Решение № 18 от 16.01.2026, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Харманли, 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ДВАНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ива Т. Гогова при участието на секретаря А.я Хр. Тенева като разгледа докладваното от Ива Т. Гогова Административно наказателно дело № 20255630200328 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН, вр. чл.189, ал.14 от ЗДвП.

Подадена е жалба от В. Ж. В., ЕГН:********** от гр.Харманли, ул. „......., чрез адв.Д.А.а, против Наказателно постановление №24-0271-001140 от 21.04.2025 година на Началник група в ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли.

Жалбоподателят твърди, че са налице допуснати съществени процесуални нарушения, както и нарушения на материалния закон. Заявява, че АУАН не отговарял на чл.42 от ЗАНН и не бил издаден от компетентен орган.

Посочената правна квалификация била неправилна, оспорва констатациите в АУАН. При съставяне на НП бил нарушен чл.52 от ЗАНН. Нарушителят не бил извършил посоченото нарушение. Отговорността била погасена по давност. Не били спазени чл.27 и 28 от ЗАНН.

Предвид изложеното моли за отмяна на НП. Претендира разноските по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез пълномощника си поддържа жалбата и моли за уважаването й, като излага подробни съображения в тази насока.

Административнонаказващият орган /АНО/ РУ-Харманли към ОД на 1

МВР-гр.Хасково, редовно призован, не изпраща представител.

Районна прокуратура –Хасково, ТО- Харманли, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна :

Н а 25.11.2024г., в 16.50 часа, в с.Браница, на 200 метра от центъра на селото жалбоподателят В.В., като водач управлявала МПС - лек автомобил „Мерцедес Бенц Гле 350Д 4матик“, с № на рама ...., който не е бил регистриран по надлежния ред и е бил без поставени регистрационни табели на определените за това места.

С оглед на така установеното е бил съставен АУАН № 1440034 от 25.11.2024г. за нарушение по чл.140 ал.1, пр.1 от ЗДвП . Препис от АУАН е връчен на жалбоподателя на същата дата, като актът е подписан без възражения.

С Постановление от 15.04.2025г. на РП-Хасково, ТО-Харманли, на основание чл.243 ал.1, т.1, вр. чл.24 ал1, т.1 от НПК, е прекратено наказателното производство по досъдебно производство №22/2025г. по описа на РУ-Харманли, водено за престъпление по чл.345 ал.2, ер. Ал.1 от НК и материалите по преписката са изпратени на Началника на РУ-Харманли по компетентност за реализиране на админ.-наказ. отговорност.

Административнонаказващият орган (АНО) в издаденото от Началник Група в ОДМВР-Хасково, РУ-Харманли Наказателно постановление №240271-001140 от 21.04.2025 година е приел за доказана гореописаната фактическа обстановка и констатираното нарушение, вписвайки, че издава наказателното постановление на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и Постановление на РП – Хасково, ТО-Харманли от 15.04.2025г. С така извършеното АНО е приел за нарушен чл.140 ал.1 от ЗДвП. Предвид това и на основание чл.175 ал.3, пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

На основание Наредба №Iз-2539/17.12.2012г. на МВР са отнети 10 точки.

Събрани по делото бяха и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С. С., В. Н. и П. Т. - служители на РУ-Харманли, които заявиха, 2 че при извършената от тях проверка установили, че автомобилът не е бил регистриран по надлежния ред и не е имал поставени регистрационни табели, а жалбоподателят управлявал същия, идвайки по черен път в рамките на селото и съответно спирайки при свидетелите Н. и С. на главния път в селото.

Свидетелските показания съдът кредитира с доверие като непротиворечиви, логични, последователни и неопровергани от други доказателства в обратна насока.

В аналогичен смисъл са и обясненията на самия жалбоподател В., дадени пред съда, в които той потвърждава, че на 24.11.2024г. в с.Браница, общ.Харманли управлявал около 20-на метра нерегистрарания по надлежния ред и без рег.табели автомобил с цел да уведоми полицейските служители, че МПС-то било негово и че просто искал да се качи в новия автомобил и че имал дата за регистрацията му. Жалбоподателят заявява още, че автомобилът му бил изключително нужен, тъй като обслужвал 60 човека и му трябвал във връзка с грижите за семейството му и детето на съпругата му, което било със специални нужди, а тя нямала свидетелство за управление на МПС.

Гореописаната в НП фактическа обстановка безспорно се установи от събраните по делото писмени доказателства, находящи се в АНП по издаването им - № 1440034 от 25.11.2024г., Постановление от 15.04.2025г. на РП-Хасково, ТО-Харманли, подкрепени и от наличните по делото гласни доказателства, кредитирани от съда с доверие и съответстващи и на обясненията, дадени от жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от активно легитимирано лице.

Разгледана по същество е основателна.

АУАН и НП са издадени от компетентните за това органи съгласно чл.189, ал.1 и ал.12 от ЗДвП, вр. чл.37, ал.1, б. „б” и чл.47, ал.2, вр. ал.1, б. „а” от ЗАНН и предвид приложените Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, Заповед №272з-2175 от 29.05.2024г. на ВПД Директор на ОДМВР-Хасково и акт за встъпване в длъжност от 03.06.2024г.

3

Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН.

В конкретния случай не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН във връзка с действията по съставянето на акта за установяване на административно нарушение и връчването му на жалбоподателя. Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН относно необходимото съдържание за визираното нарушение, още повече че предвид хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, съставянето на акт за установяване на административно нарушение не е било и необходимо.

Съдът намира, че при издаването на НП също не са допуснати съществени процесуални нарушения, които водят да водят до отмяната на НП.

Според съда съвсем ясно и точно е посочена датата на нарушението и мястото на извършването му. Описана е и фактическа обстановка и обстоятелствата, при които е извършено това нарушение. Посочени са и всички елементи от обективна страна на нарушението. Правилна е и правната квалификация на нарушението, като същата е в единство и отговаря на описанието нарушението с думи.

В случая, както се посочи по-горе, издаденото НП е на база прекратено наказателно производство и основанието за издавеното на НП е чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, като това е посочено и в самото НП, поради което не е нарушен принципът „non bis in idem“.

Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Разпоредбата на чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП (в редакцията, действаща към датата на нарушението – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) предвижда, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

Следователно деянието, за което на жалбоподателя е наложено административно наказание, е обявено от закона за наказуемо към датата 4 извършването му.

По същество съдът намира, че се доказа безспорно по делото, че жалбоподателят е управлявал на 25.11.2024 г. в с.Браница, общ.Харманли лек автомобил „Мерцедес Бенц Гле 350Д 4матик“, с № на рама ...., който не е бил регистриран по надлежния ред и е бил без регистрационни табели. От разпита на свидетелите по делото и от обясненията на самия жалбоподател, които освен средство на защита, са и доказателствено средство, се доказа, че процесният автомобил към датата на нарушението, описано в НП, не е бил регистриран по надлежният ред и е бил без поставени рег.табели. Безспорно жалбоподателят е знаел, че автомобилът не е регистриран и въпреки това е предприел управлението му, макар и за кратко разстояние. Следователно доказва се, че нарушението е извършено от жалбоподателя както от обективна, така и от субективна страна. Последното съдът приема за безспорно, доколкото изцяло кредитира показанията на свидетелите С. С., В. Н. и П. Т., които са непротиворечиви и еднопосочни, а освен това се потвърждават и от самите обяснения на жалбоподателя.

Тук обаче съдът намира за нужно да посочи още, че към момента на издаване на НП, с разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП е въведена забрана за приложение на чл. 28 от ЗАНН, поради което АНО не е могъл да обсъжда тази хипотеза.

Процесуално задължение на съда е да провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление и да обсъди всички основания, включително и да подложи на съдебен контрол преценката на административно-наказващия орган досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН. При преценка на това обстоятелство съдът следва да съобрази ТР № 1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. на ОСНК на ВКС, съгласно което, когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона.

Съгласно обнародваното в ДВ бр. 38/09.05.2025 г. Решение № 4 от 30.04.2025 г. на КС по к. д. № 29/2024 г., въведената в чл. 189з от ЗДвП забрана, лишаваща административно-наказващия орган и съда от правомощието да заменят административното наказание с предупреждение, 5 противоречи на правото на защита (чл. 56 и чл. 122, ал. 1 от Конституцията), на принципа на независимост на съдебната власт (чл. 117, ал. 2 от Конституцията), на принципа на разделение на властите (чл. 8 от Конституцията) и на принципа на правовата държава (чл. 4, ал. 1 от Конституцията), поради което разпоредбата, като противоречаща на Конституцията, е обявена за противоконституционна. Поради това, че от момента на обявяване на разпоредбата за противоконституционна, съгласно чл. 22, ал. 2 от Закон за Конституционния съд, същата не се прилага, съдът е длъжен да обсъди възражението в жалбата за маловажен случай на административно нарушение, съгласно чл. 28 от ЗАНН.

Съдът прие, че в конкретния казус са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, квалифициращи случая като маловажен. За „маловажен случай“ следва да се приеме този, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид (чл.93, т.9 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН). По делото липсват данни посочената разпоредба (чл. 28 от ЗАНН) вече да е прилагана по отношение на жалбоподателя и същият да е предупреждаван, че при повторно извършване на административно нарушение от същия вид, ще му бъде наложено административно наказание. Не се установява да е бил санкциониран за други извършени административни нарушение по ЗДвП. От значение за определяне на случая като маловажен е и обстоятелството, че съгласно обясненията на жалбоподателя самото управление на мпс-то е било за много кратко разстояние – 10-15 м, от къщата му в с.Браница, общ.Харманли, където се е намирал автомобила, до мястото, на което са се намирали органите на реда, като освен това не са настъпили никакви вредни последици от деянието.

Следва да се отчетат и причините, поради които жалбоподателят, макар и неправилно е предприел тези действия по управление на автомобила, а именно с цел да уведоми органите на реда, че МПС-то е негова собственост и че предстои регистрация на същото. В този смисъл са неговите обяснения, които се подкрепят и от показанията на св.П.Т., който заяви, че самият жалбоподателят спрял при тях и споделил, че не би следвало да има проблем с колата. Именно заради това съдът счита, че следва да се приеме, че се касае за нарушение с изключително ниска степен на обществена опасност, което не 6 засяга съществено охраняваните обществени отношения.