Определение № 130 от 30.01.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 130 гр. Бургас, 30.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Георги Д. Пепеляшев Въззивно частно наказателно дело № 20252100601678 по описа за 2025 година Въззивното производство е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3 НПК и е образувано по протест на прокурор от Районна прокуратура-Бургас против протоколно определение от 07.11.2025 г., постановено в разпоредително заседание по НОХД 2794/2025 г. по описа на Районен съдБургас, с което съдът прекратил съдебното производство по делото и го върнал на Районна прокуратура – Бургас, доколкото установил допуснати съществени процесуални нарушения.

С протеста се оспорва законосъобразността на съдебния акт за прекратяване на съдебното производство, но не са изложени конкретни аргументи. В постъпилото впоследствие допълнително изложение към протеста се сочи, че съдът некоректно основал крайния си извод за допуснати нарушения на процесуалните правила, позовавайки се на отдени изречения от обвинителния акт, без последния да бъде изследван в своята цялост. Според държавния обвинител престъплението, в чието извършване е обвинен подс. И., било довършено в момента, в който придобитата от продажбата на апартамента на пострадалата сума е напуснала неговия патримониум – на 27.11.2017 г. Измамата била осъществена от подс. И. в условията на продължавано престъпление, чрез няколко отделни стъпки, като придобиването на собствеността върху имота на пострадалата била само една 1 от тях. Измамливите му действия продължавали и при прехвърлянето на имота от негова страна на трето лице, тъй като пред съответния нотариус подс. И. бил попълнил декларация, в която посочил, че паричните средства от продажбата ще му послужат за изпълнение на задълженията, поети с нотариалния акт от 29.09.2017 г. – за гледане и издръжка в бъдеще на И. С. лично или чрез трето лице. На същата дата – 27.11.2017 г. получената от продажбата на имота парична сума подс. И. прехвърлил по сметка трето лице.

С това изначално намислената от него измама била окончателно реализирана.

Правата на подсъдимия не били нарушени по никакъв начин, тъй като той ясно съзнавал в какво бил обвинен, а именно, че е извършил измама, в резултат от която е набавил за себе си имотна облага. Настоява се за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Бургаският окръжен съд, след като се запозна с материалите по делото и обсъди доводите в частния протест, прие следното:

Въззивният протест е процесуално допустим, тъй като е подаден от легитимирана страна, в преклузивния 7-дневен срок, срещу годен за въззивен контрол по реда на Глава ХХІI от НПК съдебен акт, и пред надлежния съд.

Разгледан по същество, протестът е неоснователен.

Съдебното производство по НОХД № 2794/2025 г. по описа на РС – Бургас е било образувано по повод внесен в съда на 08.08.2025 г. от Районна прокуратура – Бургас, обвинителен акт против подсъдимите Г. И. С. и Х. Я. И. за осъществени от тях престъпления съответно по чл. 217, ал. 4 пр. първо вр. ал. 2 пр. първо, вр. ал. 1 от НК и по чл. 211 вр. чл. 209 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

В хода на проведеното разпоредително заседание по делото, съдът приел, че са налице допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимия Х. И., поради което прекратил съдебното производство на основание чл. 248, ал. 5, т. 1, вр. чл.

249, ал. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК и върнал делото на прокуратурата за отстраняването им. Според първоинстанционния съд възможността на подсъдимия да разбере фактическите рамки на обвинението била възпрепятствана, поради неясноти относно момента на довършване на престъплението измама. С диспозитива на обвинителния акт било повдигнато 2 обвинение на И. за това, че в периода от месец септември 2017 г. до 27.11.2017 г., в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага извършил различни фактически действия, с които придобил имота на пострадалата И. С., чрез прехвърляне правото на собственост срещу задължение за издръжка и гледане на пострадалата, а на 27.11.2017 г. се разпоредил с така придобития имот, чрез продажбата му, като получената продажна цена в размер на 96 000 лева не използвал за издръжката и гледането на пострадалата, с което й причинил имотна вреда в размер на 96 000 лева. От друга страна, в обстоятелствената част на обвинителния акт било изложено, че всички предприети от подс. И. действия били с цел придобиването собствеността върху имота на пострадалата, като изначално не възнамерявал да изпълни сключения договор за издръжка и гледане.

Прокурорът сам бил посочил, че имуществените последици за пострадалата, възниквали с придобиването на имота от подс. И.. Наред с това липсвало фактическо описание и на действията, с които пострадалата била измамена при продажбата на имота от И. към третото лице, при положение, че към този момент – 27.11.2017 г., тя вече не е била собственик на имота и решението за неговата продажба е зависело изцяло от новия собственик - подс. И.. С оглед така посочените обстоятелства, съдът приел, че е налице разминаване между обстоятелствената част на обвинителния акт и диспозитива му по отношение на това кога е довършено престъплението, а това безспорно пречело на подсъдимия да разбере фактическите рамки на обвинението, което представлявало съществено нарушение на процесуалните правила.

Най-напред следва да се посочи, че правилно районният съд е заключил, че обвинението срещу подс. С. е индивидуализирано в достатъчна степен по време, място и начин на осъществяване, като са описани конкретните действия, с които прокурорът счита, че този подсъдим е осъществил състава на престъплението по чл. 217, ал. 4 вр. ал. 2 вр. ал. 1 от НК, поради което искането на защитата в тази част коректно е било оставено без уважение.

Относно пространните аргументи на защитника на подс. С., изложени в съдебното заседание пред районния съд, и целящи прекратяване на съдебното производство поради допуснато в досъдебното производство нарушение на правото на защита на подс. С., достатъчно е единствено да се посочи, че по своето естество всички те представляват анализ на събрания по делото доказателствен материал, конкретно неговите непълноти и противоречия, 3 което обаче с оглед изричната разпоредба на чл. 248, ал. 4 от НПК изобщо не е следвало да се обсъжда в разпоредителното заседание по делото, поради което правилно не са получили по-нататъшно обсъждане от районния съд.

На такъв обаче е изводът по отношение на обвинението срещу подс. И..

Настоящият състав приема за законосъобразни и обосновани доводите на първоинстанционния съд, с които е аргументирал прекратяването на съдебното производство и връщането на делото в досъдебната му фаза. При изготвяне на обвинителния акт прокурорът е допуснал съществени нарушения на процесуални правила, имащи за резултат ограничаване на процесуалните права на подсъдимия И., които нарушения са отстраними чрез законосъобразното повторение на опорочените действия.

Дори от незадълбочен прочит на обвинителния акт е видно, че няколкократно прокурорът е посочил, че подс. И. изначално не е имал намерение да изпълнява поетите от него задължения за издръжка и гледане на И. С., а целта му е била да придобие собствеността върху недвижимия имот на пострадалата, възползвайки се от неосведомеността й. Наред с това, описвайки защо счита, че подсъдимият И. е осъществил състава на престъплението по чл. 209, ал. 2 от НК, прокурорът е посочил, че имуществените последици за пострадалата възникнали в резултат от извършената разпоредителна сделка, „…включена в обхвата на пълномощното“, тоест с прехвърлянето на собствеността върху имота от С. на И., срещу поемането на задължение от страна на последния да я издържа и гледа. В диспозитива на обвинителния акт прокурорът освен за посочените дотук действия е повдигнал обвинение на подс. И. и за сторени от него последващи такива, а именно, че след придобиването на имота „… на 27.11.2017 г. се разпоредил (бел. подс. И.) с него (бел. с недвижимия имот, придобит от С.) чрез продажбата му на трети лица, като получената продажна цена от 96 000 лева не използвал за издръжката и гледането й (бел. на пострадалата С.)…“ От изложеното е видно, че прокурорът е приел едновременно, че деянието е довършено както с прехвърлянето на имота от С. на И., така и с продажбата на апартамента от И. на трето лице, което безспорно съставлява неяснота относно повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия, конкретно за датата, когато престъплението е било осъществено.

По отношение на това обстоятелство, при резултатните престъпления, каквото е тук коментираното, в правната теория и съдебната практика отсъства спор, 4 че то е довършено с настъпването на предвидените в съответната норма от Наказателния кодекс общественоопасни последици, в настоящия случай - с акта на имуществено разпореждане от страна на измамения и неминуемо следващото от това действие отрицателно изменение в имуществото му. Няма спор, че продажбата на имота от подсъдимия към другото лице е посочена в обстоятелствената част на обвинителния акт (както се твърди в протеста), но прокурорът е пропуснал да изясни по какъв начин това действие спада към онези, с които измамата е била реализирана. И тук обосновано съдът е указал, че чрез придобиването на собствеността върху имота подс. И. е разполагал с всички права, присъщи за собственика на една вещ, включително да се разпорежда с нея по свое усмотрение, когато намери за добре, въз основа на което както за първоинстанционния съд, така и за настоящия остава неясно по какъв начин продажбата на имота от подс. И. към другото лице е свързана с неосведомеността на пострадалата, използвана от подс. И. за набавяне на облага за себе си.

Без претенции за изчерпателност на изложението, следва да се има предвид, че договорът за издръжка и гледане, като всяко друго съглашение, предполага поне две насрещни престации от страните по него, чието неизпълнение влече различни по естество правни последици. В настоящият случай подс. И. е придобил собствеността върху недвижимия имот от пострадалата С., срещу поето от него задължение да полага необходимите грижи за нея, като й осигури „…спокоен и нормален живот, какъвто е водила досега при старост и болест…“ (виж л.4, абзац 4 от първоинстанционното производство) В най-общ план, ако сочената от прокурора субективна страна на престъплението отсъстваше по делото, то неизпълнението на задълженията на една от страните по такава сделка не би съставлявало престъпление, а неизпълнение на договорни отношения, което евентуално би могло да послужи за разваляне на договора. В настоящия случай обаче очевидно това не е така, тъй като според прокуратурата у подсъдимия И. изначално е отсъствало намерение да изпълни какъвто и да било договор с пострадалата и именно тези кроежи у него отличават измамата по смисъла на Наказателния кодекс от гражданскоправните отношения. След като многократно от страна на държавното обвинение е посочено, че намеренията на подс. И. никога не са включвали изпълнението на уговорките му със С., то тогава законосъобразно проверяваният съд е посочил, че престъплението следва да е реализирано с 5 придобиването на собствеността върху имота от подс. И.. От този момент, когато имуществото на С. е излязло от патримониума й, престъплението е било довършено, тъй като подс. И. е реализирал изцяло предварително намислените от него измамливи намерения.

При така описаната конструкция на обвинението стават очевидни допуснатите при формулирането му фактически и логически противоречия, чието наличие препятства подсъдимия да реализира правото си по чл. 55, ал. 1 пр. 1 от НК – да узнае за какво престъпление е привлечен да отговаря, конкретно моментът на довършването му и имуществените вреди, които евентуално са нанесени на пострадалото лице. Противоречивите и неясни твърдения в обвинението, в настоящия си вид и съдържание не отговарят на стандартите на чл. 246, ал. 2 и ал. 3 от НПК, а това прави самият обвинителен акт негоден да изпълни основната си процесуална функция – да очертае ясно, недвусмислено и в пълнота кръга от обстоятелствата, които следва да попаднат в обхвата на чл. 102 от НПК, т.е. предмета на доказване в съдебното производство.