Решение № 1399 от 28.10.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1399 гр. Варна, 28.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря П. Хр. Илиева като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20223110202391 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на осн. чл. 59 и сл. от ЗАНН по жалба на д-р М. П. М. ЕГН ********** от гр.Варна, против НП № НП49/21.04.2022год. на ИД на ИА „Медицински надзор (ИАМН), с което му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 300лв. на основание чл.

116к, ал.1 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) за нарушаване на т. 2.1.2 от т. 2. 1 от т. 2 подт. IV на Раздел IV от Наредба № 9 от 25.04.2006г. за утвърждаване на медицински стандарт „Трансфузионна хематология“ вр. чл.

6, ал. 1 от ЗЛЗ.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно тъй като в хода на адм.наказателното производство били допуснати съществени нарушения на процес. правила и бил неправилно приложен закона. Моли НП да бъде отменено.

В съдебно заседание въззивникът редовно призован се явява лично и с упълномощен защитник в лицето на адв. Т.К. последният заявява, че поддържа жалбата и оспорва фактическата обстановка изложена в НП, а във фазата по същество пледира за отмяна на НП с основен аргумент липса на извършено нарушение от неговия подзащитен.

Процес. представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно издадено. Отправя искане за присъждане на 1 юрисконсултско възнаграждение.

Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Жалбата е подадена в срока за обжалване от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

По повод на постъпила в ИА "Медицински надзор" жалба вх. № 96-0042/13.01.2022год. от Р.Н. Д. във връзка с лечението на В. Т. Д., със Заповед № РД 13-96/26.01.2022 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор" било разпоредено извършването на извънредна проверка на УМБАЛ „Св.Марина“ ЕАД гр.Варна за периода 31.01.2022г. 04.02.2022 г. от комисия в състав свидетелката С. А. Т. – К. - главен инспектор в отдел "Контрол на лечебните заведения за болнична медицинска помощ", дирекция "Контрол на медицинските дейности и оценка на качеството" - ръководител и Ив. Х. - главен инспектор в отдел "Контрол на финансовата дейност, здравни и осигурителни права" - член.

В хода на проверката и след изискване на относимата към случая медицинска документация било установено, че В. Д. е била постъпила по спешност за лечение в УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД – клиника по инфекциозни болести. Поради влошаване на състоянието й същата била преместена в клиника по пневмология и фтизиатрия с отделение за интензивно лечение и неинванзивна вентилация.

На 17.11.2021год. било извършено имунохематологично изследване при което била определена кръвната група на пациентката.

На 18.11.2021год. било изготвено „Искане за кръв, кръвни съставки и плазмени биопрепарати“ в което като лекуващ лекар била вписана д-р К. която го и подписала.

На същата дата 18.11.2021год. между 13:10ч. и 14:10ч. въззивника д-р М., след извършване на биологични проби, осъществил плазмотрансфузия на 1 сак ПЗП № 250300231166, 140 мл. на пациентката В. Д., отразена в трансфузен лист за преливане на кръв и кръвни съставки. Проверяващите установили, че към ИЗ и медицинската документация досежно тази пациентка била приложена „декларация за информирано съгласие за преливане на кръв и кръвни съставки“, в която липсвал подпис на пациента удостоверяващ получаването на информация от лекар за „процедурата на преливане на кръв и кръвни съставки, обстоятелствата които я налагат, целта на преливането и очаквания резултат, възможните нежелани реакции, усложненията и рисковете от тях, прогнозите в случай че се извърши кръвопреливане.

2

При тези констатации св. С. А. Т. – К. приела, че като не е спазил изискването да пристъпи към кръвопреливане едва след получаване на писмено информирано съгласие - попълване и подписване на "Декларация за информирано съгласие за преливане на кръв и кръвни съставки", въззивникът д-р М.М. е нарушил т. 2.1.2 от т. 2. 1 от т. 2 подт. IV на Раздел IV на медицински стандарт "Трансфузионна хематология", утвърден с Наредба № 9 от 25.04.2006г. вр. чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения. До въззивника била изпратена покана изх. № 07-36/04.03.2022г. да се яви на 22.03.2022 г. в Изпълнителна агенция "Медицински надзор" за съставяне на АУАН. В поканата било посочено също така, че при неявяване на въззивника АУАН ще бъде съставен в негово отсъствие.

На 23.03.2022год., в отсъствието на въззивника, св. С. Т. – К. съставила АУАН № А-47/23.03.2022г., в който било посочено, че същият на 18.11.2021год. е нарушил т. 2.1.2 от т. 2. 1 от т. 2 подт. IV на Раздел IV на медицински стандарт "Трансфузионна хематология", утвърден с Наредба № 9/25.04.2006г., вр. чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, като нарушението било извършено в УМБАЛ „Св.Марина“ ЕАД, гр.Варна.

АУАН бил изпратен за връчване на въззивника на адреса по местоработата му, чрез кмета на Община Варна, и му бил връчен на 30.03.2022год.. В АУАН въззивникът вписал, че има възражения.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН въззивника подал писмени възражения срещу акта, в които по същество излагал доводи за маловажност.

