Решение № 5166 от 16.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5166 гр. София, 16.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО 6-ТИ БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентина Ангелова при участието на секретаря Антоанета Н. С. като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Гражданско дело № 20231100100281 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 22 а и следващите от Закона за закрила на детето (ЗЗДт).

Образувано е по молба на В. Б. Д. за връщане на детето Н.В. Д., роден на ******* г., в държавата по обичайното му местопребиваване – Швейцария. Твърди, се че с ответницата П. Д. Д., майка на детето Н., нямали сключен граждански брак, но живели съвместно като съпрузи в Швейцария от 2018 г. През 2019 г. ответницата се прибрала в страната ни, тъй като двамата желаели детето им да се роди в България. Твърди също, че до края на 2020 г. майката и детето живели в България, а молителят ги посещавал за известни периоди от време. След това семейството взело окончателно решение да заживее в Швейцария и на 18.12.2020 г. ответницата и детето се преместили да живеят в Швейцария, където се установили на адреса на молителя, като до средата на 2022 г. тримата живеели заедно. Сочи, че през месец февруари 2022 г., детето било диагностицирано с аутизъм от лекуващия го лекар, като му била назначена съответна терапия. Поддържа, че ответницата останала недоволна от така поставената диагноза, като желаела да се консултира с български лекари. Насрочен бил преглед на детето на 26.05.2022 г., за който страните и детето пътували заедно до България. Прегледът бил пренасрочен за 1

16.06.2022 г., което наложило молителят да се върне в Швейцария, тъй като бил на работа, а майката и детето останали в България за провеждане на прегледа. Твърди, че уговорката между страните била след прегледа ответницата и детето да се върнат при него в Швейцария. Позовава се на писмо, адресирано до двамата родители, с което швейцарските лекари изразявали безпокойството си, че лечението на детето все още не е започнало. Твърди, че за прибирането на детето в Швейцария, той предоставил на майката нотариално заверена декларация, касаеща съгласието му тя да пътува сама с Н. до Швейцария. Въпреки това, майката отказвала да се върне в Швейцария, където било обичайното местопребиванане на детето. Сочи, че в Швейцария, страните и детето живеели в жилище под наем на адреса на бащата, на който адрес детето не било регистрирано. Местната община обаче била уведомена, че молителят живее с партньорката и детето си, като техни близки ги били посещавали на този адрес. Сочи също, че част от задължителните ваксини на детето са поставени в Швейцария през месеците март и юни на 2021 г., което било удостоверено в здравния му картон. От изложеното прави извод, че за периода декември 2020 г. до 16.06.2022 г., когато майката незаконно го задържала в страната, детето Н. имало обичайно местопребиваване в Швейцария. Твърди, че не е дал съгласие за задържането на детето в страната и не го приема и понастоящем, като липсва и съдебен акт, преди 16.06.2022 г., по силата на който местопребиваването на детето Н. да е определено в България. Позовава се на законодателството на Швейцария, според което и двамата родители са равнопоставени и всеки от тях е носител на родителски права и задължения до постановяване на противното с влязъл в сила съдебен акт. Твърди, че ефективно е упражнявал родителските си права в Швейцария, полагал е непосредствени грижи за сина си заедно с майката. Твърди също, че на 19.12.2022 г. пристигнал в България за да види Н. за рождения му ден, като на дата уведомява майката, че иска да го вземе за рождения му ден и за Коледните празници, и отишъл в Харманли с майка си, сестра си и съпруга й. На адреса не намерил никой, като на другия ден потърсил съдействие от полицията и ДСП Харманли. В резултат на това полицейски инспектор успява да се свърже с ответницата по телефона, която го уведомила, че с детето се намират в гр. Стара Загора, но не посочила точен адрес и не пожелала да съдейства на бащата да се види с детето. Поради това, твърди, че подал сигнал до ДСП Харманли. В следващите дни той продължил да търси съдействие от полицията и ДСП Харманли, като дори търси съдействие от съжителя на майката. По негови данни, детето било болно и е на лечение. Едва на 21.12.2022 г. социалните работници му съобщили, че на 22.12.2022 г. в 10 часа ще 2 може да види детето в тяхно присъствие. Твърди, че успял да види детето Н., да му даде коледни подаръци, като същевременно констатирал, че няма промяна в състоянието на детето, то още е със същите симптоми и не говори. Твърди, че от тогава общува ежедневно с детето Н. посредством социалните мрежи, но по негово мнение нямало промяна в състоянието му, тъй като то най-вероятно не получава необходимите му медицински грижи, които би получило при него. Поддържа, че майката продължавала да крие важна информация за детето от него, като му се налага да търси и открива всичко за детето си с помощта на институциите. По този начин разбрал, че с детето работи логопед. Счита се, че от наведените твърдения може да се направи извод, че е налице отвличане на детето Н. под формата на незаконното му задържане в Република България от майката, което е в нарушение на правото на упражняване на родителски права от страна на молителя, който упражнявал същите ефективно и непосредствено, предвид приложимото в случая швейцарско законодателство. Твърди, че не дал съгласието си за промяна на обичайното местопребиваване на детето си, нито приемал задържането му на територията на Република България, решение за което ответницата взел сама, без неговото съгласие и в разрез с правото му да определя местонахождението им.

