Решение № 126 от 22.07.2020, Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 126 гр. Видин,

22.07.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Пети административен състав в публично заседание на

Шестнадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

Росица Славчева при секретаря

Валерия Шутилова и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия

Росица Славчева

Административно дело №

88 по описа за

2020 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 118 от КСО (Кодекс за социално осигуряване), вр. с чл. 145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано e по повод постъпило в съда оспорване от Е.С.Н., чрез адв. П., против решение № 1040-05-7 от 09.03.2020 г. на директора на ТП на НОИ Видин, с което е потвърдено разпореждане с № 051-00-573-3 от 03.02.2020 г. на ръководителя на осигуряване за безработица при ТП на НОИ Видин. С разпореждането на Н. е отказано отпускане на обезщетение за безработица, поискано по реда на чл. 54а от КСО.

Според жалбоподателя и адвокатът му, представляващ го в проведеното съдебно заседание, ръководителят на осигуряване за безработица, а в последствие и директорът на ТП на НОИ Видин неправилно, в нарушение на закона, на целта на закона и на приложимите в случая норми от правото на ЕС(Европейският съюз) са приели, че Република България, в частност ТП на НОИ Видин не е компетентна да се произнесе по искането, а това е следвало да стане от институция на последната държава, в която заявителят е бил страна по трудово правоотношение, а именно - Великобритания.

Твърди се, че оспорващият не попада в обхвата на чл. 65, §2 от Регламент/ЕО/

883/2004 г., доколкото от доказателствата по делото е видно, че след прекратяване на трудовото правоотношение във Великобритания, тя пребивава постоянно в България и следователно обезщетението й за безработица следва да се отпусне именно от държавата по пребиваването му, т.е. от България. В подкрепа на доводите си, оспорващият цитира и т.3 от Решение U 3/12.06.2009 г. на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност, съгласно което, ако при отсъствието на каквото и да е трудово-правно договорно отношение, дадено лице вече не поддържа никаква връзка с държавата-членка на заетост (например понеже трудово-правното договорно отношение вече е прекратено или срокът му е изтекъл), то се разглежда като напълно безработно в съответствие с член 65, параграф 2 от посочения регламент, а обезщетенията се предоставят от институцията по местопребиваване.

Излагат се подробни доводи в подкрепа на сочените основания за незаконосъобразност на атакувания акт.

Иска се от Административния съд да отмени процесното решение, и потвърденото с него разпореждане, с което е отказано на заявителя и жалбоподател в настоящото производство отпускането на обезщетение за безработица по реда на чл. 54а от КСО. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ Видин, действащ чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт Младенова, в съдебно заседание и в писмени бележки счита жалбата за неоснователна.

Видинският административен съд, след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на събраните по делото писмени доказателства, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в 14-дневния срок по чл. 118 КСО от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна по следните съображения:

Жалбоподателката е депозирала в ТП на НОИ - Видин заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО с вх. № 051-00-573- 1/21.05.2019 г. В заявлението жалбоподателката е декларирала, че трудовото правоотношение, в което се е намирала на територията на държава членка на ЕС - Великобритания е прекратено, считано от 17.05.2019 г.

Видно от Справка за приети, върнати и липсващи документи с вх. № 051-00-573-1/21.05.2019 г., към горепосоченото заявление жалбоподателката е приложила копие на документ, съдържащ данни за лична банкова сметка; ***елни периоди и доходи от друга държава-членка на ЕС със структуриран електронен документ /СЕД/ U002 и U004, както и Декларация относно определяне на пребиваване, от което е видно, че Е.С.Н. е посочила, че е работила във Великобритания, като наето лице по трудов договор в три различни периоди от време, а именно: 26.12.2017г. до 01.06.2018г.; 18.07.2018г. до 28.08.2018г.;

08.09.2018г. до 16.05.2019г.;

От структуриран, електронен документ /СЕД/ U002 и U004, удостоверяващ последен период на осигурена заетост, е видно, че заявителката във Великобритания е имала от 08.09.2018г. до 16.05.2019г. последен трудов договор и причината за прекратяване на осигурена заетост във Великобритания е "изтичане срока на договора".

