Решение № 6776 от 28.05.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 6776

Варна, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - VI тричленен състав, в съдебно заседание на седми май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ДАРИНА РАЧЕВА

Членове:

МАРИЯНА ШИРВАНЯН

ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА

При секретар ТЕОДОРА ЧАВДАРОВА като разгледа докладваното от съдия ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА канд № 20267050700874 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на младши оперативен дежурен при Областна дирекция на МВР /ОД на МВР/ - Варна, подадена чрез гл. юрисконсулт Л., против Решение № 128/04.02.2026г., постановено по а.н.д. № 2272/2025 г. по описа на Районен съд – Варна /ВРС/, с което е отменено Наказателно постановление № 25-0460-000518/17.05.2025 г., с което на Г. В., роден на [дата]. в Украйна, за нарушение на чл. 25, ал. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 102,26 евро /200 лева/, на основание чл. 179, ал. 2 във връзка с чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 4 от ЗДвП.

В касационната жалба се релевира незаконосъобразност на решението на районен съд-Варна поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения– касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Твърди се, че обжалваното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка. От доказателствата по делото се установява, че в хода на административнонаказателното производство е разпитан свидетел-очевидец, който обаче не е разпитан пред съда, а неговите показания са от съществено значение за изясняване на фактическата обстановка по делото. Сочи се, че като не го е разпитал, въззивният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. Счита се, че нарушението е безспорно установено и се подкрепя от събраните по делото доказателства. Излагат се доводи, че от свидетелските показания на съпругата на нарушителя се потвърждава изложената фактическа обстановка в АУАН и НП. Иска от съда решението на Районен съд – Варна да се отмени, като се постанови ново, с което да се потвърди издаденото НП. В условия на евентуалност моли съда да отмени оспореното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

В съдебно заседание касаторът не се представлява.

Ответникът – Г. В., не се явява в съдебно заседание. По делото е депозирано възражение от процесуалния му представител адв. А. срещу касационната жалба, в което са изложени съображения за нейната неоснователност. Оспорва твърденията на касатора, че съдът е следвало служебно да призове и разпита свидетел. Оспорва и възражението, че от показанията на В. Г. се потвърждава, изложената в АУАН и НП фактическа обстановка. Иска от съда да остави жалбата без уважение като неоснователна.

Административен съд – Варна, след като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебно проверка съгласно чл. 218 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея, и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.

Предмет на разглеждане в производството пред Районен съд – Варна е Наказателно постановление № 25-0460-000518/17.05.2025 г., издадено от младши оперативен дежурен в ОД на МВР - Варна, с което на Г. В. е наложена административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева.

От фактическа страна въззивният съд е приел, че на 17.05.2025 г., в 11:00 ч., в община Варна, по главен път I-9 на 96,800 км, Г. В. е управлявал лек автомобил „БМВ Х5“ с рег. № ......, собственост на О. В.. След спирка „М.“, посока център, е извършил маневра – частично преминаване от дясна лента в лява лента, извършена с цел да се заобиколи локва с вода. По този начин В. е отнел предимството на движещия се в лява лента, права посока, лек автомобил Мерцедес с рег. № [рег. номер], който го блъснал в задната част. Настъпило е ПТП с материални щети и по двете превозни средства.

За констатираното срещу Г. В. е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, в който на деянието е дадена правна квалификация по чл. 25, ал. 2 от ЗДвП. Въз основа на констатациите в АУАН е издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление.

При произнасянето си ВРС не кредитира свидетелските показания, дадени от С. М., тъй като противоречат на фактическата обстановка, установена посредством другите приети и кредитирани от съда писмени и гласни доказателства. От правна страна приема, че неправилно административнонаказващият орган е констатирал нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, като не е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма. Въззивният съд е счел, че не са описани доказателства, потвърждаващи нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, и неправилно жалбоподателят е наказан за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. Първостепенният съд е приел, че от свидетелските показания на Ф. се установява различна от описаната в НП фактическа обстановка, като приема, че неговите показания се потвърждават и от показанията, дадени от В. Г.. Освен това в мотивите на обжалвания съдебен акт е прието, че при съставяне на АУАН не са разпитани свидетели – очевидци на нарушението, както и че не е разпитан, нито жалбоподателят, нито другият участник в ПТП. Районен съд – Варна е изложил съображения, че не става ясно дали при съставяне на НП е взето предвид обстоятелството, че при пробата на втория участник в ПТП е отчетено наличие на алкохол 0,6 промила. Това обстоятелство не е описано в НП и не става ясно как точно административнонаказващият орган приема, че именно Г. е виновен за извършеното административно нарушение. В заключение съдът сочи, че не е доказано по безспорен и несъмнен начин извършеното нарушение, за да се ангажира отговорността на лицето. С тези мотиви Районен съд-Варна отменя обжалваното пред него наказателно постановление.

