Решение № 121 от 15.12.2025, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Карлово, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна П. Донкова-Кутрова при участието на секретаря Красимира Бл. Божакова като разгледа докладваното от Анна П. Донкова-Кутрова Административно наказателно дело № 20255320200407 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С наказателно постановление № ***/*** година на Н. г. П. к. при РУ на МВР - К. на П. А. К., ЕГН ********** от гр. К., ул. Г. П. №*, на основание чл.

185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 20 ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175 ал. 1 т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение на чл. 123 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20лв. за нарушение на чл. 150А ал. 1 от ЗДвП.

Недоволно от наказателното постановление е останало наказаното лице и е депозирало жалба срещу него пред съда в законоустановения 14-дневен срок. В жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно. Моли съда да отмени наказателното постановление. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, поддържа жалбата.

Ответната по жалбата страна – Н. г. П. к. при РУ на МВР - К. , редовно призована, не изпраща представител.

1

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което и допустима.

Разгледана от съда е частично основателна.

След като обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът намира за установено следното:

На **** г. в 05.04ч. жалбоподателят управлявал сметопочистващ специален автомобил Марцедес Еконик с рег. № ****. Преминавайки диагонално между два паркирани автомобила, със задната си дясна част застъргал дясната задна част на паркиран лек автомобил Фолксваген Пасат с рег. № ****, който бил спрял неправилно, с което причинил леки материални щети по автомобила. Поради разликата в габаритите на превозните средства не усетил съприкосновението и продължил движението си. Водачът на лекия автомобил установил посредством записи от видеонаблюдение кое е превозното средство, причинило ПТП, открил водача му и двамата се явили в РУ на МВР К., където обяснили механизма на възникване на произшествието.

Жалбоподателят обяснил, че не е усетил да е имало контакт между автомобилите. Поради отказ на другия водач за съставяне на двустранен протокол спрямо двамата били съставени АУАН. В този, съставен срещу жалбоподателя № GA ****/****г. било отразено, че на същата дата в 05:04 часа в гр. К., ул. Б. до н. №* с посока на движение от изток към запад управлява специален автомобил Мерцедес Еконик с регистрационен номер ****, собственост на А. Е. ООД, като преминавайки диагонално между два паркирани автомобила не осъществява достатъчен контрол над автомобила и със задната си дясна част застъргва задната дясна част на паркирания лек автомобил Фолксваген Пасат с регистрационен номер ****, с което пречинява ПТП с материални щети по автомобила. След като причинява ПТП водачът не спира да установи последиците от произшествието и напуска местопроизшествието. Водачът управлява със СУМПС с изтекъл срок на валидност на 07.10.2024г, с което е извършил: 1. Водачът не контролира ППС, което управлява.ПТП – нарушение по чл.20 ал. 1 от ЗДвП; 2. Не спира и не установява последиците от ПТП – нарушение по чл.123 ал. 1 т.1 от ЗДвП; 3 Управлява МПС със СУМПС с изтекъл срок на валидност – нарушение по чл.150А ал. 1 от ЗДвП.

Възоснова на съставения АУАН, компетентният за това орган, съгласно 2 чл. 189 ал. 12 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, Началникът на група ПК при РУ на МВР- Карлово е издал обжалваното наказателно постановление.

Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност.

Съдът намира, че при издаването на НП не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да налага неговата отмяна. Актът за установяване на административно нарушение съдържа всички изискуеми от чл.42 от ЗАНН реквизити, а НП – тези по чл.57 от ЗАНН, издадени са в изискуемата от закона форма и от оправомощени длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност. Дадени са ясни и коректни описание на нарушенията и на обстоятелствата около тяхното извършване, налице е посочване на датата и мястото на извършване на нарушенията, правната квалификация на същите и приложимата санкционна норма, размера на наложените наказания. Индивидуализиран е нарушителят с посочване на имена, ЕГН и адрес.

По делото са налице еднопосочни и категорични доказателства за извършено от жалбоподателя нарушение по чл. 20 ал. 1 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба водачите на пътни превозни средства са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят не е управлявал процесното моторно превозно средство така, че да може да премине покрай паркирано МПС, без да създаде опасност за същото. Поради установеното правилно поведението му е било квалифицирано като нарушение по чл. 20 ал. 1 от ЗДвП. Така описаното нарушение правилно е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба – чл. 185 от ЗДвП, която се прилага при всички случаи на административни нарушения по ЗДвП и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание. В случая глобата е предвидена в абсолютно определен размер от 20 лв. и оразмеряването й не подлежи на преценката на административно-наказващия орган. Следователно като е наложил глобата именно в този размер, същият правилно е приложил закона.

По отношение на нарушението на чл. 150а ал. 1 от ЗДвП, посочената 3 разпоредба предвижда, че за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. Безспорно се установява от приложената справка за нарушител/водач, че свидетелството за управление на жалбоподателя е било валидно до 07.10.2024г. Следващото му такова е издадено на 28.02.2025г. Управлявайки на процесната дата МПС, след като СУМПС не е било срок на валидност, жалбоподателят е реализирал състава на вмененото му нарушение. Правилно е била приложена общата санкционната норма на чл. 185 ЗДвП, имайки предвид отсъствието на специален състав на нарушение, и определен размера на наказанието, което е във фиксирания размер от 20 лева.

Посочените нарушения са с типичната за вида им обществена опасност, липсват обстоятелства, обуславящи по-ниска такава от обичайната. В този смисъл наказателното постановление в частта за нарушението на чл. 20 ал. 1 и чл. 150А ал. 1 от ЗДвП следва да бъде потвърдено.

Относно нарушението по чл. 123 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, съдът счита, че същото не е доказано от субективна страна. Съгласно тази разпоредба водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. За да бъде наказан водач за това нарушение, следва да е имал знание, че е участник в ПТП. От ангажираните по делото доказателства не се установява жалбоподателят да е усетил да е настъпило съприкосновение между управлявания от него специален автомобил и паркирания лек. Заявил е, че не е разбрал за станалото и пред полицейските служители. Последното е обяснимо с оглед обстоятелството, че се касае за значителна разлика в габаритите на двете превозни средства, доколкото жалбоподателят е управлявал тежкотоварен автомобил, другия е лек, станалото е през нощта и при зимно време. От друга страна ударът е бил лек, което прави напълно достоверно изложеното от жалбоподателя, че същият е останал незабелязан.

4

Доказателства в противния смисъл не са ангажирани.

Съгласно чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред, а съгласно чл.

7 от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. В случая не се установява вината на санкционираното лице, доколкото липсват доказателства за съзнание у същото за възникнало ПТП. Предвид факта, че вината е съществен, субективен елемент от състава на административното нарушение, то нейната липса, води до несъставомерност на деянието, поради което в тази му част наказателното постановление следва да бъде отменено.

Разноски не са направени и претендирани от страните и не се присъждат.

По изложените мотиви КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ***/*** година на Н. г.

П. к. при РУ на МВР - К. в частта му, с която на П. А. К., ЕГН ********** от гр. К., ул. Г. П. №*, на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 20 ал. 1 от ЗДвП, както и в частта му, с която на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20лв. за нарушение на чл. 150А ал. 1 от ЗДвП.

ОТМЕНЯ наказателно постановление № ***/*** година на Н. г. П. к. при РУ на МВР - К. в частта му, с която на П. А. К., ЕГН ********** от гр. К., ул. Г. П. №*, на основание чл. 175 ал. 1 т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение на чл. 123 ал. 1 т. 1 от ЗДвП РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред

Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

КБ

5

Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________ 6