Решение № 81 от 06.03.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Плевен, 06.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТО СТ. ТОМОВ при участието на секретаря АНЕЛИЯ Й. ДОКУЗОВА като разгледа докладваното от ХРИСТО СТ. ТОМОВ Гражданско дело № 20244400100682 по описа за 2024 година

Иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от И. В. Г. от гр. Плевен против ОБЩИНА ***.

В молбата се твърди, че на 27. 07. 2024 год. в гр. ***, по ул. „***“, в посока от ул. „***“ към ул. „***“, се е движил велосипед, управляван от ищеца И. В. Г..

Твърди се, че в района на № 60 на посочената улица, пред магазин, находящ се на адреса, е бил спрял бял бус. Твърди се, че при заобикаляне на буса велосипедистът внезапно е бил нападнат от бездомно куче. Твърди се, че жИ.тното изскочило от под буса, който заобикалял ищеца, спуснало се срещу велосипеда, вследствие на което ищецът изгубил контрол над превозното средство и паднал на асфалта на дясната си страна. Твърди се, че непосредствено след инцидента ищецът е бил откаран за преглед в УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ ЕАД гр. Плевен, където е бил хоспитализиран от 28. 07.

2024 год. до 30. 07. 2024 год. в Клиника по неврохирургия. Твърди се, че ищецът нямал спомен за случилото се, оплаквал се от главоболие и болки в дясна гръдна половина, имал кръвотечение от ухото. Твърди се, че в лечебното заведение след проведени прегледи и изследвания, включително компютърна томография на глава, шиен отдел и гръден кош, медицинските специалисти констатирали, че вследствие на инцидента ищецът е получил следните телесни увреждания: политравма; фрактура на дясна ключица латерална трета; фрактура на 5-то ребро в дясно по средна аксиларна линия;

1 фрактура на дясна темпорална кост с ангажиране на мастоидния израстък, достигаща до базата на черепа; кръвноеквивалентни колекции в десен мастоиден израстък и външен слухов проход вдясно; субгалеален хематом в дясно темпоропариетално. Твърди се, че на пострадалия е било проведено консервативно лечение. Твърди се, че към настоящия момент възстановяването на ищеца продължава в домашни условия. Твърди се, че той не чува с дясното ухо и се оплаква от постоянно „пращене“ в него. Твърди се, че дясната му ключица не е зараснала правилно- стои неестествено и е надута.

Твърди се, че ищецът продължава да изпитва силно главоболие, болки в ребрата и ключицата. Твърди се, че получената увреда в областта на ребрата внася значителен дискомфорт, тъй като ищецът изпитва болка при дишане и движение, като трудно намира подходяща поза за сън и често се буди от болки.

Твърди се, че обездвижването на дясната му ръка внася допълнителен дискомфорт, тъй като с оглед поставената имобилизация ищецът не може да се обслужва самостоятелно, поради което се налага неговите близки да му помагат в ежедневните му потребности. Твърди се, че според лекарските прогнози тепърва предстой дълъг възстановителен процес, но неминуемо ще останат трайни последици за здравето на ищеца. Твърди се, че преживеният инцидент с бездомното куче се е отразил негативно и върху психиката на пострадалия. Твърди се, че вследствие на изживения шок ищецът не може да кара велосипед, изпитва панически страх от кучета и отказва да излиза от дома си, същият страда от понижено настроение, тревожност, връщане към спомена за случилото се, нарушения на съня и вниманието. Твърди се, че съгласно чл. 35 т. 4 от ЗВМД /отм./ във вр. с § 3 т. 1 от сега действащия ЗВМД кметовете на общини организират улавянето и изолирането на скитащи кучета и осигуряват финансови средства за провеждане на задължителните ветеринарномедицински мероприятия, предвидени в наредба на министъра на земеделието и горите. Твърди се, че нормата на чл. 70 ал. 1 и ал. 2 на същия закон постановява, че безстопанствените жИ.тни (родени като такива, загубени или изоставени от своите собственици, които не обитават дом, ферма или специално определено за тях място), се настаняват временно в изолатор на общините и кметствата, като непотърсените до две седмици жИ.тни по ал.

