Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1613 от 26.09.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 3982/2023
Вид
Решение № 1613
Подписан
26.09.2023
В сила
22.02.2024
Състав
Божидар Иванов Кърпачев

Цитирани разпоредби

  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 5, ал.3, т.1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 1613 гр. Пловдив, 26.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20235330203982 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-1030-002801, издадено от ВПД НАЧАЛНИК ГРУПА в ОДМВР ПЛОВДИВ, СЕКТОР ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЛОВДИВ, с което на В. Х. К. е наложена глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

Жалбоподателката счита, че управлението с вменената концентрация е останало недоказано с оглед събраните по делото доказателства.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Моли за потвърждаване на НП. Не претендира разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване по следните съображения:

1

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТАТА

В НП е приета за установена следната фактическа обстановка:

На 27.05.2023г., около 22:50 часа, в гр. Пловдив, на ул. *** до номер 1К, В. Х. К. управлява личния си лек автомобил Тойота Айго с рег.№ *** като допуска следното нарушение: 1. Управлява горепосоченото МПС под въздействие на алкохол, установено по надлежния ред с техническо средство АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР 7510 с фабричен номер ARPM-0712, който отчел 1.08 промила алкохол в издишания от водача в уреда въздух. Пробата е извършена в 23:40 часа на 27.05.2023г. Издаден талон за изследване номер № 111653/28.05.2023г. В. К. е дала кръвна проба и в протокола за химическа експертиза е отразен резултат от 0,94 промила алкохол в кръвта.

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за съответна на осъществилото се в действителността на първо място въз основа на приложения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до установяване на обратното.

В конкретния случай съдът намира, че констатациите в АУАН не само не се опровергават, но и изцяло се потвърждават от събраните по делото доказателства:

- показания на актосъставителя, който при разпита си в съдебно заседание не само категорично потвърди изложеното в АУАН , но и внесе уточнения относно редица обстоятелства, приети за установени от наказващия орган. Така от показанията на актосъставителя се установи, че адресът ул. *** до номер 1К всъщност е мястото, на което жалбоподателката е преустановила управлението на МПС след като го управлявала от ул.

"Четвърти януари“ до дома си на ул. ***. Също така актосъставителят уточни, че часът 22.50 е времето, в което жалбоподателката е преустановила управлението на МПС пред дома си на ул. ***, след предприетото управление по улиците на град Пловдив, както това е и часът, в който свидетелят Д. спрял зад К. и провел разговор с нея;

-показания на свидетеля Д., който на първо място установява авторството на деянието, доколкото потвърди пред съда, че е следвал неотлъчно жалбоподателката от ул. *** до ул. ***, като именно тя е била 2 водачът реализирал ПТП на ул. ***, а след това е управлявал лек автомобил Тойота Айго чак до дома си на улица ул. *** до номер 1К, където около 22.50 часа преустановила управлението. На следващо място от показанията на св. Д. се установява и съставомерния белег „управление“ на МПС, като в случая законовите изисквания са даже преизпълнени, доколкото Д. потвърди, че жалбоподателката е управлявала МПС не само на посочените в АУАН и НП време и място, но и в един значително продължителен период от време от около 22.30 до 22.50 часа , по улиците на град Пловдив от Центъра до квартал Коматево;

-приложените по делото писмени доказателства, сред които талон за изследване № 111653 (установяващ концентрацията, отчетена от дрегера), протокол за последваща техническа проверка (установяващ техническата изправност на дрегера) и Протокол № 1194 за извършена химическа експертиза, доказващ съставомерната концентрация от кръвната проба.

ОТНОСНО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН.

При вярно установени факти, правилно е приложен и материалния закон.

Съгласно чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП: „ На водача на пътно превозно средство е забранено а управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.“

Според приложимата санкционна норма на чл. 174, ал.1, т.2 ЗДВП:

„Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително - за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.“ като наложената в процесния случай санкция отговаря на фиксирания в закона размер.

