Решение № 37 от 16.02.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Благоевград, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Кристина Евг. Панкова при участието на секретаря Латинка Г. Насина като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело № 20251210201388 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от адв.Ю. Д., със съдебен адрес гр.********, в качеството и на процесуален представител на

И. Г. А., с ЕГН **********,, с адрес гр.

********** против Наказателно постановление № 7852а-28/10.09.2025 г., издадено от Началника на Второ районно управление – гр. Благоевград, с което на жалбоподателя на основание чл. 257 МВР е наложено административно наказание "глоба" в размер на 500 лева за нарушение на чл. 64 от същия закон.

В жалбата се релевират бланкетни доводи за неправилност на атакуваното наказателно постановление, както и че същото е издадено при допуснати нарушения на процесуалните правила, като се прави искане за неговата отмяна. Претендират се разноски.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява , в първо по делото съдебно заседание се представлява от адв.Динева, която подържа жалбата, не изразява становище по същество.

Административнонаказаващия олган, редовно призован не се явява и не изпраща представител, не изразява становище по същество.

Районна прокуратура гр.Благоевград, редовно призовани не изпращат представител и не ангажират становище по същество.

Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

На 22.08.2025 г. полицейските служители Д. и С. изпълнявали службените си задължения в гр.Симитли, като се намирали на ул.“Предел“. Около 07.25ч. същите забелязали лек автомобил, който рязко спрял пред кафе „*****“. Полицейските служители последвали автомобила и също спрели пред заведението, като попитали намиращите се там лица, къде е водача на автомобила, които заявили, че е влязъл вътре. Св.Д. също влязал, като поискал документи от А., който заявил, че няма му даде никакви документи. Спора продължил и пред заведението, като жалбоподателят категорично отказал съдействие, както и да даде документите си за самоличност, включително се държал арогантно, поради което полицейските служители предприели действия по задържането му и отвеждането му в 1 полицейското управление, като била изготвена заповед за задържането му, след като била установена самоличността му. Бил съставен и АУАН№163028 от св.С., в който поведението на А. било квалифицирано, като нарушение на чл.64 от ЗДвП. Акта бил връчен на жалбоподателя, който отказал да го подпише, удостоверено с подписа на св.Ш..

Въз основа на АУАН Началника на 02 РУ Благоевград, издал атакуваното Наказателно постановление № 7852а-28/10.09.2025 г., с което на жалбоподателя на основание чл. 257 МВР е наложено административно наказание "глоба" в размер на 500 лева за нарушение на чл. 64 от същия закон.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните от съда свидетели Д., С., М., Ш., М., С. и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: АУАН№163028; Заповед /л.35/, докладна от Е. Д..

В основата на фактическите си изводи, съдът постави показанията на свидетелите Д. и С., като съобрази тяхната последователност, пълнота и хронологична издържаност. Високата доказателствена стойност на показанията на полицейските служители се основава на това, че същите детайлно пресъздават непосредствените си възприятия за относими към предмета на делото обстоятелства, като в показанията им липсват логически несъответствия, вътрешни противоречия и противоречия между показанията на отделните свидетели. В подкрепа установеното посредством показанията на тези свидетели са и показанията на св.М. и С., присъствали на спора между А. и полицейските служители. Относно процедурата по ангажиране на отговорност са и показанията на св.М. и Ш..

Като изясняващи релевантни към предмета на доказване обстоятелства съдът кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства.

Показанията на свидетелите и съставеният АУАН съдържат данни за всички признаци на извършеното от А. нарушение, като от тях съдът установи времето и мястото на извършеното нарушение, обстоятелствата около неговото извършване, включващи издаване на устното разпореждане и неговото съдържание и неизпълнението му от страна на жалбоподателя.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административнонаказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображенията:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочените от жалбоподателя основания.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, за което по делото са представени безспорни доказателства /Заповед л.35/. И АУАН и НП са съставени в предвидената от закона писмена форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл.

34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Спазена е и законова предвидената процедура за съставянето и връчването, като в съставения АУАН актосъставителят е отразил фактическите обстоятелства на твърдяното нарушение и обстоятелствата по извършването му.

Действително и в акта и наказателното постановление е посочена обща правна квалификация на санкционираното нарушение, без да е конкретизирано коя точно от изброените от законодателя хипотези е приложима. Така констатираният пропуск обаче не предпоставя отмяна на санкционния акт с оглед задължителните за съдилищата указания на Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. по т. д. № 1/2020 г. ОСС от І и ІІ колегия на ВАС. С 2 цитираното тълкувателно решение е разяснено, че в производството по реда на раздел пети, глава трета от ЗАНН районният съд има правомощия да преквалифицира описаното в НП изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или полеко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.

Същите правомощия са предоставени на съда и с чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН /в сила от 23.12.2021 г. /, съгласно която разпоредба съдът може да измени НП, като приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение без съществено изменение на обстоятелствата по нарушението. При така направеното описание на нарушението, съдържащо се в АУАН и НП, коректната правна квалификация на нарушението е чл. 64, ал. 4 ЗМВР. В настоящия случай, доколкото липсва съществено изменение на обстоятелствата, при което е било извършено нарушението, съдът разполага с възможността да преквалифицира нарушението като такова по чл. 64, ал. 4 ЗМВР, като приложи закон за същото нарушение.

С оглед изложеното съдебният състав не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяна на санкционния акт. За такива не могат да бъдат приети и сочените в жалбата. АУАН и НП съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл.57 ЗАНН реквизити, в това число описание на нарушението- дата и място, обстоятелствата, при които е извършено същото и правната му квалификация. Наведените доводи, че АУАН е съставен за нуждите на производството се опровергават от събраните доказателства, включ. Докладна записка. Същия е съставен на датата на нарушението в полицейското управление, установимо от показанията на разпитаните свидетели и приложения АУАН. Действително същия е регистриран на 10.09.2025г. под номера на преписката, което обаче не сочи, че е съставен на тази дата. Начина на организация и водене на актовата преписка от наказващия орган не се отразява на законосъобразност на акта, който е изведен с бланков номер от актосъставителя на датата на нарушение.

Съгласно чл. 64, ал. 1 ЗМВР полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено, а на основание ал. 2 при невъзможност да се издадат писмено разпорежданията могат да се издават устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят. С разпоредбата на чл. 64, ал. 4 ЗМВР законодателят е регламентирал, че разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му.

На следващо място разпоредбата на чл. 257, ал. 1 ЗМВР предвижда, че който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 100 до 500 лв. Несъмнено свидетелят Д. е полицейски орган, като същият е издал съответното устно разпореждане при изпълнение на възложената му функция за извършване на проверка на лице, а именно представяне на документи, каквото правомощие му е предоставено от закона. От доказателствата по делото съдът намира, че се доказа по безспорен начин, че на инкриминираното в НП място и време жалбоподателят не е изпълнил двукратно отправеното му по ясен за възприемане начин разпореждане да представи документите за самоличност, за което е издадено и писмено разпореждане. Не само, че не е изпълнил разпореждането на полицейския орган, но поведението му било такова, че наложило задържането му по реда на ЗМВР, установимо и от показанията на св.М. и С., които чули и отправените от А. думи към полицаите, както и заявения от същия отказ да представи документите си.

Предвид горното, настоящият състав намира, че въз основа на събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушение по чл. 64, ал. 4 ЗМВР, според който разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат 3 извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му. От субективна страна, нарушението е извършено от жалбоподателя при форма на вина пряк умисъл, тъй като той е съзнавал общественоопасния характер на деянието и на последиците му – възприел е двукратно отправеното му устно разпореждане от полицейския орган, съзнавал е неговото съдържание, но въпреки това не го е изпълнил.

При избора на санкция за процесното нарушение обаче, в НП е посочена като правно основание разпоредбата на чл. 257 ЗМВР без да е конкретизирана съответната алинея.

Санкционната норма, която следва да намери приложение за описаното и доказано нарушение на жалбоподателя по чл. 64, ал. 4 ЗМВР е, 257, ал. 1 от същия закон, която разпоредба съответства на словесното описание на нарушението и доколкото не са изложени фактически твърдения, а и не се установява деянието на жалбоподателя да представлява маловажно нарушение. /В този смисъл Решение № 286 от 27.09.2021 г. на АдмС - Смолян по к. а. н. д. № 113/2021 г/.Съобразявайки гореизложеното и доколкото по делото по безспорен начин се установи, че жалбоподателят е осъществил нарушение на разпоредбата на чл. 64, ал. 4 ЗМВР, съдът намира, че на основание чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН /в сила от 23.12.2021 обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено по отношение на правната квалификация на нарушението, както и по отношение на приложената санкционна разпоредба, като я преквалифицира по чл. 257, ал. 1 ЗМВР. Съгласно санкционната разпоредба на чл. 257, ал. 1 ЗМВР който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 100 до 500 лв. Разпоредбата на чл.27 от ЗАНН задължава наказващия орган при индивидуализиране на наказанието за всеки конкретен случай съобразявайки рамките, определени от законодателя да прецени тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В конкретния случай не се събраха доказателства нарушението да е повторно, В наказателното постановление липсват мотиви защо наказващия орган е определил санкция в предвидения максимум. Съдът съобразявайки конкретиката на случая, поведението на жалбоподателя и характера на нарушението намира, че налагането на глоба в размер на 300 лв. би постигнала целите на наказанието, предвидени с разпоредбата на чл.12 от ЗАНН. Предвид изложеното съдът намира, че на основание чл.63, ал.7, т. 1 ЗАНН обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено по отношение на приложената материална норма и приложената санкционна разпоредба , както и наложеното наказание, като се намали наказанието "Глоба" от 500 лева на 300 лева.