Решение № 204 от 04.04.2024, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. Разград, 04.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАНА ТОДОРОВА при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от ИВАНА ТОДОРОВА Гражданско дело № 20233330101732 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.422 от ГПК във вр. с чл.79 от Закона за задълженията и договорите и Закона за потребителския кредит.

Депозирана е искова молба от „Банка ДСК“ АД, с която са предявени обективно съединени искове срещу Р. Р. А. за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумите: 2973,46 лева – главница дължима по Договор за стоков кредит № 624486/ 11.03.2021г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението - 17.03.2023 г. до окончателното плащане; 1180,40 лева - договорна (възнаградителна) лихва за периода 11.06.2021 - 11.03.2023 г.; 214,48 лева - лихвена надбавка за забава за периода 11.06.2021 - 11.03.2023 г.; 1,89 лева - законна лихва за забава за периода 12.03.2023 - 14.03.2023 г.; 120 лева - такси (разходи при изискуем кредит), за които са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 496/2023 г. по описа на Районен съд Разград. Твърди, че на 11.03.2021г. между ищеца и ответника е сключен Договор за стоков кредит, съгласно който Банката е отпуснала на кредитополучателя сумата 3190,36 лева под формата на кредит за закупуване на стоки за срок от 24 месеца, считано от датата на неговото усвояване при фиксиран лихвен процент в размер на 21,57 % годишно или 0,0599% на ден. Твърди, че „Банка ДСК“ е изпълнила задължението си по договора, но ответника не изпълнил своите задължения за погасяване на кредита. Настъпването на крайния падеж и липсата на погасяване породили правния интерес на „Банка ДСК“ да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на извлечение от счетоводните книги по чл. 417 от ГПК срещу кредитополучателя Р. А. за дължимите суми по главница, договорна лихва, обезщетение за забава, заемни такси, както и законна лихва.

Ответникът е получил лично препис от исковата молба и доказателства към нея при условията на чл.47 от ГПК. Назначеният му от съда особен представител счита исковете за допустими и основателни, доколкото е налице валидно облигационно отношение и липсват погасителни вноски. Прави 1 възражение за недължимост на таксата от 120 лв. като такава по усвояване и управление на кредита. Оспорва иска по размер, твърди, че клаузите по договора не са индивидуално договорени, а Общите условия – не са приети от ответника.

След анализ на представените по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства:

На 11.03.2021г. между Р. Р. А. и „Банка ДСК“ЕАД е сключен договор за стоков кредит /л.4 и сл. и л.68 и сл./ за сумата 3190,36 лв., който ответникът следва да върне за срок от 24 месеца. Съгласно чл. 6 от договора кредитът се олихвява с фиксиран лихвен процент в размер на 21,57% годишно или 0,0599% на ден, а ГПР е в размер на 23,84%. Падежната дата за издължаване на месечните вноски е 11-то число на месеца. Кредитът се отчита по заемна сметка № 11/27827288. В чл. 13 е посочено, че кредитополучателят се задължава да заплаща такси съгласно Тарифа за лихвите, таксите и комисионите. При сключването на договора кредитополучателят е подписал и общите условия за предоставяне на стоков кредит. Към договора е приложен погасителен план. Липсват доказателства кредитополучателят да е подписал и Такси по кредити за текущо потребление, които обосновават претенцията на ищеца за сумата 120 лв. като разходи при изискуем кредит. „Банка ДСК“ЕАД е изпълнила задължението си по договора - кредитът е бил усвоен от кредитополучателя Р. Р. А. на 11.03.2021 г. безкасово – чрез заплащане на стоките, описани в чл. 1 от Договора за кредит /видно от представеното уведомително писмо и дубликат на фактура №********** - на л.11 и 12/.

Според представеното по делото извлечение от счетоводните книги са заплатени първите две вноски по погасителен план и от 11.06.2021г не са постъпвали суми, с които да се погасяват задължения по кредита. След настъпване на крайния падеж – 12.03.2023г., със заявление, депозирано на 17.03.2023 г., „Банка ДСК“ЕАД е поискала издаване на заповед за незабавно изпълнение и по ч.гр.д.№496/2023 г. РС - Разград е допуснал незабавно изпълнение и е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с която е разпоредил ответника Р. Р. А., ЕГН: ********** от гр. Разград, да заплати на Банка ДСК АД ЕИК:

121830616 гр. София, УЛ.МОСКОВСКА 19, общ. Столична, обл. София (столица), пълномощник юк.Светлана Петрова за сумите 2973,46 лева – главница дължима по Договор за стоков кредит № 624486/11.03.2021г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението - 17.03.2023 г. до окончателното плащане; 1180,40 лева договорна (възнаградителна) лихва за периода 11.06.2021 - 11.03.2023 г.;

214,48 лева - лихвена надбавка за забава за периода 11.06.2021 - 11.03.2023 г.;

1,89 лева - законна лихва за забава за периода 12.03.2023 - 14.03.2023 г.; 120 лева - такси (разходи при изискуем кредит), сумата 89,80 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. Тази заповед е връчена на длъжника при условията на чл.47 от ГПК и настоящият иск е подаден в срока по чл. 415 от ГПК. Според представеното извлечение от счетоводните книги задължението по кредита от 15.03.2023 г. е на стойност 4490,23 лв., от които главница 2973,46 лева – главница; 1180,40 лева - договорна (възнаградителна) лихва за периода 11.06.2021 - 11.03.2023 г.; 214,48 лева - лихвена надбавка за забава за периода 11.06.2021 - 11.03.2023 г.; 1,89 лева - законна лихва за забава за периода 12.03.2023 - 14.03.2023 г.; 120 лева - такси (разходи при изискуем кредит).

Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни 2 изводи:

Предявените искове са за установяване дължимостта на главница, лихви и разходи по договор за кредит. Същите са допустими, тъй като за тези вземания има издадена заповед за незабавно изпълнение, която е връчена на кредитополучателя – ответник при условията на чл.47 от ГПК и в срока по чл.415 от ГПК е предявен установителен иск за вземането. Договорът за кредит, въз основа който се претендират вземанията, е сключен между страните в изискуемата от чл.430, ал.3 от Търговския закон писмена форма.

Същият отговаря на изискванията на Закона за потребителския кредит и на Закона за защита на потребителя. „Банка ДСК“ЕАД е изпълнила своето задължение по чл.430, ал.1 от ТЗ да предостави паричната сума. По силата на договора за кредитополучателя – ответник е възникнало задължението да върне тази парична сума, ведно с лихвата по кредита, уговорена с банката /чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ/. Това задължение е разсрочено във времето, като отделните вноски и техните падежи са фиксирани в погасителния план.

Ответникът е допуснал неизпълнение на задължението си по договора. След изтичане на крайния падеж, ответникът отговаря за връщане на цялата главница, уговорената възнаградителна лихва, така както същата е посочена в погасителния план към договора. Предвид изпадането в забава основателни се явяват и исковете за установяване на задължение за сумата 1,89 лева законна лихва за забава за периода 12.03.2023 - 14.03.2023 г.

Искът за установяване на задължението за заплащане на сумата 120 лв. такси е неоснователен, тъй като липсват данни и доказателства ответникът да е подписал Тарифата за таксите и същата да е част от договора за кредит. Тази тарифа не е представена като доказателство по делото, същата би следвало да е неразделна част от договора за кредит.

Предвид частичната основателност на исковете, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи заплащане на направените от ищеца разноски, съразмерно с уважената част от иска.

Претендираните разноски са в размер на 749,14 лв. /129,14 лв. държавна такса и 620 лв. депозит за особен представител/. С оглед цената на иска, съдът счита, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. на основание чл.25, ал.1 от Наредба за правната помощ. Съответно сторените разноските по заповедното производство са в размер на 89,80 лв. платена държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. Общ размер на разноските в исковото производство е 949,14 лв., от които ищецът следва да получи сумата от 923,77 лв., съразмерно уважената част от иска. По отношение разноските в заповедното производство, същите са в размер на 189,80 лв, от които ответникът дължи съразмерно сумата от 184,73 лв.

По гореизложените съображения, Съдът:

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. Р. А., ЕГН: ********** от гр. Р.******, че същият дължи на Банка ДСК АД ЕИК: 121830616 гр. София, УЛ.МОСКОВСКА 19, общ. Столична, обл. София, сумата 2973,46 /две хиляди деветстотин седемдесет и три лева и четиридесет и шест стотинки/ – главница дължима по Договор за стоков кредит № 624486/11.03.2021г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението - 17.03.2023 г. до окончателното плащане; сумата 1180,40 лева 3

/хиляда сто и осемдесет лева и четиридесет стотинки/ - договорна (възнаградителна) лихва за периода 11.06.2021 - 11.03.2023 г.; сумата 214,48 лева /двеста и четиринадесет лева и четиридесет и осем стотинки/ - лихвена надбавка за забава за периода 11.06.2021 - 11.03.2023 г.; 1,89 лева /един лев и осемдесет и девет стотинки/ - законна лихва за забава за периода 12.03.2023 14.03.2023 г.; за които суми е издадена заповед № 276/21.03.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №496/2023 г. по описа на Районен съд – Разград, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за установявване на задължението за заплащане на сумата от 120 лв./сто и двадесет лева/ - такси (разходи при изискуем кредит).

ОСЪЖДА Р. Р. А., ЕГН: ********** от гр. Р.******, ДА ЗАПЛАТИ на „Банка ДСК“АД, ЕИК 121830616 със седалище гр.София и адрес на управление ул.“Московска“, №19 сумата 923,77 лв. /деветстотин двадесет и три лева и седемдесет и седем стотинки/ разноски по исковото производство, съобразно уважената част от иска.

ОСЪЖДА Р. Р. А., ЕГН: ********** от гр. Р.******, ДА ЗАПЛАТИ на „Банка ДСК“АД, ЕИК 121830616 със седалище гр.София и адрес на управление ул.“Московска“, №19 сумата 184,73лв. /сто осемдесет и четири лева и седемдесет и три стотинки/ разноски по заповедното производство ЧГД № 496/2023г. по описа на РС Разград, съобразно уважената част от иска.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Окръжен съд - Разград.

След влизане в сила на решението, същото да бъде докладвано на съдията докладчик по ЧГД № 496/2023г. по описа на Районен съд - Разград.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 4