Решение № 6670 от 02.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6670 гр. София, 22.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20231100500159 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от А. П. А., ищец пред СРС, с която се обжалва решение № 12240 от 04.11.2022 г. по гр.д.№ 18332 по описа за 2022 г. на СРС, Трето ГО, 128 състав, с което е отхвърлен предявеният от него срещу „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, иск по чл.55, ал.1,предл.1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1566,78 лв.,получена без основание, съставляваща начислена стойност на ел.енергия за клиентски номер 530001891177 по фактура № ********** от 17.11.2021 г., като неоснователен.

В тежест на ищеца са възложени разноските по делото.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на така постановеното решение. Сочи, че фактурата следвало да се издаде от крайния снабдител, а не ответното дружество. В този смисъл била съдебната практика във връзка с приложението на ПИКЕЕ-2013 г. Позовава се на съдебна практика на СГС. Позовава се на противоречие 1 между чл.56, ал.1 и ал.2 ПИКЕЕ и чл.98, ал.2, т.6, б.а от ЗЕ. Сочи, че по правилото на чл.15 ЗНА приложения намира ЗЕ. ПТЕЕ били специални спрямо ПИКЕЕ. Наред с това собственик на СТИ било ответното дружество, а не ищеца. Освен това от показанията на свидетелите не се установявало, че СТИ не отчита точно консумираната ел.енергия. В случая ел.таблото било с три електромера. В този смисъл не се установило, че конкретното СТИ е за обекта на ищеца. Самите показания следвало да бъдат ценени в хипотезата на чл.172 ГПК, тъй като свидетелите били заинтересовани. Договорната отговорност изисквала виновно неизпълнение като се арг. с чл.82 ЗЗД. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установило, че корекцията е направена на основание чл.50, ал.2 от ПИКЕЕ, т.е. все едно липсва СТИ. Приложим в случая бил чл.42, ал.5 ПИКЕЕ. За процесното СТИ имало направен отчет и въз основа на него следвало да се извърши изчисление. От страна на ответника изчислението било извършено за 92 дни и за 8 часово натоварване. Вещото лице посочило, че липсват доказателства за първоначална и последваща метрологична проверка на процесното СТИ за четири години от експлоатацията му. При изслушването си вещото лице посочило, че изчислението е за 80 ампера, а изходящия предпазител бил с номинална мощност 50 ампера, освен това никъде не било отбелязано напрежение от 230 волта. Това означавало, че изчислението е компрометирано. Ответникът комуто била доказателствената тежест не установил действително потребеното количество ел.енергия. Следвало да се има предвид, че фактурата е издадена на посочено в нея основание от 20.12.2021 г., а измененията на ЗЕ били влезли в сила след приемането на ПИКЕЕ. Съгласно законовата делегация на чл.83, ал.2 ЗЕ следвало да се приемат нови ПИКЕЕ. Дори да се приемело, че има такава възможност за доначисляване на ел.енергия, то можело да стане на основание чл.56, ал.1 ПИКЕЕ като се изключи начисляване на цена за достъп до ел.разпределителната мрежа и за „задължения към обществото“. С процесната фактура последните задължения били включени като такива. За тези задължения не били ангажирани никакви доказателства. Сочи, че не било изпълнено изискването на законодателя по чл.98а ЗЕ, ал.2,т.6 за предвиждане на ред за уведомяване на клиента, както и да предвиди ред за измерване на неизмерените количества.

Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо това да се 2 постанови друго с което претенцията на ищеца да бъде уважена. Претендират се разноски.

По въззивната жалба е постъпил отговор от ответника пред СРС-„ЧЕЗ Разпределение България“ АД, сега с наименование „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното решение. Счита, че при извършване на процесната корекция са спазени правилата на ПИКЕЕ. От представеното писмо от „Електрохолд Продажби“ ЕАД се установило, че ищеца е клиент на обществения доставчик като битов клиент. Процесното СТИ било произведено през 2018 г. и подлежало на метрологична проверка на 6 години. Сочи, че КЕВР било преценило, че именно разпределителното дружество следва да издава фактурите и справките за преизчисление.

