Решение № 513 от 30.12.2023, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Административно наказателно дело 1414/2023
- Вид
- Решение № 513
- Подписан
- 30.12.2023
- В сила
- 26.01.2024
- Състав
- Камен Георгиев Гатев
Цитирани разпоредби
- чл. 63, ал. 2 т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 189, ал. 4 изр. първо · Закон за движението по пътищата
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 461 т. 1 · Кодекс за застраховането
- член 483, алинея 1, точка 1 · Кодекс за застраховането
- чл.638 ал. 1т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 638, ал. 4 · Кодекс за застраховането
- чл. 647 ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 513 гр. Пазарджик, 30.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Камен Г. Гатев при участието на секретаря Христина Велчева като разгледа докладваното от Камен Г. Гатев Административно наказателно дело № 20235220201414 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
С жалбата си срещу Електронен фиш серия Г №0058181 на ОДМВР Пазарджик, жалбоподателят „Ц.и“ ООД, ЕИК 206467468, със седалище и адрес на управление гр.Я., ул.“Св.Св.К.М.“ №93 , представлявано от Ю. С. Ц. твърди, че електронният фиш, с който на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2000лв., е издаден при съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон, като са изложени конкретни правни съображения. Моли да бъде отменен Електронен фиш серия Г №0058181 на ОДМВР Пазарджик. Сочи доказателства и не претендира разноски.
За наказващият орган ОДМВР Пазарджик не се явява процесуален представител.Постъпило е писмено становище за неоснователност на жалбата.Не сочи доказателства и претендира разноски.
Пазарджишкият районен съд, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и прецени събраните по делото писмени доказателства, от фактическа страна прие за установено следното:
Н а 21.08.2023 г., в 16.05 часа, с ATCC ARH CAM S1 , №120cc9e, в 1 обл..Пазарджик, път I-8, км.195 е заснето МПС „Ф.Т. “ , с рег.№ ..., което е регистрирано в Р България и не е спряно от движение, като ЮЛ не е сключило договор за задължителна застраховка гражданска отговорност (ЗЗГО). Посочено е, че собственик на процесното МПС е „Ц.и“ ООД, представлявано от Ю. С. Ц.. Наложена е на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 2000лв. за нарушение на член 483, алинея 1, точка 1 от КЗ, във връзка с член чл. 638, ал. 4 КЗ и чл.638 ал. 1т. 2 КЗ и във вр. чл. 461 т. 1 КЗ.
По делото се прие Протокол за проверка №028-СГ-ИСИС/23.03.2023г. на БИМ относно пътна радарна система тип ARH CAM S1 .Провереното средство за измерване е с фабричен №120СС9Е ,като е установено съответствие с одобрения тип.
Използването на средство за измерване №120 сс9е се установява и от приетият Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система №1006р-12988/25.08.2023г. - П ротокол по образец по чл. 10 от Наредбата 8121 з-532/2015 г., приложима съобразно чл.165ал.3 ЗДвП , за дата на използване – 21.08.2023г. от 13.00ч. до 18.00ч. В същия протокол е посочено и мястото на контрол – обл.Пазарджик, път I-8, км.195,посока на движение от Пловдив към Пазарджик, режим на измерване - стационарен, имената на съответното длъжностно лице.
Процесната пътна радарна система тип ARH CAM S1 е одобрен тип средство за измерване на БИМ, видно от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, със срок на валидност от 07.09.2017г. до 07.09.2027г.
Налице и снимка на самото АТСС/л.36/, в съответствие с чл.10ал.3 от Наредбата 8121 з-532/2015 г.
От приложеният снимков материал – 5бр. снимки /л.37-41/ е видно, че техническото средство е локализирало движението на процесното МПС като място, дата , час , посока на движение.
От приложената справка за регистрация на МПС/л.34/ и СР част I се установява, че „Ф.Т. “ , с рег.№ ... е собственост на „Ц.и“ ООД.
Видно от представено от жалбоподателя копие на застрахователна полица №BG/22/122003736027 на ЗК „Лев Инс“ АД относно МПС „Ф.Т. “ , без рег.
№ , със застраховащ „Ц.и“ ООД, същата е сключена за застрахователен период от 14.15ч. на 29.12.2022г. до 24.00ч. на 29.12.2023г. , като са 2 уговорени четири падежа на разсрочено плащане на застрахователната премия.
Видно от Писмо /л.58 от делото/ за процесната застрахователна полица №BG/22/122003736027 на ЗК „Лев Инс“ АД относно МПС „Ф.Т. “ , рег.№ ..., тази полица е прекратена на 15.07.2023г. поради неплащане на поредна вноска, като към дата 21.08.2023г. не е била активна.
При възприетите фактически обстоятелства, от правна страна Съдът намира, че подадената жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице в преклузивния 14 дневен срок, но по същество е неоснователна.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя за липса на нарушение по същество, тъй имал валидна застраховка гражданска отговорност,като бил заплатил сумата от 335лв., за което представя квитанция.
Такъв документ наистина е представен от жалбоподателя - л.12 от делото, като квитанцията е от 03.01.2023г. за заплатена сума от 358.44лв. различни такси , платени на ОДМВР Благоевград , които нямат връзка с плащането по ЗЗГО – ползване на регистрационен номер с комбинация от цифри,първоначална регистрация, постоянни табели с регистрационен номер.
Нещо повече – жалбоподателят е представил два броя сметки – л.13 от делото, видно от които по застрахователна полица № BG/22/122003736027 е заплатил две премии, с валидност на полицата до 28.06.2023г., докато нарушението с процесния ЕФ е регистрирано на 21.08.2023г.
