Решение № 55 от 14.02.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Плевен, 14.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА при участието на секретаря М. СЛ. Й. като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно гражданско дело № 20224400500755 по описа за 2022 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 1583 от 19.10.2018г., постановено по гр.д. № 37/2015г. Районен съд – Плевен е осъдил на осн. чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД Н. Ц. Г. от с.Я., да заплати на Държавен фонд “Земеделие”, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.Ц.Б. *** № *** сумата от

24446,00 лв., представляваща първо плащане по Договор №15/112/02659/13.10.2009г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.01.2015г. до окончателното изплащане. Присъдил е и разноски в полза на ищеца в размер на 200лв. за юрисконсултско възнаграждение.Осъдил е ответника да заплати на Районен съд гр.Плевен сумата от 977,84 лева държавна такса, както и 5 лв. в случай на издаване на изпълнителен лист.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника Н. Ц. Г.. В жалбата се правят оплаквания, че постановеното решение е незаконосъобразно, тъй като делото е решено при допуснато процесуално нарушение от съда и преди да е изчакано произнасянето на ВКС по подадена от Г. молба за отмяна на влязлото в сила решение по гр.д.№ 1

5149/2014г. на Плевенски РС, по преюдициален спор. Съображенията са изложени по-подробно в жалбата. Въззивникът моли съда да отмени изцяло решението на РС Плевен и да постанови друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлен предявения срещу него иск.

Въззиваемата страна Държавен фонд „Земеделие“, представляван от изп.директор Ж.Ж., чрез пълномощника ст.юрисконсулт Д. П., е взела становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение по изложените в отговора и в пледоарията по същество аргументи.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата, взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства, съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл.55 от ЗЗД за заплащане/връщане/ на сумата 24 446лв. получена от ответника на отпаднало основание - договор 15/112/02659 от 13.10.2009г. за отпускане на финансова помощ по мярка 112 от ПРСР за периода от 2007-2013г. Сумата е претендирана, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на делото до окончателното й заплащане. Претендирани са разноски за производството. Производството по делото е образувано след отделянето му в самостоятелно производство по насрещния иск от Държавен фонд Земеделие против Н. Ц. Г., предявен за съвместно разглеждане с главния иск по гр.д.№ 5149/14г. по описа на РС-Плевен, предявен. Ищецът се позовава на договор, сключен между ДФ „Земеделие” и Н. Ц. Г. за отпускане на финансова помощ по мярка 112 от ПРСР за периода от 2007-2013г., по който на бенефициента е преведена сума в размер на 24 446 лева като първо плащане по договора. Ищецът твърди, че второто плащане по договора е следвало да бъде извършено при реализация на заложените в Приложение № 1 към договора и в бизнес плана инвестиционни намерения и след подаване в срок на заявка за второ плащане, ведно с изискуемите се документи, доказващи извършените инвестиции. Твърди, че срокът за подаване на заявка за второ плащане по чл. 24, ал. 2 от Наредба № 9 от 03.04.2008г. е преклузивен, т.е. с неспазването на същия се погасява правото на бенефициента да подаде заявка. Твърди, че задължението за подаване на заявка за второ плащане е предвидено и в чл.4.4 б.”е” от сключения договор с 2

ДФ”Земеделие”-РА.

