Решение № 150 от 01.07.2015, Окръжен съд - Шумен

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 150 гр.

Шумен , 01.07.2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в публичното съдебно заседание на седемнадесети юни през две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: Р.Хаджииванова при секретаря П.П. и в присъствието на прокурора Д.Арнаудов, като разгледа докладваното от съдия Р.Хаджииванова гр.дело №103 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл.5 от ЗЛС във вр. с чл.336 и сл. от ГПК.

В молбата си до съда ищцовата страна – М.Г., зам.окръжен прокурор при ШОП излага, че ответницата Г.Д.С. страдала от психично заболяване:”Параноидна шизофрения”, по повод на което била водена на диспансерен учет към психиатричните служби от 1999г. и многократно хоспитализирана и лекувана в ДПБ”Ц.б.” на задължителен принцип. Заболяването й протичало с дезорганизирано поведение, налудни мисли за злонамереност, за отравяне и др., водещи до психотично мотивиран отказ от храна, течности и медикаменти. Когато отказвала прием на медикаменти се затваряла в себе си, не контактувала с никого, ставала агресивна към близките си, бягала от дома и скитала по улиците, пресичала неправилно и създавала опасност за движението.

Ходела да се разхожда по магистралата, с което поставяла в опасност живота и здравето си. Същата не била в състояние да поддържа и личната си хигиена. Влизала в банята и се поливала с вода без да съблича дрехите си, а след това си лягала с мокрите дрехи и се завивала.

Слагала боклуци в съдовете със сготвената храна за семейството. С. познавала парите, но не можела да си прави сметка. Когато ходела да получава отпуснатата й инвалидна пенсия се подписвала на картона, но отказвала да вземе парите, или искала да ги вземе, но без да се подпише на картона. Не комуникирала с никой от съседите си, като се случвало с месеци да не разговаря с родителите и сестра си. Изложените обстоятелства обосновавали извода, че поради заболяването, от което страда, ответницата не била в състояние за се грижи за своите работи и защитава интересите си. Предвид изложеното моли, ответницата да бъде поставена под пълно запрещение.

Ответницата не взема конкретно становище по основателността на претенцията. В съдебно заседание заявява, че желае мъжът й, а не баща й да й стане попечител.

Заключението на представителя на ШОП е, че ответницата следва да бъде поставена под пълно запрещение.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното: Съгласно представената по делото медицинска документация /епикриза №569/2013г., етапна епикриза №992/29.01.2015г.2014г., Г.Д.С. е с диагноза “Параноидна шизофрения”, като същата се води на диспансерен учет в КДО Ш. от 1999г.. Била е с многократни хоспитализации по повод на дезорганизирано поведение, налудни мисли за злонамереност, отравяне, водещи до психотично мотивиран отказ за храна, течности и медикаменти.

От заключението на съдебно-психиатричната експертиза, се установи, че С. страда от „Параноидна шизофрения, параноидно-халюцинаторен синдром, пристъпно протичане. Промяна на личността.” При извършения преглед на ответницата се установило, че същата била психомоторно видимо спокойна, амимична, мрачна, дистантна, студена, подозрителна; в ясно съзнание, ориентирана цялостно; емоционално парабулична, липсвал съответен емоционален резонанс, дистантна; установявал се вербален контакт, но била предпазлива и подозрителна, дискретна към преживяванията си; мисловният процес бил с нормален темп, асоциативно халтав, на моменти паралогичен, с богати налудности от параноидния кръг. Същата отричала ВПР, била абсолютно некритична към заболяването; волево парабулична, подтиково улеснена, импулсивна. Паметта и интелектът й били болестно трансформирани, като в личностовата сфера се отчитала промяна в шизофренен стил – загуба на енергичен потенциал и странно поведение с белези на личностов регрес, социално отдръпване и отстрояване, промяна в качеството на живот в регресивна посока, странно поведение, изолация и т.н. Катамнезното проследяване сочело непрекъснат ход на заболяването, без пълноценни ремисии, независимо от семейната подкрепа и редовно провежданата терапия, както и тежка социална дезадаптация.

Динамиката на боледуването била с тенденция към хронифициране на заболяването с персистираща и резистентна на лечение психопатологична симптоматика и постепенно оформяне на все по-задълбочаваща се личностова промяна.

В този смисъл е и уведомлението от ДПБ-с.Ц.б., изх.№176/29.01.2015г., съгласно което ответницата се водела на диспансерен отчет към КДОС-Ш. с диагноза “Параноидно шизофрения”. Същата била на стационарно лечение в болницата двадесет пъти, като последните шест хоспитализации били през периодите:

11.02.2006г.-03.07.2006г., 29.09.2006г.-06.02.2007г.,

04.10.2012г.-30.10.2012г., 26.11.2012г.-18.03.2013г.,

24.06.2013г.-11.11.2013г., 07.03.2014г.-01.07.2014г.. Съгласно отразеното в представените епикризи, почти всичките й хоспитализации били по силата на съдебни решения, постановени на основание Закона за здравето, на задължителен принцип.

В съдебно заседание разпитаните свидетели Др.С./баща на ответницата/, Д.С./сестра на ответницата/ и Г.С. заявиха, че С. не можела да се грижи сама за себе си - поведението й било странно и повлияно от непрекъснати внушения.

Всяка година около 4 месеца престоявала в психиатрично заведение, като след излизането си оттам и приемането на медикаментни била адекватна, но след това преустановявала приема на лекарства и отново изпадала в кризи, от които излизала само след ново продължително лечение в психиатричната болница. По време на тези кризи не знаела какво прави, като включително хвърлила нож срещу баща си. Не разговаряла с никого, преставала да се храни и говори, занемарявала личната си хигиена. Имало случаи в които слагала боклуци в храната на баща си, влизала да се къпе с дрехи в банята. Не си вземала пенсията и отказвала да пазарува. Излизала нощно време и не се връщала.

Полицаи я били засекли по магистралата. С. нямала приятели, не съжителствала с мъж и не поддържала връзка с такъв/каквито са твърденията й в съдебно заседание/. Имала приятел, но преди около 15 години. Създавала проблеми при вземането на пенсията си, като искала да взема дължимата й сума, без да се подписва. Не искала да се подписва и във връзка с уреждането на документацията по повод смъртта на майка й. Въпреки, че майка й починала на 10.05.2015г. С. твърдяла, че същата й е в гр.В. и не е починала, а е жива. Съгласно показанията на свид Д.С., майка им ходила в гр.В. при брат си да си търси работа, но това било преди около 10 години.

Видно от заключението на съдебно-психиатричната експертиза, С. страда от душевно заболяване, по смисъла на чл.5 от ЗЛС.

Тъй като същото се характеризира с фундаментални и строго специфични нарушения в мисленето и възприятията, в емоциите и волята, при запазена яснота на съзнанието и интелектуални възможности, то възможността на ответницата да възприема, анализира, оценява и правилно да реагира на фактите и обстоятелствата от действителността била нарушена и е налице пречка тя да се грижи сама за своите нужди и отговорности.

Отчитайки нарушаване качествено на всички сфери на психичния живот, хода на заболяването - непрекъснат, констатираната личностова промяна, независимо от провежданото лечение, както и изразена трудова, семейна и социална дезадаптация, вещото лице е дало становище, че С. не би могла пълноценно да се грижи за своите работи и защитава интересите си, съответно да преценява своите действия. В съдебно заседание експертът заявява, че това се дължало на естеството на нарушенията при психичните сфери и тяхната дълбочина. Започналата личностова промяна при ответницата била много тежка и в перспектива щяла да става все по-дълбока. Налудната й система правела функционирането й невъзможно. С. не била и критична към заболяването си.

С оглед изискванията на чл.337, ал.1 от ГПК, съдът се запозна със състоянието на ответницата лично. Въпреки проведеното последно четиримесечно лечение/същата е изписана в края на м.март 2015г./, отговорите на С. са повлияни от различни възприятия, неотговарящи на действителността - че баща й искал да я заведе в болница да й режат главата, че живее на съпружески начала с мъж от около 15г., че майка й е жива и е в гр.В. и др.. Същата е напълно некритична към състоянието си, за което свидетелстват и множеството й настанявания, повечето по ЗЗ. Не може непрекъснато да приема лекарства по своя воля и да си ги закупува. Налице е дълбоко разстройство в мисленето и емоциите й. Въз основа на непосредствените си впечатления и съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира, че ответницата поради страданието си не е годна да оценява житейските ситуации, лишена е от възможността самостоятелно и пълноценно да се грижи за своите работи и да защитава интересите си. Налице са медицински и юридически критерии, които налагат поставянето й под пълно запрещение.

Предявеният иск е основателен и доказан и следва да се уважи.

Предвид гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ПОСТАВЯ под пълно запрещение

Г.Д.С. с ЕГН********** ***.

Препис от решението след влизането му в законна сила да се изпрати на община Шумен.

Решението може да се обжалва пред

Апелативен съд-гр.В. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

ОКРЪЖЕН

СЪДИЯ::