Определение № 29459 от 23.08.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29459 гр. София, 23.08.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20231110110015 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 140, ал. 1-3 от ГПК.

Предявени са искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т.1, т.2 и т. 3 от ЗЗДисрк от И. К. Р. срещу ..................... и Б. П. М.. В искова молба са изложени фактически твърдения, че спрямо ищцата е осъществен тормоз на 05.01.2021 г., 20.04.2021 г., 26.05.2021 г., 07.07.2021 г., 08.06.2021 г. по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр., и дискриминация по см. на чл. 4 от ЗЗДискр, изразяваща се в: неоснователен отказ за отпечатване на монография и обсъждането й; отказ да бъде допусната до конкурс; неоснователно обжалване на болнични листове; основана на признака „лично положение“; с действия/бездействия на служители на КМНЦ и с лични действия/бездействия на Б. П. М.. Твърди се, че е нарушено правото й на равно третиране, във връзка с работата на ищцата в КМНЦ като главен асистент от м.08.2020 г.. Актовете са извършени от страна на работодателя, чрез Директора на КМНЦ-отв. Б. М., както и от други служители. Конкретно, м.08.2020 г., когато ищцата е готова с втората си монография е поискала от отв. М. да бъде отпечатана в издателството на КМНЦ; както и че желае да придобие научна степен „доцент“, доколкото отговаряла на критериите. Ответникът М. без да се мотивира отказала да се запознае с монографията и да бъде отпечатана, както и ищцата да защити и заеме щат за „доцент“ в КМНЦ. Пояснява се, че ищцата се обърнала със същата молба към бившия директор и зам.-директор на КМНЦ – проф. Б. Последната на 13.08.2020г., в телефонен разговор, заявила на ищцата, че неина монография няма да бъде издадена в никакъв случай и ищцата да не се сравнява с други колеги като Е.Д.; и заявила категорично, че няма да се издава независимо, че ищцата имала нужните точки и статии. Твърди се, че казаното било с тон подигравателен, унизителен, и с присмех, с цел да се накърни достойнството на ищцата и да се създаде обидна и унизителна среда в работата й. Ищцата сочи, че това отношение към нея продължило, а именно на заседание на КМНЦ на 05.01.2021 г. (когато се твърди извършен спрямо нея акт на тормоз) пред директора и присъстващите служители, проф. Б.казала на ищцата, че неиното назначаване е едно изгърмяно място, „Олга Пърличева изгърмя темата за Възраждането, а на тази писта сте и Вие. Публикувайте си труда където искате. И повече не желая да слушам от този и от онзи колко награди сте получили. Просто се чудя на наглостта Ви… Аз конфликт с И. нямам, колеги, защото тя не е човек, когото уважавам достатъчно, за да вляза в конфликт с нея“. Ищцата на събранието настоявала пред отв. М. да се прекрати тормоза, на който я подлага проф. Б. но отв. М. не предприела никакви действия и мерки за прекратяването му, 1 и се обърнала към ищцата с думите: „Вие, И., имате много количествени показатели, даже сте задминали като количество изискванията за доцент за сметка, по моя преценка, на качеството. Аз знам за хора, които са искрено възмутени от това, че сте давали доклади; не съм била на изнасянето, но съм чувала лоши думи. Доколкото ми е известно, Вие се провалихте в един конкурс, който беше обявен в Института по балканистика, и този провал е поредният... Вие не сте се оженили за мястото си , това място е на Центъра, ако искате да напуснете, напуснете. ...Няма да Ви пусна без съдебни битки, не сте се оженили за място си и при развода с КМНЦ няма да вземете детето си. ...Вие сте в заблуждение, че сте ценна.“; както и добавила ищцата да се радва сама на наградата, която получила за монографията (отпечатана другаде). От това ищцата изпитала голямо унижение, поставени били под съмнение неините авторитет, знания и професионализъм, тъй като с оглед на предходните й публикации никой не е твърдял, че статиите й са некачествени. Ищцата твърди, че в резултат поведението на проф.М. и проф.Б. което определя като нежелано и обидно към нея, е накърнено достойнството й, а на работното й място в КМНЦ се създала враждебна, принизяваща, унизителна и обидна среда към мен, но не само провокирало тормоз и от други колеги. В тази връзка сочи, че на 26.05.2021 г., в КМНЦ завела две молби и една докладна до отв. М. в залата за заседания, където е бюрото на зам.-директор М. В..

