Решение № 358 от 26.10.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 358 гр. София, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Алексей Б. Трифонов

Членове:

Димитрина Ангелова

Андрей Ангелов при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова в присъствието на прокурора Веселин Ст. Стоев като разгледа докладваното от Алексей Б. Трифонов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261000600909 по описа за 2026 година С присъда на Софийски градски съд от 16.04.2026г.,постановена по н.о.х.д.

№7259/2025г.,подс.Д. П. М. е бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.343,ал.3,б.“б“,вр.ал.1,б.“в“,вр.чл.342,ал.1,пр.3-то от НК,като му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на три години, чието изтърпяване е отложено по реда на чл.66,ал.1 от НК за срок от пет години.С присъдата си СГС е признал подс.М. за невиновен и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение за това,че е нарушил разпоредбите на чл.5,ал.2 от ЗДвП и чл.20,ал.2 от ЗДвП.На основание чл.59,ал.2,вр.ал.1,т.1 от НК съдът е приспаднал от срока на наложеното наказание лишаване от свобода времето,през което подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК.На основание чл.343 г,вр.чл. 343,ал.3,б.“б“,вр.ал.1,б.“в“,вр.чл.342,ал.1,пр.3-то от НК ,СГС е лишил подс.М. от право да управлява МПС за срок от три години,като на основание чл.59,ал.4 от НК е приспаднато времето,през което М. е бил лишен от това право по административен ред.На основание чл.189,ал.3 от НПК на подс.Д. М. са били възложени направените по делото разноски общо в размер на 1388,17 евро-в полза на СДВР,като подсъдимият следва да заплати и сумата от 2,56 евро-държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Срещу посочената присъда е постъпил протест от прокурор при СГП с оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание.Прави се искане въззивният съд да упражни правомощието си по чл.337,ал.2,т.2 от НПК,като отмени приложението на чл.66,ал.1 от НК 1 по отношение на наложеното наказание лишаване от свобода,а също така да бъде увеличен размерът на наказанието лишаване от правоуправление на МПС,което да надвишава с три години размера на наказанието ЛОС.

Срещу присъдата са постъпили въззивни жалби и допълнение към последните от упълномощените защитници на подс.Д. М..Претендира се неправилно приложение на материалния закон с искане за преквалифициране на деянието по чл.343,ал.1,б.“в“ от НК поради съпричиняване на резултата от страна на пострадалия,който е навлязъл на платното за движение на забранителен сигнал на светофара.Алтернативно според защитата съдът е следвало да обсъди предпоставките и да приложи в случая разпоредбата на чл.15 от НК.Оспорват се и изводите на първоинстанционния съд относно субективната страна на деянието,като според жалбоподателя се касае до небрежност,а не до самонаД.ост,както е прието в мотивите към присъдата.Също така защитата оспорва и вида и размера на наложеното наказание,като по отношение на лишаването от свобода счита,че размера следва да бъде занижен,а по отношение на лишаването от правоуправление на МПС-следва да се приложи разпоредбата на чл.55,ал.3 от НК.

В съдебно заседание представителят на САП поддържа подадения протест по съображенията,изложени в него,и респективно оспорва въззивната жалба и допълнението към нея..Прокурорът не оспорва възприетата в мотивите на първия съд фактическа обстановка.Алтернативно прави искане,ако не бъдат възприети доводите в протеста,САС да потвърди първоинстанционната присъда.

В съдебно заседание защитникът на подс.Д. П. М.-адв.Ц., моли САС да отмени атакуваната присъда на СГС по изложените във въззивната жалба доводи,и да постанови нова присъда,с която да признае подс.М. за невиновен по повдигнатото му обвинение.Алтернативно се прави искане за преквалифициране на деянието в такова по чл.343,ал.1,б.“в“ от НК и да намали размера на наложеното наказание.Прави се искане и САС да отмени наложеното наказание лишаване от правоуправление ,наложено на подсъдимия,тъй като същият изкарва прехраната си като водач на МПС.

Подс.Д. М. поддържа изцяло изразената позиция от защитника му.

Съдът,след като прецени изложените в жалбата доводи и след като провери изцяло правилността на проверявания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл.314 от НПК,намира за установено по делото следното:

За да постанови присъдата си първоинстанционният съд е съобразил следните гласни и писмени доказателства-самопризнание на подс.Д. М.,направено по реда на чл.371,т.2 от НПК,показания на свидетелите М. Ц.,В. Ц.,С. Ц.,М. Д.,Д. М.,А. Д.,Н. Н. и Т. С.,дадени на досъдебното производство,писмените доказателства,приложени в досъдебната фаза на производството,прочетени и приети на основание чл.283 от НПК,също така е приобщил и изготвените експертни заключения по назначените по делото съдебно-медицинска експертиза на труп,авто-техническа и комплексна медико,видео и автотехническа експертизи,които е обсъдил внимателно и задълбочено.

Първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка:

Подс.Д. М. е роден на ********г.в гр.***,българин,български гражданин,средно 2 образование,неосъждан,разведен,работи като шофьор,ЕГН

**********.Към

19.01.2024г.подс.М. е бил правоспособен водач на МПС,притежавайки свидетелство за правоуправление кат.“С“,“М“,“АМ“,“В“,“ТКТ“,валидно до 10.11.2025г.

На 19.01.2024г.,около 10.40 часа,подс.М. управлявал л.а.“Хонда Сивик“ с ДК №******** по платното за движение на бул.“Цар Борис ІІІ“,с посока на движение от бул.“Акад.Иван Гешов“ към ул.“Житница“.Подсъдимият бил сам в посочения автомобил.Управляваното от него превозно средство се движило със скорост от около 69 км./час в лява пътна лента,като целта му била преминаване през кръстовището с ул.“Мъглен“.Приближавайки това кръстовище,светел зелен сигнал на светофарната уредба,която функционирала в нормален режим.От своя страна секцията за пешеходци,които трябвало да пресекат бул.“Цар Борис ІІІ“,светела в червен сигнал.На тротоара се намирал пешеходецът Х. Н. Ц.,с ЕГН **********,който изчаквал да пресече посочения булевард в посока отдясно наляво спрямо посоката на движение на л.а.“Хонда Сивик“.Вместо да изчака светването на зелен сигнал на пешеходната светофарна уредба,Х. Ц. стъпил на платното за движение и започнал пресичане по пешеходната пътека при забранителен сигнал за пешеходците.

При светване на жълт сигнал на светофарната уредба по посока на движение на лекия автомобил,управляван от подс.М.,последният вместо да намали скоростта си и да спре на посоченото кръстовище след автомобила,намиращ се пред него,М. навлязъл в лентата за насрещно движещи се автомобили с цел да заобиколи спиращо пред него превозно средство.Подс.Д. М. не намалил скоростта на управлявания от него автомобил,а продължил движението си със същата скорост,навлизайки в кръстовището,като завил леко надясно пред спрелия автомобил /неустановен по делото/ в неговата лента за движение в същата посока.По това време Х. Ц. бил пресякъл дясната пътна лента на бул.“Цар Борис ІІІ“ по посоката на движение на л.а.“Хонда Сивик“.Когато подсъдимият видял пресичащия пешеходец,последвал звуков сигнал от клаксона на автомобила му,което стъписало пресичащия Х. Ц..Подс.М. продължил движението си направо,като постепенно започнал да намалява скоростта на управлявания от него автомобил.Опитал се да заобиколи отдясно,но пешеходецът се спрял,след което М. завил с автомобила си наляво.

Последвал удар в зоната на предната средна част на л.а.“Хонда Сивик“ с пешеходеца Ц. отляво на тялото му,в резултат на който тялото на Ц. било качено върху предния капак на лекия автомобил,като пострадалият с глава счупил предното стъкло на л.а.“Хонда Сивик“,тялото му било отхвърлено напред,вляво и нагоре от превозното средство,като Ц. паднал на платното за движение.Вследствие на описаното ПТП настъпила смъртта на пешеходеца още същия ден.В момента на удара скоростта на управлявания от подс.М. лек автомобил била 62 км./час.

Вместо да намали скоростта и да спре при светване на жълт сигнал на светофарната уредба,подс.М. заобиколил намиращия се пред него автомобил и навлязъл в кръстовището на жълт сигнал,при което настъпил удар с пешеходеца на пешеходната пътека.

Задължението на подс.М. произтичало от чл.31,ал.1 от ППЗДвП:“За регулиране движението на ППС на кръстовища,пешеходни пътеки,стеснени и други участъци от пътя,се използват светофари с по 3 светещи полета,с които се подават немигащи светлинни сигнали с червен,жълт и зелен цвят на светлината…Алинея 7:“Светлинните сигнали имат следното значение:…т.4жълта светлина-означава „Внимание,спри!“То не се отнася само за онези от водачите,които в момента на подаването на този сигнал,след като им е било разрешено преминаването,са толкова близо до светофара,че не могат да спрат,без да създадат опасност за движението.При подаване на този сигнал на кръстовище,водачите,които навлизат или се намират в кръстовището,са длъжни да го освободят“,като подс.М. навлязъл с управлявания 3 от него автомобил на жълт сигнал на светофарната уредба след зелен такъв.

Подс.Д. М. при подаване на жълт сигнал на светофарната уредба е имал възможност да спре преди кръстовището,ако се е движил с разрешената за района скорост от 50 км./час,но вместо това решил да предприеме рискова маневра,заобикаляйки намиращия се пред него автомобил с единствената цел да премине през кръстовището,без да спира.Същият не съобразил скоростта си на движение с характера и интензивността на движението и поточно с намиращия се пред него лек автомобил,със светването на жълт сигнал на светофарната уредба и предприетото пресичане от страна на пешеходеца Ц.,не намалил скоростта си на движение и не спрял,а навлязъл в кръстовището и реализирал ПТП с пресичащия на пешеходна пътека Х. Н. Ц..Водачът на л.а.“Хонда Сивик“,движейки се скорост от 69 км./час непосредствено преди произшествието ,от момента,в който пешеходецът е станал видим за него,излизайки вляво от спрелия в лява пътна лента преди кръстовището неизвестен автомобил,при своевременно възприемане и адекватна реакция с аварийно спиране,е имал техническа възможност да го осъществи преди мястото на удара.

Пътното платно на бул.“Цар Борис ІІІ“ в района на кръстовището с ул.“Мъглен“,в посока на движение от бул.“Акад.Иван Гешов“ към ул.“Житница“,било прав и равен участък с ширина от 7,40 метра,без отделени с маркировка пътни ленти.Платното за движение в обратна посока било с две ленти-едната с 3,60 метра широчина,а другата-с широчина от 3,40 метра.Пътното платно било отделено за движение във всяка посока с двойна непрекъсната линия.Касае се за прав участък,покрит с паваж,без дупки и отчетливи неравности,суха настилка на пътя.

Подс.М. след настъпилото ПТП бил изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер“ с №0137,като резултатът бил отрицателен.Изпробван бил и с „Дръг тест 5000“,но тестът бил отрицателен за употреба на наркотични вещества.

Видно от заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза на труп,при изследване на трупа на Х. Ц. е установена съчетана черепномозъчна,лицева,гръдна,коремна травма и травма на крайниците.Причина за смъртта на Х. Н.

Ц. е тежката съчетана травма,несъвместима с живота,и настъпилите от нея усложнениятравматичен и кръвозагубен шок,масивна емболия в белите дробове.В този смисъл е и заключението на изготвената комплексна експертиза /КМВАТЕ/.

Видно от заключението на изготвената по делото комплексна медико-,видео-,и автотехническа експертиза,мястото на удара било на бул.“Цар Борис ІІІ“,в района на кръстовището с ул.“Мъглен“,на 4,5 до 5,5 метра вляво от десния край на платното за движение,и на около 1,8 до 2,5 метра след ориентира по посока на движение на процесния автомобил.Скоростта на л.а.“Хонда Сивик“ в момента на удара била от порядъка на 69 км./час,при разрешена такава в участъка от 50 км./час,а в момента на удара-62 км./час.Опасната зона за спиране на лекия автомобил при скорост на движение от 69 км./час е 44-45 метра,а при движение с разрешената в участъка скорост от 50 км./час-27 метра.

Водачът на автомобила,движейки се със скорост от 69 км./час непосредствено преди произшествието,от момента,в който пешеходецът е станал видим за него,първият /подс.М./ излизайки вляво от спрелия пред него в лявата лента преди кръстовището неизвестен автомобил,при своевременно възприемане и адекватна реакция с аварийно спиране,е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара.При движение с разрешената скорост от 50 км./час,своевременно възприемане на навлезлия в платното за движение пешеходец и адекватна реакция с аварийно спиране,подс.М. е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара.