Решение № 8 от 13.05.2024, Военно-апелативен съд

РЕШЕНИЕ

№8 гр. София, 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: полк. РУМЕН ЛЮБ. ПЕТКОВ

Членове: полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ при участието на секретаря ТАНЯ ИЛ. ДИМЧЕВА като разгледа докладваното от полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20246000600010 по описа за 2024 година образувано по протест на военен прокурор при Военно-окръжна прокуратура - Сливен срещу присъда № 1/17.01.2024 г. по нохд № 86/2023 г. на Военен съд – Сливен.

С протестираната присъда подсъдимата лейт. П. Б. С. от военно формирование .....-С. е призната за невиновна в това, че на 14.03.2022 г., 15.03.2022 г., 16.03.2022 г., 17.03.2022 г., 18.03.2022г., 21.03.2022г., 22.03.2022 г., 23.03.2022 г., 24.03.2022 г. и 25.03.2022 г., за времето от 08:10 часа до 17:00 часа, във факултет „........“ гр. Ш., систематически се отклонила от изпълнението на задълженията си по време на военна служба - да участва в курс по английски език – II ниво в ..... „......“ гр. Ш. при Национален ..... университет „.....“, на който била зачислена съгласно Заповед № ..../21.01.2022 г. на постоянния секретар на отбраната – престъпление по чл. 385, пр. 2 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК, вр. чл. 9 ал 2 пр. 2 от НК е оправдана по предявеното й обвинение – по чл. 385, пр. 2 от НК.

Съдът се е разпоредил с деловодните разноски по делото.

В протеста и допълнението към него се твърди, че присъдата е неправилна и се иска отмяната й като подсъдимата С. бъде осъдена по обвинението, за което е предадена на съд и да й се наложи наказание по вид и в размер, посочени в съдебната пледоария пред основния съд. Излагат се 1 подробни аргументи защо в случая е неприложима хипотезата на чл. 9, ал. 2, пр. 2 от НК.

Прокурорът в съдебно заседание поддържа протеста и допълнението към него, и изтъква изложените в тях доводи. Сочи, че при правилно установена фактическа обстановка и извод, че подсъдимата е осъществила състава на чл. 385, пр. 2 НК вместо да я осъди първоинстанционният съд я е оправдал, като необосновано приел, че се касае за малозначително деяние по смисъла на чл. 9, ал. 2, пр. 2 НК. Твърди се, че са неглижирани показанията на свидетеля Ж. за това, че подсъдимата още като разбрала, че ще бъде изпратена на езиковия курс, изразила своето недоволство и заявила, че няма да отиде на него. В тази връзка се прави извода, че подсъдимата напълно съзнателно е имала намерение да се отклони от задълженията си по военната служба до приключване на въпросния езиков курс. Сочи се, че не е трябвало съдът да кредитира безрезервно показанията на свидетелката Д., а показанията на свидетеля д-р Н. не били анализирани в необходимата степен.

Неправилно е прието от съда, че ръководството на .....а за езиково обучение в гр. Ш. е бил дезинтересиран от присъствието на курсисти, които са били предложени за отчисляване от курса. Изтъква се факта, че подсъдимата е получавала трудово възнаграждение за инкриминирания период от десет дни – предмет на обвинението. Посочва се, че се е опитала да въведе в заблуждение началниците си от в. ф. .... – С. за това, че до отчисляването си от курса се намира в гр. Ш.. Представителя на прокуратурата не счита, че деянието по чл. 385 НК може да попадне в обхвата на чл. 9, ал. 2 НК. Точно обратното счита, че деянието на подсъдимата е с висока степен на обществена опасност, с оглед на това, че периода на неявяване на военна служба не е малък, през този период е получавала трудово възнаграждение без никакво угризение и подсъдимата е демонстрирала крайно несериозно отношение към обучителния процес. Приема се, че с деянието си е засегнала отбранителната способност на страната и е повлияла на бойната готовност на военните формирования. В заключение се иска отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване от въззивната инстанция на нова такава, с която подсъдимата да бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинение. Не се възразява да се наложи наказание „Пробация“ с каквито и мерки съдът прецени да й наложи, дори и най-леките предвидени в закона.

