Решение № 3615 от 29.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3615 гр. София, 29.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно наказателно дело № 20261110208135 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод депозирана жалба от „*****“ ЕООД, ЕИК ********* против електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № 8507146487, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който за нарушение на чл.102, ал.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1278,23 евро (2500 лева), на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП.

С жалбата се иска отмяна на издадения електронен фиш. Твърдят се допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон в хода на административнонаказателното производство – липса на дата на издаване на фиша и неспазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Сочи се, че твърдяното нарушение не било извършено, а деянието било неясно описано.

В откритото съдебно заседание за дружеството-жалбоподател, редовно уведомено, представител не се явява.

Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата и иска същата да 1 бъде оставена без уважение. Счита, че жалбата е неоснователна, а атакуваният електронен фиш е правилен и законосъобразен. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В случай на отмяна на електронния фиш, прави възражение за прекомерност на евентуално претендирано адвокатско възнаграждение.

Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните съображения: атакуваният електронен фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН, жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити и производството по нея е редовно образувано пред РС-София.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 24.04.2024 г. в 02:13 часа пътно превозно средство – товарен автомобил с peг. № **********, марка и модел „***“, с технически допустима максимална маса 26 000 килограма, брой оси 3, екологична категория ЕВРО 3, в състав с ремарке с общ брой оси 5 и повече, с обща технически допустима максимална маса на състава 48 000 килограма, било засечено по път А-6, км 60+705, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не била заплатена изцяло дължимата пътна такса, съгласно чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата (ЗП), тъй като за превозното средство нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението било установено с устройство № 10192, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път А-6, км 60+705.

Въз основа на тези данни и проверка за собственост на заснетия автомобил бил издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № 8507146487, с който за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, на дружествотожалбоподател „*****“ ЕООД, в качеството му на собственик на заснетото МПС, било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1278,23 евро (2500 лева), на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, 2 които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят до различни фактически изводи.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на електронния фиш, независимо от основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.314, ал.1 от НПК, намира следното:

До 13.02.2024 г. в разпоредбата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП не се предвиждаше издаването на електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, а само за нарушения по чл.179, ал.3 от ЗДвП. В сила от 13.02.2024 г. обаче е последваща редакция на разпоредбата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, с която е допълнено, че „При нарушение по чл.179, ал. 3 - 3б, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение“, което означава, че от 13.02.2024 г. вече съществува възможност за издаването на електронен фиш за това нарушение, а настоящото такова се явява извършено на 24.04.2024 г.

Въпреки това обаче, съдът намира, че е налице неяснота при самото описание на нарушението, тъй като не става ясно какъв е бил размерът на дължимата и незаплатена пътна такса, и как е бил определен този размер.

Според чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата – „за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние: такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл.10б, ал.3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното 3 превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък“. В случая не е ясна формулата, по която е изчислена дължимата такса и какво е било взето предвид при определянето й – товароносимост, брой оси, екологични характеристики на превозното средство, какви са били техническите характеристики на пътя или пътния участък и т.н., за да се направи преценка, дали правилно е била определена и в крайна сметка какъв е бил размерът й.

Тези обстоятелства никъде не са посочени в съставения електронен фиш, което пък съществено нарушава правото на защита на наказаното лице и възможността му да разбере какъв е бил размерът на дължимата такса, която се твърди да не е заплатило и как е бил определен този размер. Освен това е описано превозното средство да е било: „в състав с ремарке с общ брой оси 5 и повече“. При това описание не става ясно осите 5 броя ли са или повече, защото дължимата такса може да се изчислява съобразно броя на осите и тяхното натоварване. Посочената неяснота при описанието в крайна сметка препятства и съда да извърши дължимия съдебен контрол за законосъобразност на издадения електронен фиш във връзка с тези обстоятелства и евентуалното приложение на чл.28 от ЗАНН. В този смисъл е и практиката на касационната инстанция, а именно: Решение № 4438 от 05.07.2023 г., постановено по КНАХД № 3117/2023 г. по описа на АССГ, XIII касационен състав; Решение № 18979 от 07.10.2024 г. по КНАХД № 5133/2024 г. по описа на АССГ, ХV касационен състав и др.

На следващо място, трябва да бъде посочено, че при издаване на електронния фиш е бил нарушен и принципът на пропорционалност.

Легалното понятие за „тол такса“ е дадено в чл. 2, б) от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури - „такса за изминат участък“ означава заплащане на определена сума за превозно средство, което изминава разстояние между две точки от инфраструктурата и е упомената в член 7, параграф 2; размерът на сумата трябва да е базиран на пропътуваното разстояние и на типа превозно средство“. От понятието се извежда, че дължимите суми се определят според няколко отделни пера, свързани с характеристиките и на превозното средство, и на пътния участък. Условията и редът за изграждане и функциониране на смесената система за таксуване се определят с наредба на 4

Министерския съвет в съответствие с изискванията на Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури („Директива 1999/62/ЕО“). Съгласно чл.9а от посочената Директива „Държавите членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива. Те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират прилагането на санкциите. Санкциите трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи“. Приложената в настоящия случай санкционна разпоредба на чл.179, ал.3б от ЗДвП предвижда налагането на имуществена санкция в абсолютно определен размер от 2500 лева. Макар и държавите членки да са компетентни да изберат санкциите, с които ще контролират спазването на установените правила и ще стимулират своевременно изпълнение от страна на водачите, то всяка една държава членка е длъжна да упражнява своята компетентност при съблюдаване на правото на Съюза, както и на неговите общи принципи. В случай на несъвместимост, дори и косвена такава, между национална правна норма и основните принципи на ПЕС, то вътрешната правна норма следва да остане неприложена, поради действието на принципа на примат /решение от 09 март 1978 г., Simmenthal SA, 106/77, ECLI:EU:C:1978:49, т. 21-24 от цитираната практика/. Размерът на санкциите следва да бъде съответен на нарушението и да бъде пропорционален на преследваната цел, а при избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко ограничителната /решение от 19 октомври 2016, EL-EM-2001, С-501/14, EU:C:2016:777, т. 39 и цитираната съдебна практика/. От тези условности следва, че принципът на пропорционалност изисква, от една страна, наложеното наказание да съответства на тежестта на нарушението, и от друга страна, при определянето на наказанието и на размера на имуществената санкция да се отчитат конкретните обстоятелства по случая /решение от 4 октомври 2018 г., Dooel Uvoz-Izvoz Skopje Link Logistic N&N, С-384/17, ECLI:EU:C:2018:810, т. 45/.

От практиката по идентични казуси относно размера на незаплатените такси за сегмент на рамката, на която е регистрирано нарушението, сравняван с размера на санкцията, предвидена за налагане спрямо нарушителите, отявлено личи несъразмерността между двете стойности. Не на последно място, предвидената имуществена санкция превишава многократно размера на 5 дължимата „тол такса“. Абсолютната липса на пропорционалност на преследваната от законодателя цел, както и възможност за индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, съобразявайки неговите особености, изминато разстояние, дължима такса или други обстоятелства от техническо естество, дори прозира и в обстоятелството, че независимо от налагането на административното наказание, санкционираният правен субект дължи и заплащането на съответна такса по чл.10б, ал.5 от Закон за пътищата. Същата се изчислява като се приеме, че съответното пътно превозно средство е изминало разстояние, съответстващо на най-дългата отсечка между две точки от платената пътна мрежа, определена по най-прекия й маршрут по протежението й. В конкретиката на настоящия случай тази такса е изчислена в размер на 124,76 евро (244,00 лева), а наложената на жалбоподателя имуществена санкция надвишава този размер повече от 10 пъти. По делото не са налични данни за какво време и разстояние е използван републиканският път от превозното средство, а за да бъде освободен от административнонаказателна отговорност на жалбоподателя е предложено да заплати компенсаторна такса в размер на 301,15 евро (589,00 лева), чийто размер също е в абсолютна стойност и се определя според техническите характеристики на превозното средство. Налагането на глоби и имуществени санкции с фиксиран размер за всяко нарушение, без възможност да бъде преценявана тежестта на самото нарушение е в разрез с принципа на пропорционалност. В светлината на съюзната практика, а именно Решение от 22 март 2017 г., по съединени дела Euro-Team Kft. С-497/15, Spirаl-Gеp Kft. С498/15, ECLI:EU:2017:229, т. 50 от цитирана практика, изрично е изведено, че: