Определение № 14876 от 06.08.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14876 гр. София, 06.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Ина Бр. Маринова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно частно гражданско дело № 20251100507167 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 25007271/27.05.2025г. на „Топлофикация София“ ЕАД, чрез юрисконсулт К., срещу разпореждане № 20140331 от 20.05.2025г. по гр. д. № 71667/2018г. по описа на СРС, 123 с-в.

С обжалваното разпореждане СРС е върнал искова молба с вх. № 2030600/08.11.2018г.

Недоволен от така постановения акт останал жалбоподателят, който го намира за неправилен и незаконосъобразен. Излага оплаквания, че неправилно съдът не е продължил отново срока за изпълнение на указанията. Моли да бъде отменен обжалваният акт и делото да бъде върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Препис от частната жалба не е изпратена на насрещната страна за отговор, тъй като не е осъществена размяна на книжа по чл. 131 ГПК.

Частната жалба е подадена срещу разпореждане, което прегражда понататъшното развитие на делото и като такова подлежи на въззивна проверка по реда на Глава XXI. Жалбата е депозирана в законоустановения срок по чл.

275, ал. 1 ГПК от страна с правен интерес, поради което е редовна и процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, поради следните съображения.

Проверката за редовност на исковата молба и проверката за допустимостта на предявения иск се явяват израз на установения в чл. 7, ал. 1 ГПК принцип на служебното начало, изискващ от съда не само извършване на необходимите процесуални действия по движение на делото и приключването му с валиден и законосъобразен акт, но и да следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуални действия от страните.

С разпореждане от 22.02.2025г. на ищеца са дадени указания да 1 конкретизира трите имена, ЕГН и адрес на ответника, след като е било установено, след справка в НБД, че са намерени много лица с едно и също име Б.В.П., но нито едно от тях не живее на посочения от ищеца адрес. Установено е, и че на посоченото ЕГН съответстват имената на друго лице, различно от това, срещу което е насочена исковата молба.

С молба от 04.03.2025г., в срока за изпълнение на указанията, е поискано продължаване на срока, както и издаване на съдебно удостоверение.

С разпореждане от 07.03.2025г., по молба на жалбоподателя, срокът е бил продължен, а на ищеца са дадени указания за индивидуализиране на данни във връзка с исканото съдебно удостоверение.

С молба от 14.03.2025г. ищецът поддържа, че не може да посочи номер на фирмено дело, във връзка с исканото съдебно удостоверение. Обосновал се е, че е нужно технологично време за снабдяване с исканата информация и отново е поискал издаване на съдебно удостоверение.

Съдът е оставил без уважение искането за продължаване на срок с разпореждане от 24.03.2025г., като е приел, че не са налице основания за това.

Разпоредено е издаването на съдебно удостоверение.

Удостоверението е получено на 02.04.2025г., а с молба от 17.03.2025г. е поискано ново продължаване на срока.

На 30.04.2025г. ищецът е подал молба, с която е представил документите, за които му е издадено съдебно удостоверение, като е посочил, че в тях не се съдържат индивидуализиращи данни и не може да изпълни указанията на съда, поради което е поискал издаване на ново съдебно удостоверение, което да му послужи пред АВ. Не е посочено за снабдяване с какви преписи от документи му е необходимо това удостоверение.

От изложеното по – горе, е видно, че на ищеца са били дадени подробни указания за отстраняване на нередовностите в исковата молба. Направен е опит за връчване на посочения в исковата молба адрес, като видно от отбелязванията не е открит никой на адреса. Въз основа на приложения списък на етажните собственици, съдът е изискал справка за адрес по ЕГН, като е установено, че на посоченото в списъка и в исковата молба име съответства ЕГН на съвсем различно лице.

В изпълнение на служебното си задължение да следи за редовността на исковата молба, след като правилно е констатирал, че са налице нередовности по нея, съдът е дал на ищеца указания за отстраняването им, обективирани в посочените по- горе разпореждания. Районният съд е оставил производството по делото без движение и е дал конкретни, ясни и точни указания на ищеца за посочване на надлежния ответник. Указани са на ищеца и последиците от тяхното неизпълнение - връщане на исковата молба. Срокът за изпълнение на указанията е бил продължен, като повторното искане за продължаване правилно е било оставено без уважение, тъй като не са били налице уважителни причини за това. Съгласно чл. 63, ал. 1 ГПК законните и определените от съда срокове могат да бъдат продължавани от съда по молба 2 на заинтересованата страна, подадена преди изтичането им, но само при наличие на уважителни причини. Още повече, че искането за издаване на второ съдебно удостоверение не е конкретизирано. Не е посочено за снабдяване с каква информация или за получаване на какви документи се иска.

За възникването и законосъобразното развитие на исковия процес не е достатъчно да съществува правото на иск. Необходимо е то да бъде надлежно упражнено чрез редовно предявяване на иска, а съдът е длъжен служебно да следи за това. За да бъде редовна, исковата молба трябва да отговаря на изискванията на чл. 127 от ГПК относно съдържанието и да бъде подкрепена с необходимите съгласно чл. 128 от ГПК приложения. При така констатираната нередовност, неизпълнението на указанията на съда за отстраняването им има за своя единствена законна последица връщане на исковата молба и прекратяване на производството, съгласно изричния текст на чл. 129, ал. 3 от ГПК.

Нещо повече, с многократните указания до ищеца за отстраняване на нередовности на исковата молба, съдът се превръща в помощник само на едната страна по делото, което накърнява изискването за равни възможности на страните за упражняване на предоставените права /Решение № 315/07.12.2010г. по д. № 3555/2008г. на II г.о. ВКС/.

Предвид гореизложеното, обжалваното разпорежадне следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение частна жалба вх. № 25007271/27.05.2025г. на „Топлофикация София“ ЕАД, чрез юрисконсулт К., срещу разпореждане № 20140331 от 20.05.2025г. по гр. д. № 71667/2018г. по описа на СРС, 123 с-в.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3