Определение № 33269 от 06.12.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33269 гр. София, 06.12.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20221110110075 по описа за 2022 година

При служебна проверка на международната компетентност на българския съд, настоящият състав приема следното:

С постъпила от Р. Е. Е. искова молба с вх. № 37096/25.02.2022 г. е предявен иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК срещу Х. С. П. за определяне на родителски права, местоживеене, режим на лични контакти и издръжка на общото дете на страните.

В молбата се твърди, че страните са живели във фактическо съпружеско съжителство, от което имат общо дете - Стоян Х.ов П.. Последното, заедно с неговата майка и ищца по делото, от 2016 година живее в Англия, като грижи за него полага единствено тя.

Съдебните книжа по делото са разменени, като в срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Х. С. П., в който последният счита така предявените искове за неоснователни, като излага подробни съображения в тази насока.

За своята международна компетентност българският граждански съд следи служебно, независимо от това дали тази компетентност се урежда от регламент на ЕС, от двустранен договор със страна-нечленка на ЕС, от международна конвенция, приета от Република България, или от КМЧП. За споровете по искове за упражняване на родителски права и режима на лични отношения с детето, при наличие на международен елемент в правоотношението, в случай на обичайно местопребиваване на детето в страна, която не е членка на ЕС, се прилага Конвенция за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата от 1996 г.

/Конвенцията е ратифицирана със закон, приет от 40–то Народно събрание на 18.01.2006 г. от Р България/ - по аргумент от чл. 61 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27.11.2003 г.

Ищцата е предявила настоящия иск при условие, че детето и майката имат обичайно местопребиваване в Англия. Поради което, настоящият 1 съдебен състав счита, че българският съд не е компетентен да разгледа иска по чл.127 от СК, въпреки че последните са български граждани, предвид липсата на обичайно местопребиваване на детето в България към момента на сезиране на съда.

От данните по делото безспорно се установява, че е налице международен елемент по възникналия между страните спор по въпросите, свързани с родителската отговорност, по отношение на общото им дете, поради което и допустимостта на образуваното производството пред българския съд следва да бъде преценена съобразно правилата на Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на деца (Конвенцията), тъй като и България, и Англия са страни по цитираната конвенция, като приоритет има Конвенцията, доколкото същата се прилага с предимство пред Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27.11.2003 г., когато детето няма обичайно местопребиваване на територията на държава-членка. Съдът намира, че в случая е налице именно тази хипотеза. Детето има обичайно местопребиваване в Англия, където същото трайно са е установило – твърдения, изложени още в исковата молба, като не е налице изключението по чл. 7 от Конвенцията. Отделно от това, при определяне на международната компетентност съдът на първо място следва да изхожда от „най-добрия интерес на детето“, с оглед възможността то да бъде изслушано. Настоящият съдебен състав приема, че „най-добрият интерес на детето“ е във функционална зависимост от критерия на близостта - най-тясната връзка; близостта на съда с детето, а не с гражданството на страните, при определяне на международната компетентност. В тази връзка, съдът намира, че същото следва да се тълкува като мястото, в което се наблюдава интеграция на детето в социална и семейна среда от съда, който е в най-тясна връзка с него - а именно съдът, в района на който то живее. Този съд може да прецени найдобре интересите на детето, тъй като има пряка връзка със социалните служби и познава стандартите на средата, в която детето живее. Релевантни трябва да са продължителността, регулярността, условията и причините за престоя и преместване на цялото семейство там, мястото и условията, при които е организирано образованието му, семейните и социални връзки на детето с тази държава. Такова тълкуване на същото понятие е дал и Съда на ЕО относно чл. 8, ал.1 от Регламент (ЕО) № 2201/ 2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност. Предвид изложеното съдът намира, че органите на Англия, където детето има обичайно местопребиваване, са компетентни да решат настоящия спор. Българският съд не е международно компетентен да се произнесе по иска /в този смисъл и определение № 4545/18.05.2022 г., по ч. гр. дело № 20221100504914 по описа за 2022 г . на СГС/.

Така мотивиран, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА, че съдилищата на Република България не притежават МЕЖДУНАРОДНА КОМПЕТЕНТНОСТ по предявения от Р. Е. Е. срещу Х. С. П. иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК, и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 10075/2022 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 80-ти състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в 1-седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3