Основание за това било и, че технологичните разходи на въззиваемото дружество се формирали и от неправомерните действия на клиентите; позовава се на ПТЕЕ и съдебна практика на ВКС. Приложими в случая били ПИКЕЕ, обн.в ДВ, бр.35 от 30.04.2019 г. и именно въз основа на тях била извършена процесната корекция. Такава процедура била предвидена в чл.4958 от ПИКЕЕ. Съгласно чл.56, ал.1 ПИКЕЕ се дължали и суми за мрежови услуги. Сочи, че съгласно практиката на ВКС не е длъжен да доказва вина на клиента; касаело се до обективна отговорност. Не било налице неоснователно обогатяване на ответното дружество с начислените по фактурата, суми като се позовава на чл.183 ЗЗД. Претендират се разноски.

По допустимостта на въззивната жалба:

Решението е връчено на въззивника на 22.11.2022 г., а въззивната жалба е подадена на 02.12. 2022 г. поради което съдът приема, че същото е обжалвано в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Налице е правен интерес на въззивника /ищец / пред първата съдебна инстанция/ за обжалване на решението на СРС.

Въззивната жалба е допустима:

По основателността на въззивната жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

3

След служебно извършена проверка настоящата инстанция приема, че обжалваното решение е постановено във валиден и допустим процес.

По доводите във въззивната жалба:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел че отношенията между страните се уреждат по правилата на ПИКЕЕ, обн.Дв, бр.30.04.2019 г. Последните били издадени въз основа на законова делегация по чл.83, ал.2 вр. с чл.83, ал.1,т.6 ЗЕ. В разпоредбите на чл.49 до 58 от ПИКЕЕ били регламентирани всички случаи и начини за извършване на преизчисляването на количеството ел.енергия. Общото било, че се дава право на оператора на съответната ел.мрежа да извърши едностранна корекция.

Целта на тази корекция не била да установи отговорност на ползвателя за негово виновно поведение, а да възстанови настъпило без основание имуществено разместване. СРС е подкрепил мотивите си с цитиране на съдебна практика на ВКС по отменените вече ПИКЕЕ-2013 г. като е намерил, че тя има приложение с оглед идентичността на правните норми, уреждащи правото на корекция и по ПИКЕЕ-2019 г. Цитирал е и практика на ВКС по въпросите на ПИКЕЕ в актуалната им редакция, относно наличието на законова делегация, както и се приемало, че не е налице противоречие на ЗЕ, чл.183, чл.200 от ЗЗД. Съгласно тази практика правото на корекция било на операторът на електроразпределителната мрежа., тъй като той поемал технологичните загуби. СРС е приел, че по делото не било спорно, че ищеца е собственик на имот с адм.адрес: гр.София, ул. ****, а от постъпилото писмо от „Електрохолд продажби“ АД било видно, че ищеца е абонат за процесния клиентски номер. Това означавало, че между „Електрохолд продажби“ АД и ищеца било налице договор за продажба на ел.енергия за съответния имот.

Затова довода на ищеца за липсата на такъв бил неоснователен.

От събраните по делото доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност, се установявало, че към датата на извършената проверка –15.11.2021 г. било налице неправомерно отклонение на ел.енергия чрез поставяне на допълнителен проводник мост /шунт/ на процесното СТИ, който бил прикрит със свинска опашка. По този начин ел.енергията, която се ползвала не се измервала от СТИ и не се заплащала; налице била промяна в схемата на свързване. Това се установило и от заключението на съдебно-техническата експертиза. След премахване на тази схема СТИ измервал в класа си за 4 точност. Спазена била процедурата за съставяне на КП. Спазено било и изискването на чл.50, ал.2 ПИКЕЕ, което се установило от заключението на съдебно-техническата експертиза; преизчислението било извършено математически вярно. Спазено било правилото на чл.56, ал.1 и ал.2 ПИКЕЕ.

