Решение № 78 от 13.02.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Бургас, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Д. Русева при участието на секретаря Петя Хр. Колева като разгледа докладваното от Галя Д. Русева Гражданско дело № 20252100101653 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на В. К. К. с ЕГН ********** от гр. ********, ул. „********“ № **, подадена чрез адв.

Грудев и адв. Балабанова, против ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД с ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1172, р-н „Изгрев“, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г.М.Димитров“ № 1, представлявано от К. М.

К. и Т. Й. В., с която се претендира постановяване на решение, с което на осн.чл.432 вр.чл.429 КЗ ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 35 790,43 евро /равностойност на 70 000 лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди /съгласно приетото в с.з. на 05.02.2026 г. изменение на иска/, както и сумата от 2 315,69 евро /равностойност на 4 529,10 лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на ПТП от 03.01.2024 г., ведно със законната лихва от датата на настъпване на ПТП – 03.01.2024 г. до окончателното изплащане на сумите.

В исковата молба се твърди, че ищецът като пешеходец е претърпял ПТП на 03.01.2024 г. в гр. Бургас на кръстовището между ул. „Транспортна“ и ул.

„Петко Задгорски“, при което е бил ударен от водача на л.а. марка „******“, модел „******“ с рег.№ А **** МК – С. П. А., която при извършване на маневра „завой наляво“ на зелен сигнал на светофарната уредба не е пропуснала правомерно преминаващия по пешеходната пътека ищец. По случая бил съставен Констативен протокол за ПТП от 03.01.2024 г., в който била посочена причината за ПТП, като ищецът сочи, че водачът е нарушил 1 разпоредбите на чл. 119, ал.1 ЗДвП, на чл.5, ал.2, т.1 ЗДвП и на чл. 25, ал.1 ЗДвП и с това свое противоправно поведение е станал причина за настъпване на ПТП-то. По случая било образувано ДП № 3388-5/2024 г. по описа на V РУ МВР – Бургас, което било прекратено по искане на пострадалия с постановление на прокурора от 20.03.2025 г. В резултат на допуснатото ПТП, ищецът бил прегледан по спешност, като лекарят констатирал невъзможна походка, болезнени активни и пасивни движения в дясна колянна става и оток.

Съгласно проведено рентгенологично изследване, ищецът имал фрактура на тибиалното плато, същият бил имобилизиран с шина и след преглед от ортопед от „УМБАЛ Бургас“ АД му била поставена диагноза „счупване на горния край на тибията /голям пищял/ - фрактура крурис декстри ин партис проксималис“. Състоянието наложило оперативно лечение с открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация – тибия и фибула, под спинална анестезия. Поставени били 2 бр. канюлирани винта 4,0 и заключваща плака за проксимална тибия, използван бил и калциев трифосфат. Травмата била имобилизирана с гипс. Ищецът пролежал в болницата от 04.01.2024 г. до 10.01.2024 г., като бил във временна неработоспособност първоначално до 09.02.2024 г. Състоянието му, обаче, въпреки оперативното лечение се влошило, като на 5-тия месец дори получил рана на мястото на фрактурата.

Това наложило нова хоспитализация и му била поставена диагноза „флегмон на дясна подбедрица“ – животозастрашаваща инфекция на меките и костни тъкани. На 10.06.2024 г. ищецът претърпял втора операция, по време на която под венозна анестезия била извършена фасциотомия – отстраняване на кожната лезия и подлежащите на възпаление променени тъкани, като ищецът прекарал в болницата времето от 10.06.2024 г. до 15.06.2024 г. Наложила се и трета оперативна интервенция за премахване на поставените винтове и плака, която била извършена в „УМБАЛ Бургас“ АД на 27.11.2024 г., като и за този период ищецът бил неработоспособен за повече от 1 месец. Приблизително в продължение на 1 година ищецът се подлагал на тези оперативни интервенции и въпреки това не бил възстановен, продължавал да търпи болки и страдания, силни болки в десния крак, които затруднявали движението и съня му и пречели на воденето на нормален пълноценен живот. След ПТП-то ищецът не бил същият, не се събирал с приятели, изпитвал страх някой да не го блъсне, докато се придвижва като пешеходец; често сънувал кошмари и си спомнял за случилото с ужас. Ищецът направил и разходи за лечение в общ размер на 4 529,10 лв. /2 315,69 евро/, подробно описани в исковата молба.

