Решение № 107 от 18.03.2026, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. П., 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Андрей Ив. Николов при участието на секретаря Величка Андреева като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20251230101126 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдебното производство е по Глава тринадесета от ГПК.

Ищцата Д. Б. З., с адрес в гр. П., ул. „Р.“ № 118, ЕГН **********, е предявила против ответника К. Г. З., с адрес в гр. П., ул. „Х.“ № 5, ЕГН **********, първоначални искови претенции, насочени към:

- определяне на мерки за упражняването на родителските права, местоживеенето, личните контакти и издръжката за бъдеще време на тяхното общо дете, което е малолетно;

- издаването на паспорт на детето и пътуването му в чужбина, без съгласието на бащата.

Ответникът е релевирал срещу ищцата насрещни искове, с които претендира:

- упражняването на родителските права спрямо детето да бъде предоставено на него и при него да бъде местоживеенето му, като на майката се формира режим на лични отношения и тя бъде осъдена да заплаща издръжка за бъдеще време;

- присъждане на издръжка в полза на детето за минал период.

И щ ц а т а пояснява, че с ответника са били във фактическо съпружеско съжителство, от което е родено детето Г.К.З., ЕГН **********. Заявява, че с бащата на 1 детето от 2021 г. са окончателно разделени и не могат доброволно да постигнат разбирателство по въпросите, свързани с правното положение на последното, поради което те трябва да бъдат решени по съдебен път. Смята, че тя следва да упражнява родителските права и местоживеенето на детето бъде при нея, докато на бащата бъде определен режим на лични отношения (във вариант, очертан в първоначалната искова молба) и той да заплаща издръжка за бъдеще време от 300 лв. (153,39 евро) на месец.

Счита, че с цел почивки и екскурзии детето има нуждата многократно да напуска пределите на страната (за пътувания до страните от Европейския съюз, до Република Северна Македония и до Република Турция), за което му е нужен и паспорт, но с ответника не могат доброволно да решат и тези проблеми. Иска и присъждане на съдебни разноски.

Ответникът излага доводи, че: разполага с по-висок родителски капацитет от майката и има нужните социално-битови възможности за отглеждане на детето; затова упражняването на родителските права спрямо детето трябва да бъде предоставено на него и при него да бъде местоживеенето му, а на майката да се определи режим на лични контакти (визиран в насрещната искова молба) и тя да заплаща месечна издръжка за бъдеще време в размер на 300 лв. (153,39 евро); майката дължи на детето и издръжка за минал период (от 07.11.2024 г. до 07.11.2025 г.), с обща величина от 3 228 лв. (1650,45 евро).

Съдът приема следното:

1.). Относно упражняването на родителските права, местоживеенето, личните отношения и издръжката на детето за бъдеще време (чл. 127, ал. 2 СК):

1.1.) Предварителни въпроси:

Производството по чл. 127, ал. 2 СК е такова на спорна съдебна администрация и когато постановява мерките, предвидени в тази разпоредба, съдът не признава и не отрича материални субективни права, а определя ред за упражняването им занапред (вж. Определение № 478 от 28.07.2011 г. по ч. гр. д. № 271/2011 г., IV г. о. на ВКС).

Тъй като тук водещ е най-добрият интерес на детето (вж. Решение № 58 от 12.02.2014 г. по гр. д. № 6073/2013 г., IV г. о. на ВКС), съдебното произнасяне трябва да включва служебно изследване на всички релевантни факти и обезпечаване на правилното приложение на материалния закон (съобр. мотивите и диспозитива на т.

1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Съдът е нужно да се произнесе по целия комплекс от въпросите, предвидени в чл. 127, ал. 2 СК (упражняване на родителските права, местоживеене, лични контакти и издръжка за бъдеще време на детето), независимо с кой от тях е бил изрично сезиран (вж. Решение № 30 от 01.02.2019 г. по гр. д. № 3060/2018 г., IV г. о. на ВКС) и без да е обвързан от предложените от страните параметри на мерките (вж. и Решение № 504 от 2

03.04.2012 г. по гр. д. № 1572/2010 г., IV г. о. на ВКС, както и Решение № 525 от 29.06.2010 г. по гр. д. № 1325/2009 г., III г. о. на ВКС).

