Решение № 13 от 26.01.2024, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Ямбол, 26.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. Ангелова при участието на секретаря П. Г. У. като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско дело № 20232300500491 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на дружеството „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД гр.София, представлявано от законния представител М. Д. Р., против Решение №472/19.10.2023г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. №742/2023г. по описа на този съд, с което е отхвърлен предявеният от „Ню Проджектс Консулт" ЕООД, против ОУ„Николай Петрини“- гр.Ямбол иск по чл.422 ГПК, вр. с чл.59 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №3047/2022г. по описа на ЯРС, а именно -1124,68 лв. - главница, ведно със законната лихва от 17.11.2022г. до окончателното изплащане на вземането и „Ню Проджектс Консулт" ЕООД е осъдено да заплати на ОУ „Николай Петрини“ гр.Ямбол сумата от 400 лв. - разноски по производството.

Оплакването в жалбата е за недопустимост и неправилност на решението на първата инстанция, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според въззивника, обжалваното решение е издадено в нарушение на изискването на чл.236, ал.1 от ГПК, тъй като са изведени неправилни и необосновани правни изводи от съда без мотиви. Сочи, че съдът е квалифицирал погрешно предявения иск по реда на чл.59 ЗЗД и неправилно е приел, че процесиите доставки, респ. приетите плодове от ответника за процесния период са доставени по силата на договор, сключен между дружеството и ДФ„Земеделие“.

Въззивникът сочи, че съдът не е взел предвид, че дружеството „Ню Проджектс Консулт" ЕООД е доставило плодовете възмездно и ответникът дължи уговорената цена, обективирана в издадената фактура и това е независимо от обстоятелството, че плодовете са доставени по възлагане от ДФ“Земеделие“, докато „Дойчев – МТВ“ЕООД е фактурирало „реално извършени доставки на плодове...", обективирани в издадената фактура №********** от 18.11.2019г. Поддържа още, че е налице основание за заплащане на предадените и приети плодове, като основанието за претендиране на цената им в случая е 1 наличие на продажба на плодове между ищеца „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД и ответника ОУ„Николай Петрини“. Според дружеството, ответникът е спестил разходи, които са действително необходими и ответникът е следвало да ги понесе от собственото си имущество, а не за сметка на имуществото на ищцовото дружество. Независимо от тези твърдения въззивникът е обобщил, че ответникът ОУ„Николай Петрини“ е получило плодове без основание, поради грешка от страна на ищцовото дружество, с които плодове се е обогатил за сметка на въззивника, което не е обсъдено от съда в обжалваното решение.

Изтъква също, че в конкретния случай е приложим 5-годишният давностен срок по чл.110 от ЗЗД, а не тригодишният давностен срок по чл.111, ал.1, буква „в“ ЗЗД, тъй като не става въпрос за периодични доставки. Счита, че съдът е допуснал и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е уважил искането за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК. По направените оплаквания са изложени подробни аргументи.

По тези съображения въззивникът моли за отмяна на обжалваното решение на ЯРС. В условията на евентуалност моли въззивният съд ЯОС на основание чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК да спре производството по първоинстанционното дело, до приключване с влязъл в сила акт на адм. д. №8242/2021г. на АССГ.

Въззиваемият ОУ „Николай Петрини", представлявано от директора Р. Т., чрез пълномощника адв.М.А., е подал писмен отговор, с който е оспорил въззивната жалба като неоснователна, споделяйки изводите на първоинстанционния съд. Счита обжалваното решение за правилно, законосъобразно, обосновано, постановено при пълнота и след съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства по делото. Излага твърдения, че фактическите констатации на съда съответстват на обективната истина, а правните изводи на материалния закон и на съдебната практика по приложението му.

Изложени са подробни съображения в тази насока.

Въззиваемата страна моли ЯОС да остави в сила атакуваното съдебно решение, с присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно списък на разноските, като настоява да бъде оставено без уважение искането на „Ню Проджектс консулт“ЕООД за спиране на производството по делото на посоченото правно основание - чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК.

В о.с.з. въззивникът не се представлява, а законният му представител депозира писмена молба, в която излага съображения за уважаване на жалбата и на предявения иск.

Въззиваемата страна, чрез пълномощника адв.А., в. с.з. оспорва жалбата и пледира за отхвърлянето й по съображенията, изложени в отговора на жалбата, с искане за присъждане на разноските пред настоящата инстанция.

ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна, в срок, поради което следва да се разгледа по същество.

При извършване на служебната проверка по реда на чл.269 от ГПК настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а с оглед оплакванията на въззивника, че първоинстанционното решение е правилно.

Въззивният съд счита, че установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така както е разкрита в мотивите на обжалваното решението, е пълна, правилно установена и кореспондираща със събраните по делото доказателства, като с оглед разпоредбата на чл.272 от ГПК ЯОС препраща към нея. Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства и установената фактическа обстановка е непроменена.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът приема следното:

Производството пред ЯРС е образувано по предявен от „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД срещу Основно училище „Николай Петрини“ гр.Ямбол иск с правно основание чл.

422 от ГПК, вр. с чл. 59 от ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 1124,68лв., представляваща стойността на доставени без основание и получени от ответника плодове през м.12.2018г., фактурирани с фактура №**********/21.12.2018г., за която сума е 2 издадена заповед за изпълнение №1497/18.11.2022г. по ч. гр. д. №3047/2022 г. по описа на ЯРС.

