Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1789 от 15.01.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 37691/2023
Вид
Определение № 1789
Подписан
15.01.2026
В сила
15.01.2026
Състав
РАДОСЛАВ РУМЕНОВ АНГЕЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 629 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.631 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.41, т.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.8, ал.2 · Закон за предучилищното и училищното образование

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1789 гр. София, 15.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20231110137691 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

1. Производството е по реда на член 267, параграф 1 ДФЕС и Глава ПЕТДЕСЕТ И ПЕТА ГПК (преюдициални запитвания)

2. Преюдициалното запитване се отнася до тълкуване на чл.132-134 от ДИРЕКТИВА 2006/112/ЕО НА СЪВЕТА от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност за това кои образователни услуги и от кой доставчик не са обложени с данък добавена стойност (ДДС). Въпросите касаят тълкуване на „свързани стоки“ при доставката на услуги по чл.132, пар.1, б. „и“ от Директивата за ДДС и прилагане на принципите за прозрачност, пропорционалност и еднакво третиране. Запитването се отнася до тълкуване на правилата за нелоялната конкуренция (чл.102 ДФЕС), свободния пазар (чл.101 ДФЕС) и държавните помощи (чл.107 ДФЕС) за това дали преференциалното облагане на определени субекти с ДДС не нарушава вътрешния пазар за образователни услуги в ЕС. Съдът повдига въпроса дали освобождаването от ДДС само на публичните училища, докато частните плащат, не нарушава принципите на свободния пазар, нелоялната конкуренция и дали не представлява неправомерна държавна помощ за публичния сектор. Въпросите касаят дали погрешното посочване на крайната услуга с ДДС представлява неравноправна клауза по смисъла на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

СТРАНИ ПО СПОРА

3. Ищец: Частно основно училище „СВ. К*" ЕООД ЕИК *, чрез управителя си С*, гр. София, ул. "Л* телефон: *

1

4. Ответник: А. В. З., гр. София, жк."М*, представлявана от адв. К. Г., със съдебен адрес: гр. София, ул. Л*

ФАКТИ ПО ДЕЛОТО

5. Ищецът е търговско дружество – еднолично дружество с ограничена отговорност с предмет осъществяващо училищно образование. Същият не е публичноправен субект по смисъла на чл.132, пар.1 ,б. „и“ от Директива 2006/112/ЕО.

6. Ответникът е родител, който е сключил договори за обучение с двете си малолетни деца (под 16 годишна възраст).

7. Страните не спорят, че са сключили два договора за поръчка между ищеца и ответника с предмет – целодневно обучение на децата на ответника. Единият договор е за обучение на дъщерята на ответника, а именно Д*, ЕГН ********** за 6. клас през учебната 2022-2023 година.

Другият договор е за обучение на сина на ответника, а именно *, ЕГН ********** за 5. клас през учебната 2022-2023 година.

8. Не е спорно, че договорите са с продължителност за учебната 2022/2023 година. Срещу това задължение за обучение, ответникът се е съгласил да заплаща годишна такса за обучение.

9. По договора за * Г* таксата е в размер на 11 300 лева (около 5 500 евро), а по договора за Б*, годишна такса за обучение в размер на 9040 лева (около 4 500 евро). Срещу тази такса за обучение, ищецът се е задължил да: провежда обучение, съгласно Учебен план за учебната година, съгласно стандартните на Министерство на образованието и науката;

Осигури обяд и следобедна закуска.

10. Изрично в договора, страните са се договорили, че в таксата, т.е. възнаграждението на ищеца, не се включва такса за спорт, другите допълнителни занимания, както и ползването на училищен транспорт.

11. Отделно от това, ответникът (родителят) се е задължил да заплати на ищеца, по всеки един от договорите, сумата от 250 лева (около 125 евро), която представлява разходи за избраните от училището учебници по английски език, сборници и допълнителни материали по математика и български език, както и за осигуряване на учебни тетрадки, пособия за писане и други канцлерски материали.