Удостоверението /Писмо/ на ЗК „Лев Инс“ АД, че процесната застрахователна полица №BG/22/122003736027 относно МПС „Ф.Т. “ , рег.
№ ... е прекратена на 15.07.2023г. поради неплащане на поредна вноска, като към дата 21.08.2023г. не е била активна, не е опровергано с никакви доказателствени средства.Ето защо доводът за липса на нарушение по същество е неоснователен.
Напълно ирелевантно е обстоятелството, че за автомобила имало сключена застраховка „Каско“.Същото се отнася до доводите на жалбоподателя и събрани доказателства от ОДМВР Благоеврад за това, че не бил получил уведомление от застрахователя за служебно прекратената регистрация на автомобила/на 22.08.2023г/. .Тези обстоятелства касаят 3 отделно нарушение – на чл.140ал.1 ЗДвП или евентуално извършено престъпление по чл.345ал.2 НК, където може да бъде поставен въпросът за субективно отношение на физическо лице – нарушител, но тези състави не са предмет на настоящето дело.
Не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя за наличие на съществени процесуални нарушения – във фиша липсвал конкретен издател, дата на съставяне, не било ясно с какво техническо средство е извършено заснемането, не било споменато дали и къде може да се обжалва.
От правна страна, според специалната норма на чл. 647 ал. 3 от КЗ, " когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата".Т.е. законодателят е регламентирал установяването на този тип нарушения и чрез АТСС.С последното може да се извършва освен контрол на скоростта, също и разпознаване на номера и комуникации, при което автоматично се визуализира и информация за липсата на валиден договор ЗЗГО.
Според чл. 189, ал. 4 изр. първо от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.Т.е . когато е налице нарушение ,установено и заснето с техническо средство, се издава електронен фиш - в отсъствие на контролен орган и на нарушител.
Измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г., са съобразе н и с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС положения относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта.
В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП беше добавен терминът "автоматизирано" техническо средство, като съгласно § 6, т. 65 от ДР на ЗДП– "Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат 4 нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес". Това означава, ч е контролният орган не се намесва директно в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва, задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира, като за тези действия се съставя протокол.От тази гледна точка, нарушението се констатира в отсъствие на намеса на контролния орган.
В настоящият случай нарушението е установено от мобилна система за контрол, предвид наличието на Протокол по образец по чл. 10 от Наредбата 8121 з-532/2015 г. , касаещ използване на мобилно АТСС. В текста на електронния фиш ясно са описани дата и място на нарушението, индивидуализирано е МПС, както и юридическото лице, собственик на превозното средство .В обжалвания фиш се съдържа израза „ не е сключило задължителна застраховка ГО“, т.е . описана е конкретна деятелност, изразяваща се в бездействие на нарушителя. Посочени са нарушените правни норми, които съответстват на изложените фактически обстоятелства.
Налице са специфични особености в производството по издаване на електронен фиш, включително относно субекта на нарушение – когато собственик е физическо или юридическо лице или МПС е предоставено за ползване от друго лице – несобственик , или различно от законния представител на ЮЛ. Поради това е необходимо в един по –късен момент от деня на нарушението да се установи действителният извършител на нарушението.
От тази гледна точка, датата на издаване на електронния фиш не може да бъде начален момент на сроковете по чл.34ал.1 ЗАНН. Още повече , че в разпоредбата на чл. 189 ал. 4 от ЗДвП не е предвиден като изричен реквизит дата на издаване на електронен фиш – доколкото жалбоподателят твърди, че това бил задължителен реквизит.Същото важи и за оплакването, че във фиша не е споменато дали и къде може да се обжалва.ЕФ е издаден по образец, като законодателят не е предвидил в този образец да е налице и подобна 5 информация.От друга страна, редът и срокът на обжалване са регламентирани в чл.189ал.8 ЗДвП, така че и този довод е неоснователен.
Напълно несъстоятелен е аргументът за нарушени конституционни разпоредби – никой не може да бъде сниман без негово съгласие.Касае се за законово регламентиран способ за установяване на нарушения по чл.189ал.4 ЗДвП и е очевидно, че тази норма не нарушава личната неприкосновеност на физическото лице и в частност разпоредбата на чл.32ал.2 т Конституцията на Р България.
В процесния ЕФ ясно е посочено с какво техническо средство е заснето нарушението, като надлежната техническа годност е доказана, предвид цитираните по-горе документи в този аспект.
Не е спорно по делото, че собственик на процесното МПС е дружеството жалбоподател , както и се доказа несъмнено, че към момента на установяване на нарушението на 21.08.2023г. за това МПС не е имало сключен договор ЗЗГО .
Правилно жалбоподателят е санкциониран за нарушение на член 483, алинея 1, точка 1 от КЗ, във връзка с член чл. 638, ал. 4 КЗ и чл.638 ал. 1т. 2 КЗ и във вр. чл. 461 т. 1 КЗ , като законосъобразно е наложена имуществена санкция в размер на 2000лв.
Ето защо обжалваният електронен фиш следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на делото , основателна е претенцията на наказващия орган за присъждане на разноски. Наказващият орган се представлява от юрисконсулт, който е изпратил писмено становище по съществото на спора и с това становище е направено искане за присъждане на разноски , което е основателно, съобразно чл. 63д ал. 3 от ЗАНН , във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 63д ал. 5 от ЗАНН.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя от наредба на МС по предложение на НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 150 лева.