Решение № 505 от 05.08.2024, Районен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 505 гр. Враца, 05.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Цв. Иванов при участието на секретаря А. Л. М. като разгледа докладваното от Иван Цв. Иванов Гражданско дело № 20231420103281 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба, подадена от Ц. С. Ц. с ЕГН ********** и адрес с. ***** срещу Община Враца с БУЛСТАТ 000193115, гр. Враца, ***, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик по наследство и давностно владение на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Згориград, одобрени със заповед № РД18-101/06.07.2023 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с последно изменение, засягащо поземления имот – няма данни за изменение, находящ се в землището на с. Згориград, Община Враца, местността „Църквище“, с площ 1927 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: друг вид земеделска земя, осма категория земя, номер по предходен план: 006032, при съседи: ***, ***, ***. Ищецът претендира деловодни разноски.

В исковата молба се твърди, че ищецът е придобил собствеността върху процесния имот по силата на наследствено правоприемство от прадядо си С. В. Р., роден на 30.01.1868 г., бивш жител на с. З., и от дядо си Ц. С. В. с ЕГН **********, бивш жител на с. З., както и че С. В. Р., заедно със сина си С. С. Р., от 1949 г. е владял процесия имот явно и необезпокоявано от никого. Поддържа се, че бащата и дядото на Ц. С. В. се занимавали с отглеждане на животни-кози и овце, имали големи стада и целогодишно ги водели на паша във Врачанския Балкан, а ищецът Ц. Ц. от малък отглеждал наравно с дядо си кози и овце 1 във всяко време, когато не трябвало да ходи на училище. С договор за покупко-продажба от 06.08.2008 г. дядото на ищеца му прехвърлил правото на собственост върху имот с идентификатор ***, който е съседен на процесния имот. Процесният имот с идентификатор *** и съседният имот с идентификатор ***, а също и противоположният имот, разделен от пътя-бивш имот с № 6018 и съседният му бивш имот с № 6024, представляващи ниви и ливади в местността „Църквице“, възстановени по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на С. В. Р., се ползвали като един общ имот за отглеждане на животни. В процесния имот с идентификатор *** съществувала кошара от дърво и камък, в която домували животните през цялата година, както и малка къща-плетарка, за които ищецът знае от дядо си Ц. С. В., че принадлежали на неговия дядо и баща. След направата на асфалтов път до вилата на АЕЦ „Козлодуй“ във Врачанския Балкан общият имот бил разделен на различни имоти от преминаващия път. Още през 1949 г. прадядото на ищеца-С. В. Р. в декларацията си за притежаваните покрити недвижими имоти декларирал в отдел „Покрити имоти“, съгласно обозначението „Имоти, подлежащи на данък върху сградите“, декларирал притежавани от него покрити имоти със сгради, като единият от тях бил в местността „Църквище“ с посочване, че в същия имот има прилежаща къща плетарка със застроена площ 25 кв.м. В същата декларация С. В. Р. посочил, че притежава непокрити имоти в местността „Църквище“-ливада от 10,600 декара и гора от 3 декара, а в декларацията на С. С. В. били посочени ливада от 12 декара и ливада от 17,500 декара, и двете в същата местност. В процесния имот е изградена и почивна база-бунгала, някогашна собственост на бившия завод „Милин камък“. По спомени на ищеца тези бунгала не били обитавани и/или ползвани, не били посещавани и към настоящия момент са започнали да се разрушават. По думи на Ц. С. В.-дядо на ищеца, от ръководството на бившия завод „Милин камък“ нямали документи за бунгалата и не се интересували от тях, нито някой друг проявявал интерес към тези бунгала. След смъртта на дядо си Ц. С. В. през 2012 г. ищецът спрял да се занимава с отглеждане на животни, но продължил да посещава редовно имота, за да го наглежда и да предотвратява посегателства срещу него. Имотът не е ограден, в него все още стоят почивните бунгала, а кошарата и къщата-плетарка са разрушени, но останките им стоят. В имота е поставен и фургон, но ищецът не знае кой го е поставил и на какво основание. Имотът не се използва за стопанска дейност от друг, освен от ищеца. Бунгалата не са построени въз основа на учредено право на строеж, а са изградени по силата на нормативен акт, който към онзи момент позволявал поставянето на почивни бунгала във Врачанския Балкан, но ищецът счита, че това обстоятелство не е променило предназначението на самата земя на имота. По недействащия план за възстановената собственост процесният имот бил записан като собственост на Община Враца, а в издадената по искане на ищеца скица за имота в същата било посочено, че Община Враца е собственик и че в имота има сграда с площ 49 кв.м и с предназначение-вилна сграда, без данни за собствеността на същата и годината на построяването й. Процесният имот не бил национализиран през годините, нито бил внасян в някое от стопанските формирования, предвидени в социалистическото законодателство, включително ТКЗС. Отпреди 1944 г. прадядото и дядото на ищеца владеели явно и необезпокоявано имота и го използвали за 2 отглеждане на животни за месо и мляко, като тази тяхна дейност не била спирана или отменяна с нормативни актове и след 1944 г. В изградената в имота кошара имало открита партида за снабдяване с вода и отчитане на водомера. Ищецът счита, че за Община Враца не е възникнало правно основание да придобие процесния имот, като се позовава и на Закона за трудовата поземлена собственост-отменен (ЗТПС), позволяващ на право на собственост върху обработваеми земи за семейство, пряко стопанисващо земята си, до размера от 200 декара, съответно непряко стопанисващо земята си, до размера от 30 декара, както и на чл.