В конкретния случай, съгласно т.5.2. от договора и предвид сключените анекси, ползвателят на помощта е следвало да подаде заявка за второ плащане в рамките на един месец преди изтичането на срока по т.3.1, т.е. един месец преди 13.10.2014г. или най-късно до 13.09.2014г., но не сторил това без уважителни причини.Поради това с уведомително писмо изх.№ 01153-6500/649 от 14.10.2014г., връчено му чрез нотариус на 16.10.2014г., е бил уведомен от административния орган, че му се отказва второ плащане, и че дължи връщане на полученото първо плащане в размер на 24 446 лева, на основание чл.33, ал.1 и чл.8, ал.1, т.6 от Наредба № 9/03.04.2008г. и т.4.4, буква „е“ и т.4.8, буква „а” от договора На 19.11.2014г. му е връчена нотариална покана за доброволно изпълнение на задълженията възстановяване на сумата, получена като първо плащане, ведно с изискуемите се към нея документи. Ищецът счита, че неподаването на заявка за второ плащане е достатъчно основание - само по себе си, което дава правото на ДФ „Земеделие“ да не извърши второ плащане по договора, както и да направи изискуемо извършеното първо плащане в размер на 24 446 лева. Ползвателят е уведомен за отказа и е поканен надлежно да възстанови полученото първо плащане по договора, ведно със законната лихва, считано от изтичането на 30 дневния срок от връчване на поканата за доброволно изпълнение-05.01.2015г.

В срокът по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника Н. Г..

С оглед изложеното във въззивната жалба следва да се приеме, че пред първоинстанционният съд е било безспорно и в настоящата инстанция също, че с договор №15/112/02659/13.10.2009г. сключен между ответника Н.

Ц. Г. и Държавен фонд „Земеделие” е уговорено отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. Не е спорно между страните и съдържанието на правата и задълженията на страните по договора, както и Бизнес план към проект №15/112/02659-Приложение №1 към договора. Предоставената от ДФ „Земеделие” безвъзмездна финансова помощ в размер на 48 892лв. е за изпълнение на инвестиции, основни дейности и цели, заложени в бизнес плана, като тя се изплаща/т.1.2. от договора/, при 3 изпълнение на тези инвестиции, а съгл. т.3.1. срокът за изпълнение е тригодишен, т.е в срок до 13.10.2012г. С последващи анекси от 08.02.2013г. и от 07.10.2013г. е постигната договореност за удължаване на срока на пет години – до 13.10.2014г.Съгласно т.5.2. от договора и предвид сключените анекси, ползвателят на помощта е следвало да подаде заявка за второ плащане един месец преди изтичането на срока по т.3.1, т.е. най-късно до 13.09.2014г.

Не се спори между страните, че ищецът е извършил първо плащане по договора в полза на ответника, в размер на 24 446 лв. По отношение на второто плащане е установено безспорно, че с молба от 10.09.2014г. Н. Г. е отправил искане за поредно удължаване на срока за изпълнение на поетите с договора задължения, с още шест дни - до 19.09.2014г., като е изтъкнал лични причини. Твърдението е, че чака пълномощно от чужбина, което му е необходимо за сключване на договор, касаещ дворно място от 12,250 дка. С молба от 12.09.2014г., ответника е поискал удължаване на срока за подаване на заявка за второ плащане поне с 10 дни, като се обосновава с изчакването на пълномощно, както и на удостоверение за липса на задължения от ДТ на НАП. С молба от 15.09.2014г., Н. Г. е депозирал и лист за преглед в спешно отделение, а на 18.09.2014г. е входирал и болничен лист за 5 дни болничен отпуск, считано от 17.09.2014г. до 21.09.2014г. включително.

Безспорно е, а се установява и от уведомително писмо изх.№ 01153-6500/649 от 14.10.2014г., връчено на Н. Г. чрез нотариус на 16.10.2014г., че ищецът е уведомен от административния орган, че му се отказва второ плащане, както и че дължи връщане на полученото първо плащане в размер на 24 446 лева, на основание чл.33, ал.1 и чл.8, ал.1, т.6 от Наредба № 9/03.04.2008г. и т.4.4, буква „е“ и т.4.8, буква „а” от договора. На 19.11.2014г. му е връчена и нотариална покана за доброволно изпълнение на задължението за възстановяване на сумата.Основния спорен въпрос по делото е дължи ли ответника връщане на исковата сума, представляваща първо плащане по процесния договор.