1.2.) Упражняване на родителските права и местоживеене на детето:

Преценката кой от двамата родители да упражнява родителските права спрямо ненавършило пълнолетие дете е предпоставена от редица фактори. Тук в пълна степен важат указанията, дадени с Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на Върховния съд (ППВС), които запазват своята актуалност и при действието на сегашния СК (вж. Решение № 159 от 19.06.2015 г. по гр. д. № 6884/2014 г., III г. о. на ВКС). Част от критериите вече са и нормативно закрепени в разпоредбата на чл. 59, ал.

4 СК, макар изброяването им да е примерно, поради което съдът може да вземе предвид и други обстоятелства, ако имат значение за правилния отговор на въпроса при кого да живее детето и кой да упражнява родителските права.

Изходната база винаги трябва да е най-добрият интерес на детето (вж. Решение № 58 от 12.02.2014 г. по гр. д. № 6073/2013 г., IV г. о. на ВКС). Той се определя в съответствие с легалната дефиниция на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет. За неговото охраняване е необходимо да бъдат отчетени възпитателските качества и моралният облик на родителите, полаганите от тях грижи, желанието им да отглеждат и възпитават детето, привързаността на последното към тях, полът и възрастта му, възможността за помощ от трети лица, социалното обкръжение, материалните условия на живот, с които всеки от родителите разполага, както и другите съществени факти, формиращи спецификата на казуса.

При равни други условия, ако става дума за дете от женски пол, което е на ниска възраст, майката се явява по-пригодният родител за отглеждането му от биологична гледна точка (вж. т. II, б. „е“ и б. „ж“ от цитираното ППВС, както и Решение № 54 от 16.02.2015 г. по гр. д. № 5475/2014 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 39 от 09.03.2018 г. по гр. д. № 3857/2017 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 80 от 03.08.2020 г. по гр. д. № 3922/2019 г., III г. о. на ВКС и Решение № 68 от 24.06.2021 г. по гр. д. № 2117/2020 г., III г. о. на ВКС).

Независимо от казаното в предходния абзац, полът и възрастта на детето, сами по себе си, не може да са единствено определящи за решението на съда на кой родител да предостави упражняването на родителските права, тъй като те са част от целия комплекс от обстоятелствата, които са значими за съдебната преценка в тази връзка (вж. Решение № 215 от 21.06.2011 г. по гр. д. № 1325/2010 г., III г. о. на ВКС).

Дори едно дете да е на възраст и от пол, които правят грижите на майката от голяма важност, това не отрича необходимостта от бащината и мъжка роля при неговото изграждане като личност, при което ключова е нуждата от стабилност в семейната и социалната среда на детето, особено ако такава фактически вече е създадена при единия родител (вж. Решение № 164 от 13.11.2023 г. по гр. д. № 1476/2023 г., IV г. о. на ВКС).

3

Правилната оценка на маркираните принципни положения в контекста на разглежданата хипотеза предполага съобразяване на данните, съдържащи се в събраната в рамките на настоящото производство доказателствена съвкупност. В нея се включват писмените доказателства (удостоверение за раждане на детето, нотариален акт за собствеността върху жилището на ищцата, трудови договори на ищцата, граждански договор и декларация за материално положение и имотно състояние на ответника, удостоверение от училище и 2 броя училищни грамоти, издадени за детето, заверени преписи от решение по гр. д. № 652/22 г. на Районен съд – гр. П. и протоколно определение по гр. д. № 678/22 на същия съд). Проведен е и разпит на петима свидетели – Р. З. (майка на ищцата), А. С. (учител от I-ви до IV-ти клас на детето Г.З.), С.М. и Т.К. (приятелки на ищцата), както и С.Р. (съседка на ответника). Детето е изслушано при условията на чл. 15, ал. 1 ЗЗДет., а двамата родители – по реда на чл. 59, ал. 6 СК. На основание чл. 15, ал. 6 ЗЗДет., са приобщени 2 социални доклада, представени от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. П., като е изслушано и устното становище на социалния работник В. М. от същата дирекция.