За увреждащия л.а. марка „******“, модел „****“ с рег.№ А **** МК, управляван от С. П. А., имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество по застрахователна полица BG/30/123000893894 със срок на валидност от 23.03.2023 г. до 22.03.2024 г.

Ищецът предявил претенцията си за обезщетение пред застрахователя на 17.06.2025 г., но към датата на входиране на исковата молба в съда липсвало плащане от застрахователя.

Ищецът счита, че има право да бъде справедливо обезщетен за 2 претърпените неимуществени вреди, както и за направените разходи във връзка с лечението, като предявява осъдителни искове срещу ответника за сумата от 35 790,43 евро – обезщетение за неимуществени вреди, както и за сумата от 2 315,69 евро – обезщетение за имуществени вреди, които суми търси с лихвата от датата на ПТП – 03.01.2024 г., до окончателното им изплащане.

В съдебно заседание ищецът изпраща адв. Балабанова, която поддържа исковете, сочи доказателства и моли за уважаването им, като претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, ведно с начислен ДДС.

Правното основание на предявените при условията на обективно съединяване искове е чл. 432, ал.1 КЗ и чл.429, ал.3 КЗ вр.чл. 86, ал.1 ЗЗД.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество е оспорило исковете. Не е оспорило, че е страна по сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за процесното МПС съгласно полица BG/30/123000893894 със срок на валидност от 23.03.2023 г. до 22.03.2024 г., както и че пред него е била депозирана претенция от ищеца за изплащане на застрахователно обезщетение по реда на чл. 380 КЗ, по която е била образувана щета и по която липсва плащане, но твърди, че на първо място, датата на уведомяване на застрахователя е 20.06.2024 г., както и че към претенцията не са били приложени всички необходими документи, имащи значение за установяването на основанието и размера на претенцията. Сочи се, че исковете са изцяло неоснователни, а в условията на евентуалност – прекомерни и завишени. Оспорват се видът, размерът, естеството, спецификата и тежестта на заявените от ищеца телесни увреждания и твърдени болки и страдания. Сочи се, че ищецът е получил средна телесна повреда, като по делото липсвали доказателства за настъпили усложнения и за продължаващо лечение, рехабилитация или друго незавършено лечение към момента. Оспорват се твърденията за претърпени болки и страдания, за продължителността на възстановителния процес, за затруднения начин на живот на ищеца, за настъпили психологически, емоционални последици и негативни изживявания. Искът за неимуществени вреди се оспорва и като завишен и несъобразен с нормата на чл. 52 ЗЗД. Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат в размер на поне 50 % от страна на ищеца, като се сочи, че същият е бил в нетрезво състояние с концентрация на алкохол в кръвта от 2,30 промила, установена по надлежния ред, поради което сам се е поставил в опасно и неблагоприятно положение – движел се е хаотично и внезапно по пътното платно, не по права и оптимална траектория за пресичане на пътя, като нарушил чл.113, ал.1, т.1 и чл.114, т.1 и т.2 ЗДвП, съгласно който е забранено на пешеходците да навлизат внезапно на платното за движение и да пресичат при ограничена видимост. Сочи се, че водачът на л.а. с рег.№ А **** МК не е имал възможност да спре/заобиколи пешеходеца, тъй като не е могъл да предвиди внезапното му изскачане на пътя и да се съобрази с неговото непредвидимо и изненадващо поведение и траектория на движение, и ударът е бил непредотвратим от него, още повече 3 че имало силна намалена видимост на пътя, инцидентът станал в тъмната част на денонощието, през зимата, в слабо осветен пътен участък. Оспорва се по основание и размер и претенцията за имуществени вреди. Изцяло се оспорват и акцесорните искове за присъждане на лихва както поради неоснователност на главните искове, така и поради това, че според ответника същият евентуално е изпаднал в забава на 21.09.2024 г., когато е изтекъл 3-месечният срок за произнасяне по претенцията, а не от датата на деликта.