Последната без никаква причина я блъснала, за да си тръгне. Изпаднала в шок, със силно сърцебиене, се наложило да повика Бърза помощ. По-късно подала сигнал до Пето районно управление на МВР в гр.София и на М. В. е съставен предупредителен протокол по чл.63 от ЗМВР. Ищцата отново помолила отв. М. да вземе мерки по чл. 17 от ЗЗДискр, за да се спре тормозът срещу нея, но се предприело нищо по случая. Ищцата твърди, че отношението към нея продължило от страна служителя В., която на 07.07.2021 г. я срещнала на улица в гр.София и заплашила ищцата, че ще бъда „разсипана“ от ръководството на КМНЦ и ще изхвърчи от БАН, но тя ще остане.

Ищцата твърди, че спрямо нея е извършен и тормоз от колега – проф. Ч., който на заседание на ОС на КМНЦ на 20.04.2021 г., след изказване на ищцата, че след изтичане на 3 г. от навършване на 65 г. е добре професори да не работят на щат в БАН, за да има щат за млади колеги, пред всички проф. Ч. казал по адрес на ищцата – „Мен много ме е страх от юристи и затова няма да давам такива оценки за интелектуалните й възможности... Предполагам, че нейната цел е да закрием КМНЦ по някакъв начин, но от това тя няма да стане по-изтъкната в науката, нито монографията й, която аз изчетох с интерес, ще стане по-добра. Нищо няма да стане! .... Накрая ще стане много неприятно за някой от нас тука, да знае! Предложенията за пенсиониране са комични и не са подходящи за от хора с висше образование и титли.“ С тези думи ищцата намира, че неоснователно е накърнено достойнството и авторитета й, била заплашена и създадена враждебна, принизяваща и обидна среда за работата й в КМНЦ.

Ищцата пояснява, че след като монографията й е отпечатана в друго издателство, поискала от отв. М. да бъде обсъдена с колегите й, каквато била практиката в Центъра. На това получила отказ с довод, че не е отпечатана от издателството на КМНЦ, а този отказ ищцата определя като прецедент.

Ищцата твърди, че на заседание на 08.06.2021 г. колеги се отнесли подигравателно след неина молба да се публикува на интернет платформата на КМНЦ линк за телевизонно предаване, с което се популяризира монографията й, и са казали, че щом е такъв откривател КМНЦ да се преименува на КМ откривателски център. Ищцата твърди, че за разлика от трудовете на други колеги от КМНЦ, неината монография на сайта и страницата във Фейсбук на Центъра не обявена информация.

Ищцата сочи, че била обект на тормоз от отв. М. по повод участието й в конкурс за доцент към друг институт на БАН, която неколкократно пред колегите на заседанието на 05.01.2021 2 г. казала, че явяването на ищцата на този конкурс е поредния провал за нея.

Ищцата намира, че не са й предоставени равни възможности за работа, професионално израстване и оценка на работата й в сравнение с други членове на КМНЦ, което било в разрез на дължимата защита при упражняване правото й на труд, съгласно чл.13, чл.14, чл.15 и чл.26 от ЗЗДискр. Твърди, че на друг, който е пожелал да защити по-висока научна степен и да заеме такова място в КМНЦ, е дадена възможност - Б. М., М. И., Д.Н., Е.Д., С.Б., С. Б. Отказът за нея не бил мотивиран и не почивал на обективни критерии, тъй отговаряла на изискванията за това. Немотивиран е отказа да отпечата и двете си монографии, докато трудове на другите са отпечатани от издателството на КМНЦ - на Б. М., С. Б. М. И., Е.Д., Мария Тотоманова.

Ищцата поддържа, че поведението на проф.М., проф.Б. проф.Ч. и М. В. било обидно и създало враждебна, принизяваща, обидна и застрашаваща среда за работата на ищцата в КМНЦ. Отв. М. не само не изпълнила задълженията си по чл. 17 - 19 от ЗЗДискр за проявената дискриминация и тормоз към ищцата от други служители, но персонално е подбудила прояви на враждебност към ищцата от страна на посочените лица.

Наред с изложеното, ищцата определя като дискриминационно отношение непрекъснатото обжалване от КМНЦ чрез проф.М. на болничните листове, които ищцата е представила за отсъствия, въпреки своевременното уведомяване на КМНЦ и лично на проф.М. за всеки болничен лист или предстоящото му издаване. Уведомяването и разговорите са извършвани по имейл поради начина на работа в КМНЦ, а по-късно и поради здравословни проблеми на ищцата, като е прилагала необходимите документи; изпращала и оригиналите на издадените болнични листи и ЕР по куриер с обратна разписка. За сравнение сочи отношението към друг служител осъствал дълго по болест- И.А.. Всичките опити да намери работно място в друго звено на БАН били неуспешни, поради осъществени от страна на ръководството на КМНЦ контакти с ръководители, преди които била описана като конфликтен, некадърен и нежелан научен работник. Освен тормоз, поведението на проф.М. и проф.Б.било пряка дискриминация срещу ищцата по признака лично положение.

В резултат на отношението към ищцата, тя изпаднала в депресия и започнала да посещава лекари. Психическото й здраве силно се влошило, вкл. след заседанието на 05.01.2021 г., посетила психиатър. Провела лечение с антидепресанти и успокоителни, насочена била за преглед и лечение при кардиолог. Поставена е диагноза „Депресивно разстройство“, ежедневието й било съпроводено със стрес, имунитетът й отслабнал много. Счита, че актовете на дискриминация са причина да боледува от тежка вирусна инфекция, а след това от остър бронхит, а впоследствие се появили силни болки в кръста, десния крак и ходилото на същия крак; установило се заболяване „Синдром на Мортон“; не можела да спи от тревогите от тормоза и неравното третиране, затворила се в себе си, не можела да общува с други хора. Ищцата намира, че поведение тона проф.М. е умишлено и дискриминационно. В телефонен разговор отв. М. й заявила, че ще я остави без пари, на улицата и аз ще бъде никой. Поддържа, че описаното е тормоз по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр, осъществен от КМНЦ и отв. М., извършен с цел да се накърни достойноството й, създаде враждебна, принизяваща, унизителна, обидна и застрашителна среда. В основата на това нежелано поведение е личното отношение на директора на КМНЦ и зам.-директор Б. което е признак от посочените в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр - лично положение. Наличието на признака „лично положение основано на лично отношение“ по смисъла на § 1, т. 8 от ЗЗДискр. обосновавало извода, че тормозът е извършен на основата на признаци по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Освен тормозът на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, който по своята същност е дискриминация, не са предоставени еднакви условия на труд по чл.13 от ЗЗДискр. По отношение на оценката на изпълнението на задължения й са определени 3 дискриминационно различни критерии от тези на останалите, с оглед личното отношение към ищцата на отв. М. и зам.-директора. Счита, че е нарушен чл. 15, чл. 17, чл. 20 от ЗЗДискр.

В резултат на отношението към ищцата, твърди, че се наложило да закупи лекарства и помощни медицински средства. Тъй като през цялото това време била тормозена със заповеди за обяснения и заплашена по телефон от отв. М., че ще бъда оставена без стотинка, за пътуванията на ищцата от гр.София до гр.Варна и обратно, във връзка със заседанията на ТЕЛК и НЕЛК по обжалваните ми болничните листове сторила разноски. Извършила двукратно доплащане за санаториум и за операция и престой в болница, и за консумативи и медикаменти.

Претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните извършена дискриминация и тормоз; ответната страна да бъде осъдена да преустанови нарушението, да възстанови положението преди нарушението и да се въздържат в бъдеще от по нататъшни нарушение; заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди – сумата 2706,40 лв., описани подробно в молба-уточнение от 22.11.2022 г. по описа на РС-Варна,връчена на ответниците, и неимуществени вреди – 10000,00 лв., които ответниците да заплатят солидарно.