Решението на Районен съд – Варна е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Съдът има задължение да разкрие обективната истина и да събере и анализира всички необходими доказателства за установяване на релевантните обстоятелства за решаване на спора, като решението му следва да е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона. В този смисъл са разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 НПК, приложими в административнонаказателното производство на основание препращащата норма на чл. 84 ЗАНН.

Районният съд е постановил съдебния си акт при неизяснена фактическа обстановка и в нарушение на задължението си за служебно изясняване на обективната истина. В мотивите си въззивният съд е приел, че при издаване на АУАН не са разпитани свидетели – очевидци на настъпилото ПТП, като именно на това основание е формирал изводите си относно недоказаността на деянието. Същевременно в административнонаказателната преписка се съдържа писмено сведение от лице, възприело пряко релевантни за спора факти и обстоятелства. Наличието на свидетел-очевидец се потвърждава и от разпита на свидетеля С. Г. – актосъставител. При наличие на такива данни съдът е бил длъжен служебно да допусне и събере необходимите доказателства чрез разпит на посоченото лице в качеството му на свидетел, доколкото неговите показания са относими към механизма на настъпване на произшествието и съставомерността на деянието.

Вместо това съдът е изградил фактическите си изводи именно върху липсата на разпитани очевидци, както и върху показанията, дадени от съпругата и близък приятел на касационния ответник, като ги е кредитирал безкритично. По делото са налични други, както писмени – протокол за ПТП № 1/17.05.2025 г., така и гласни доказателства – свидетелските показания на М. и Г., които противоречат на свидетелските показания дадени от В. Г. и Б. Ф..

Районен съд не е положил необходимите процесуални усилия за събирането на наличните и относими доказателства. По този начин е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до неизясняване на делото от фактическа страна. Допуснатото нарушение не може да бъде отстранено в касационното производство, поради което са налице основания за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

Обжалваният съдебен акт е постановен и при неправилно приложение на материалния закон, доколкото съдът е обсъждал наличие на нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП, при положение, че както в АУАН, така и в наказателното постановление, административнонаказателната отговорност на Г. В. е ангажирана за нарушение по чл. 25, ал. 2 ЗДвП. Разпоредбите на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП уреждат различни фактически състави. Алинея 1 съдържа общо правило относно безопасното предприемане на маневра, докато ал. 2 регламентира специална хипотеза — навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента и задължение за пропускане на ППС, движещи се по нея. Съдът е бил длъжен да извърши преценка относно съставомерността на деянието по чл. 25, ал. 2 ЗДвП съобразно описаните в АУАН и НП фактически обстоятелства, а не да обсъжда наличието на предпоставки по различен административнонаказателен състав. Обсъждането и приемането на нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП вместо повдигнатото и санкционирано нарушение по чл. 25, ал. 2 ЗДвП води до несъответствие между предмета на административнонаказателното обвинение и предмета на съдебната проверка, поради което съдебният акт се явява неправилен и постановен в противоречие с материалния закон.

Освен това в мотивите си решаващият състав на Районен съд – Варна е посочил, че не е ясно дали е взето предвид, при издаване на НП, обстоятелството, че при тестване с дрегер на втория участник в ПТП, е отчетено наличие на алкохол 0,6 промила. В случая отчитането на положителна проба за алкохол у другия участник само по себе си не води автоматично до отпадане на административнонаказателната отговорност на санкционираното лице. Административнонаказателната отговорност е лична и се преценява въз основа на конкретното поведение на всеки участник в движението и спазването на вменените му нормативни задължения. Наличието на нарушение, допуснато от друг участник в движението, не изключва възможността едновременно с това да е осъществено и нарушение от страна на наказаното лице.

Налице са основанията по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, и това налага решението на Районен съд – Варна да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото районният съд следва да изпълни процесуалното си задължение да събере и оцени всички относими доказателства, включително да призове и изслуша очевидеца на настъпилото ПТП като свидетел. Следва при постановяване на решението си съдът да обсъди всички събрани писмени доказателства в тяхната съвкупност, в това число и приложения по въззивното дело снимков материал и приложения по административнонаказателната преписка протокол за ПТП.

При този изход на спора пред касационната инстанция разноските следва да се определят при новото разглеждане на делото от районния съд, съобразно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Воден от изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, Административният съд, VІ-ти касационен състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 128/04.02.2026 година, постановено по а.н.д. № 2272/2025 година по описа на Районен съд – Варна.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Варна.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател:

Членове:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