Решение № 161 от 20.07.2023, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. Враца, 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Христо Н. Христов при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело № 20231400500211 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба вх. № 3058 от 05.05.2023г., подадена от В. Д. Д., Е Г Н **********, постоянен адрес: ***, чрез пълномощника му адв. М . С. от АК-Враца, против решение № 25 от 08.02.2023г. по гр.дело № 784/2022г. на Районен съд - Козлодуй , в неговата цялост, с което са отхвърлени предявените от него против Х. Д. Д., ЕГН ********** и З. А. С., ЕГН **********, и двете с адрес ***, искове по чл.108 ЗС за защита правото на собственост по отношение 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Козлодуй, обл.Враца, одобрени със Заповед № РД-18-89 от 11.12.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: ***, целият с площ 1 452 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), ведно с построените сгради, които попадат върху имота: 1.

Постройка на допълващо застрояване с идентификатор ***, състояща се от един етаж, със застроена площ 29 кв.м.; 2. Постройка на допълващо застрояване с идентификатор ***, състояща се от един етаж, със застроена площ 16 кв.м. и 3. Жилищна сграда - еднофамилна с идентификатор ***, състояща се от един етаж, със застроена площ 94 кв.м., и по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на констативен нотариален акт 1 за собственост върху поземлен имот, придобит по давностно владение № 28, том 7, дело № 585 от 2021г. на нотариус В. М. с peг. № *** на НК на РБ, вписан с вх. № 2028 от 30.08.2021г. в Служба по вписвания Козлодуй в частта, с която З. А. С. е призната за собственик на 1/2 идеална част от спорния недвижим имот, като неоснователни и недоказани, и е осъден да заплати направените по делото разноски на Х. Д. Д. в размер 1900 лева и на З.

А. С. в размер 500 лева.

Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Счита за погрешен и в разрез с доказателствата по делото извода на съда, че наследодателят му - баща му Д. Й. Д., не е притежавал правото на собственост върху спорния имот към датата на смъртта си, тъй като е установено, че процесният недвижим имот е закупен през 1970г. от баща му, който го е стопанисвал до смъртта си през 2004г., който факт не е оспорван и от ответниците. Твърди, че съдът не е обсъдил декларацията по чл.14 ЗМДТ от 1998г. с която Д. Д. е декларирал в община Козлодуй и мота и въз основа на която е заплащал данъци, декларацията по чл.14 ЗМДТ от 2015г., с която той е предекларирал имота в община Козлодуй като придобит по наследство от Д. Д. и че го притежава при равни права със сестра си Х. Д.

Д., както и бележките от ПС - Плевен и справката от община Козлодуй, дирекция МДТ, които установяват, че след предекларирането всяка година е заплащал данъците за имота, с което е демонстрирал отношението си към имота през последните 6-7 години. Поддържа, че съдът е тълкувал погрешно и едностранно събраните по делото гласни доказателства, от които е установено, че не само не се е дезинтересовал от имота, а дори напротив – при идванията си в страната е оставал да преспива в имота и лично е извършвал ремонтни дейности в него, че идването и оставането му в имота не е възпрепятствано от втората ответница. Предвид гореизложеното счита, че доказателствата по делото водят до еднозначния извод, че имота е наследствен на него и ответницата Х. Д., а ответницата С. е била единствено владелец на имота. Посочва, че доказателствата по делото не установяват ответницата С. да е установила самостоятелна фактическа власт върху идеалните му части от имота, поради което същата не е придобила тези части по давност и незаконосъобразно се е снабдила с констативния нотариален акт.

По делото не били установени фактическите действия, чрез които ответницата З. С. да е демонстрирала установяване на владение изключително за себе си върху имота, да е отблъсквала владението на останалите наследници, както и тези действия да са достигнали до знанието на последните. Изтъква, че съда е игнорирал дори становището на ответниците, изложено в отговора на исковата молба, че имота е придобит съвместно от З.

С. и Д. Д., поради което З. С. като съсобственик в имота с 1/2 идеална част е била държател на идеалните части на останалите сънаследници, поради което не е придобила имота въз основа на изтекла в нейна полза придобивна давност и незаконосъобразно се е снабдила с констативен нотариален акт за целия имот. Не споделя и извода на съда, че след като З. С. е достроила две 2 стаи и е сменила дограмата, има право да придобие целия имот. Счита, че съда не е обсъдил показанията на останалите свидетели, че сградите са строени от Д. и З. и са по-стари, че са записани и в подадената през 1998г. декларацията по чл.14 ЗМДТ, както и че той лично е участвал в дострояването на двете стаи в къщата, както и при измазването на къщата.

Моли съда да отмени обжалваното решение на Районен съд - Козлодуй и постанови друго, с което уважи изцяло предявените от него искове, като претендира и направените по делото разноски за две съдебни инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата Х. Д. Д., чрез упълномощения й адвокат И. С. от АК-Враца, е постъпил писмен отговор, с който оспорва като неоснователна въззивната жалба. Счита обжалваното решение на PC-Козлодуй за правилно и законосъобразно, както и че съдът е обсъдил в цялост представените от страните доказателства и всички свидетелски показания и съдебни експертизи и правилно и мотивирано е стигнал до заключение, че предявените искови претенции са недоказани и неоснователни. Твърди, че са неоснователни доводите в жалбата, че с отговорите на исковите молби е признато, че Д. Д. е закупил процесния имот и е построил процесните сгради, както и че представените декларации по ЗМДТ не са годно доказателствено средство за установяване право на собственост върху недвижими имоти. Поддържа, че в производството пред РС-Козлодуй ищецът не е представил доказателства, от които се установява правото на собственост на Д. Д. и от които да се обори констатацията в атакувания нотариален акт, че ответницата З. е владяла имота и го е придобила по давност, а от разпита на свидетелите по делото е установено, че З. е владяла имота спокойно и необезпокоявано, че не е имало спор и претенции за имота и че тя не е крила от никого, че владее имота. Моли съда, да потвърди обжалваното решение на PC-Козлодуй и да й присъди сторените в настоящото съдебно производство деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на жалбата от въззиваемата З. А. С., ЕГН **********.

С въззивната жалба и с отговора на същата не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания.

Пред въззивната инстанция жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа подадената жалба, а в съдебно заседание въззиваемата Х. Д., чрез процесуалния си представител, оспорва същата; въззиваемата З. С. не се явява и не се представлява в съдебното заседание.

Врачанският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, в съответствие с предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна 3 страна, в рамките на срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

За да се произнесе по нейната основателност, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Първоинстанционното дело е образувано по искова молба на В. Д. Д., ЕГН **********, с която е предявил против Х. Д. Д., ЕГН ********** и З. А.

С., ЕГН ********** иск по чл.108 от ЗС за защита правото на собственост по отношение 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Козлодуй, обл.Враца, одобрени със Заповед № РД-18-89 от 11.12.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: ***, целият с площ 1 452 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), ведно с построените сгради, които попадат върху имота: 1. Постройка на допълващо застрояване с идентификатор ***, на един етаж, със застроена площ 29 кв.м.; 2.

Постройка на допълващо застрояване с идентификатор ***, на един етаж, със застроена площ 16 кв.м. и 3. Жилищна сграда - еднофамилна с идентификатор ***, на един етаж, със застроена площ 94 кв.м., и искане по чл. 537, ал.2 от ГПК за отмяна на констативен нотариален акт за собственост върху поземлен имот, придобит по давностно владение № 28, том 7, дело № 585 от 2021г. на нотариус В. М. с peг. № *** на НК на РБ, вписан с вх. № 2028 от 30.08.2021г. в Служба по вписвания Козлодуй в частта, с която З. А. С. е призната за собственик на 1/2 идеална част от спорния недвижим имот, принадлежаща на В. Д. Д..

В исковата молба ищецът В. Д. Д. твърди, че с ответницата Х. Д. Д. са наследници на Д. Й. Д., починал на 25.12.2004г., като притежават равни права от наследството, което включва и процесния поземлен имот. Поддържа, че имотът е бил собственост на наследодателя Д. Д. и той го е стопанисвал и поддържал, но не е притежавал акт за собственост. Изтъква, че след като е наследил половината от имота, е подал в община Козлодуй декларация по чл.14 ЗМДТ и всяка година е заплащал дължимите данъци за него. Твърди също, че ответницата З. А. С. е живяла на съпружески начала с наследодателя Д. Д. без да са сключили граждански брак и тя не се явява негов наследник.

Поддържа, че на 30.08.2021г. ответницата З. А. се е снабдила с Констативен нотариален акт за собственост № 28, том 7, дело № 585 от 2021 г. на нотариус В. М., вписан с вх. № 2028 от 30.08.2021г. в Служба по вписвания - Козлодуй, с който е призната за изключителен собственик на процесния имот на основание давностно владение и на същата дата с Нотариален акт № 29, том 7, дело № 586 от 2021г. на нотариус В. М. е прехвърлила на ответницата Х. Д. правото на собственост върху процесния недвижим имот с договор за покупко - продажба. Ищеца отрича ответницата З. А. да е владяла неговите идеални части от процесния имот, в следствие на което в нейна полза да е изтекла придобивната давност по отношение същите. Твърди, че тя не е упражнявала фактическата власт върху неговите идеалните части и не е 4 извършвала действия, с които да е обективирала спрямо него промяната в намерението да ги владее за себе си. Позовава се на ТР № 1 от 06.08.2012г. по тълк. дело № 1 от 2012г. на ОСГК на ВКС, в хипотезата, когато съсобствеността е възникнала по наследяване и за приложението на презумцията на чл.69 ЗС. Излага доводи, че след като ответницата З. А. не е придобила правото на собственост върху половината от процесния имот, негова собственост, не е могла и да прехвърли това право с извършената последваща разпоредителна сделка, която според него не е породила вещно прехвърлително действие по отношение на ответницата Х. Д. за идеалните части негова собственост.

В срока по чл.131 от ГПК от ответниците Х. Д. Д. и З. А. С. са постъпили идентични отговори, с които оспорват предявеният иск като неоснователен и недоказан. Твърдят, че процесният имот е закупен съвместно от ответницата З. А. и Д. Й. Д. (които са родители на ищеца и на ответницата Х. Д. Д.) в края на петдесетте години на двадесети век и няколко години след покупката двамата започнали изграждането на нова къща в имота, която била завършена около 1976 г. Поддържат, че не разполагат с документи за собственост на имота и не е запазена строителната документация за строежа на къщата. Посочват, че през 1978г. ответницата З. А. се развела с Д. Д., напуснала процесния имот и се преместила в друг град, но около 1996-1997г. се върнала при него в процесния имот в гр. Козлодуй, където живее и към настоящия момент; двамата остават заедно до смъртта на Д. Д. на 25.12.2004г., без да са сключили нов граждански брак. Изтъкват, че за периода от смъртта на Д. до продажбата на имота на 30.08.2021г. ответницата З. А. е владяла имота като свой собствен и го е придобила по давност, за което се е снабдила с констативния нотариален акт. Поддържат, че ищеца и ответницата Х. Д. не живеят в България от 90-те години на двадесети век, като ищеца живее в САЩ и за последните тридесет години се е прибирал в България не повече от три пъти; не се е интересувал от имота и не е помагал финансово за поддръжката му; не се е интересувал и от родителите си и не им е помагал финансово; същият не се е прибрал и за погребението на баща си Д.

Разпечатката съдържа 31 от 158 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9c2faf11-8f63-42c4-819d-9bdc08453d80