В с.з. ответникът изпраща адв. Тодоров, който оспорва исковете, сочи доказателства и претендира присъждане на разноски за ответника съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид исковата молба, становището на ответника по нея, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е безспорно между страните, че на 03.01.2024 г. около 18.00 ч. в гр. Бургас, на кръстовището между ул. „Транспортна“ и ул. „Петко Задгорски“ е възникнало ПТП, при което водачът на л.а. марка „*****“, модел „*****“ с рег.№ А ***** МК - С. П. А., е нарушил правилата за движение по пътищата, като при извършване на маневра „завой наляво“ на зелен сигнал на светофарната уредба не е пропуснал правомерно преминаващия по пешеходната пътека ищец-пешеходец, вследствие на което същият е получил описаните в исковата молба телесни увреждания. По случая било образувано ДП № 3388-5/2024 г. по описа на V РУ МВР – Бургас, което е прекратено по искане на пострадалия с постановление на прокурора от 20.03.2025 г. /л.23/.

Не се оспорва, че веднага след ПТП-то ищецът бил прегледан по спешност от лекар в „УМБАЛ Бургас“ АД, който констатирал невъзможна походка, болезнени активни и пасивни движения в дясна колянна става и оток, а след проведено рентгенологично изследване била констатирана и фрактура на тибиалното плато - „счупване на горния край на тибията /голям пищял/, фрактура крурис декстри ин партис проксималис“. Ищецът бил имобилизиран с шина и след преглед от ортопед му било предписано оперативно лечение. Не се спори и се установява от приложената по делото епикриза /л.28/, че такова е било извършено на 05.01.2024 г., с открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация – тибия и фибула, под спинална анестезия, като са били поставени 2 бр. канюлирани винта 4,0 и заключваща плака за проксимална тибия и бил използван калциев трифосфат. Травмата била имобилизирана с гипс. Установява се, че ищецът пролежал в болницата от 04.01.2024 г. до 10.01.2024 г. На 5-тия месец след операцията получил рана на мястото на фрактурата, което наложило нова хоспитализация, с диагноза „флегмон на дясна подбедрица“, животозастрашаваща инфекция на меките и костни тъкани, видно от епикриза от 15.06.2024 г. на „УМБАЛ Бургас“ АД /л.30-л.33/.

Безспорно е, че на 10.06.2024 г. ищецът претърпял втора операция, по време на която под венозна анестезия била извършена фасциотомия – отстраняване 4 на кожната лезия и подлежащите на възпаление променени тъкани, като прекарал в болницата времето от 10.06.2024 г. до 15.06.2024 г. Наложила се и трета оперативна интервенция за премахване на поставените винтове и плака, която била извършена в „УМБАЛ Бургас“ АД на 27.11.2024 г. По повод на лечението си, ищецът направил и разходи в общ размер на 4 529,10 лв.

/2 315,69 евро/, подробно описани в исковата молба, за които по делото има приложени доказателства – фактури и касови бонове, с описание на закупените медикаменти и медицински изделия.

Няма спор, че за увреждащия л.а. марка „*****“, модел „*****“ с рег.№ А **** МК, управляван от С. П. А., имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество по застрахователна полица BG/30/123000893894 със срок на валидност от 23.03.2023 г. до 22.03.2024 г.

Видно от приложеното на л.63-л.64 по делото уведомление, ищецът предявил претенцията си за обезщетение пред застрахователя на 20.06.2025 г., като няма спор, че към момента липсва плащане по нея.