Определение № 52 от 08.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 52 гр. Пловдив, 08.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно гражданско дело № 20235300503298 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК вр. чл.410 от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба, подадена от Ц. Г. Л., ЕГН **********, от с. Щ****, чрез пълномощника адв. М. К., против разпореждане

№1630/25.07.2023 г., поправено с разпореждане

№2569/14.11.2023 г., и двете постановени по ч.гр.д. №1219/23 г. по описа на РС Карлово, II гр.с., с което е оставено без разглеждане заявлението на жалбоподателката за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против Н. С. С., ЕГН **********, от град ******, и е прекратено производството по делото.

Частният жалбоподател счита, че разпореждането е незаконосъобразно и неправилно. В същото липсвали мотиви за формираната воля на съда, като по този начин са увредени имуществените права и законни интереси на страната. Изложени са подробни съображения във връзка с допустимостта на частната жалба, несъответствието на съдебния акт с общностното право и Конституцията на Република България, за допуснати процесуални нарушения. Иска се отмяна на разпореждането на районния съд и постановяване на ново, с което да се уважи частната жалба и делото да се върне на районния съд за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за издръжка. Претендират се и разноските за настоящето производство.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт, от страна, имаща правен интерес – заявител в първоинстанционното производство, поради което е допустима. В съответствие с чл.413, ал.2 ГПК препис от частната жалба не е връчен на длъжника. Разгледана по същество е неоснователна.

Не следва да се обсъждат доводите и исканията на

1 жалбоподателката за прилагане директно на общностното право, доколкото е налице подробна и адекватна правна уредба в националното законодателство.

Не се възприема и виждането за липса на мотиви в атакувания съдебен акт – от изложените съображения може да се направи извод по какъв начин е формирана волята на съда. Цитираните решения на КС на Република България касаят други казуси.

Пловдивският окръжен съд, въз основа на събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Пред РС Варна е образувано ч.гр.д. №480/23 г. по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от Ц. Л. чрез адв. М. Т., против Н. С. С. от град Карлово, ЕГН **********, за сумата от 1100 лв. за всеки календарен месец до навършване на пълнолетие на две малолетни деца, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението в съда – 17.01.2023 г. за всяка закъсняла вноска след 5-то число на месеца, следващ този, за който се дължи, до окончателното изплащане на вземането за издръжка. Изложени са твърдения, че страните са бивши съпрузи, като имат две деца. Упражняването на родителските права било предоставено на заявителката, като бащата се задължил да изплаща издръжка и изплащал такава в размер на около 500 паунда, равняващи се на около 1100 лв., до октомври 2022 г., след което преустановил изплащането на сумите. Иска се издаване на заповед за изпълнение за посочената сума.

Прилага доказателства – удостоверения за раждане на децата, превод на документи за прекратяване на брака, без обаче в същите да е отбелязано кой се грижи за децата, кой упражнява родителските права след развода и дължи ли се издръжка. Приложени са и извлечения от сметки.

РС Варна, след като е констатирал, че местоживеенето на длъжника е в Карлово, е прекратил производството и го е изпратил по компетентност на РС Карлово. Същият, с атакуваното разпореждане, позовавайки се на съдебната практика и правната теория, се е аргументирал, че вземанията, за които може да се издаде заповед за изпълнение, следва да бъдат безусловно изискуеми, тъй като заповедното производство е за създаване на изпълнително основание. Когато вземането не е изискуемо, кредиторът не може да иска доброволно изпълнение, а на още по – малко основание може да иска принудително изпълнение. Заявителят следва да твърди изискуемо вземане, каквото не е вземането за издръжка за бъдеще време. Именно това е мотивирало съда да приеме, че производството недопустимо, да остави заявлението без разглеждане и да прекрати производството по делото.

Разпореждането е правилно и законосъобразно.

Видно от мотивите към ТР №4/18.06.2014 г. по тълк.д. №4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, целта на заповедното производство е създаване на съдебно изпълнително основание за безспорно вземане, което не се изпълнява от длъжника. В случая вземането не е безспорно – не е определен размер на 2 издръжката на всяко от децата. Претенцията на заявителката е в общ размер.

Същевременно заявлението може да касае само вноски с настъпил падеж, които са определени по размер, не и бъдещи такива, като искането за издаване на заповед за изпълнение за невъзникнали задължения е процесуално недопустимо. Ето защо правилно заявлението е оставено без разглеждане и производството е прекратено.

Настоящият състав счита за нужно да отбележи, че интересите на децата са приоритет на Държавата, като са въведени много и различни правила.

В Семейния кодекс на РБ е изрично посочено задължението на родителите да издържат ненавършилите си пълнолетие деца, като това задължение е безусловно. Предвидени са и множество гаранции за изпълнение на това родителско задължение. В законодателството ни обаче не е предвидено определянето на издръжката да стане в заповедно производство, което е едностранно, а в исков процес, където най – добре могат да бъдат защитени правата на ненавършилите пълнолетие. Именно в този процес се определя размера на дължимата издръжка, както и от кой момент се дължи същата. Преди това задължение съществува, но то не е определено – не е фиксиран размер на дължимата издръжка.

Към заявлението са представени доказателства за прекратяване на брака между заявителката и длъжника. Не се твърди обаче съдът произнесъл ли се е по отношение на упражняването на родителските права и издръжката на децата. В случай, че такова произнасяне има, страната разполага с възможността да иска признаване на това решение.

Предвид изложеното настоящата инстанция намира обжалваното разпореждане за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да се потвърди. Разноски са поискани, но, с оглед отхвърляне на жалбата, такива не се присъждат.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №1630/25.07.2023 г., поправено с разпореждане №2569/14.11.2023 г., и двете постановени по ч.гр.д. №1219/23 г. по описа на РС Карлово, II гр.с., с което е оставено без разглеждане заявлението на Ц. Г. Л., ЕГН **********, от с. Щ****, чрез пълномощника адв. М. К., за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против Н. С. С., ЕГН **********, от град ******, и е прекратено производството по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4