Решение № 16506 от 05.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16506 гр. София, 05.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20241110126178 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу В.

Н. И. кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата от 458,89 лева, представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: АДРЕС, аб. № 275127 за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 27.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 94,81 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2020 г. до 15.12.2022 г., сумата от 22,99 лева, представляваща стойност на извършената услуга за дялово разпределение за период от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 27.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 5,08 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 31.01.2020 г. до 15.12.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 4268/2023 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата, в качеството й на собственик на процесния имот, въз основа на 1 договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия, като тя не епрестирала насрещно – не е заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от изтичането на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 4268/2023 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с., както и разноските за производството.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който ответницата оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва наличието на облигационно отношение с ищеца. На следващо място счита, че не е налице и облигационно отношение между „Нелбо“ АД и етажната собственост, както и между ищеца и „Нелбо“ АД. Оспорва иска по размер. Прави възражение за погасяване на задължението по давност.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на заявление от 27.01.2023 г. от „Топлофикация София“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 26462 от 04.09.2023 г. по ЧГД № 4268 по описа за 2023 г. на СРС, III ГО, 148 гр. с. срещу длъжника В. Н. И. за следните суми: сумата от 458,89 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: АДРЕС, аб. № 275127 за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 27.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 94,81 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 2

15.09.2020 г. до 15.12.2022 г., сумата от 22,99 лева, представляваща стойност на извършената услуга за дялово разпределение за период от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 27.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 5,08 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 31.01.2020 г. до 15.12.2022 г., както и държавна такса в размер на 25,00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ГПК.

С разпореждане от 09.04.2024 г., връчено на 22.04.2024 г. на заявителя са дадени указания, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск за вземането си.

В срока по чл. 415 ГПК – на 09.05.2024 г. ищецът е предявил иск за установяване съществуването на вземанията си по исков ред.

От представения Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 27 от 20.08.1996 г., том LXL, дело № 17844/1996 г. по описа на I нотариус при СНС към СРС, се установява, че ответникът е придобил собствеността върху следния недвижим имот: Апартамент № 4, находящ се на втория етаж от жилищна сграда – блок 7, в комплекс „АДРЕС.

Представена е молба-декларация вх. № 8640/11.04.1997 г. по описа на ищеца, с която ответникът е поискал откриването на партида на негово име за доставянето на ТЕ в процесния топлоснабден имот, като ответникът е декларирал, че ще ползва имота за жилищни нужди и че домакинството му се състои от трима членове.

По делото е представен протокол от проведено на 09.09.2002 г. Общо събрание на етажните собственици на адрес: АДРЕС, на което те са взели решение да се сключи договор с „Нелбо Инженеринг“ ООД за индивидуално разпределение на топлинната енергия, с приложен към него списък на етажните собственици и титулярите на сметката при ищеца.

По делото е представен договор 31.10.2022 г., сключен между „Топлофикация София“ ЕАД – възложител и „Нелбо Инженеринг“ ООД изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия.

3

По делото е представен договор № Д-0-67/03.06.2020 г., сключен между „Топлофикация София“ ЕАД – възложител и „Нелбо“ АД изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № 0У-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

Представени са фактури за отчетен период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. и извлечение от счетоводството на ищеца за дължими суми.

Представени са Общи условия (ОУ), одобрени с Решение № ОУ1/27.06.2016 г. на КЕВР.

От третото лице-помагач на страната на ищеца са представени изравнителни сметки по отношение на процесния имот с аб. № 275127 за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., талони за отчет на уреди за дялово разпределение.

От заключението на назначената по делото СТЕ, което съдът кредитира като обективно, компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се установява следното. Вещото лице е посочило документите, които са му представени и които е използвало за изготвяне на заключението. За периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. е осигурен достъп за отчет на уредите за дялово разпределение, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. не е осигурен достъп. В имота не е имало отоплителни тела, свързани към ВОИ, не е начислена ТЕ, отдадена от отоплителните тела в общите части, начислена е ТЕ, отдадена от сградната инсталация, както и ТЕ за БГВ на база отчетен разход по 1 бр. водомер за топла вода за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., а за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. не е отчетен разход за ТЕ за БГВ. Разпределението на ТЕ в исковия период е извършено съгласно действащата нормативна уредба. От отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата е разпределена между всички 4 потребители – за отопление (сградна инсталация). В случая технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие. За исковия период дяловото разпределение е извършвано от „Нелбо“ АД. Изчисленията са извършени в съответствие с действащата към процесния период нормативна уредба за топлоснабдяването. Общият топломер е преминал необходимите последващи метрологични проверки. За исковия период е начислена топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и за ТЕ за БГВ. Вещото лице е посочило, че общият топломер е преминал изискуемите метрологични проверки, при които не са били констатирани отклонения.

От заключението на назначената по делото ССЕ, което съдът кредитира като обективно, компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се установява следното. Стойността на топлинната енергия за периода от м.11.2019 г. до м.04.2021 г. е в размер на сумата от 334,02 лв., и мораторна лихва върху тази главница в размер на 65,81 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 15.12.2022 г., както и сумата от 22,99 лв. за услугата за дялово разпределение за периода м.12.2019 г. до м.04.2021 г. и мораторна лихва върху тази главница за периода от 30.01.2020 г. до 15.12.2022 г. в размер на 5,08 лв.

Други доказателства от значение за спора не са представени, а необсъдените такива, съдът намира за неотносими.

При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:

Предявени са кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Същите са процесуално допустими.

По иска с правна квалификация по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е било да докаже при условията на пълно и главно доказване: 1.) съществуването на облигационно правоотношение между страните през исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия в процесния имот; 2.) качеството на ответника на клиент на топлинна енергия за битови нужди през исковия период, както и че до процесния имот, който е топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност исковата сума; 3.) че през исковия период е извършвана услугата дялово разпределение, 5 както и че стойността възлиза на исковата сума.

В тежест на ответника е било да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, вкл. положителния факт на плащането при наличие на твърдения в тази насока.

По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че през исковия период процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.

Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл.