Решение № 391 от 30.06.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 391 гр. София, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веска Райчева

Членове:

Геника Михайлова

Златина Рубиева при участието на секретаря Кристина Орл. Цветкова като разгледа докладваното от Геника Михайлова Касационно гражданско дело № 20248002103858 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 290 ГПК.

До касационно обжалване е допуснато решение № 215/03.07.2024 г. по гр.д. № 287/2024 г., с което Окръжен съд – Сливен, потвърждавайки решение № 260004/03.04.2024 г. по гр.д. № 287/2021 г. на Районен съд - Сливен, е осъдил „Е. М.“ ЕАД да заплати на основание чл. 200 КТ на М. С. С. сумата 15 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 23.02.2018 г., ведно със законните лихви от датата на злополуката, като искът е отхвърлен до предявения размер за сумата 50 000 лв.

Решението е допуснато до касационен контрол по въпросите за обстоятелствата, които са от значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от трудова злополука, и за задължението на съда да оцени значението и тежестта им, както и по въпроса, следва ли да се приеме, че работникът е допринесъл за трудовата злополука, допускайки „груба небрежност“ по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ, когато тя е настъпила поради проява на хронично заболяване, за което работникът е знаел, но не е лекувал?

По поставените въпроси:

Отговорността на работодателя по чл. 200 КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 или над 50 на сто или смърт на работника/служителя, е уредена в глава X-та, раздел I-ви на КТ. Тя се различава от гражданската отговорност в ЗЗД по тежест, обхват, предпоставки за възникване, основания за изключване и намаляване и т. нат. Обективна е - работодателят отговаря независимо дали негов работник или орган има вина за настъпване на вредите – ал. 1, и непреодолимата сила 1 не я изключва – ал. 2. Ал. 3 и ал. 4 поясняват, че в обективните й предели са всички имуществени и неимуществени вреди на работника/служителя по причина на трудова злополука или професионална болест - ал. 3 и ал. 4. Умисълът на пострадалия за увреждането я изключва – чл.

201, ал. 1 КТ, но тя може да се намали, когато той е допринесъл за трудовата злополука, допускайки груба небрежност – чл. 201, ал. 2 КТ. Обяснението за тези характеристики на отговорността е в това, че законът поставя риска върху икономически по-силната страна в трудовото правоотношението и я задължава да понесе последиците от увреденото здраве на работника/служителя в пряка или косвена връзка с трудовата дейност, доколкото работната сила се престира в интерес на работодателя. Затова дължимото обезщетение се намалява или погасява, когато същият риск вече е понесен от общественото осигуряване или застрахователя според размера на плащането - ал. 3 и 4 КТ. В своята практика Върховният касационен съд провежда и развива разясненията по прилагането на чл. 200 КТ в ТР № 45/19.04.1990 г. по гр.д. № 33/1989 г.

ОСГК на ВС, включително при следващите изменения на разпоредбата, а отговорите следва да се основат на очертаната по-горе изходна тълкувателна позиция.

КТ не урежда как се определя обезщетението за неимуществени вреди от трудова злополука.

Съгласно чл. 212 КТ, прилага се чл. 52 ЗЗД. В ППВС № 4/68 г., р. ІІ е разяснено, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. При телесните увреждания – трудовата злополука е внезапно увреждане на здравето на работника/служителя с пряка или косвена връзка с неговата дейност (чл. 55 КСО), такива обстоятелства са характерът на увреждането, начинът на настъпването му, обстоятелствата, при които е настъпило, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Решенията на ВКС доразвиват тези постановки. Приема се, че принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на понесените вреди съобразно естеството и интензитета на претърпените телесни болки и душевни страдания от увредения работник/служител. При определяне на обезщетението съдът взема предвид тези обстоятелства, които имат за причина трудовата злополука включително дали и в каква степен пострадалият се е възстановил след травматичните увреждания и проведеното лечение и по този начин съчетано прилага критериите продължителност на болките и страданията и последици от уврежданията. Вземат се предвид продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, а ако увреждането е трайно - медицинската прогноза за неговото развитие, както и възрастта на увредения, отражението на травмата върху контактите и социалния му живот, икономическото положение в страната и всички обстоятелства, които са настъпили в резултат на трудовата злополука и имат отношение към понесените морални страдания. Затова съдът по иска за обезщетение на неимуществени вреди от трудова злополука има задължение да обсъди и съобрази всички доказателства, относими към тези правно релевантни факти и да оцени тяхното значение и тежест, за да определи размера на обезщетението по справедливост.

