Определение № 4561 от 13.10.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4561 гр. София, 13.10.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илияна Папазова

Членове:

Майя Русева

Джулиана Петкова като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Касационно гражданско дело № 20258002101465 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. И. М. и Ю. И. М., чрез адв. Б. А., срещу решение № 1403/13.12.2024г. по гр.д.№ 2001/24г. по описа на Окръжен съд Варна, с което е потвърдено първоинстанционното решение за осъждането им да заплатят на В. Г. Г. на основание чл. 55, ал.1, предл.3-то ЗЗД разделно и поравно сумата 4000 евро в левова равностойност от 7823,32 лева, ведно със лихва за забава за периода 17.08.2022г.-15.12.2022г. и законната лихва, а на основание чл.92, ал.1 ЗЗД разделно и поравно сумата 4000 евро в левова равностойност от 7823,32 лева, ведно със законната лихва от 16.12.2022г.

Касационната жалба е подадена в срок, представено е изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, но като насочена срещу неподлежащ на касационен контрол въззивен акт е недопустима.

Съображенията на касационната инстанция са следните:

Предявените искове са облигационни, в обективно и субективно кумулативно съединение.

Всеки от четирите иска има цена от 3911, 66 лева – половината от 7823,32 лева. Това следва ясно от формулировката на диспозитива на потвърденото с въззивния акт първоинстанционно решение, което е постановено при съобразяване уточнителни молби на ищцата по чл. 129, ал.1 ГПК, в които изрично се заявява, че в случай, че не бъде прието задълженията на ответниците да са солидарни, то се претендира всеки от тях да заплати половината от всяка от търсените по чл.55, ал.1, предл.3-то и по чл. 92, ал.1 ЗЗД суми.

Константна е практиката на ВКС ( вж. решение № 445/11.05.2016г.по гр. дело № 2535/ 2015 г. по описа на ВКС, ІV ГО и цитираните в него), че когато в исковата молба се претендира солидарност (активна или пасивна), а предвид материалното правоотношение е налице разделност на вземанията, съответно на задълженията, ищецът трябва да бъде известен от 1 съда да определи конкретния размер на търсената сума по всяко едно отделно правоотношение. Конкретно за исковете по чл. 55, ал.1 ЗЗД в решение № 163/07.02.2013 г. по т. д. № 642/2011 г. по описа на ВКС, ТК, І т. о. изрично е посочено, че предявяването и поддържането на претенцията при режим на пасивна солидарност на ответниците, представлява нередовност на исковата молба, която трябва да бъде отстранена по реда на чл.

100, ал. 1 от ГПК (отм.). Така е процедирал в случая първоинстанционният съд и съобразно заявеното от ищцата по реда на чл. 129, ал.1 ГПК, като е приел разделност на задълженията на ответниците, е разгледал доколко всеки един от тях дължи и в какъв размер в рамките на уточнените субективно съединени искове, всеки от които е с цена под 5000 лева.

Предвид изложеното, атакуваното въззивно решение е необжалваемо на основание чл. 280, ал.3, т.1, предл.1 во ГПК и касационното производство следва да бъде прекратено.

Воден от горното, настоящият състав на ВКС

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Г. И. М. и Ю. И. М., чрез адв. Б. А., срещу решение № 1403/13.12.2024г. по гр.д.№ 2001/24г. по описа на Окръжен съд Варна и ПРЕКРАТЯВА касационното производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2