Възражението не било възприето и на 21.04.2022год., въз основа на съставения АУАН, Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор" издал атакуваното НП № НП-49/21.04.2022г., с което наложил на въззивника на основание чл. 116к, ал. 1 от Закона за лечебните заведения административно наказание "глоба" в размер на 300лв. за нарушение на т. 2.1.2 от т. 2. 1 от т. 2 подт. IV на Раздел IV на медицински стандарт "Трансфузионна хематология", утвърден с Наредба № 9 от 25.04.2006 г. вр. чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни показанията на свидетелката С. А. Т. – К., депозирани в съдебно заседание, както и писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК - сигнал – жалба вх. № 96-00-42/13.01.2022год., Заповед № РД -13-96/26.01.2022 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор", покана изх. № 07-36/04.03.2021г., АУАН № А-47/23.03.2022г., НП № НП 49/21.04.2022г., разписка за връчване на АУАН, известие за доставяне, писмо изх. № 07-00-151/23.03.2022г., възражение срещу АУАН № АЯ47/23.03.2022год., писмо изх. № 96-0042/17.02.2022гд. относно сигнал с вх.№ 96-00-42/13.01.2022год., трансфузионен лист за преливане на кръв и кръвни съставки, искане за кръв и кръвни съставки и плазмени биопрепарати, фиш за имунохематологично изследване, декларация за информирано съгласие за 3 преливане на кръв и кръвни съставки, отчетна форма за явяването/неявяването на работа за месец ноември 2021г.

От събраните по делото доказателства съдът не кредитира единствено показанията на св. Т.- К. в частта в която сочи, че искане за кръв и кръвни съставки и плазмени биопрепарати досежно пациента В. Т. Д. на 82години е било направено от въззивника д-р М. доколкото в тази им част показанията й се опровергават от приложения към АНП официален документ в тази насока, който именно документ е бил и обект на проверка от св. Т.- К.. Видно от същия искането е било направено от лекуващ лекар д-р К., която го е и подписала, а името на въззивника д-р М. още по-малко пък подписа му в документа не съществува.

Показанията на св. Т.- К. в останалата част, както и приобщените писмени доказателства съдът кредитира като еднопосочни, последователни и непротиворечиви.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Както АУАН, така и НП, са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В същото време обаче съдът констатира, че в хода на адм. наказателното производство е допуснато съществено нарушение на процес. правила, а именно налице е пълна неяснота за това за какво точно нарушение е наказан въззивника - за това, че не е получил писмено информирано съгласие от пациент на който е предстояло кръвопреливане (доколкото бланкетния състав посочената като нарушена норма на чл. 6, ал.1 от ЗЛЗ е запълнен с нормата на чл. 2.1.2 от т.2, от подт.

ІV от Раздел ІV на медицински стандарт „Трансфузионна хематология“ утвърден с Наредба №9/25.04.2006год.) или за това, че е извършил кръвопреливане (плазмотрансфузия) без получено писмено информирано съгласие от пациента (каквито факти са изложени в НП, но са относими към друга разпоредба от Стандарта. Съдът намира, че посоченото по-горе нарушение на процес. правила е съществено такова и е достатъчно основание за отмяна на НП на процес. основание, тъй като води до грубо нарушаване правото на защита на въззивника. Същият е лишен от възможността да разбере в извършването на какво точно нарушение е обвинен, при какви приети за установени факти, за да организира адекватно защитата си срещу повдигнатото обвинение. В случая следва да се отбележи, че стандарта регламентира задължения на различни лекари осъществяващи различни етапи от специфичните дейности, поради което и точното и ясно фактическо и юридическо описание на нарушението е от съществено значение за изясняване на волята на АНО, а от там и за реализиране на правото на защита.

Последното в случая е невъзможно.

Доколкото с АУАН от на въззивника е било повдигнато юридическо адм.наказателно обвинение за нарушение на т.2.1.2 от т. 2. 1 от т. 2 подт. IV на Раздел IV на медицински стандарт "Трансфузионна хематология", 4 утвърден с Наредба № 9 от 25.04.2006 г. вр. чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, съответно е наказан за нарушение на тази разпоредба съдът счете, че НП е издадено в нарушение на материалния закон по следните съображения:

Съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения "дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването". С Наредба № 9 от 25.04.2006 г. на Министъра на здравеопазването е утвърден медицински стандарт "Трансфузионна хематология". Съгласно Раздел IV "Основни изисквания за упражняване на дейностите, регламентирани в Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането" от Медицински стандарт "Трансфузионна хематология", подт. IV "Клинично приложение на кръв и кръвни съставки", т. 2 "Подготовка за преливане на кръв и кръвни съставки", т. 2. 1 "На болни, на които предстои кръвопреливане", лекарят "получава писмено информирано съгласие от пациента съгласно приложение № 17 от Наредба № 29 от 2004г.", с което пациентът декларира, че е получил достатъчно информация относно процедурата по преливане на кръв и кръвни съставки, относно причините, поради които се налага преливането на кръв и кръвни съставки, разяснена му е целта на преливането и очаквания резултат, че е възможно да възникнат реакции и усложнения, че са му разяснени съществуващите алтернативи, че доброволно се съгласява да му бъде извършено преливане на кръв и кръвни съставки.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства непротиворечиво се установява, че в случая такава декларация за информирано съгласие за преливане на кръв и кръвни съставки не е била подписвана от пациентката В. Т. Д. преди на 18.11.2021г. да й бъде прелят 1 сак ПЗП (прясна замразена плазма) под контрола на въззивника.