Решение № 11 от 05.05.2026, Районен съд - Омуртаг

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Омуртаг, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОМУРТАГ в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Хрисимир М. Пройнов като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Административно наказателно дело № 20263510200077 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи и е образувано по жалба на Ю. М. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, и настоящ адрес: ***, чрез адв. Д. С. П., против Заповед за задържане на лице рег. № 30833-26 от 17.04.2026 г., издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР от Б. С. И., на длъжност младши експерт при РУ – Омуртаг.

В жалбата се излага, че заповедта е незаконосъобразна, немотивирана и необоснована, издадена в противоречие с материалния закон, административнопроизводствените правила и принципа на съразмерност. Твърди се, че в заповедта не са изложени конкретни фактически основания за задържането, а единствено е посочена правна квалификация по чл. 167, ал. 3 от НК. Поддържа се, че намерените парични средства представляват оборот от търговски обект – строителна борса, стопанисвана от „***“ ООД, на което жалбоподателят е управител, поради което се иска отмяна на заповедта.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и моли оспорената заповед да бъде отменена като незаконосъобразна.

Ответната страна – полицейският орган, издал заповедта, оспорва жалбата и поддържа, че са били налице законовите предпоставки за задържане на лицето по реда на чл.

72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, въз основа на събраните по делото писмени доказателства, намира следното от фактическа страна:

С процесната Заповед за задържане на лице рег. № 30833-26 от 17.04.2026 г., издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР от Б. С. И., на длъжност младши експерт при РУ – Омуртаг, е наредено задържането на Ю. М. А., с ЕГН **********, за срок до 24 часа.

Като правно основание за задържането е посочен чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а като фактическо основание – данни за извършено престъпление по чл. 167, ал. 3 от НК. Видно от приложените материали по преписката, задържането е извършено във връзка с разследване, при което са извършени процесуално-следствени действия по претърсване и изземване при които са намерени и иззети парични средства.

1

На задържаното лице са разяснени правата му по чл. 72, ал. 3, 4, 5 и 6 и чл. 73 от ЗМВР. Жалбоподателят е упражнил правото си на съдебно обжалване на законността на задържането.

От представените към жалбата доказателства се установява, че Ю. М. А. е управител и съдружник в „***“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.

Омуртаг, ***, като дружеството осъществява търговска дейност, включително търговия на едро с дървен материал, материали за строителството и санитарно оборудване. Тези обстоятелства са наведени от жалбоподателя с оглед твърдението му за произход на намерените парични средства.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, адресат на оспорения административен акт, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, приложим по силата на препращането на чл. 72, ал. 4 от ЗМВР.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен полицейски орган по смисъла на чл.

57, ал. 1 от ЗМВР, в пределите на материалната му компетентност по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР.

От данните по преписката се установява, че издателят на заповедта е полицейски орган при РУ – Омуртаг и е действал в кръга на предоставените му от закона правомощия.

Заповедта е в писмена форма и съдържа предвидените задължителни реквизити – данни за органа, издал акта, правно основание за задържането, данни, индивидуализиращи задържаното лице, дата на издаване и срок на задържането. Посочено е и фактическо основание за задържане – данни за престъпление по чл. 167, ал. 3 от НК. Поради това не се установява нарушение на изискванията за форма, което да води до отмяна на акта.

В закона е предоставена възможност на полицейския орган да действа при условията на оперативна самостоятелност при наличието на законовите предпоставки за това.

Процесната заповед е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, съгласно която полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление.

Нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР изисква наличие на данни за извършено престъпление, а не повдигнато обвинение, нито събрани достатъчно доказателства за ангажиране на наказателна отговорност. За целите на принудителната административна мярка „задържане за срок до 24 часа“ е достатъчно към момента на издаване на заповедта да са съществували конкретни данни, обуславящи обосновано предположение за съпричастност на лицето към престъпление, като окончателната преценка относно авторството, вината и правната квалификация се извършва в рамките на наказателното производство от компетентните органи.

Действително, фактическото основание в заповедта е изложено лаконично, но то е достатъчно индивидуализирано чрез посочване на престъплението по чл. 167, ал. 3 от НК и се допълва от материалите по административната преписка, включително извършените действия по претърсване, изземване и обиск и намерените парични средства. Ето защо жалбоподателят е бил в състояние да разбере причините за задържането си и да организира защитата си, което е видно и от съдържанието на подадената жалба.

Доводите, че намерените парични средства представляват оборот от търговска дейност на „***“ ООД, не опровергават законосъобразността на задържането към момента на постановяване на заповедта. Това твърдение представлява защитна версия относно произхода на средствата и подлежи на проверка в рамките на съответното досъдебно производство. То обаче не изключва възможността полицейският орган, при наличие на данни за престъпление по чл. 167, ал. 3 от НК и с оглед необходимостта от своевременно изясняване на случая, да приложи мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.

Неоснователно е и възражението за несъразмерност на задържането. Мярката е ограничена по закон до срок до 24 часа, насочена е към обезпечаване дейността на полицейските органи по разкриване и предотвратяване на престъпления и в случая е приложена при наличие на данни за престъпление, свързано с изборните права на гражданите. Не се установява ограничението на правото на свободно придвижване да е надхвърлило необходимото за постигане целта на закона.

Обстоятелството, че жалбоподателят има постоянен адрес, семейство и търговска 2 дейност, не води само по себе си до незаконосъобразност на задържането. Законът не поставя приложението на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР в зависимост от липсата на постоянен адрес или от наличие на опасност от укриване, а от наличие на данни, че лицето е извършило престъпление.

Съдът отчита, че контролът в настоящото производство е контрол за законосъобразност на заповедта за задържане, а не проверка по същество дали жалбоподателят е извършил престъплението, във връзка с което е задържан. Въпросите относно произхода на паричните средства, тяхната връзка с твърдяното престъпление и евентуалната наказателна отговорност на лицето са извън предмета на настоящото производство и следва да бъдат изяснявани по реда на НПК.

При горния анализ се налага извод за наличие на фактическия състав по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и целта му, поради което подадената срещу нея жалба следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Ю. М. А., с ЕГН **********, против Заповед за задържане на лице рег № 30833-26 от 17.04.2026 г., издадена на основание чл. 72, ал. 1, т.

1 от ЗМВР от Б. С. И., на длъжност младши експерт при РУ – Омуртаг.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – Търговище в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Омуртаг: Хрисимир Пройнов

3