Съгласно задължителните указания дадени с ППВС № 8/1982 г. в понятието управление на МПС се включват всички действия или бездействия с механизмите или приборите на МПС-а или машини, независимо, дали 3 превозното средство или машина е в покой или движение, когато тези действия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици.Понятието "управление" на автомобил включва всяко действие по упражняване на контрол върху същия, а не само привеждането му в движение. Привеждането в действие на двигателя на автомобила не е задължителна предпоставка, за да е налице управление на МПС.

Както вече се посочи, предвид показанията на св. Д. този съставомерен белег се явява установен, а даже и преизпълнен. Паркирането на движещ се автомобил в 22.50 часа на улица *** до номер 1К само по себе си представлява управление по смисъла на дадената в задължителната съдебна практика дефиниция. Още повече, че от показанията на св. Д. се доказа и управление в значително по-дълъг времеви интервал от около 22.30 часа до 22.50 часа по улиците на град Пловдив.

Спазени са и изискванията на Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, като първоначално водачът е тестван с технически изправен дрегер, а след оспорване резултатите от дрегера е изследвана дадена от нея кръвна проба посредством Протокол за химическа експертиза.

Съгласно чл. 3а от Наредбата, ако лицето оспори резултатите от дрегера, меродавни са резултатите от кръвната проба, поради което изцяло законосъобразно жалбоподателят е наказан за по-ниската стойност констатирана от ПХЕ-0,94 промила, а не за по-високата, отчетена от дрегера 1,08 промила.

ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА ЗАЩИТАТА.

Неоснователни са възраженията на защитата, че точната съставомерна концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателката не била установима, доколкото след приключване на управлението, но преди теста с дрегер и даването на кръвна проба, жалбоподателката изпила една чаша уиски.

Действително, точно в аналогичен смисъл са показанията на водената от жалбоподателката свидетелка. Съдът, обаче дискредитира показанията й в тази им част.

На първо място водената свидетелка сама заяви, че се намира в близки 4 приятелски отношения с жалбоподателката, което е индиция за възможна нейна заинтересованост от изхода на спора.

По същественото, обаче е, че показанията на свидетелката се намират в противоречие с изявленията на самия наказан субект в найранния етап на производството, още преди оформяне на линията на защита, което от своя страна е показателно за тяхната достоверност.

Така в приложения като писмено доказателство по делото Протокол за медицинско изследване преди вземане на кръвната проба изрично е отбелязано, че жалбоподателката е съобщила за употреба на около 50 мл. вино към 18 часа, но изобщо не е споменала употреба на уиски след преустановяване на управлението и преди тестването й от полицаите.

Съдът кредитира именно отразеното в протокола, а не заявеното от водената свидетелка, доколкото кореспондира на заявеното от свидетеля Д., че жалбоподателката му споделила при разговора пред дома й, че употребила преди управлението една чаша вино, като нито актосъставителят, нито свидетелят Д. споменават при последващите им контакти с К. през същата вечер тя да е твърдяла да е пила уиски след преустановяване на управлението и преди проверката.

Противно на твърденията на защитата, заявеното от св. Д., че при повторната си среща с жалбоподателката същата вечер тя изглеждала повече под въздействие на алкохол не е аргумент за кредитиране на версията,че тя била употребила уиски преди проверката. Заявеното от Д. е изцяло логично и закономерно предвид ноторно известното обстоятелство, че резорбцията на алкохол в организма, тоест неговото усвояване и повлияването на организма от алкохола отнема известно време, с други думи казано поетия от К. алкохол (една чаша вино към 18 часа) вече е бил напълно усвоен от организма на жалбоподателката при повторната й среща със свидетеля Д., поради което същият е счел, че тя е била повече под въздействие на алкохол.

По изложените съображения НП следва да се потвърди.

ПО РАЗНОСКИТЕ

При този изход на спора съгласно новелата на чл. 63д ЗАНН право на разноски в процеса би имала въззиваемата страна, но доколкото такива не 5 бяха поискани и не бяха представени доказателства реално да са сторени (за заплатено адвокатско възнаграждение или за използване на юрисконсулт), то такива не следва да се присъждат.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-1030-002801, издадено от ВПД НАЧАЛНИК ГРУПА в ОДМВР ПЛОВДИВ, СЕКТОР ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЛОВДИВ, с което на В. Х. К. е наложена глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6