Решение № 5459 от 23.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5459 гр. София, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20251110147208 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от А. Г. К. и А. Р. С., с която срещу "Т.С.“ ЕАД са предявени отрицателни установителни иско в е за признаване недължимостта на сумата 1745,47 лева при квоти 4/5 части за ищеца К. (1396,38 лева) и 1/5 част за ищеца С. (349,09 лева).

Ищците твърдят, че са собственици на топлоснабден имот на адрес: гр.

******** при квоти 4/5 ид.ч. за ищеца К. и 1/5 идч. за ищцата С.. Не отричат, че се намират в договорни отношения с ответника, като партидата е била открита на името на К. и е бил придаден № ********. В имота са били монтирани 4 бр. измервателни уреди за отчитане на ТЕ за отопление на същия и 4 бр. водомери за топла и студена вода. Апартаментът бил с външна топлоизолация и троен стъклопакет на прозорците.

Общите части не се отоплявали и отоплителните тела там били премахнати.

Поддържат да са изправна страна по договора и да са заплащали в срок задълженията си към ответника. През м.август 2025 г. получили фактура № **********/31.07.2025 г. за отоплителен период 01.05.2024 г. – 30.04.2025 г. с начислена сума 1539,31 лева с падеж 14.09.2025 г. Получена е била и фактура за отчетен периода 01.07.2025 г. – 31.07. 2025 г. на стойност 105,24 лева, през който семейството отсъствало от дома си за 10 дни, т.е. това е била сумата за подгряване на вода за 20 дни. През м.09.2025 г. получили следващата сметка за отопление за периода 01.08.2025 г. – 31.08.2025 г. на стойност 112,12 лева. Считат, че количеството топлоенергия по процесните три фактури не съответства на реално потребеното в домакинството, с оглед което и сумите по тях не са дължими. Молят за уважаване на исковете и за присъждане на разноски.

Ответникът в срока за отговор, оспорва предявените искове с доводи за тяхната неоснователност. Сочи, че страните са в облигационно правоотношение по договор за продажба на ТЕ на адреса на процесния топлоснабден имот с оглед притежаваното от 1 ищците право на собственост върху същия при квоти 5/6 ид.ч. за ищеца К. и 1/6 ид.ч. за ищцата С.. Допълва, че към договора са приложими публично известните общи условия за продажба на ТЕ на битови потребители, одобрени от КЕВР през 2016 г.

Подчертава, че лихва за забава се начислява само върху вземането по общата фактура (след извършено годишно отчитане и изравняване на сумите за ТЕ). В случая такава фактура е била издадена след отчет на уредите в имота и вземане предвид на извършени по прогнозните фактури плащания. Представя документи, които иска да се приемат като доказателства по делото. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.

В срока за отговор, ответникът е предявил срещу ищците насрещни осъдителни искове за сумите, както следва: 1560,80 лева – главница за ТЕ за периода 01.05.2024 г.

– 30.04.2025 г., ведно със законната лихва от 12.11.2025 г. до плащането, както и сумата 27,77 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2025 г. – 07.11.2025 г. при квоти 5/6 части за ответника К. и 1/6 част за ответника С.. Моли за уважаване на исковете и претендира разноски.

В срок е подаден отговор на насрещните искове от страна на ответниците по същите, с които претендираните вземания са оспорени. От съда искат за отхвърли предявените насрещни искове.

Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства и становищата на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

Изложените от ищците фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираните до съда искания дават основание да се приеме, че са предявени отрицателни искови претенции с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и насрещни осъдителни искове по чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищците по първоначалните искове следва да установят при условията на пълно и главно доказване, че за всеки от тях е налице правен интерес от предявяване на иска.

В тежест на ответника по тези искове, в качеството му и на ищец по предявените насрещни осъдителни искове е да установи наличието на договорно правоотношение между страните с предмет продажба на ТЕ на адреса на процесния топлоснабден имота, вкл. качеството на всеки ищец на собственик на имота, обема на реално доставената на ответниците в този имот ТЕ за процесния период, а ако същата е начислена при условията на неосигурен достъп – че са били налице законовите предпоставки за това, че нейната стойност възлиза на спорната сума, настъпването на падежите на главните вземания и изпадането на ответника в забава.

За безспорни между страните с доклада по делото съдът е обявил следните обстоятелства: че в процесния имот, собственост на А. К. и А. С., се ползва топлинна енергия за отопление и за подгряване на вода, че са монтирани уреди, по които да се отчита потреблението на ТЕ – водомери и топломери, че сумата по издадената обща фактура за отоплителен сезон 2024 г./2025 г. не е заплатена от страна на първоначалните ищци. Не е спорно, че не са заплатени и фактурите, издадени за периода 01.07.2025 г. – 31.08.2025 г.

За служебно известно съдът с доклада си е обявил на страните факта на публикуване на ОУ, приложими към договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2016 г., доколкото в откритото съдебно заседание на 03.07.2025 г. по гр.д. № 17066/2025 г. по описа на състава, процесуален представител на ищеца е представил в оригинал броевете от печатните издания „Монитор“ и „19 минути“, в които тези ОУ са били публикувани. Ненуждаещо се от доказване с оглед техния публичен характер е съдържанието на ОУ от 2016 г. за продажба на ТЕ за битови 2 нужди.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената на топлопреносното предприятие.

Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за вбъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.

В хода на съдебното дирене пред първата инстанция като писмени доказателства са приети документи, които анализирани в съвкупност водят до извода, че А. К. и А. С. са притежавали правото на собственост върху имота през процесния период. По силата на договор за покупко-продажба от 2022 г. ищецът К. е придобил правото на собственост върху топослнабдения имот, представляващ **** на адрес: гр.

******** с площ 82,415 кв.м. С договор за дарение на недвижим имот от 21.09.2023 г. ищецът К. е дарил на ищцата С. 1/6 ид.ч. от собствения си недвижим имот, с оглед което и между двамата е възникнала съсобственост.

С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните е съществувало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия, с оглед притежаваното от ищците (ответници по насрещните искове) право на собственост върху недвижимия имот. По договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди за адреса на процесния недвижим имот ищците имат качеството купувачи на топлинната енергия, а ответникът (ищец по насрещните искове) – продавач на топлинна енергия, който има право да получи цената на ползваната в имота на К. и С. ТЕ.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията /КЕВР/. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В ал. 3 на чл. 150 ЗЕ пък е предвидено особено рекламационно производство - в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат 3 право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.

В конкретния случай физическите лица купувачи, потребители на ТЕ, не твърдят, а и не установяват по делото по отношение на тях да се прилагат специални условия, договорени между страните, използвайки установения в закона механизъм.

С решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК е възприето становището, че потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.

С оглед горното съдът намира, че страните са обвързани от договор за продажба на ТЕ за битови нужди през процесния период при общи условия, публикувани и на интернет страницата на търговеца, като не са налице твърдения и данни по делото към исковия период договорът да е преустановил действието си или общите условия да не се прилагат за договорното правоотношение между страните.

Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени доказателства, а и това не е спорно между страните, че сградата, в която се намира жилището, е била с непрекъснато топлоподаване през процесния период, следователно същото е било топлофицирано. С Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК, ВКС се възприе становището, че присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа става по решение на общото събрание на етажната собственост. Прекратяване на топлоснабдяването е уредено като възможно само при постигнато съгласие между всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ). Ето защо и етажните собственици са взели решение ползваната в етажната собственост топлинна енергия да се разпределя по системата за дялово разпределение, в която връзка ответникът е обвързан от взетото решение.