За да уважи иска с правно основание чл. 55, ал.1, предложение трето ЗЗД, РС Плевен е приел, че действително се касае за основателна претенция за връщане на даденото при отпадане на основание за плащане.

Приел е, че е платено въз основа на валидно възникнало/от договор/ 4 правоотношение, което впоследствие е отпаднало с обратна сила. Посочено е, че даденото подлежи на връщане и вземането на кредитора става изискуемо, но длъжникът не изпада в забава с факта на разваляне на договора. Приел е, че изправната страна ДФ Земеделие е направила изявление за разваляне на договора, с уведомителното писмо от 14.10.2014г., връчено на Н. Г. на 16.10.2014г., с което ищецът е уведомен, че му се отказва второ плащане, и че дължи връщане на полученото първо плащане в размер на 24 446 лева.

Приел е, че претендирайки последиците от разваляне на договора - връщане на платеното, макар да е ползван термина прекратяване, ищецът е наапрадвил изявление за разваляне на договора.

Приел е, че липсват твърдения за подаване в срок на заявка за второ плащане по договора, а се твърди че ответника Н. Г. е имал уважителни причини да не стори това в договорения срок.Приел е също, че представените молби, становища и медицински документи не отговарят на нито едно от предвидените в договора форсмажорни обстоятелства, а могат да бъдат отнесени само към кратковременна нетрудоспособността на Н. Г., но като форсмажорно обстоятелство е предвидена само продължителната професионална нетрудоспособсност. Поради това е приел, че договорът е надлежно развален, поради виновното неизпълнение на задължение на ответника да подаде в срок на заявка за второ плащане. Постановено е връщане на сумата, ведно със законната лихва от деня на поискването и с подаване на исковата молба.

Въззивният съд споделя напълно фактическите констатации и правните изводи на районния съд, при условията на чл.272 ГПК. Събраните писмени доказателства напълно потвърждават изложената фактическа обстановка. Между страните по делото е сключен договор №15/112/02659/13.10.2009г, с приложение № 1-Бизнес план към проект №15/112/02659. С договора е уговорено предоставянето от ДФ „Земеделие” на безвъзмездна финансова помощ в размер на 48 892лв. за изпълнение на инвестиции, основни дейности и цели, заложени в бизнес плана. Уговорено е в т.1.2. финансовата помощ да се изплати на земеделския производител, при изпълнение на съответните инвестиции, основни дейности и цели в пет годишен срок, съгл.сключените анекси.След изплащане на първата сума от 24 446лв., съгласно т.5.2. ответникът е следвало да подаде заявка за второ плащане в рамките на един месец преди изтичането на срока по т.3.1, т.е. 1 месец преди 13.10.2014г., но такава заявка не е направена.Изтъкват се 5 причини от личен характер.

Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Съгл.чл.87,ал.2 ЗЗД, кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало безполезно или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време. В разглеждания случай, съдът приема, че е следвало да се изпълни непременно в уговореното време, доколкото на ДФ „Земеделие“, като административен орган е възложено от държавата да осъществява предоставянето на финансова помощ по съответните програми в определени срокове, съгл. Наредба № 9 от 03.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Като такъв, фондът е следвало, при липса на заявка за второ плащане, не само да откаже такова, но и да поиска връщане на сумата на направеното първо плащане по договора. Изявление в този смисъл е направено с уведомително писмо изх.№ 01-153-6500/649 от 14.10.2014г., връчено на Н. Г. чрез нотариус на 16.10.2014г., с което ищецът е уведомен от административния орган, че му се отказва второ плащане, и че дължи връщане на полученото първо плащане в размер на 24 446 лева на основание чл.33, ал.1 и чл.8, ал.1, т.6 от Наредба № 9/03.04.2008г. и т.4.4, буква „е“ и т.4.8, буква „а” от договора. Сумата е поискана по надлежен ред с нотариална покана за доброволно изпълнение, връчена на ответника на 19.11.2014г.