посочените хипотези, не може да се приеме, че са налице противоправни действия или бездействия на законодателния орган при уреждане на обществените отношения.

Неоснователни са и доводите на въззивника – ищец в първоинстанционното производство, че в Закона за управление на етажната собственост не се съдържа правна уредба, която да дава възможност на етажния собственик да защити правата си и съответно да възстанови направените в тази връзка разноски по принудителен ред. Съгласно чл. 1 от ЗУЕС този закон урежда обществените отношения, свързани с управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост, както и правата и задълженията на собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти или на части от тях. Право на всеки етажен собственик е да оспорва по съдебен ред незаконосъобразните решения на общото събрание на етажната собственост (чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС), като за упражняването на това право са приложими правилата на ГПК. В разпоредбата на чл. 26 от ГПК е посочено, че страни по граждански дела са лицата, от чието име и срещу които се води делото, като в чл. 27 и чл. 28 от ГПК е предвидено, че процесуално правоспособни са лицата (това са физическите, юридическите лица и държавата чрез своите органи), които са правоспособни по материалното право, а дееспособните могат да упражняват правата си лично. Страни в производството по чл. 40 от ЗУЕС са етажният собственик, който оспорва решение на общото събрание, а ответник са собствениците или сдружението (ако има учредено такова) се представляват пред съда от председателя на управителния съвет (управителя) или от упълномощено от тях лице, съгласно разпоредбите на чл. 23, ал. 3 и 4.

Разпечатката съдържа 31 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9c3ae9e2-7d09-42ff-8557-be0126f04ad4