В тази декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл.65, ал.2 от Регламент (ЕО) №883/2004, жалбоподателката e посочила в т.3.3, че РБългария е страната, в която живеят роднините й, по време на трудовата й заетост в чужбина. В т.3.5. е посочила, че по-голямата част от социалните й контакти са в РБ. В т.4 е декларирала, че смята да се установи, трайно в РБ.

С писмо вх. № 1029-05-1152#1/29.01.2020 г., издадено от Дирекция „Европейски регламенти и международни договори“, ЦУ на НОИ, в ТП на НОИ - Видин са постъпили изисканите от компетентната институция на Великобритания структурирани електронни документи СЕД U002 и U004, както и Н006 /отговор на искане относно пребиваване/, с отбелязване в част 2.1.1.1.1 „Country of residence“ /страна по пребиваване/, което прието от органа е, че съотнесено с дефиницията на чл.1, б. „й“ от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност означава, че лицето обичайно е пребивавало на територията на дадена държава, а в настоящия случай тази държава се явява Великобритания.

На

20.05.2019г. със Заявление вх.№ 10036439/20.05.2019г., Е.С.Н. се е регистрирала, като безработна в Агенция по заетостта – Видин. Видно от Уведомление от 27.03.2020г. Н. е уведомила Бюро по труда-Видин, че започва работа от 30.03.2020г. в друга държава-членка на ЕС и с Решение 10.04.2020г. регистрацията е прекратена. От данните на БТ-Видин е видно, че в периода на регистрацията, като безработна - 20.05.2019г. до 30.03.2020г., Н. е пребивавала в РБ, като е посещавала е редовно БТ и се е подписвала, търсила работа в РБ.

По делото е приложена справка в ТД на НАП – Видин относно осигуряването на жалбоподателката в периода 2017 – 2019г., т.е. че липсват данни за такова.

От справката на съда в НБД

Население е видно, че Е.С.Н. има заявен настоящ адрес *** и постоянен адрес ***, адрес в чужбина няма посочен.

По делото са разпитани Т.К.Я.и М.С.Т.- майка на Е.Н..

Св. Тодорова – установява, че дъщеря й е била на работа в Англия, живяла е в каравана, когато е била в отпуск си е идвала в РБългария и живеела в ж-к „Бонония“ бл. 5, вх. Б, ет. 6, ап. 39., който е собственост на свидетелката. Н. е живеела с нея и баща й. След 16.05.2019 г. си е дошла от Англия и се регистрирала в Бюрото по труда в гр.

Видин, често си ходели на село - с. Неговановци. Имотът там е нейн/на свидетелката/ и на сестра й. Твърди, че Е. никога не е заявявала пред нея, че ще остане да живее постоянно в Англия. През времето, когато е била в РБългария дъщеря й имала контакти с други хора, със св.Якова били приятелки от деца. Сочи, че за периода от 2017-2019 г. се е прибирала 4 пъти в РБългария, понякога за цял месец, понякога за не по - малко от 20 дни. На друго място, в друга държава не е работела, освен във Великобритания.

Св. Якова – сочи, че са съседи и приятелки с Н.. Съседи са в блока намиращ се в к-с „Бонония“ бл. 5, вх. Б. За периода от м.декември 2017 г. до м. май 2019 г. Е. е живяла с майка си в апартамента намиращ се в ж-к „Бонония“. Сочи, че е заминала през м. декември 2017 г. и се завърна в България през м. май 2019 г. През този период си е идвала два или три пъти отпуск за по 10-на дни. След 16.05.2019 г. се прибрала окончателно от Великобритания и не е ходела повече там. Не е работела в РБългария. Регистрирана е била в БТ Видин. Не е споменавала пред нея, че е има намерение да се установи постоянно в Англия.

