Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 166 от 18.03.2024, Районен съд - Разград

Съд
Районен съд - Разград
Дело
Гражданско дело 1765/2023
Вид
Решение № 166
Подписан
18.03.2024
В сила
09.04.2024
Състав
НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.418 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.60, ал.2 · Закон за кредитните институции

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. Разград, 18.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело № 20233330101765 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.430 от Търговския закон и чл. 79, ал.1 и чл.86, ал.1от ЗЗД и ЗПК.

Депозирана е искова молба от “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА”-АД, ЕИК:831094393, с която са предявени обективно съединени искове срещу А.

К. Д. за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумите 500.00 лева просрочена главница по претендираното вземане; 854.34 лева непогасена договорна лихва, начислена за периода от 19.12.2014г. до 22,01.2023г., включително, дължима на основание т.8 от Договора за кредит; 94.81 лева обезщетение за забава на просрочени плащания, начислена за периода от 06.01.2015г. - 20.12 .2016г, включително, дължима на основание т. 9 от Договора за овърдрафт и Бюлетина за лихвите на ПИБ АД; 3.81 лева начислена законна лихва по т.9, б.”Б”, ред 3 от датата на обявяване на предсрочна изискуемост за периода от

23.01.2023г. до

15.02.2023г..включително; 39.00 лева годишна такса за поддръжка на кредитна карта за 2016г., дължима на основание 13.1. от Договора за кредит;

36.00 лева разходи за уведомително писмо-покана за предсрочна изискуемост, връчена чрез ЧСИ Г.С., на база фактура № 0000044448/09.08.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.02.2023 г. до окончателното изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№259/2023 г. по описа на РС-Разград. Претендира и за разноските в настоящото, както и по заповедното производство.

Твърди, че на 16.05.2012 г. между между ответника и “Първа инвестиционна банка“АД е сключен Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредит - овърдрафт по разплащателна сметка с №205CC-R-000406/16.05.2012г. като на кредитополучателят е отпусната сума в размер на 500 лева, че ответникът е допуснал просрочие в задълженията си, че на основание Раздел XIII - „Предсрочна изискуемост“, т.

1

13.1.1, от Общите условия на „Първа инвестиционна банка“ АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и VISA, приложими към Договора за кредит Банката е изпратила на Кредитополучателя уведомително писмо - покана (предизвестие за обявяване на предсрочна изискуемост на банков кредит) чрез ЧСИ, че уведомлението е връчено на ответника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Твърди, че Банката е обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 23.01.2023г., поради което е поискала издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.

Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника при условията на чл.47 от ГПК. Назначеният от съда особен представител счита, че исковете са неоснователни и недоказани. Прави възражение за нищожност на договора поради нищожност на разпоредбата от Общите условия, приложими към този вид договори за незабавна предсрочна изискуемост, поради което счита, че може да се търси единствено и само чистата стойност на предоставения финансов ресурс. Счита, че не е ясно на какво основание и по какъв начин е формирана претенцията за обезщетение за забава на просрочените плащания, че не са представени доказателства за направени разходи за уведомителни писма - покани. Прави и възражение за погасяване по давност на цялото вземане.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:

На 16.05.2012 г. между

“Първа инвестиционна банка“АД и ответника е сключен договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка 205ССR000406/16.05.2012 г. /л.15/В т.2 от договора е посочено, че банката предоставя на ответника банков кредит в размер на 500 лв., който може да бъде усвояван до определения от банката текущ разполагаем кредитен лимит под формата на овърдрафт с използване на всяка от картите, издадени към сметката та титуляра при условията и по реда, предвиден от Общите условия на “Първа инвестиционна банка“АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип. В т.3 от договора е записано, че срокът за ползване и погасяване на кредитния лимит /овърдрафта/ е до 16.05.2014 г., като същият се подновява автоматично при условията и по реда, предвидени в Общите условия.

В т.8 е уговорена дължимата договорна лихва, а в т. 9 – размера на наказателната лихва. В т.11 от договора е посочен годишния процент на разходите по кредита – 32,31%. Т.13 препраща към Тарифата на банката относно дължимите за картата лихви, такси и комисиони.

В т. 13. 2. От Общите условия /л.33/ е предвидено, че ползваният овърдрафт става автоматично изцяло и предсрочно изискуем и Банката предприема незабавно действия за принудително събиране на вземанията си, без да уведомява Титуляря и без да дава допълнителен срок за изпълнение, във всички случаи, когато: съгласно т. 13.2. 1. е налице забава в плащането на което и да е изискуемо задължение на Титуляря за срок, по-дълъг от 150 календарни дни, считано от датата, на която това задължение е станало изискуемо съгласно Договора и ОУ; и когато съгласно т. 13.2.2. договорът бъде прекратен, независимо от основанието за това - считано от датата на прекратяването им.

Със заявление, връчено чрез ЧСИ по реда на чл.47 от ГПК ищецът е уведомил 2 ответника за това, че определя 7-дневен срок за погасяване на всички задължения по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка 205ССR000406/16.05.2012 г., като го е предупредил, че при неплащане на тези суми ще счита кредита за изцяло и предсрочно изискуем.

Със заявление, депозирано на 17.02.2023 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение и по ч.гр.д.№259/2023 г. РС - Разград е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредил ответникът А. К. Д. с ЕГН: ********** и адрес: гр. Разград, *************, общ. Разград, обл. Разград да заплати на кредитора ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД с ЕИК: 831094393 и адрес: гр. София, БУЛ.ЦАРИГРАДСКО ШОСЕ 111-П, общ. Столична, обл. София (столица), законен представител С.А.П. – Изпълнителен директор, по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка с номер:№205СС-R000406/16.05.2012г. сумата от 500лв. /петстотин лева/ просрочена главница ведно със законната лихва, считано от 16.02.2023г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 854,34лв. /осемстотин петдесет и четири лева и тридесет и четири стотинки/ договорна лихва от 19.12.2014г. до 22.01.2023г., сумата 94,81 лв./деветдесет и четири лева и осемдесет и една стотинки/ обезщетение за забава за просрочени плащания от 06.01.2015г. до 20.12.2016г., сумата от 3,81 лв. /три лева и осемдесет и една стотинки/ начислена законна лихва за периода от 23.01.2023г. до 15.02.2023г., сумата от 39,00лв./тридесет и девет лева/ годишна такса за поддръжка на кредитна карта, сумата от 36лв. /тридесет и шест лева/ разходи за писмо-покана за предсрочна изискуемост, сумата 30,56 лв./тридесет лева и петдесет и шест/ държавна такса и 100 лв. /сто лева/ юрисконсултско възнаграждение.Тази заповед е връчена на длъжника при условията на чл.47 от ГПК.

Видно от представеното по делото извлечение от счетоводните книги кредитният лимит е усвоен до 19,.01.2014 г., т.е. преди изтичането на срока на договора на 16.05.2014 г. Задълженията по картата са погасявани до 2.10.2014 г. /л.41/.

Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Съгласно ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, по силата на чл.60, ал.2 от ЗКИ, Банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.418 ГПК , когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем, поради неплащане на една или повече вноски. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Извлечението от счетоводните книги на банката по чл.417, т.2 от ГПК установява вземането, но не представлява документ, удостоверяващ че до длъжника е достигнало волеизявлението на банката да направи кредита предсрочно изискуем.

Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да 3 събере вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника. Предпоставките по чл.418 ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако получаването на волеизявлението от длъжника предхожда по време подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение. Предмет на делото по установителния иск е вземането, основано на представения документ – извлечението от счетоводните книги на банката за вземане, произтичащо от договор за кредит, в който размерът и изискуемостта са определени от страните при сключването му. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание.

Предявените установителни искове са за задължението за заплащане на главница, договорна лихва, лихва за забава, за такси и разходи по потребителски кредит, предоставен под формата на овърдрафт с кредитна карта. Същите са допустими, тъй като за тези вземания има издадена заповед за незабавно изпълнение, която е връчена на длъжника при условията на чл.47 от ГПК и в срока по чл.415 от ГПК са предявени установителните искове.

Процесният договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка 205ССR000406/16.05.2012 г. притежава всички необходими и съществени елементи на договора за потребителски кредит съгласно легалната дефиниция на чл.4 от Закона за потребителския кредит / обн. ДВ, бр. 53 от 2006 г. в сила от 1.10.2006 г., изм. и доп., бр. 105 от 22.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г. /отм.

12.05.2010 г. /, действащ към момента на сключване на процесния договор.

Сключеният между ищеца и ответника договор е в писмена форма и е подписан от кредитополучателя на всяка страница. Съгласно изрично предвиденото в чл. 14 от този договор кредитополучателят декларира, че при подписването са му предоставени Общите условия, същият е запознат с тях и приема прилагането им при уреждане на отношенията му с Банката във връзка с договора. След проверка на изискванията на ЗПК, приложими към датата на сключване на договора, съдът не констатира наличието на основания за нищожност на договора. Изискването за подписване на общите условия от потребителя действително е въведено след датата на сключване на договора и няма обратно действие съгласно пар.13 на ПЗР на ЗИД на ЗПК , съгласно бр. 35 на ДВ от 2014 г.

По делото е установено усвояването на цялата сума от страна на ответника в рамките на действие на договора.

Следователно за ответника е възникнало задължението да върне цялата усвоена от него сума в размер на 500 лв., ведно с уговорената договорна лихва и съответните такси, както и обезщетение за забава след датата на падежа.