Решение № 4325 от 30.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4325 гр. Пловдив, 30.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Веселин Пл. А.ов Гражданско дело № 20235330105191 по описа за 2023 година

Предмет на делото е иск с правна квалификация чл. 439 ГПК.

Ищец Й. А. А. чрез адв. Ат.И. иска да се установи по отношение на ВиК Пловдив ЕООД с ЕИК 115010670 , че ищецът не дължи сумата от 2 018.68 лв. по изпълнителен лист от 10.01.2012г. по ЧГД №20544/2011 по описа на Районен съд – Пловдив, от които: 1394.88 лв.

– главница, представляваща неплатена сума за изразходвана питейна и ответна канална вода за периода 14.12.2005г. до 01.09.2011г. за обект, находящ се в гр. П., ж.к. „Т.“, бл...., вх...., ет...., ап.....; 388.14 лв. – мораторна лихва за периода 14.12.2005г.-01.09.2011г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението – 17.11.2011г. до окончателно изплащане на вземането, както и разноските по образуваното дело.

Счита се, че изпълнителното дело е перемирано на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, а задълженията за главници, лихви и разноски за погасени по давност. Ответникът оспорва исковата молба. Счита, че давността не е изтекла, респ. извършвани са изпълнителни действия, които са прекъсвали давността;

Съдът след като се запозна с твърденията на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното.

Вземанията по ИЛ от 10.01.2012г. по ч.гр.д. № 20544/2011г. по описа на РС - Пловдив се заявени за принудително събиране по изп. дело № 3034/2012г. което е било присъединено към изп.дело № 3346/2006г. по описа на СИС при ПРС.

1

По изп. дело № 3034/2012г. са били извършени следните действия: с молба от 17.10.2012г. взискателят - ответник по делото прави искане за налагане на запори на вземанията на длъжника - ищец и на банкови сметки, на 17.12.2012г. е насрочен опис движими вещи, който не се е състоял поради неплащане на авансови такси и поради неявяване на взискателя. На 30.07.2013г. е насрочен нов опис движими вещи, който не се е състоял поради неплащане на авансови такси и поради неявяване на взискателя. На 30.12.204г. постъпва нова молба за опис движими вещи и запори на сметки, но реални изпълнителни действия не са извършени. На 14.10.2016г. е вписана възбрана, на 23.01.2018г. постъпва молба за налагане на запори на сметки, на 30.11.2018г. отново е насрочен опис на движими вещи, който не е извършен, поради неплащане на авансови такси и поради неявяване на взискателя.

За периода от 17.10.2012г. до 14.10.2016г. не са извършвани реални изпълнителни действия.

С ТР № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС в т.10 се предвиди, че нова погасителна давност за вземанията започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

Поисканите от ответника изпълнителни способи – опис движими вещи за периода от 17.10.2012г. до 14.10.2016г. са валидно заявени, но не са реализирани поради бездействието на ответника, като от значение е не дали реално този способ ще доведе до събиране на вземането, а от значение е взискателят да прояви съответната активност, която не се свежда само до заявяване искането за опис, но и до осигуряване необходимите условия затова – внасянето на съответната такса, осигуряване на транспорт и явяване пред ДСИ.

В цитираното ТР № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, поради което и задължителната съдебна практика не поставя като изискване съответното изпълнително действие да е дало определен резултат, свързан със събиране на вземането или пък удовлетворяване на кредитора. Когато искането да бъде приложен определен изпълнителен способ е свързано със съдействие от страна на взискателя, което не е проявено, последният не може да черпи изгодни за себе си правни последици от прекъсналата давност, защото целта на закона е реално да бъде проявена активност, а не документално да бъдат подавани молби за опис нито един от който не е бил осъществен поради бездействието на взискателя.

Към 14.10.2016г. вземането по ИЛ от 10.01.2012г. по ч.гр.д. № 20544/2011г. по описа на РС - Пловдив е било погасено на основание чл. 111, буква "в" ЗЗД тъй като за периода повече от 3 години изпълнителни действия макар да са били поискани, реално не са били извършени поради бездействието на ответника.

Веднъж погасено вземането за главница не може да бъде събирано принудително поради което и всички изпълнителни действия вкл. налагането на възбрана от 14.10.2016г. не може да доведе до прекъсване на давността.

Предявения иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен като бъде 2 прогласено, че задълженията за главница, лихви и разноски по изп. дело № 3034/2012г. присъединено по изп. дело № 677/2019г. по описа на *** е погасено по давност.

На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на сумата от 83,90 лева за държавна такса.

На основание чл. 38 ЗА в полза на адв. И. следва да се присъдят разноски в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Водоснабяване и канализация ЕООД с ЕИК 115010670 ЧЕ Й. А. Р. с ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ сумата от 2 018.68 лв. по изпълнителен лист от 10.01.2012г. по ЧГД №20544/2011 по описа на Районен съд – Пловдив, от които: 1394.88 лв. – главница, представляваща неплатена сума за изразходвана питейна и ответна канална вода за периода 14.12.2005г. до 01.09.2011г. за обект, находящ се в гр. П., ж.к. „Т.“, бл...., вх...., ет...., ап.....; 388.14 лв. – мораторна лихва за периода 14.12.2005г.-01.09.2011г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението – 17.11.2011г. до окончателно изплащане на вземането, както и разноските по образуваното дело присъединено към по изп. дело № 677/2019г. по описа на *** поради погасяването на сумите въз основа на изтекла давност по чл. 111, буква "в" ЗЗД.

ОСЪЖДА Водоснабяване и канализация ЕООД с ЕИК 115010670 с *** О.К. да ЗАПЛАТИ в полза на Й. А. Р. с ЕГН ********** сумата от 83,90 лева за държавна такса за настоящата инстанция, а в полза на адв. А. И. с адрес: гр. П., бул. М. №..., ет.... сумата от 500 лева за адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА;

Решението подлежи на обжалване пред ОС - Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________

3