По тези данни не е налице спор между страните.

С разпореждане № 051-00-573-3 от 03.02.2020 г., ръководителят на осигуряване за безработица при ТП на НОИ Видин отказва отпускане на обезщетение за безработица по заявлението на Н.. Приема, че не Р България, а съответната институция във Великобритания, която счита за държава по пребиването на заявителя, е компетентна да се произнесе по такова искане. Позовава се на съдържанието на получения структуриран електронен документ Н006, издаден от компетентната институция на Великобритания. В него е записано, че за периода от 26.12.2017 г. до 16.05.2019 г. е пребивавала във Великобритания.

Срещу разпореждането Н. подава в законоустановения срок жалба, но тя не била уважена от директора на ТП на НОИ Видин, който също излага мотиви досежно коя институция счита за компетентна да се произнесе, с оглед мястото на обичайното пребиване на Н., а именно - Великобритания. Причина за този извод АО отново намира в предоставения от Великобритания оригинал на В СЕД Н006 в т.2.1.1.1.1 /Тип на адреса/ е посочено "държава на пребиваване" и конкретен адрес в Райнхам/Великобритания (виж л.60-63 от делото).

Недоволна от така постановеното решение и от отказа за отпускане на обезщетение за безработица, жалбоподателката, действаща чрез своя адвокат-пълномощник подава жалба пред настоящата инстанция, с изложените в нея доводи и твърдения за незаконосъобразност на административния акт-решението на директора на ТП на НОИ гр. Видин, с което е потвърдено разпореждане № 051-00-573-3 от 03.02.2020 г. на ръководителя на осигуряване за безработица при ТП на НОИ Видин. Сочат се допуснати съществено нарушение на административно-производствените правила, нарушение на материалния закон и целта на закона, и най-вече заради неправилното тълкуване и прилагане на разпоредбите от Регламент/ЕО/ 883/2004 г. и Регламент № 987/2009 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Актовете на органите на

НОИ - разпореждане № 051-00-573-3 от 03.02.2020 г. и потвърдилото го решение № 1040-05-7 от 09.03.2020 г. на директора на ТП на НОИ гр.Видин са издадени от компетентни по материя и място органи на социалното осигуряване, в изискуемата писмена форма и съдържат правни и фактически основания.

Те обаче са постановени в противоречие на европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза и на материалния закон-КСО, както и в противоречие с целта на закона.

Като такива подлежат на отмяна.

Основния спорен въпрос между страните е правен и е само един.

И той е - кое е мястото на обичайното пребиване на Н., след прекратяване на трудовото й правоотношение с английския работодател и прибирането й в България? Правилното определяне на това място дава отговор на и на въпроса коя е компетентната държава да разгледа и определи правото и размера на паричното обезщетение за безработица за лице, чиято последна заетост е в друга държава членка на ЕИО в случая - Великобритания.

Съдът счита, че както ръководителят на осигуряване за безработица, така и директорът на ТП на НОИ Видин разсъждават погрешно и съобразяват доказателствата и фактите едностранчиво, в посока на отказ за отпускане на обезщетение за безработица.

Република България е част от ЕС и като такава е длъжна да прилага европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза, като всяка членка е свободна да решава кои категории лица подлежат на осигуряване съгласно нейното законодателство; кои са осигурените социални рискове; какви обезщетения се отпускат и при какви условия; как се изчислява размера на обезщетенията и т. н.

Разпоредбите на ЕС определят общите правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда, при прилагането на националните закони, като към настоящият момент тези общи правила и принципи се съдържат в Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010 г., както и в Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г. Като източник на вторичното право на ЕС регламентът се прилага пряко, съдържащите се в регламента правила, като нормативни разпоредби с обща правна сила, са пряко приложими във всички държави - членки (чл. 288 от ДФЕС) и са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата и имат приоритет в случаите на противоречие с разпоредби от националните законодателства.