Чл. 201, ал. 2 КТ е разпоредба със самостоятелен регулативен потенциал, а не специална спрямо чл.

51, ал. 2 ЗЗД. И двете разпоредби изискват принос на пострадалия за вредоносния резултат – необходимо е да е настъпил по причина на лично действие или бездействие на увредения. За разлика от чл. 51, ал. 2 ЗЗД – разпоредба, която се прилага при деликтна по характер отговорност и не предпоставя противоправност и вина на увредения, чл. 201, ал. 2 КТ предпоставя противоправност и вина на увредения работник/служител. Кодексът на труда използва, но не дефинира понятието „груба небрежност“. В своята практика Върховният касационен съд го 2 изяснява. Приема се, че по юридическа природа „грубата небрежност“ по чл. 201, ал. 2 КТ се родее със самонадеяността (чл. 11, ал. 3, пр. 2 НК), но доколкото според терминологията на наказателното право кредиторът не е виновен за действието или бездействието, с което се е увредил – то е негово, различните граждански закони предвиждат неговият принос като основание, което изключва или намалява гражданската отговорност. Така използваното в теорията и практиката понятие „компенсация на вини“ е условно. Приема се, че „грубата небрежност“ по чл. 201, ал. 2 КТ е изява на субективното отношение на пострадалия работник/служител към неговото поведение, причинило вредоносния резултат, и се прилага един абстрактен модел. Приема се, че работникът/служителят е допринесъл за трудовата злополука, допускайки груба небрежност, когато не е положил грижата, която би положил и най-небрежният, зает със съответната дейност при подобни условия. Приема се, че за да се намали отговорността на работодателя съгласно чл.

201, ал. 2 КТ, е необходимо работникът/служителят при липса на елементарно старание и внимание в дейността си да е пренебрегнал техническите и технологичните правила и правилата за безопасност. Те са част от основните му задължения по трудовото правоотношение – чл. 126, т. 5 и 6 КТ. При дейност, регламентирана в нормативните актове, работодателят не дължи инструктаж – всеки е длъжен да знае законите и да съобрази поведението си с тях, но за дейност, регламентирана с вътрешни актове, работодателят дължи да запознае работника/служителя с тях. Приема се, че отговорността на работодателя може да се намали, съгласно чл. 201, ал. 2 КТ, когато е предоставил необходимите за дейността предпазни средства и облекло, а неизпълнението на това задължение изключва грубата небрежност на пострадалия работник/служител за трудовата злополука.

Обобщението налага да се приеме, че при трудова злополука, настъпила вследствие проява на хронично заболяване, за което работникът/служителят е знаел, но не е лекувал, отговорността на работодателя се намалява, ако при извършваната дейност работникът/служителят е разпознал симптомите на предстоящата здравословна криза, каквато е имал и преди и която ще го направи непригоден да удовлетвори изискванията на технологичните и техническите правила и правилата за безопасност, но се е надявал, че няма да настъпи или ще успее да я избегне или овладее. Само в такава хипотеза следва да се приеме, че като не е преустановил дейността си, работникът/служителят не е положил грижата, която би положил и най-небрежният, зает със съответната дейност при подобни условия. Доказателствената тежест за обстоятелствата по чл. 201, ал. 2 КТ е на работодателя.

По касационните жалби:

Въззивният съд е приел, че според оплакванията в жалбите срещу първоинстанционното решение за частичното уважаване на иска по чл. 200 КТ до размер на сумата 15 000 лв., пред него спорът по иска по чл. 200 КТ е за справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от трудовата злополука, настъпила на 23.02.2018 г. и установена с разпореждане № 5104-1969/01.11.2018 г. на НОИ ТП – Сливен, и за това следва ли да се намали отговорността на работодателя, т.е. дали ищцата е допринесла за злополуката, като е допуснала груба небрежност (по възражението по чл. 201, ал. 2 КТ).

Въззивният съд е установил следната фактическа обстановка, включително препращайки към мотивите на първоинстанционното решение: Трудовото правоотношение между страните е възникнало с договор от 30.10.2017 г., а след изменение от 08.12.2017 г. ищцата заема длъжността „предпредач“. На 23.02.2018 г. около 21.50 ч., в края на работната смяна, при почистване по график на предпредачна машина – авторегулатор 1, тя пада по гръб от най-горното стъпало/от площадката на мобилна стълбищна площадка, долепена до машината. Съоръжението, с помощта не което е 3 извършвано почистването, отговаря на нормативните изисквания – обща дължина 1.66 метра, широчина на стъпалата 30 см. и дължина 0.74 метра, най-горното стъпало/площадка с широчина 40 см. и дължина 0.92 м., стъпалата са с релефни повърхности срещу подхлъзвания. Ищцата е с предпазните обувки, предоставени от работодателя, които са със специални бомбета и подметки срещу подхлъзвания. При почистването за момент изгубва съзнание и пада от най-горната площадка на съоръжението по гръб върху циментовия под на помещението. Припадъкът е обяснението за липсващата рефлекторна защитна реакция – при падането от височина 0.66 м. ищцата не се е подпряла с ръце, а пада на гръб с цялата си тежест. Свестява се, когато други работници й се притичат на помощ. Ударът уврежда 12-тия гръден прешлен на гръбначния стълб, вследствие на което по причина на злополуката, призната за трудова с разпореждане № 5104-1969/01.11.2018 г. на НОИ – ТП Сливен, с решение на ТЕЛК й е определена 50 % трайно намалена работоспособност.

Въззивният съд е приел, че следните установени по делото обстоятелства са от значение за определяне на справедливия размер на обезщетението: Към трудовата злополука ищцата е на 47 години. Травмата е тежка – счупен е 12-тия гръден прешлен на ищцата, което представлява фрактура от компресионен тип на гръбначния стълб. Инцидентът е в края на работната смяна в късната вечер, при насъбрана умора и във възможно най-късния момент от смяната. След падането ищцата се свестява на циментовия под, обградена от колеги, усеща силни болки в гърба, неспособна е сама да се изправи и да се придвижи до съблекалнята, т.е. преживява шок. През първите 6 месеца по лекарско предписание носи специален реклинационен корсет, затруднявал всяко движение на снагата, създавал неудобства при елементарни действия и осуетявал спокойния й сън. Първоначално е в невъзможност, а след това с използването на корсета е затруднена в самообслужването и се е нуждае от помощ, оказвана от нейния съпруг. Препоръчаното оперативно лечение за възстановяване височината и обема на увреденото прешлено тяло, за декомпресия и стабилизиране на гръбначния стълб, макар останало неизпълнено поради липса на средства, също установява тежестта на травмата. При консервативното лечение тялото на 12-тия прешлен, което е клиновидно деформирано, е причинена компресия на гръбначномозъчния канал – първоначално на епидуралното, а по-късно и на субарахноидното пространство. Възстановителният период е дълъг – година, като през първите шест месеца ищцата носи корсета. В 180-те дни, през които е в разрешен отпуск поради трудовата злополука, тя почти не излиза от дома си и изпада в социална изолация. Понастоящем състоянието й е облекчено, но не възстановено – тя продължава да изпитва силни болки и страдания. Въззивният съд е приел, че при тези обективно проявени обстоятелства, които имат за причина трудовата злополука, ищцата е изнервена, изпитва душевен дискомфорт, болки и страдания, продължава да търпи болки и неудобства от счупването на 12-тия гръден прешлен на гръбначния стълб и не се очаква пълното й възстановяване с или без операция.