Решение № 6387 от 23.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6387 гр. София, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Велислава Ив. Илиева като разгледа докладваното от Велислава Ив. Илиева Въззивно гражданско дело № 20261100510375 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

Образувано е по жалба на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД длъжник по изпълнителното производство, срещу Постановление от 18.09.2026 г. по изп. д. № 20269200400381 по описа на ЧСИ Й.М., рег. № 920 на КЧСИ, с район на действие СГС, с което е отказано намаляване на приетите разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя М.Г.В. в размер на 4 442,64 евро.

Жалбоподателят поддържа, че адвокатското възнаграждение е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на изпълнителното дело и извършените от процесуалния представител на взискателя действия, които според него се ограничават до подаването на молба за образуване на изпълнителното производство. Позовава се на чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004 г., както и на съдебната практика относно възнагражденията за процесуално представителство в изпълнителното производство. Сочи, че по друго изпълнително дело същият съдебен изпълнител е намалил адвокатското възнаграждение до размера за образуване на изпълнително дело. Моли за отмяна на постановлението и намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение до 102,26 евро. Претендира разноски.

Взискателят М.Г.В., чрез адв. Е.Б., оспорва жалбата. Поддържа, че процесуалното представителство не се е ограничило до образуването на изпълнителното дело, като сочи подадената на 17.09.2026 г. молба за предприемане на допълнителни изпълнителни действия, както и 1 представеното становище по възражението на длъжника. Излага доводи за затруднения при събирането на вземането, обусловени от финансовото състояние на длъжника, и счита, че претендираното адвокатско възнаграждение е съобразено с действително извършената работа. При условията на евентуалност поддържа, че ако възнаграждението бъде намалено до размера за образуване на изпълнително дело, същото следва да бъде определено на 122,71 евро с включен ДДС. Моли жалбата да бъде оставена без уважение и претендира адвокатско възнаграждение за настоящото производство на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Съдебният изпълнител е изложил мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК, с които поддържа законосъобразността на обжалваното постановление.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните, мотивите на съдебния изпълнител и представените по делото доказателства, намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, а разгледана по същество е основателна.

Изпълнителното производство по изп. д. № 20269200400381 е образувано по молба на взискателя М.Г.В., чрез адв. Е.Б., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 24.08.2026 г. от Окръжен съд - Перник по гр. д.

№ 1/2026 г., за сумата от 85 000 евро, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва.

С молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано извършването на цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника, налагането на запори върху банковите му сметки и предприемането на други действия за удовлетворяване на вземането, като на съдебния изпълнител са възложени правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. Към молбата са представени пълномощно и договор за правна помощ от 15.12.2025 г., съгласно който процесуалният представител е поел безплатна защита на взискателя на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Претендирано е адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното дело.

На 09.09.2026 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, в която са включени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4 442,64 евро.

На 15.09.2026 г. длъжникът е подал възражение за прекомерност на приетото адвокатско възнаграждение. След подаването му, с молба от 17.09.2026 г., процесуалният представител на взискателя е поискал извършването на допълнителни справки за имуществото на длъжника и предприемането на изпълнителни действия върху установените активи.

С Постановление от 18.09.2026 г. съдебният изпълнител е оставил възражението без уважение, като е приел, че извършената адвокатска дейност и необходимостта от продължаване на изпълнението обосновават претендираното възнаграждение.

2

Това постановление, по преценка на настоящия съдебен състав, е неправилно и следва да бъде отменено.

Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението по правило са за сметка на длъжника, като отговорността му обхваща необходимите и съразмерни на осъществената защита разноски.

В случая адвокатското възнаграждение е претендирано на основание чл.

38, ал. 2 ЗАдв. Съгласно тази разпоредба, в действащата й редакция, когато насрещната страна носи отговорност за разноски, адвокатът, предоставил безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗАдв., има право на възнаграждение, чийто размер се определя съобразно критериите по чл. 36, ал.

3 и 4 ЗАдв. При определянето му се съобразяват фактическата и правна сложност на случая, засегнатият интерес, условията, при които е предоставена защитата, включително необходимото време за извършването й, както и квалификацията, опитът и специализацията на адвоката. По силата на § 21, ал.

2 ПЗР на ЗИДЗАдв., до влизането в сила на наредбата по чл. 36, ал. 4 ЗАдв. се прилага по аналогия Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

В настоящия случай извършената адвокатска дейност не се отличава с особена фактическа или правна сложност. Производството е образувано въз основа на влязъл в сила съдебен акт и издаден изпълнителен лист за парично вземане, като още с първоначалната молба са поискани проучване на имуществото на длъжника и налагане на запори върху банковите му сметки, а на съдебния изпълнител са възложени правомощията по чл. 18 ЗЧСИ.

Не обосновава различен извод и обстоятелството, че с молба от 17.09.2026 г., подадена след възражението на длъжника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, процесуалният представител на взискателя е поискал извършването на допълнителни справки и предприемането на изпълнителни действия. По същество тези искания конкретизират вече заявеното с молбата за образуване на изпълнителното дело и не обосновават адвокатска дейност с такъв обем и сложност, които да оправдават претендираното възнаграждение от 4 442,64 евро.

При определяне на съответния размер на адвокатското възнаграждение обаче следва да бъдат съобразени не само обемът и сложността на извършената дейност, но и засегнатият материален интерес и конкретните условия, при които е предоставена правната защита. В случая изпълнителното производство е образувано за събиране на вземане от 85 000 евро, ведно със законната лихва, срещу застрахователно дружество, чийто лиценз е отнет с Решение № 374-ОЗ от 09.06.2026 г. на Комисията за финансов надзор поради неспазване на минималното капиталово изискване и непредставяне на адекватен план за възстановяване на платежоспособността. Тези обстоятелства, наред с действително извършените от процесуалния представител действия, обосновават определянето на възнаграждение, надхвърлящо размера само за образуване на изпълнително дело, но не и 3 претендирания размер от 4 442,64 евро.

Същевременно необходимостта от продължаване на изпълнителното производство, на която се позовава съдебният изпълнител, не може сама по себе си да обоснове предварителното определяне на възнаграждение за бъдещи адвокатски действия. Преценката за съответността му следва да се извърши с оглед действително предоставената правна помощ към момента на постановяване на обжалвания акт. При последващо извършване на необходима адвокатска дейност по събиране на вземането не е изключена възможността да бъдат претендирани допълнителни разноски, при наличие на предпоставките за възлагането им в тежест на длъжника.

При съвкупната преценка на тези обстоятелства съдът намира, че претендираното възнаграждение не несъответства на извършената адвокатска дейност и следва да бъде намалено. При съобразяване на критериите по чл. 36, ал. 3 ЗАдв. и приложението по аналогия на Наредба № 1/2004 г. съдът определя възнаграждение в размер на 500 евро, което отчита както действително извършената адвокатска дейност, така и значителния материален интерес и конкретните условия, при които е предоставена правната защита, без да води до необосновано възлагане на разноски в тежест на длъжника.

При тези съображения обжалваното постановление на ЧСИ Й.М., с което е отказано намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение, следва да бъде отменено като неправилно, а възнаграждението да бъде намалено от 4 442,64 евро на 500 евро.

По разноските в настоящото производство съдът намира, че такива не следва да бъдат присъждани, тъй като производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител има за предмет законосъобразността на действията по принудителното изпълнение, включително определените разноски, и не предполага възлагане на нови разноски между страните.

Водим от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД Постановление изх. № 3876/18.09.2026 г. по изп. д. № 20269200400381 по описа на ЧСИ Й.М., рег. № 920 на КЧСИ, с район на действие СГС, с което е оставено без уважение възражението на длъжника за прекомерност на приетото адвокатско възнаграждение, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА приетите по изп. д. № 20269200400381 по описа на ЧСИ Й.М., рег. № 920 на КЧСИ, разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на адв. Е.Б., за предоставената безплатна правна помощ на взискателя М.Г.В., възложени в тежест на длъжника ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, от 4 442,64 евро на 500 евро (петстотин евро).

4

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5