12. По всеки един от договорите, ответникът (родителят) се е задължил да заплати на ищеца сумата от 900 лева (около 450 евро), която представлява такса „юнско училище“ – целодневни занимания от 8.30 до 16.30 часа през м. юни на текущата учебна година, включваща предмети като английски език, български език и литература, математика, физическо възпитание и музика. Всичко това било изготвено по предварителна програма. В тази такса се включва и хранене.

13. Не е спорно, че училищното време на учениците е разпределено както следва: от 15.09.2022 г. до 31.01.2023 г. - първи учебен срок и от 2

01.02.2023 г. до 30.06.2023 г. - втори учебен срок.

14. Така като доказателствен извод съдът направи, че м.06.2023 г. се включва в учебния план на учениците. От друга страна също за този месец се заплаща втора такса за юнско училище, които по време е от 8.30 до 16.30 часа. Така за месец юни са включени обучителни дейности едновременно като част от учебната програма и едновременно като допълнителна занималня.

15. Не е спорно, че страните са се договорили, че ответникът може да прекрати едностранно договора с едномесечно писмено известие, като винаги се дължи неустойка. Съгласно договорите, ако ответникът не е заплатил последната вноска от договора към момента на заявяване на прекратяването, неустойката е в размер на последната вноска към момента на заявяване на прекратяването (чл.6.4, второ тире, изр. 2 от договор).

16. Не е спорно, че договорът е прекратен от страна на ответника, по време на втория учебен срок - два месеца след започване на втория учебен срок.

Ответникът не е заплатил последната вноска по двата договора.

17. Не е спорно, че ответникът не е заплатил последната вноска по двата договора.

18. Ищецът предявява искова молба, с която иска ответникът да бъде осъден да заплати неустойка и по двата договора, тъй като е прекратил едностранно договора с факта на отписване на децата от училището.

Ищецът претендира, че неустойката е в размер на последната вноска, съгласно договора.

19. Страните не оспорват, че не е заплатена последната вноска. Страните не спорят по размера, съгласно договора, на последната вноска и размера на неустойката.

20. По делото се установи, че ищецът като частно училище не ползва държавно или общинско финансиране. Неговото финансиране е изцяло от такси, дарения и други приходи.

21. По делото се установи, че ищецът не е регистриран по Закона за данък добавена стойност.

22. По делото е било отправено преюдициално запитване, по което е образувано дело С-429/24 по описа на Съда на ЕС, за което има произнасяне. Въпросите касаят дали процесните договори са потребителски, какво представлява отказ от услуга, непоискана търговска услуга в образователните услуги и кой е потребителят.

ПРИЛОЖИМИ РАЗПОРЕДБИ ОТ БЪЛГАРСКОТО ПРАВО:

КОНСТИТУЦИЯ НА РУПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Чл. 53. (1) Всеки има право на образование.

(2) Училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително.

23.

3

(3) Основното и средното образование в държавните и общинските училища е безплатно. При определени от закона условия образованието във висшите държавни училища е безплатно.

(4) Висшите училища се ползват с академична автономия.

(5) Граждани и организации могат да създават училища при условия и по ред, определени със закон. Обучението в тях трябва да съответства на държавните изисквания.

(6) Държавата насърчава образованието, като създава и финансира училища, подпомага способни ученици и студенти, създава условия за професионално обучение и преквалификация. Тя упражнява контрол върху всички видове и степени училища.

ЗАКОН

ЗА

ПРЕДУЧИЛИЩНОТО

И

УЧИЛИЩНОТО

ОБРАЗОВАНИЕ (ЗПУО)

25. Раздел IV. Право на образование. Задължително предучилищно и училищно образование

Чл. 8. (1) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2020 г.) Предучилищното образование е задължително от учебната година, която е с начало в годината на навършване на 4-годишна възраст на детето, като родителите избират една от формите по чл. 67, а държавата и общините се задължават да осигурят условия за обхват на децата в детските градини и групите за предучилищно образование.

(2) Училищното образование е задължително до навършване на 16-годишна възраст и започва от учебната година, която е с начало в годината на навършване на 7-годишна възраст на детето.

24.

26. Глава четвърта.

ИНСТИТУЦИИ

В

СИСТЕМАТА

НА

ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