7, ал. 3 от Закона за собствеността на гражданите-отменен (ЗСГ), позволяващ на гражданин да не прехвърля намиращите се в населеното място незастроени или застроени със селскостопански сгради имоти дотогава, докогато със своя труд и труда на членовете на семейството си, на пълнолетните си деца или на родителите си упражнява селскостопанска дейност като основно занятие. При тези фактически твърдения ищецът счита, че е собственик на имота и отправя искане към съда да признае за установено правото му по отношение на ответната Община Враца.

Ответникът Община Враца е подал писмен отговор в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, с който е оспорил иска като неоснователен и недоказан. Навел е твърдения, че от представените с исковата молба доказателства не следва извод, че процесният имот е бил част от декларираните имоти, съгласно опис-декларация на полските имоти, като в тази връзка се изтъква, че там липсва имот с площ 1927 кв.м., както и че ищецът не е ангажирал относими доказателства за установяване на началния момент на твърдяното владение и за установяване на твърдението си, че владението на наследодателя му е продължило повече от 70 години. Оспорва се представеното с исковата молба удостоверение за данъчна оценка от 10.08.2023 г. с отразен в него собственик Ц. С. Ц. по съображения, че същото може да бъде доказателство само ако удостоверява неизгодни за представилата го страна факти, какъвто настоящият случай не е. Излага се, че в скица № 2260/28.10.1996 г., издадена от Общинска поземлена комисия, за имот № 6036 в землището на с. Згориград, намиращ се в близост до процесния имот, е отбелязано, че имот № 006032-друга селищна територия (неземеделска) е стопанисван от общината. Процесният имот не е държавна собственост, тъй като не попада в обхвата на чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ предвид това, че за същия няма данни за извършено отчуждаване и възстановяване по Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти (ЗВСВОНИ), Закона за плановото изграждане на населените места (ЗПИНМ), Закона за териториалното и селищно устройство (ЗТСУ) и други закони. За периода от 1951 г. до 1990 г. давност за имота не е текла на основание чл. 86 от Закона за собствеността (ЗС), като същевременно след 1991 г. липсват данни за реституционни претенции по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) или за наличието на документ или постановяването на акт, легитимиращи като собственик на имота друг правен субект, различен от общината. Давност не е текла чак до постановяване на решение № 3 на Конституционния съд, обнародвано в Държавен вестник, бр. 18 от 2022 г., чието действие е занапред. Ответникът се позовава на нормата на чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ, съгласно която земеделските имоти, които не принадлежат на държавата, гражданите и юридическите имоти са общинска собственост. Прилага към отговора акт № 3876 от 3

01.09.2023 г. за частна общинска собственост, с който е актуван процесният имот на основание чл. 56, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС), чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС и чл. 3, ал. 3 от ЗОС. За процесния имот през 2023 г. е подадена декларация от Ц. С. Ц. за снабдяване с констативен нотариален акт, като служителите на общинската администрация са изразили становище, че имотът представлява частна общинска собственост. В Регистъра на земеделските земи, гори и земи от горския фонд като собственик на имота фигурира единствено Община Враца, която е придобила собствеността по силата на ЗСПЗЗ. При тези фактически твърдения на ответника искането му към съда е да отхвърли предявения иск.

Претендира деловодни разноски.

Обстоятелството, че ответната община е актувала процесния имот с акт № 3876 от 01.09.2023 г. за частна общинска собственост сочи на извод за процесуална допустимост на предявения иск, а отделно от това трайната съдебна практика приема, че правният интерес от предявяване на установителен иск е налице и когато този интерес е евентуален, а не пряк, а собственическите права на ищеца само се смущават от ответника, без да се оспорват, включително и в случаите, когато несигурността на застрашеното право или правоотношение не е явна, но за нейното наличие може да се направи разумна субективна преценка. В този смисъл са редица решения на Върховния касационен съд, например решение № 120/30.032011 г. по гр. дело № 462/2010 г. на ВКС, решение № 78/16.04.2014 г. по гр. дело № 5479/2013 г. на ВКС, решение № 35/01.09.2015 г. по търг. дело № 407/2014 г. на ВКС и др. Не може да се приеме и липса на правен интерес поради предявяване на установителен иск за собственост вместо осъдителен такъв дори ако собственикът не владее имота. В тази насока са решение № 405/20.12.2011 г. по гр. дело № 6/2011 г. на ВКС, І г.о.; решение № 110/30.06.2011 г. по гр. дело № 7468/2010 г., на ВКС, ІІ г.о.; решение № 201/11.05.2011 г. по гр. дело № 449/2010 г. на ВКС, І г.о.; решение № 938/29.12.2009 г. по гр. дело № 4305/2008г. на ВКС, І г.о.; решение № 665/12.11.2010 г. по гр. дело № 1921/2009 г., на ВКС, І г.о. и др. Според цитираната практика на ищеца не следва да се отрече възможността да предяви установителен иск, макар да разполага с по-силната защита, каквато дава ревандикационния иск. Доколкото правото на иск има за цел да удовлетвори нуждата и интереса на ищеца от защита, следва да се приеме тезата, застъпена в практиката на ВКС, че от преценката на ищеца зависи в какъв обем да потърси искова защита, да прецени вида и интензитета й и в зависимост от това да предяви установителен, съответно осъдителен иск.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и исканията и възраженията на страните, приема за установено следното:

По делото е представено удостоверение за наследници на С. В. Р., бивш жител на с.

Згориград (л. 9-12 от делото), видно от което същият е починал на 26.02.1958 г. и е оставил за наследник сина си С. С. Р.

С. С. Р. е починал на 22.01.1993 г. и е оставил за наследници съпругата си М. И. Р., дъщеря си И. С. И., дъщеря си Г. С. П., сина си Ц. С. В. и сина си Н. С. Р.