Същото предвиждало изключение за цена на достъп до ел.разпределителната мрежа и „задължения за обществото“. СРС е споделил съдебната практика, която приемала, че липсата на ред за уведомяване не е основание за разглеждане на спора по същество. Като краен извод СРС е приел, че се доказва основанието на което е заплатена фактурата от 17.11.2021 г. и искът бил неоснователен.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема следното:

Съдът е сезиран с осъдителен иск по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.

Не се спори по делото, че е съставен констативен протокол № 1026775 от 15.11.2021 г. въз основа на който е била съставена фактура № **********/17.11.2021 г. с адресат А. А. за доначислена като ползвана ел. енергия за клиентски № 530001891177, в общ размер на задължението 1 566,78 лв. /с ДДС/.

Не се спори, че ищеца е заплатил същата сума в полза на ответното дружество.

Спорно по делото получена ли е тази сума на правно основание от страна на ответника.

С доклада по чл.140 ГПК, обективиран в определение от 05.07.2022 г.

СРС е разпределил доказателствената тежест между страните като изрично е указал на ответника, че трябва да докаже основанието за възникване на задължението на ищеца спрямо него, както и неговия конкретен размер.

Относно наличието на договорно правоотношение между ищеца и ответника за доставка на ел.енергия за клиентски № 530001891177:

Действително, на 15.11.2021 г. е бил съставен констативен протокол № 1026775 /КП/ в който е отбелязано липса на пломба на щита на ел.таблото, както и поставянето на допълнителен проводник мост /шунт/ преди СТИ /л.55 по делото пред СРС/. Това присъединяване било прикрито със свинска опашка. По този начин ел.енергията не се отчитала коректно, тъй като била 5 налице промяна в схемата на свързване на СТИ. След премахване на допълнително поставения проводник СТИ измервало в класа си за точност.

Видно от отбелязаното в КП проверката е извършена досежно СТИ с №18081119 и касае аб.№ 9411126235.

Фактурата № **********/17.11.2021 г. с адресат А. А. касае клиентски № 530001891177, виж л. 57 по делото пред СРС.

Същевременно по делото не се спори,че процесният електромер се намира в трафопост, в който има монтирани още два електромера. Това се потвърждава и от показанията на свидетелката М.К., участвала при извършването на проверката.

Действително, на 03.04.2019 г. е съставен КП № 4323525 относно аб.№ 9411126235 за смяна на СТИ като като потребител е посочен А. А.. Този протокол, обаче, не е подписан от посочения като потребител, виж л.68 от делото пред СРС.

Наред с това настоящата инстанция намира, че противно на приетото от СРС, от писмото на „Електрохолд Продажби“ АД на л.120 по делото пред СРС, не се установява именно ищеца да е страна по договор за продажба на ел.енергия с клиенти № 530001891177. Първо защото това писмо касае бизнес партньор 11584092, виж л.120 от делото пред СРС, второ защото ответника „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД и „Електрохолд Продажби“ АД са свързани лица по смисъла на пар.1 от ДР на ТЗ и второ, защото „Електрохолд Продажби“ АД е заинтересовано от изхода на спора.

Следователно, дори да е налице в полза на ответното дружество право с оглед приетото в съдебната практика на ВКС, така например решение № 115 от 17.06.2022 г. по гр.д.№ 3817 по описа за 2021 г. на ВКС, четвърто ГО, съгласно което крайният клиент дължи заплащане на потребената ел.енергия, преизчислена при условията на

ПИККЕ, на оператора на електрораздпределителната мрежа като потребител на енергийна услуга по смисъла на т.41 Б, б.“а“ от ДР на ЗЕ, така и в РЕШЕНИЕ № 50186 ОТ 24.10.2022 Г.