Анализът на очертания доказателствен материал, в който не се наблюдават съществени противоречия по проблемите, които са значими за делото, дава основание за фактическите констатации, че:

- Детето Г.К.З. е на 10 навършени години.

- Страните в производството са неговите родители, като те не са сключвали граждански брак, а от 2013 г. до 2021 г. са се намирали във фактическо съпружеско съжителство, ползвайки жилище в гр. П., осигурено от ответника.

- Съвместното живеене на ищцата и на ответника е било съпътствано от чести неразбирателства и конфликти, което е водело до периоди на разделяне и последващо събиране помежду им, но от 2021 г. двамата са се разделили окончателно.

- След раздялата на родителите, детето е останало да живее при ответника, в същото жилище, което те двамата ползват и понастоящем, а ищцата се е установила в етаж от къща в гр. П., който е нейна собственост.

- Сега детето е ученик в V-ти клас на основно училище, намиращо се в гр.

П., в близост до дома на бащата. В училище детето показва много добър успех, както и отлична дисциплина, интегрирано е сред съучениците си и разполага с всички необходими училищни консумативи и пособия. Понастоящем и двамата родители проявяват заинтересованост за справянето на детето в училище, но за времето, в което детето е било ученик от II-ри до IV-ти клас, майката не е посещавала училището и изобщо не е търсила класния му ръководител. В първи клас детето е имало известни образователни дефицити, свързани с трудности при четене и решаване на задачи по математика, но по молба на бащата свидетелката Стойчева е започнала да помага на детето след приключване на редовните учебни занятия, като бащата е организирал и провеждането на частни уроци от друг учител. В резултат на така получената 4 допълнителна образователна помощ още във II-ри клас е настъпила промяна в справянето на детето с училищните занимания, при което то е започнало да показва много добър успех.

- В жилищата, ползвани и от двамата родители, са създадени необходимите битови условия, които позволяват отглеждането на детето, включително и в двете жилища за него има обособени самостоятелни стаи.

- Ищцата живее заедно със своята майка и може да разчита на нея и за помощ относно детето. Тя има и друга дъщеря – на 15 години, която е родила дете и сега живее с бащата на същото.

- Ответникът живее само с детето Г.З.. При необходимост може да разчита на помощ относно детето на свидетелката Рупанова, която не работи и със семейството си живее в съседство.

- В темпоралния диапазон от около 4 години, през който страните са разделени и детето живее само с бащата, не се констатират никакви проблеми по повод отглеждането му от него. През това време контактите на детето с майката са били епизодични, но след определяне на привременните мерки по настоящото дело (с определение от 07.11.2025 г.), при което помежду им е формиран конкретен режим на лични отношения, те се виждат редовно и общуват нормално.

- Спрямо ответника са били прилагани мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН, по повод прояви на домашно насилие срещу ищцата, извършени през месец април на 2022 г., на работното й място в гр. П., които са се изразили в обиди и заплахи.

- И понастоящем личните отношения между страните са силно влошени, което води до сериозно нарушаване на комуникацията им и по въпросите, отнасящи се до самото дете, а то има добра емоционална връзка и с двамата родители.

- Не получава сигурна доказателствена верификация тезата на ищцата, че в период от около 4 години тя не е имала редовни контакти с детето, заради заплахи от ответника, че той нямало да позволи тя да получи правото да отглежда детето. Данни в тази насока се съдържат само в показанията на свидетелката З., която не е била очевидец на подобни ситуации, а единствено споделя, че ищцата й се е оплаквала от такива заплахи, без да може ясно да посочи в какво всъщност са се изразявали самите заплахи относно виждането на детето от ищцата. Не се установява и заплахите, които са били предмет на производството по ЗЗДН от 2022 г., да са от такова естество.