В съдебно заседание защитата на подсъдимата /адв. Й. и адв. Й./ искат първоинстанционната присъда да остане в сила като правилна и законосъобразна. Считат, че не са налице законови основания или обстоятелства които да водят до отмяна или изменение на атакувания съдебен акт. Не приемат аргументите изложени в протеста и изложените от представителя на прокуратурата в съдебно заседание. Защитата на подсъдимата счита, че фактическата обстановка е изяснена правилно и извода на съда за това, че деянието е извършено, но представлява малозначителен 2 случай е законосъобразен и обоснован. Подробно се изтъкват аргументи за ниската степен на обществена опасност на подсъдимата: чистото й съдебно минало, липсата на наказания, факта, че е награждавана три пъти и е с отлични характеристични данни. Отхвърлят се доводите на прокуратурата, че предварително е замислила да не се явява на обучението в гр. Ш.. В тази насока се сочи, че няма как това да е вярно доколкото се е разболяла от Ковид и се е лекувала от него. Изтъква се сложната и динамична епидемиологична обстановка в страната по това време в страната. Твърди се, че подсъдимата не може да бъде укорявана, че в такъв напрегнат момент е взела макар и неправилно решение да запази своето здраве и това на своите съкурсанти в гр. Ш.. Посочено е, че самото ръководство на .....а за ...... в гр. Ш. по отношение на тези курсанти, които са подадени за отчисляване от курса, не се е интересувало дали до пристигането на заповедта се намират на място в гр.

Ш. и дали посещават курса по езиково обучение. Защитниците на подсъдимата считат, че правилно първоинстанционният съд е приложил чл. 9, ал. 2 НК за настоящия случай и поддържат аргументите му в тази насока. С оглед недоокомплектоваността на армията с кадри се апелира да не се зачерква с лека ръка кариерното развитие на подсъдимата в която държавата е вложила толкова много ресурси.

В съдебно заседание подсъдимата поддържа казаното от защитниците си и иска потвърждаване на оправдателната първоинстанционна присъда.

Военно-апелативният съд, като прецени всички събрани по досъдебното производство и пред първоинстанционния съд доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК установи следното:

Протестът и допълнението към него са подадени в срок и са процесуално допустими.

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

По време на службата си във военно формирование ....-С. със Заповед на постоянния секретар на отбраната № ..../21.01.2022 г.(л.44, т.1 от ДП) подсъдимата лейтенант П. С. била зачислена с откъсване от преките служебни задължения на курс по „.......“ - първа смяна от 21.02.2022 г. до 10.06.2022г., в Национален ..... университет „.....“, ..... „......“ – Ш. (....,.....а). На обучаемите, които не били от гарнизон Ш. било осигурено настаняване в общежитие. Не получавали командировъчни пари и пари за храна. В делнични дни курсистите задължително трябвало да пребивават в .....а и да се явяват на занятията ежедневно от 08.10 ч. до 17.00 ч. (л.59, т.2 от ДП ).

Подсъдимата, съгласно заповедта следвало на 21.01.2022 г. да се яви в ..... „Чуждо езиково обучение“ – Ш. за участие в курса по английски език.

3

Поради положителен тест за Ковид-19 на 21.02.2022 г., личният лекар на подсъдимата С. издал болничен лист №....../23.02.2022г.(л.56 т. 1 от ДП )за 10 дни домашно лечение с диагноза „Карантина на ковид-19“. На 03.03.2022г. й бил издаден втори болничен №......../03.03.2022 г.(л.57 т.1 от ДП)до 06.03.2022 г. (за 4 дни) от същия лекар с диагноза „Вирусна инфекция, неуточнена“.

На 07.03.2022 г., тъй като не се чувствала добре здравословно подсъдимата С. посетила кабинета на друг общопрактикуващ лекар в гр.С. – свидетеля д-р И. Н., който след извършен преглед издал трети болничен лист №....../07.03.2022г. (л.55 т.1 от ДП) до 11.03.2022 г. (за 5 дни) с диагноза „Остър бронхит, причинен от друг уточнен агент“. Болничните листи били изпратени от подсъдимата във военното формирование и .....а своевременно.

Болничните листи били издадени съобразно Наредбата за медицинската експертиза и заведени по надлежния ред в електронния регистър на Национален осигурителен институт за изплащане на обезщетения.

Съобразно чл.32, ал.1, т.1 от Наредба Н-19/25.05.2010г. на министъра на отбраната, военнослужещите и цивилните служители, се отчислявали от курс при неявяване или при отсъствие от занятията повече от 20 % от учебното време за курсовете с продължителност по-голяма от 12 учебни седмици.

Подсъдимата П. С. отсъствала в продължение на 16 работни дни и отсъствията й надхвърлили лимита, поради което на 10.03.2022 г. свидетелят полковник П.П. - зам директор на .... предложил на началника на ... „.....“, подсъдимата лейт. С. да бъде отчислена от курса по английски език (л.14, т.2 от ДП). До издаването на заповед за отчисляването й, подсъдимата била длъжна да се явява на мястото, където е командирована.

На 11.03.2022 г. подсъдимата С. провела разговор със св.Д.С., след което на 14.03.2022 г. посетила д-р Н., поради влошено здравословно състояние, който след извършения преглед вписал в амбулаторната й карта (л.64 т. 1 от ДП) „Наложително наблюдение от 14.03.2022 г. до 25.03.2022 г. вкл. Карантина като контактна“. Подсъдимата решила, че вписаното в амбулаторната карта е достатъчно за да оправдае отсъствието й от курса по английски език в .....а и останала в гр. С.. В продължение на десет работни дни след изтичане на болничните – от 14.03.2022 г. до 18.03.2022 г. и от 21.03.2022 г. до 25.03.2022 г., подсъдимата не се явявала на мястото на курса в .... – Ш.. По време на отсъствието й се намирала в гр. С. и по телефона, чрез „Вайбър“ със съобщения или разговор, осъществила контакти със свидетеля Д.С., заемал длъжността „помощник директор“ в .....а, както и със свидетеля Колев, заемал длъжността „зам. командир“ и св. Ж. заемал длъжността „командир“, и двамата от в.ф .... – С..

По време на тези разговори на 17.03.2022 г., за времето от 14.30 до 14.34 часа подсъдимата чрез съобщение уведомила м-р Ж., че не може да се яви във военното формирование, тъй като все още няма министерска заповед за отчисляването и от .....а (л. 68 т. 1 от ДП). При проведения разговор със свидетеля Д.С. подсъдимата на 17.03. в 14.49 ч. (л. 67 т. 1 от ДП), 4 непосредствено след проведения разговор с м-р Ж. го уведомила за този разговор, като заявила „... И му обясних, че докато не дойде министерска заповед за отчисляване от курса трябва да съм в Ш.. Ако Ви звъннат от поделението ми да сте в течение на ситуацията“. На 24.03.2022 г. подсъдимата отново комуникирала със св. Д.С., като се интересувала дали е дошла заповедта за отчисляването й.

Със Заповед на постоянния секретар на отбраната № ..../28.03.2022 г., лейт.С. била отчислена от курса (л.53, т.1) и на следващия ден се явила на служба във ВФ .... - С..

На 29.03.2022 г. в 7.56 подсъдимата получила от св. Д.С. текстово съобщение „Има заповед От днес на работа“, придружено със снимково изображение на заповедта. На тази дата подсъдимата се явила на работното си място във в.ф.....- С..

Първоинстанционният съд е посочил и доказателствата събрани по делото в досъдебната му фаза, които установяват горепосочената фактическа обстановка.

При тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че подсъдимата лейт. П. Б. С. формално е осъществила престъплението по чл.

385 пр. 2 от НК, тъй като на 14.03.2022 г., 15.03.2022 г., 16.03.2022 г., 17.03.2022 г., 18.03.2022 г., 21.03.2022 г., 22.03.2022 г., 23.03.2022 г., 24.03.2022 г. и 25.03.2022 г., за времето от 08.10 ч. до 17.00 ч., във Факултет „........“ гр. Ш., систематически се отклонила от изпълнението на задълженията си по военната служба - да участва в курс по ....... в ..... „......“ гр.Ш. при Национален ..... университет „.....“, на който била зачислена, съгласно Заповед № ..../21.01.2022 г. на постоянния секретар на отбраната, но тъй като деянието макар и формално да осъществява признаците на горепосоченото престъпление, поради своята „малозначителност“, неговата обществена опасност е явно незначителна, поради което на основание чл. 304 НПК вр. чл. 9, ал. 2, пр. 2 НК подс. С. е била призната за невинна и съответно оправдана по предявеното й обвинение.