Решение № 15079 от 28.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15079 гр. София, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20231110123496 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по предявени от ищеца „. срещу ответника . обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 327, ал. 1 ТЗ за заплащане на сумата от общо 18985 лв. с ДДС (след допуснатото увеличение размера на предявения иск в съдебно заседание на 12.12.2024г.), представляваща неплатена цена на стока – суровина за производство на сладоледени изделия по неформални договори за покупко-продажба, обективирани във фактури, както следва: сумата от 625 лв. по фактура № ., както и с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 7019,17 лв. (след допуснатото увеличение размера на предявения иск в съдебно заседание на 12.12.2024г.), представляваща сбор от дължимото обезщетение за забава върху всяка от претендираните главници за периода от 10.09.2019г. до 02.05.2023г.

Ищецът „. твърди, че се намирал в трайни търговски отношения с ответника, като му доставял суровина за производство на сладоледени изделия, но през 2019 г. ответникът преустановил плащанията си за доставените стоки. Твърди, че ответникът имал задължения по следните осем броя фактури: № .. за сумата от 2160 лв. с ДДС, като общият брой на задълженията на ответника възлиза на възлиза на 18 985 с включен ДДС, от които същият първоначално е претендирал частично сумата от 10001,31 лв. Твърди, че ответникът изпаднал в забава за плащане на посочените главници, с оглед на което претендира ответникът да му заплати и обезщетение за забава в размер на 3848,09 лв., част от вземане в общ размер на 7304,65 лв., за периода от 10.09.2019г. до 02.05.2023г.

Претендира и

1 законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 03.05.2023г. до окончателното изплащане на главните вземания, както и разноски за производството.

В съдебно заседание, проведено на 12.12.2024г. ищецът е .равил искане за допускане изменение на предявените искове чрез увеличаване на техния размер до пълните им размери, което е допуснато с протоколно определение от 12.12.2024г.

Ответникът . е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва предявените искове. Оспорва да я заявявал на ищеца доставка на стоки през 2019 г., както и че съответните стоки са му били доставяни. Оспорва представените в исковата молба фактури да са получавани от него, както и да са осчетоводявани. С оглед на това моли за отхвърлянето на предявените искове. В съдебното заседание от 12.12.2024г., в което е допуснато увеличение размера на предявените искове е .равил възражение за погасяване по давност на вземанията за увеличената част като предявена след изтичане на давността на вземанията по всяка от фактурите.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства намира следното от правна и фактическа страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По исковете с правна квалификация чл. 327, ал. 1 ТЗ в тежест на ищеца е да докаже сключването на неформални договори за покупко-продажба с твърдяното съдържание, както и че е изпълнил задълженията си по тях да предаде на ответника стоките, предмет на договорите.

По исковете с правна квалификация чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответника, при установяване на обстоятелствата в доказателствена тежест на ищеца, е да докаже, че е платил претендираните вземания.

При така разпределената доказателствена тежест и след преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

По делото са приети 8 броя фактури, издадени от ищеца „. с получател ответника ., както следва: фактура № .г. за сумата от 2160 лв. с ДДС, в които е обективирано съдържанието на договори за покупко-продажба на стоки – краве масло – блок, на стойност от общо 18985 лв. Фактурите не са подписани от представител на ответника, нито по друг начин е удостоверено получаването на стоките.

По делото е изслушано заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от които се установява, че всички издадени от ищеца процесни фактури са отразени в дневниците на покупките на ответника към месечните справки-декларации по ЗДДС за съответния месец, подадени в ., с право на пълен данъчен кредит, поради което ответното дружество е ползвало това право.

2

При така събраните доказателства съдът намира, че предявените искове са частично основателни. Процесните фактури не са подписани от ответника, нито има данни стоките, описани в тях, да са получени от последния, поради което сами по себе си същите не доказват възникване на облигационни отношения между страните, нито изпълнението на задължения на ищеца по такива отношения. Независимо от това фактурите съдържат всички съществени елементи на договори за търговска продажба – страни, предмет и цена, като задължението по тях е извънсъдебно признато от ответника с оглед отразяването на фактурите в счетоводството му, включването им в дневниците на покупките на ответника към месечната справка-декларация по ЗДДС, подадена в . и ползването на пълен данъчен кредит по тях. Извършването на посочените счетоводни операции представлява признание на задължението и доказва неговото съществуване (в този смисъл решение № 23 от 07.02.2011г. по т.д. № 588/2010г. на II т.о., решение № 42 от 19.04.2010г. по т.д. № 593/2009г. на II т.о., решение № 166 от 26.10.2010 г. по т.д. № 991/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 46 от 06.04.2017г. по гр. д. № 60140/2016г. на ВКС, I т.о.), включително и че стоките са доставени, щом е призната дължимостта на тяхната цена.

В случая е настъпил и отбелязаният във фактурите падеж на вземането за цената на стоките, който съвпада с деня на издаване на всяка от фактурите, с оглед на което преди подаване на исковата молба е настъпила и изискуемостта на процесните вземания.

Ответникът е .равил своевременно възражение (в съдебното заседание, в което е .равено искане, съответно е допуснато увеличаване на размера на исковете) за погасяване по давност на вземанията за увеличената част от исковете, което съдът намира за основателно.

Съгласно тълкуването в ТР от 22.04.2019 г. по дело № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС на РБ съобразно чл. 116, б. „б“ ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иска, ако искът бъде уважен. Спиране и прекъсване на срока на погасителната давност се проявява само относно иска, с който съдът е сезиран и по който трябва да се произнесе с решението. Счита се, че искът е предявен за цялото субективно материално право, респективно за пълния размер на вземането при парични притезания, когато ищецът не е посочил, че предявява иска като частичен. С предявяването на частичен иск, обаче, ищецът въвежда като предмет на делото само част от спорното субективно материално право. Разпоредбата на чл. 116а ЗЗД (ДВ, бр.

42/2018г.) въвежда правилото, че „когато вземането е предявено частично, давността се спира или прекъсва само за предявената част“. Следователно при предявен частичен иск прекъсването на давността настъпва само за онази част от вземането, която е предявена с исковата молба и за която частичният иск е уважен. Непредявената част от вземането остава извън предмета на делото и за нея давността не спира и не прекъсва, а продължава да тече.

Това се отнася и за хипотезата, при която частичният иск е увеличен по реда на чл. 214, ал. 1, изр. 3, пр. 1 ГПК. С увеличаване на исковата претенция вземането се заявява за защита в останалата му част, която до този момент не е била предмет на делото. Така по отношение на увеличения размер давността спира и се прекъсва с подаване на молбата по чл. 214, ал. 1 изр. 3, пр. 1 ЗЗД. В случая към момента на подаване молбата за увеличение на исковете – 12.12.2024г. е изтекла петгодишната погасителна давност за непредявената до този момент 3 част от вземанията за цена на доставените стоки, тъй като от падежа на всяко от вземанията, който съвпада с датата на издаване на фактурата, както е отбелязано във всяка от фактурите (30.01.2019г. за първата и 10.09.2019г. за последната), до датата на подаване на молбата за увеличаване размера на исковете – 12.12.2024г., е изтекъл срок, по-голям от пет години, включително като се съобрази, че в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. (2 месеца и 7 дни) същият е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн.

ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).

Следователно исковете за главните вземаният се явяват основателни и следва да се уважат за първоначално заявените размери, както следва: за сумата от 329,25 лв. по фактура № .г. или за сумата от общо 10001,31 лв., като исковете се отхвърлят за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 18985 лв. поради погасяване по давност на предявените с тях искове. Върху вземанията по уважената част от исковете следва да се присъди и законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 03.05.2023г. до окончателното изплащане на вземането.

Частично основателни са и исковете за заплащане на обезщетение за забава върху уважената част от главните искове. Установи се съществуването на главен дълг, както и изпадане на ответника в забава за плащането му, считано от падежа на всяка от фактурите, съвпадаща с датата на издаването й, последната от които е падежирала на 10.09.2019г., от който момент до датата на подаване на исковата молба – 02.05.2023г. дължимото обезщетение се равнява на сумата от 3745,83 лв., определен по реда на чл. 162 ГПК чрез използване на лихвен калкулатор. За посочената сума искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателен и следва да се уважи, като се отхвърли за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 7019,17 лв. като неоснователен в частта до сумата от 3848,09 лв. и като погасен по давност на основание чл. 119 ЗЗД за разликата над сумата от 3848,09 лв. до сумата от 7019,17 лв.

Предвид датата на постановяване на решението и датата на въвеждане на еврото в Република България, определена в Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото в Република България, сумите по делото следва да бъдат изчислени в евро съгласно фиксирания валутен курс на лева към еврото (чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България), а именно исковете следва да бъдат уважени за сумата от 5113,59 евро (10001,31 лв.) – главница и сумата от 1915,12 евро (3745,83 лв.) – обезщетение за забава, като се отхвърли за разликата над тези суми до пълните предявени размери по двата иска.

При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.

Ищецът е претендирал и доказал извършването на разноски в размер на 1048 лв. – държавна такса, 200 лв. – депозит за съдебно-счетоводна експертиза и 2000 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение съгласно отбелязването в представения договор за правна защита и съдействие от 26.06.2023г. Ответникът е .равил своевременно възражение по чл.

4

78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатския хонорар, което съдът намира за неоснователно, въпреки ниската фактическа и правна сложност на делото, но като съобрази материалния интерес по делото и че възнаграждението е уговорено под размера на възнаграждението, предвид в чл. 7, ал. 2, т. 4 НВАР, с което съдът не е обвързан, но може да използва за ориентир при съобразяване на дължимото адвокатско възнаграждение. Или ищецът е доказал извършване на разноски в общ размер на 3248 лв., от които съразмерно на уважената част от исковете следва да му се присъдят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в размер на 1717,06 лв. или 877,92 евро.