Решение № 421 от 07.05.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 421 гр. Стара Загора, 07.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антония Тонева при участието на секретаря Диана Р. Стоянова като разгледа докладваното от Антония Тонева Гражданско дело № 20255530100234 по описа за 2025 година

Производството е с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД и чл.55 ЗЗД.

Ищецът *** твърди в исковата си молба, че е страна по Индивидуален договор за потребителски кредит Номер *** сключен с Кредито ЕООД. Съгласно Договора за кредит Кредитодателят се задължава да предостави на Кредитополучателя кредит в размер на 700 лева, при ГПР по кредита в размер на 0 %, а ГЛП в размер също на 0 % , при срок на кредита от 45 дни. В договора е предвидено заплащането на такса експресно разглеждане в размер на 281 лева. Ищецът бил добросъвестен като на 02.10.2024г. заплатил с банков превод чрез банка ДСК АД, сумата от 981 лева, с която погасил сумата от 700 лева главница и 281 лева за такса експресно разглеждане.

Ищецът счита, че Индивидуален договор за потребителски кредит №*** е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК. При условията на евентуалност счита, че клаузата за такса експресно разглеждане е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП.

На първо място сочи, че договора безспорно има белезите на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 от Закона за потребителския кредит (обн. ДВ, бр.18/05.03.10г.). Същевременно, към него е приложима и общата императивна закрила срещу неравноправно договаряне, в сила от 10.06.2006г. (§ 13, т. 12 от ДР на ЗЗП, вр. чл. 143 и сл. от ЗЗП), както и нормите на Европейското общностно право - Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. В тази връзка, съдът има задължение да следи служебно и при незаявено от наша страна основание 1 за нищожност на договора, когато е нарушена норма предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства, когато е относимо до формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/, когато е налице противоречие с добрите нрави (Решение №229 от 21.01.2013г. по т.д. №1050/2011г. на IIт.о. на ВКС), и когато е налице неравноправна клауза в потребителски договор (Решение по дело № С-472/11 на Съдът на ЕС, Решение № 23 от 7.07.2016г. по т. дело № 3686/2014г. на ВКС, I т.о.).

Общата потребителска закрила по чл.146, ал.1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) вр. чл.24 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), предвижда, че неравноправните клаузи в договори между потребители и търговци са нищожни, когато липсва индивидуално договаряне, доколкото въведената като общо правило за всички държави от ЕС система на защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо доставчика (включително и при финансова услуга), от гледна точка както на преговорните си възможности, така и на степента си на информираност.

Закона за потребителския кредит въвежда императивни изисквания по повод формата и съдържанието на сключените между потребител и кредитор договори, нарушаването на които води до тяхната недействителност. Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

На следващо място, сключеният договор е недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в процесния договор е посочен ГПР - 0%, както и годишен лихвен процент 0%. Липсват обаче каквито и да е било условия за прилагането му.

Липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив.

Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Действително в договора е посочено, че ГПР - 0. Липсва обаче, каквото и да е уточнение, какви точно разходи се включват в посочения процент. Посоченият годишен лихвен процент 0%, не е ясно как точно се съдържат и как се изчисляват по отношение на общия ГПР. По този начин ищецът е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от нея финансов продукт. За да бъде спазена разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения потребителски договор представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които заемополучателят ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на 2 кредитополучателя в положение, за да разбере действителния размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по потребителския договор, невключена в ГПР противоречи на изискването за яснота, въведено в чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Това е установено и в трайната практика на съдилищата в страната: Решение № 242 от 18.02/2016г., по гр.д.№ 45/2016г, на Окръжен съд Пловдив, VI състав, Решение № 1561 от 30.11/2016n, по гр.д.№ 2355/2016г, на Окръжен съд Пловдив, VI състав, Решение № 656 от 26.05/2017г, по гр.д.№ 499/2017г., на Окръжен съд Пловдив, VII състав, Решение № 336 от 13.03/2018г., по гр.д.№ 3025/2017г, на Окръжен съд Пловдив, VI състав.

В чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК е предвидено, че в договора трябва да се съдържат условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В настоящия случай има погасителен план, но той изцяло не отговаря на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, в него липсва задължителната информация по ЗПК. Това създава невъзможност за ищеца да разбере заплащаните от него вноски по погасителния план, какви компоненти включват, как са изчислени и на каква база. Посоченото се явява още едно самостоятелно основание за нищожност на договора за паричен заем. В този смисъл е и трайната практика на: Решение №526 от 02.05/2017г., по гр.д.№ 393/2017г., на Окръжен съд Пловдив, VIII състав, Решение № 1435 от 20.11/2017г, по гр.д.№ 2283/2017г., на Окръжен съд Пловдив, VI състав.

Наред с това в договора е уговорена такса експресно разглеждане, поради явната й нищожност счита, че фактически се дължи не за такса разглеждане, а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора.

Фактически не се касае за дължима такса за разглеждане, а за вземане, което се плаща заедно с вноските за главница и лихва, което вземане представлява допълнителна печалба за кредитора, освен лихвата.

В договора трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в конкретната хипотеза в този процент трябва да е включена и таксата разглеждане, която като такса разглеждане е нищожна, а реално е сигурна печалба за кредитора. Следователно годишният лихвен процент няма да е 0 %, както е записано, а следва да е по-голяма число, ако в него участва и вземането от 281 лева, формално уговорено като такса разглеждане. Нарушен е чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен процент, което представлява самостоятелно основание за нищожност на договора за паричен заем.

Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг размер на ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да участва и сумата от 281 лева, изразена като процент. Това не е сторено, поради което е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. По този ще се наруши и правилото ГПР да не надвишава пет пъти размера на законна лихва /чл.19, ал.4 ЗПК/. Поради невключване на уговорката за заплащане на неустойка в ГПР, 3 последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП.

Нищожността на неравноправната клауза в договора, сочеща неверен ГПР води до недействителност на кредитната сделка поради неспазване на изискванията на чл.11, ал. 1т.

10 от ЗПК.

В тази насока сочи, че е последователната и непротиворечива практика на съдилищата в страната (която посочва изрично), постановена именно по Договори за заем сключени с фирми за бързи кредити предвиждащи подобни неустойка, в тази връзка съставите приемат тезата, че така уговорената неустойка/такса експресно разглеждане, не представлява неустойка по своя характер и следва да бъде включена в ГЛП и ГПР.

В условията на евентуалност счита, че клаузата предвиждаща заплащането на такса за разглеждане е нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.10а, чл.21 ал.1 и чл.33 от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП, по следните съображенията: На първо място, възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК (нов - ДВ, бл.35 от 2014г, в сила от 23.07.2014 г.). Законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита - чл.10а, ал.2 ЗПК.

Допълнителната услуга договора предвиждаща заплащането на еднократна такса в размер на 281 лева, като чрез същата се води до заобикаляне на ограничението на чл. 19, ал.4 от ЗПК е в явно противоречие с чл.10а от ЗПК.

На следващо място, в правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл. трети от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл е практика на ВКС /Решение№4/2009г. по т.д.№395/2008г., Решение №1270/2009г. по гр.д.№5093/2007г., определение№877 по т.д.№662/2012г. и др/. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение- чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до 4 накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал. 1, предл.трето от ЗЗД.

Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода на кредитора.