Определение № 3214 от 07.07.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3214 гр. Варна, 07.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно частно гражданско дело № 20253100501422 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Окръжен съд е сезиран с частна жалба вх. № при ВРС 47424/29.05.2025 г. от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД против Определение № 6330/14.05.2025 г. на ВРС по гр.д. № 20243110110367, с което молба на жалбоподателя с правно основание чл. 248 от ГПК е оставена без уважение.

Искането към въззивния съд е за отмяна на определението и съответна отмяна на решението на съда в частта за разноските като аргументите се свеждат до следното:

Ответникът не е дал повод за завеждане на иска и го е признал. Освен това в производството по гр.д. № 1903/2021 г., образувано по реда на чл. 422 ал.1 от ГПК се е снабдил с ИЛ за суми по договор за кредит № ******* от 20.03.2019 г., признати за дължими с влязлото в сила решение, а в образуваното изпълнително производство сумите са заплатени и кредитът „приключен“. В условията на евентуалност адвокатското възнаграждение е прекомерно и не е съобразено с последната практика на съдилищата, в контекста на постановените решения на СЕС по тези въпроси.

Насрещната по жалбата страна М. Г., чрез проц. представител моли за потвърждаване на определението с аргумента, че след като спорните клаузи, предмет на иска са част от договора за кредит и погасителния план, то завеждането на иск за тяхната недействителност сочи, че ответникът е дал повод с поведението си да се сезира съда, респективно една от предпоставките по чл. 78 ал.2 от ГПК не е изпълнена. На следващо място възнаграждението е в минималния по Наредба № 1/2004 г. размер и съответства за обема предоставена процесуална защита съотнесен и към фактическата и правна сложност на делото. Обстоятелството, че в предходно производство е издаден ИЛ срещу ищцата за други, дължими по същия договор за кредит суми, не означава липса на интерес от водене на делото.

Жалбата се преценява от настоящата инстанция като допустима, 1 депозирана от лице с правен интерес от обжалване решението на ВРС в тази част и по същество е основателна.

В предходно развило се исково производство, по което е образувано гр.д.

№ 1903/2021 г. по описа на ВРС от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД са предявени както установителна претенция за вземания по заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 11715/2020 г. на ВРС така и осъдителната претенция на дружеството против М. П. Г. за суми, произтичащи от договор за кредит № ******* от 20.03.2019 г., чиято дължимост е отречена от заповедния съд, основани на клаузи, чиято недействителност е предмет на установителната претенция по настоящото гр.д. № 10367/2024г. По-конкретно осъдителната претенция е за сумата от 679.03 лева - незаплатено възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги и лихви върху същата.

На съда е служебно известно, че с решението по гр.д. № 1903/2021 г. съдът е уважил установителния иск и е отхвърлил осъдителната претенция, приемайки, че клаузите в договора за кредит и допълнителното споразумение в частта относно възнагражденията за допълнителен пакет услуги са недействителни. Отхвърлена е и акцесорната претенция за лихви върху сумата за допълнителния пакет с главница 679.03 лева.

По влязлото в сила решение е издаден и ИЛ.

Следователно е формирана СПН по въпроса относно дължимостта на суми, търсени по т.VI вр. споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към договора за кредит. Независимо, че искът по първо заведеното дело е по чл. 79 ал.1 от ЗЗД, а по второто – 26 ал.1 от ЗЗД, защитата, която ищцата търси и получава като последица е една и съща.

Инициирането на ново исково производство от страната при забраната по чл. 299 от ГПК, налага разноските да се понесат от нея, доколкото съдът при липса на жалба против съдебния акт не се занимава с въпроса по чл. 269 от ГПК досежно допустимостта му.

Атакуваното определение ще бъде отменено, а като последица от това, отменено и решението в частта за разноските.

Допълнителните аргументи в жалбата по размера на адвокатското възнаграждение не се обсъждат.

Разноски в настоящото производство се следват на жалбоподателя, но не се претендират.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение 6330/14.05.2025 г. на ВРС по гр.д. № 20243110110367.

ОТМЕНЯ Решение № 597/24.02.2025 г., в частта, в която „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, гр. София е осъден ДА ЗАПЛАТИ на М. П. Г., ЕГН **********, от гр. *******, сумата от 50 /петдесет/ лева, представляваща извършени по делото разноски, на осн. чл. 78,ал. 1 ГПК, както и в частта, в която „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, гр.

2

София, е осъден ДА ЗАПЛАТИ на адв. П. Й. Н. от АК-Варна, служебен адрес: г р . Варна, бул. „Цар Освободител“ № 44, ет. 4, офис 6, сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение на осн. чл.

38, ал. 2 ЗА.

Определението e окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3