Решение № 268 от 27.06.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 268 гр. Пловдив, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Меденка М. Недкова при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20245001000256 по описа за 2024 година

Производство по чл. 258 и сл. ГПК.

Повод за започването му са две на брой жалби против постановеното по т. дело № 265/2023 г. по описа на Старозагорския окръжен съд решение № 67 от 23.02.2024 г.

С него З.А.* „О.**З.“ АД, ЕИК ***, гр. С., ул. „С. С.“ №*, ет.* е осъдено да заплати следните суми:

- на Д. С. Д., ЕГН **********, с. Б., общ. К., ул. „К.Ц." №* сумата от 72 000 лв., ведно със законната лихва считано от 03.01.2023 г., която сума представлява обезщетение за неимуществени вреди от преживени болки и страдания в резултат на претърпяно ПТП на 24. 08. 2022 г.

- на А.д. „Й. и Е.“, ЕИК *** сумата 7614 лв. с ДДС, адв. възнаграждение по чл. 38 от ЗА.

- по сметка на Старозагорския окръжен съд сумата от 2880 лв., представляваща държавна такса и 697,50 лв. възнаграждение за вещи лица Съответно с него Сз ОС е отхвърли предявеният от Д. С. Д., ЕГН 1

**********, с. Б., общ. К., ул. „К.Ц.“ №* против З.А.* „О.**З.“ АД, ЕИК ***, гр. С. иск за заплащане на сумата от 8 000 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди от преживени болки и страдания в резултат на претърпяно ПТП на 24.08.2022 г., равняваща се на разликата между претендираните 80 000 лв. като част от общо дължимо обезщетение за неимуществени вреди от 150 000 лв. и присъдените с решението на Сз ОС 72 000 лв. и е осъдил Д. да заплати на дружеството разноски по съразмерност в размер на 925,50 лв.

Едната жалба е подадена от З.А.* „О.**З.“ АД, ЕИК**, гр. С. и с нея решението се обжалва в осъдителната му част за сумата от 32 000 лв. равняваща се на разликата между присъдените от Сз ОС 72 000 лв. и дължимите според застрахователя 40 000 лв.

В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на тази част от решението, поискана е отвяната му и постановяване на друго отхвърлящо иска за този размер и изменящо решението с оглед на това в частта за разноските.

Другата е подадена от Д. С. Д., ЕГН **********, с. Б., общ. К.. С нея решението се обжалва в отхвърлителната му част като се излагат подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност, иска се отмяната й, вкл. в частта за разноските и постановяване на друго уважаващо иска и за този размер.

Всяка от страните счита, че жалбата на другата е неоснователна.

Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните доказателства намери за установено следното:

На 13.07.2023 г. в Старозагорския окръжен съд е постъпила изходяща от Д. С. Д., ЕГН **********, с. Б., общ. К. искова молба против З.А.* „О.**З.“ АД, ЕИК ***, гр. С..

В обстоятелствената част на същата се говори, че на 24.08.2022 г. около 18, 55 ч. в гр. С.З. П.П.П управлявал лек автомобил „БМ**“, рег. № *** по ул.

„Г.С. Р.“. На кръстовището с ул. „Г.С.“ той предприел маневра завой наляво към западната част на другата улица, без да се съобрази с предписанието на знак Б-2 за спиране и пропускане на движещите се по пътя с предимство.

Това станало причина да настъпи ПТП между лекия автомобил и движещия се по пътя с предимство /ул. „Г.С.“/ мотоциклет „С.**“, рег. № *** 2 управляван от ищеца Д. Д..

За инцидента бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № *** г., а мотоциклетистът бил откаран в УМБАЛ „Проф. д-р Ст. К.’’ гр. С.З..

Там той бил хоспитализиран в Клиника по ортопедия и травматология с оплаквания от нетърпими болки в дясната ръка и таза. Поставили му катетър и шийна яка, а на 01.09.2022 г. били извършени две оперативни интервенции.

При първата под пълна анестезия било извършено открито наместване на симфиолизата (разчленяването на срамната кост на таза) като тя била фиксирана с метална остеосинтеза.

При втората било извършено и открито наместване с вътрешна фиксация на костите на дясна предмишница.

Ищецът бил изписан от Клиника по ортопедия и травматология на 07.09.2022 г. и бил прехвърлен в Отделението по физикална и рехабилитационна медицина на същата болница. Към този момент той бил с видим оток в областта на двете тазобедрени стави, както и в дясната гривнена и лакътна става. Можел да извършва болезнени и ограничени движения в двете тазобедрени стави, в поясния дял на гръбначния стълб, дясната лакътна и гривнена става, но не можел да се движи самостоятелно. Болничната рехабилитация продължила до 23.09.2022 г., когато бил изписан за лечение при домашни условия с предписания за подходящ хигиенно-диетичен режим и адекватен двигателен режим.

Въпреки рехабилитацията движенията на ищеца в областта на контузените места отново били ограничени и силно болезнени и той не можел да се движи. Цели три месеца от момента на инцидента той бил постоянно на легло, не можел да се изправя, да се обслужва битово като разчитал изцяло на помощта на близките си. В дома му го посещавал кинезитерапевт, което спомогнало към началото на м. декември 2022 г. да започне да се изправя и да се придвижва на минимални разстояния използвайки помощни средства, а и да провежда рехабилитационни процедури извън дома.

Същите не довели до пълно възстановяване като се твърди, че и към момента на подаване на ИМ ищецът продължавал да изпитва силни болки в областта на таза, а движенията му още били ограничени, болезнени и силно затруднени. Не можел да кляка, поради което ползвал санитарните възли с 3 големи проблеми. Били налице болки и слабост в областта на дясната ръка, която била водеща при него. С нея не можел да вдига повече от 3 кг. Всичко това водело до състояние на потиснатост и отчаяние и породило в него чувства за непълноценност.

Според ищеца отговорен за претърпените от него неимуществени вреди е водачът на лек автомобил „БМ**“, рег. № *** - П.П.П, който следвало да ги обезщети.

По този повод е посочено, че за управлявания от него автомобил е имало валидна сключена застраховка за риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното застрахователно дружество и с оглед разпоредбите на чл. 432 от КЗ обезщетението можело да се търси от него.

По тази причина той първо изпратил до ответното дружество уведомление по смисъла на чл. 429, ал. 3, изр. 2 КЗ, което било получено на 01.09.2022 г. Впоследствие отправил до същото и молба-претенция, която била връчена на 30.01.2023 г. В определения от законодателя срок.

Произнасяне по същите липсвало до момента на предявяване на иска.

Предвид изложеното е направено искане да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение в размер на 80 000 лв. като част от общо дължимото му се такова от 150 000 лева, за причинените му неимуществени вреди ведно със законна лихва върху тази сума от 03.01.2023 г.

В отговора на исковата молба от страна на ответника се изразява становище за недопустимост и неоснователност на иска, но не се оспорва обстоятелството за наличие на валидно сключена застраховка за лекия автомобил лек автомобил „БМ**“, рег. № *** и че водачът му е от кръга на застрахованите лица.

Възраженията за недопустимост се базират на становището, че към момента на предявяване на иска не бил налице предпоставките срока по чл.

498, ал. 3 от КЗ. В подкрепа на това е изложено, че предявената от ищеца на 30.01.2023 г. застрахователна претенция не била подкрепена с доказателства, което пречело на застрахователя да се произнесе и определеният с КЗ срок въобще не бил почнал да тече.

По същество на спора са изложени доводи, че не са налице предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на водача на лекия 4 автомобил - вина, противоправност на поведението му и причинно следствена връзка. В подкрепа на това е споменато, че не може да се изключи самият ищец да е причинител на ПТП-то.

В тази връзка се оспорва посочения в исковата молба механизъм на настъпване на произшествието и се заявява, че представените поделото доказателства и по-точно констативния протокол за ПТП нямали нужната доказателствена сила за установяването му.

Изразено е и становище, че ако все пак се приеме, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя, то претендираното обезщетение за неимуществени вреди било прекомерно и несъобразено с действително получените увреждания, претърпените болки и страдания от пострадалото лице и действителният периодът на възстановяване.

Изложени се и доводи, че обезщетението следва да се намали и поради наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. В тази връзка се говори, че поведението му било в разрез с вмененото му с разпоредбата на чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДП задължение да не създава опасности и пречки за движението, както и да не поставя в опасност живота и здравето, както на хората, така и своето собствено.

Споменава се за липса на доказателства, че ищецът е притежавал необходимата правоспособност за управление на мотоциклета и че същият е преминал задължителен периодичен преглед за неговата техническа изправност.

Заявено е и че ищецът се е движел със скорост над максимално допустимата за конкретния пътен участък, че не е контролирал постоянно управляваното от него превозно средство, не е съобразил поведението си с конкретната пътна обстановка, маркировка и пътни знаци и с това е изпаднал в невъзможност да реагира адекватно и да предприеме необходимите действия за недопускане на произшествието.

Наред с това е възразено, че ищецът не е спазил дадените му след проведеното оперативно болнично лечение лекарски препоръки за активно проследяване на здравословното му състояние и рехабилитация, с което е удължил страданията си и периода на възстановяване.

Изразено е и становище, че дружеството не дължи лихви за забава.

5

Във връзка с отговора от страна на ищеца след изтичане на определения в ГПК срок е подадена ДИМ , поради което изложеното в същата не е обсъждано и разглеждано от Сз ОС

Така съдът след събиране на поисканите от страните и относими към спора доказателства е постановил решението предмет на обжалване.

С него след анализ на събрания по делото доказателствен материал е прието, че предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя за репариране на причинените на ищцата неимуществени вреди с оглед разпоредбите на чл. 432 от КЗ са налице.

Изхождайки от получените травми, болките, страданията и причинените неудобства от личен, битов и социален характер и съобразявайки се с икономическата обстановка в страната е определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000 лв. Възражението за съпричиняване е намерено за основателно, като съдът е приел, че приноса на ищеца е 10 % и със сумата от 8 000 лв. е намалил определеното по- горе обезщетение.

Така с решението застрахователят е осъден да заплати 72 000 лв. ведно със законната лихва от 03.01.2023 г.

Недоволни от решението са останали и двете страни и са подали жалбите станали причина за образуване на настоящето дело.

С тази на застрахователя, както се посочи по- горе решението се обжалва в осъдителната част за сумата от 32 000 лв., равняваща се на разликата между присъдените от Старозагорски окръжен съд 72 000 лв. за обезщетяване на претърпените от Д. Д. неимуществени вреди и дължимите според жалбоподателя 40 000 лв. В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност, като не се оспорва определеният от първоинстанционния съд справедлив размер на обезщетението от 80 000 лв., а само този на съпричиняване, който според жалбоподателя не следва да е 10 %, а 50 %. Изложени са подробни аргументи в подкрепа на това му становище като според жалбоподателя съпричиняването се изразява в управляването на мотоциклета с превишена скорост, предприемане на изпреварване въпреки наличието на непрекъсната линия забраняваща същото, нарушаване на изискването за движение най- вдасно на пътното платно и в несъобразяване с поставените знаци в района на кръстовището Д-17 за наличие на пешеходна пътека и А-19 за преминаване на деца.