Ищецът е поддържал в исковата молба, че през м.12.2018г. е доставил на ответника плодове, за което е съставен двустранно подписан приемо-предавателен протокол за доставени продукти, въз основа на който е издадена и процесната фактура на обща стойност 1124,68лв. Дружеството е изложило, че между страните не е сключван договор за доставка на плодове, нито формален, нито неформален, поради което е счело, че длъжникътответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищцовото дружество и следва да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Ищецът изрично е посочил, че процесната сума се претендира от него на извъндоговорно основание. Твърдял е, че е налице предаване, съответно получаване на плодове без основание. Наред с това в исковата молба ищецът е поддържал, че ответното училище е заявило участие по схема „Училищен плод“ с подаване на декларация в ДФ „Земеделие“ за три учебни години, но поръчка на плодове от страна на ответника не е налице, а ищецът е одобрен изпълнител за доставка на плодове по посочената схема за три учебни години - 2018/2019г., 2019/2020г. и 2020/2021г. при определени цени на килограм. Правният интерес от предявяване на иска е обоснован с подаденото от ответника възражение по чл. 414 от ГПК срещу издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ОУ“Н.Петрини“ гр.Ямбол, с който не е оспорено твърдението в исковата молба, че между страните не е сключван договор за доставка на плодове. Ответникът е признал факта на получаването на плодовете по процесната фактура, но е обяснил доставките с участието му в Схема „Училищен плод“, при която единствено ДФ „Земеделие“ изплаща дължимите разходи към заявителите. Поддържал е още, че процесните количества плодове са му доставени не от ищеца, а от дружеството, конституирано като трето лице-помагач „Дойчев – МТВ“ЕООД, при което на основание решение на МС и решение на МОН училището е заплатило цената на плодовете в полза на това еднолично дружество с ограничена отговорност, а ищецът е отказал плащане от страна на ДФ“Земеделие“ за доставките през м.12.2018г. за заявени учебни заведения, в т.ч. и за ответното учебно заведение.

След провеждане на първото открито съдебно заседание за разглеждане на делото, с допълнителна молба от 04.07.2023г., посредством уточнение на исковата молба ищецът е изложил други фактически твърдения като основание на предявения иск за вземането му, като е поддържал, че независимо от участието на дружеството като изпълнител по схема „Училищен плод“ пред ДФ“Земеделие“, той е доставил плодовете на ответника по силата на постигнато с него съгласие за продажба на тези плодове при цена, която е обичайната и между страните е налице сключен договор за покупко-продажба.

По делото от приложеното ч.гр.д.№3047/2022г. по описа на ЯРС е установено, че за процесната искова сума в размер на общо 1124,68лв., предмет на предявения установителен иск, която сума е за стойността на получените без основание през м.12.2018г. плодове по фактура №**********/21.12.2018г., е издадена срещу ответника заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по посоченото ч. гр. дело по описа на ЯРС. Длъжникът по заповедта е подал възражение по реда на чл. 414, ал.1 от ГПК за недължимост на сумата, като настоящият иск е предявен от заявителя в заповедното производство – ищеца в срока по чл.415, ал.4 ГПК.

Вземайки предвид очертаните от страните с исковата молба и отговора на исковата молба рамки на спора, както и предмета на приложеното ч.гр.д.№3047/2022г. по описа на ЯРС, с влязлото в сила Определение №1439/26.07.2023г. ЯРС е оставил без уважение искането на ищеца за изменение на основанието на иска, тъй като е приел, че предметът на иска по чл.422 ГПК е строго очертан от заявлението за издаване на заповедта за изпълнение и ищецът е предприел недопустимо с оглед разпоредбата на чл.214 ГПК изменение на основанието на иска.

При тези данни, неоснователно е оплакването на въззивника, че районният съд е квалифицирал неправилно предявения иск по реда на чл.59 ЗЗД. Правилни са изводите на първата инстанция, че предметът на делото по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, вр. с чл.415, ал.1 ГПК се определя от правните твърдения на ищеца за съществуването на 3 вземането, за което вече е издадена заповед за изпълнение и е недопустимо изменение на основанието на иска. Правният интерес за кредитора да предяви този иск за установяване съществуването на оспореното от длъжника вземане е обусловен от надлежно подадено възражение по реда на чл.414, ал.2 ГПК. С решението по този иск съдът следва да се произнесе за съществуването или несъществуването на същото право, за което вече е издадена заповедта за изпълнение, при съобразяване на посочените от заявителя обстоятелства, които са от значение за възникването и съществуването на вземането. При предявяване на предвидения от законодателя положителен установителен иск по чл.422 ГПК за съществуване на вземането е недопустимо кредиторът-ищец да променя материалноправната характеристика на вземането. Ищецът не би могъл да въведе други, различни правопораждащи факти, в сравнение с тези, посочени в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. В този смисъл е практиката на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК (напр. Решение по гр.д. № 7541/2013г., ІV г.о; Решение №169/04.01.2016г. на ВКС по т.д.№700/2011г. на II т.о. и др.) и задължителните разяснения, дадени в т.11б от ТР №4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г., според които в производството по иска с правно основание чл.422 ГПК е недопустимо да се изменя основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение; в това производство не намират приложение правилата за изменение на иска по чл.214 ГПК - за изменение на основанието чрез добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска. Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви с предявен осъдителен иск при условията на евентуалност, какъвто по делото не е заявен.