Сочи се също, че е спазен едногодишния срок по чл. 12, ал. 1 от ХК, като съдът следва да постанови незабавно връщане на детето в държавата по обичайното му местопребиваване без да изследва приспособяването му към семейната и социалната среда в Република България.

В хода на съдебното дирене, лично и чрез пълномощника си по делото, молителят поддържа молбата и пледира съда да постанови решение, с което разпореди връщането на детето Н. в държавата по обичайното му местопребиваване – Швейцария, като излага подробни съображения.

Окончателното си становище излага в писмени бележки, вх. № 37814 от 02.04.2024 г.

Ответницата П. Д. Д. е подала писмен отговор, с който оспорва молбата като неоснователна, като оспорва фактическите твърдения на молителя за наличие на общо решение на родителите за установяване на детето в Швейцария. Твърди, че страните са български граждани, като нямат сключен граждански брак. Сочи, че детето Н. също е български гражданин, като от раждането си е с постоянен и настоящ адрес в гр. Харманли, на който била регистрирана и ответницата. Не отрича, че молителят живее преимуществено и пребивава в Швейцария, но оспорва твърдението, че през месец декември 2020 г. семейството взема окончателно решение за преместването си в Швейцария. Подчертава, че страните 3 не са семейство, като използването на този термин за тях счита за неуместно.

Твърди също, че майката отива в Швейцария по настояването на молителя, за да види детето и да прекара време с него, но без тя да има за себе си и за детето намерение да се установява там. Поддържа, че тя нямала и намерение да продължи да живее с бащата, с когото имали различни неразбирателства от началото на връзката им. По отношение на запознанството си с него, сочи, че се са запознали през юли 2018 г. и от тогава съжителстват, като тя отишла и живяла два месеца в с.

Крива бара, община Лом, област Монтана, от където бил молителя. После няколко месеца живели заедно в Швейцария, но там не й харесало и тя се върнала в България, в гр. Харманли, а молителят останал да живее и работи в Швейцария, като още тогава отношенията им били съществено влошени. На ******* г. в гр.

Стара Загора се родил малолетният Н., който след това тя отглеждала в дома на дядо си П.Я.П., находящ се на адрес в гр. Харманли, ул. *******, където освен това живеели майка й, сестра й и баба й. Сочи, че в отглеждането на детето тя получавала помощ от близките си, а молителят бил в Швейцария, не се върнал за раждането на детето и за първи път се върнал в страната когато детето било на около 8 месечна възраст. След това, всяка година тя и детето инцидентно прекарвали по няколко месеца в Швейцария, за да може молителят да се вижда с детето, но без намерение и желание за установяване там. Въпреки тези пътувания тя и детето живеели постоянно и преимуществено в България, на посочения адрес, а бащата ги посещавал при връщанията си в страната за около 1-2 седмици през лятото. Твърди, че в началото на 2022 г. тя и детето отново отишли при бащата в Швейцария, за да го види, а когато през месец май 2022 г. се прибрали с детето, това станало със знанието и съгласието на молителя. Твърди, че и преди това тя искала да се върнат в България но бащата им създавал всевъзможни пречки. Сочи, че поради това, че Швейцария не е страна от ЕС и от шенгенското пространство, поради което тя и детето нямали право да пребивават на територията й за срок по – дълъг от 90 дни за всеки шест месеца, а за по-дълъг престой се нуждаели от разрешително за пребиваване, издавано от съответните кантонални служби, с каквито тя и детето не разполагали. Твърди, че тя и детето нямат законно право да пребивават на територията на Швейцария. Поддържа също, че разривът в отношенията й с молителя възникнал главно поради лошото отношение на неговата майка към нея, както и на собствената му невъзможност да го прекрати.

Това довело до отчуждение помежду им, както и до спорове относно това къде и как ще се отглежда и възпитава синът им, при които спорове молителят използвал заплахи, обиди и закани спрямо нея и близките и ги подлагал на тормоз, свидетел 4 на което бил малолетния Н.. Молителят се опитвал да я принуди да замине за постоянно при него с детето, но тя не желаела. Поддържа, че все пак първоначално се разбрали детето да живее с нея и тя да упражнява родителските права спрямо него, като останат да живеят в България. След това, молителят започнал отново да настоява да заминат с детето в Швейцария и да живеят заедно, а когато тя не се съгласила, започнал да настоява той да поеме родителските права спрямо детето и да го отглежда в Швейцария, с което тя не била съгласна. Поради невъзможността да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето през 2022 г. тя сезирала съответния районен съд по местоживеенето на детето – Районен съд Харманли, като по исковата й молба било образувано гражданско дело № 695/2022 г., което е висящо. Твърди, че от раждането до сега сама отглежда детето Н., с помощта на своите близки. Сочи, че детето е привързано към нея и към близките й и има приятелски кръг и социална среда в гр. Харманли. Сочи също така, че от пролетта на 2022 г. детето посещавало детска градина, а домът, в който го отглеждала разполагал с всички удобства според нуждите му. Счита също така, че тя разполага с необходимия родителски капацитет. В резултат на изложеното счита, че детето не е имало обичайно местопребиваване на територията на Швейцария, поради което действията й по връщането му в страната, не съставляват международното му отвличане. Сочи, че тя и детето нямат регистрация на територията на Швейцария, като се позовава на официалната информация от интернет страницата на МВнР за престоя на чужденци в Швейцария, като престоите при бащата са краткосрочни.

Твърди също, че за времето, през което се твърди, че детето живее трайно в Швейцария, то е било имунизирано в България. Твърди също, че не е създавала пречки на бащата да се вижда с детето. По отношение на твърденията на молителя досежно пристигането му в страната преди Коледните празници на 2022 г., сочи, че с него имали уговорка, постигната още докато той бил в Швейцария, контактите му с детето да са след Коледните празници. Действията на бащата, описани в молбата му до съда били в нарушение на предварителната им уговорка, като тези от тях, изразили се в срещи с различни хора в Харманли, които разпитвал за личния й живот, в това число и бившия й съпруг, определя като поредна груба намеса в личния й живот, която е характерна за цялостното поведение на молителя. По отношение на здравословния проблем на детето, майката сочи, че е предприела необходите действия за задоволяване на произтичащите от това специфични потребности на детето, като тя е осигурила и необходимата му медицинска грижа, като на бащата е предоставена цялата информация, касаеща малолетния. Все пак сочи, че там, където живее бащата, няма необходимата социална среда за детето, 5 няма среда от говорещи български език, а детето и тя не говорят официалните езици на страната, и при инцидентните си посещения при бащата са се оказвали в пълна изолация. Сочи също така, че загрижеността на молителя за детето не е била достатъчно голяма, за да заплати 334,65 швейцарски франка, касаещи постъпване на детето на лечение в Швейцария при спешен случай на 10.03.2022 г., като на адреса й продължавали да пристигат фактури с искане за заплащането на тази сума. Сочи, че помолила позната на майка си да провери случая, като тя се свързала с администрацията на болничното заведение, като получила информация, че нищо не е изпращано на адреса й от болницата, а фактурите са били пращани на адреса на молителя в Швейцария. Сочи, че тя и детето не са здравно осигурени в Швейцария, поради което възниква и въпросът как детето би се лекувало там.