Определение № 857 от 09.07.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 857 гр. Благоевград, 09.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова като разгледа докладваното от Милена Каменова Въззивно частно гражданско дело № 20251200500739 по описа за 2025 година Производството е по чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 278, ал. 1 и сл. от ГПК.

Частна жалба с вх.№15655/20.06.2025г е подадена от „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“България“ №49, бл.53Е, вх.В, против разпореждане №2125/13.06.2025г, постановено по ч.гр.д.№1500/25г по описа на РСБлагоевград, в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение за сумите: 1062,77 лв. /хиляда шестдесет и два лева и седемдесет и седем стотинки/ - неплатена главница по Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40016890708 от 20.04.2023г., сключен между „Профи Кредит България“ ЕООД и Г. С. И., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК пред Районен съд Горна Оряховица - 22.05.2025 г. до изплащане на вземането; 203,09 лв. /двеста и три лева и девет стотинки/ неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода от 15.04.2024 г. до 15.12.2024 г.; 172,94 лв. /сто седемдесет и два лева и деветдесет и четири стотинки/ - лихва за забава за периода от 16.05.2023 г. /дата на изпадане на длъжника в забава/ до 15.12.2024 г.; 120,40 лв. /сто и двадесет лева и четиридесет стотинки/ ; законна лихва за периода от 15.12.2024 г. /датата на изтичане на погасителния план/ до 21.05.2025 година.

Недоволен от разпореждането в обжалваната част е останал жалбоподателят, който го намира за незаконосъобразно, излагайки подробни съображения в тази насока. Настоява за неговата отмяна и издаване на исканата заповед за част от отхвърлените суми -1062,77 лв. /хиляда шестдесет и два лева и седемдесет и седем стотинки/ - неплатена главница по Договор за 1 потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40016890708 от 20.04.2023г., сключен между „Профи Кредит България“ ЕООД и Г. С. И., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК пред Районен съд Горна Оряховица - 22.05.2025 г. до изплащане на вземането, 203,09 лв. /двеста и три лева и девет стотинки/ неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода от 15.04.2024 г. до 15.12.2024 г.; -172,94 лв. /сто седемдесет и два лева и деветдесет и четири стотинки/ - лихва за забава за периода от 16.05.2023 г. /дата на изпадане на длъжника в забава/ до 15.12.2024 г.; 120,40 лв. /сто и двадесет лева и четиридесет стотинки/ ; законна лихва за периода от 15.12.2024 г. /датата на изтичане на погасителния план/ до 21.05.2025 година., ведно с присъждане на разноските по делото.

Съдът, след като прецени наведените доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима, разгледана по същество е неоснователна.

От материалите по делото се установи, че действително жалбоподателят е поискал издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника Г.

С. И., ЕГН **********, от гр. ***, за заплащане на следните суми:

-1062,77 лв. /хиляда шестдесет и два лева и седемдесет и седем стотинки/ - неплатена главница по Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40016890708 от 20.04.2023г., сключен между „Профи Кредит България“ ЕООД и Г. С. И., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК пред Районен съд Горна Оряховица - 22.05.2025 г. до изплащане на вземането;

-203,09 лв. /двеста и три лева и девет стотинки/ - неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода от 15.04.2024 г. до 15.12.2024 г.;

-333,38 лв. /триста тридесет и три лева и тридесет и осем стотинки/ неплатено възнаграждение за закупена и ползвана услуга Фаст, дължимо до 15.12.2024 г;

-530,28 лв. /петстотин и тридесет лева и двадесет и осем стотинки/ неплатено възнаграждение за закупена и ползвана услуга Флекси, дължимо до 15.12.2024 г;

-400 лв. /четиристотин лева/ - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени 15.07.2024 година;

-172,94 лв. /сто седемдесет и два лева и деветдесет и четири стотинки/ лихва за забава за периода от 16.05.2023 г. /дата на изпадане на длъжника в забава/ до 15.12.2024 г.;

-120,40 лв. /сто и двадесет лева и четиридесет стотинки/ - законна лихва за периода от 15.12.2024 г. /датата на изтичане на погасителния план/ до 2

21.05.2025 година.

Претендират се и сторените по делото разноски.

В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че вземанията произтичат от Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40016890708 от 20.04.2023г., сключен между „Профи Кредит България“ ЕООД и Г. С. И. и ОУ към него. Заявителят е представил копие от цитирания договор, погасителен план към договора, както и ОУ към него.

Заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, свеждащи до неправилност на атакувания акт, в обжалваната част.

Съгласно чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или добрите нрави, или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това. По силата на чл.7, ал.3 от ГПК съдът не само има право, но и служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител и още в заповедното производство дължи проверка относно съответствието му със закона, добрите нрави и за наличието на неравноправни клаузи. Оттук следва, че съдът в заповедното производство, извършвайки такава преценка, имаща отношение към валидността на сделката или на отделни нейни клаузи, от които заявителят черпи права, не превишава, а напротив, действа в съответствие с правомощията му по чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК. Оттук и несъстоятелността на изложените в тази връзка доводи на заявителя.

Въззивният съд следва да добави също, че няма пречка страните да уговарят възнаградителна лихва над размера на законната лихва. В действащото право максималният размер на договорната лихва /възнаградителна или компенсаторна/ е ограничен от правилото на чл.9 ЗЗД, съгласно което страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, които съществуват в съвременното общество, и на които законът придава правно значение, като последиците от накърняването им е приравнено на противоречие на договора със закона. Противоречие с добрите нрави е налице винаги, когато със сделката се договарят необосновано високи цени, третират се неравноправно икономически по-слабите участници в оборота или се използва недостигът на материални средства на един субект за облагодетелстване. Според константната съдебна практика, споделяна и от настоящия състав, противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната, а когато възнаградителната лихва е уговорена по обезпечен заем, противно на добрите нрави е да се уговаря в размер, надвишаващ двукратния размер на законната лихва.

В случая обаче, договорената между страните възнаградителна лихва от 3

41% надвишава трикратният размер на законната лихва, поради което съдът намира, че клаузата за договореното възнаграждение за кредитора е в нарушение на добрите нрави, тъй като със сделката неравноправно се третира икономически слабият участник в оборота и се използва недостига на материални средства за облагодетелстване на другата страна. Същата не отговаря на изискването за добросъвестност, води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните и е във вреда на кредитополучателя, поради което представлява неравноправна клауза по смисъла на чл.143 от ЗЗП, приложим към настоящия договор за кредит по силата на чл.24 от ЗПК,вр. с чл.143 от ЗЗП. Ето защо правилно районният съд е отказал присъждането на въпросното възнаграждение по кредита.

Независимо от изложеното, следва да се посочи, че правилно и в съответствие със закона заповедният съд е приел, че възнаградителната лихва се явява недължима, заради противоречието на договора с чл.19, ал.4 ЗПК.

Неоснователни в тази връзка са оплаквания на жалбоподателя, според които заповедния съд е приел сключеният между страните договор за кредит за неотговарящ на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които е и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. По смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита (ГПР), както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. Процесният договор за потребителски кредит формално отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК, доколкото е налице посочване на ГПР и обща сума, дължима от потребителя. Размерът на ГПР ( 48,54 %) обаче не съответства на действителния размер, поради което правилно ГПР е приет от районния съд за нищожен. Този извод се обосновава от обстоятелството, че той не включва възнаграждението за предоставянето на пакет от допълнителни услуги. По същността си тези услуги представляват допълнителен разход по кредитния договор, който по арг. от §1, т. 1 ДР на ЗПК подлежи на включване именно в ГПР. С прибавянето на сумата за предоставянето на пакет от допълнителни услуги ГПР надхвърля петкратния размер по чл. 19, ал.4 ЗПК и по арг. от ал.5 от същия се явява нищожен. Оттук и недължимостта на предвидените суми за възнаградителна лихва, а доводите на жалбоподателя в обратната насока са неоснователни.

Страните са уговорили възнаграждение, дължимо от длъжника за пакет от услуги, които липсват данни да са ползвани. Същите са изброени изчерпателно, като право на длъжника, но с уговорката че е възможно да ги ползва всички или по отделно. Същевременно цената им е уговорена глобално, а не индивидуално, което е в разрез с изискванията на чл.10а, ал.4 ЗПК, предвиждащ видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъдат ясно и точно определени. Липсата на яснота за 4 всяка от услугата, индицира отсъствието на възможност за длъжника да влияе върху съдържанието на горните клаузи. Освен това, споразумението предвижда предварително плащане,т.е. за бъдещи неясно формулирани несигурни събития. И след като не се установи потребителят да се е възползвал от някоя от изброените възможности, то липсват и основания за претендирането им. Нещо повече, договорено е възнаграждение за кредитора, което длъжника дължи за практически гарантирани му от законодателя възможности.

Предвид това и след като коментираните клаузи на процесния договор за кредит като нищожни не пораждат правно действие, то договорът за кредит се явява недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност по кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита. Платените суми, произтичащи от облигационната връзка, обявена за недействителна от съда, могат и следва да бъдат приспаднати от размера на оставащата главница. В случая платената сума от 2872,22 лева надхвърля размера на главницата от 2000 лева, поради което правилно заповедният съд е отхвърлил заявлението изцяло.

С оглед изложеното разпореждането на районния съд в обжалваната част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от горното, Благоевградският окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА РАЗПОРЕЖДАНЕ № 2125/13.06.2025г, постановено по ч.гр.д.№1500/2025г. по описа на РС-Благоевград, в обжалваната част, като правилно и законосъобразно.