1 се подлагат на евтаназия. Твърди се, че съгласно чл. 138 ал. 5 от ППЗВМД кметовете на общини обезпечават залавянето на безстопанствените жИ.тни.

Твърди се, че в случая е налице неизпълнение на задълженията на ответната 2 община, регламентирани в по чл. 35 т. 4 от ЗВМД /отм./ и чл. 70 ал. 1 и ал. 2 от ЗВМД /отм./ във вр. с § 3 т. 1 от сега действащия ЗВМД. Твърди се, че това протИ.правно бездействие ангажира отговорността на Община *** по чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД. Твърди се, че отговорността е гаранционнообезпечителна, т. е. не произтича от вината на възложителя на работата, поради което въпросът за презумптивната виновност, съответно за опровергаването й, са ирелевантни за изхода на спора. В заключение ищецът моли съда да осъди ответната община да му заплати сумата от 30 000 лв., частичен иск от 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на инцидент, настъпил на 27. 07. 2024 год. вследствие на нападение от безстопанствено куче, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27. 07. 2024 год. до окончателното й изплащане.

Претендира присъждане на направените деловодни разноски.

С определение от 21. 02. 2025 год. е допуснато изменение на предявения от И. В. Г. осъдителен иск, като размерът на същия е увеличен от 30 000 лв. на 80 000 лв., частичен иск от общо 100 000 лв.

Община *** ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите и възраженията на страните и взе предвид разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Претенцията на ищеца намира своята правна квалификация в разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД. Според константната практика на ВКС на РБ, обективирана в редица решения /срв. решение по гр. дело № 2398/ 2008 год., І г. о., решение по гр. дело № 1155/ 2009 год., ІV г. о., решение по гр. дело № 1533/ 2010 год., ІІІ г. о., решение по гр. дело № 924/ 2010 год., ІV г. о. и др./, пасивно отговорна страна по исковете за вреди, причинени от бездомни кучета, е съответната община на територията, на която е извършено деянието.

Отговорността на общината следва от възложени със закон задължения /чл. 41 ал. 1, чл. 47 ал. 3 и чл. 50 от Закона за защита на жИ.тните, чл. 35 т. 4 и чл. 70 от ЗВМД /отм./ и др./. При доказано бездействие на нейните органи и служебни лица във връзка с изолирането на скитащите кучета в определени за целта места отговорността на общината се ангажира по чл. 49 от ЗЗД.

От приложените по делото писмени и гласни доказателства се потвърдиха по безспорен и категоричен начин твърденията в исковата молба, 3 че на 27. 07. 2024 год. в гр. *** при движение с велосипед по ул. „***“ ищецът И. В. Г. е бил нападнат от бездомно куче и е паднал от велосипеда на пътното платно, при което е получил определени травматични увреждания. На първо място в тази връзка следва да бъдат съобразени показанията на свидетеля П.П., който е очевидец на инцидента. Свидетелят посочва, че през юли 2024 год. вечерта е бил пред магазин, находящ се на ул. „***“ в гр. ***. Пред магазина е имало спрян бус. Свидетелят е възприел човек, който първоначално не е разпознал, който се е спускал с велосипед по улицата надолу. В този момент иззад буса изскочило куче, което се спуснало към велосипеда и се блъснало в него, при което велосипедистът прелетял през кормилото и паднал върху асфалта. Според свидетеля от главата и ухото на пострадалия течала кръв и същият не можел да се движи. Сведения в същата насока се съдържат и в показанията на полицейските служители О. Й. и И. П., които при пристигане на местопроизшествието непосредствено след инцидента при разговор с присъстващите лица са установили, че пострадалият е бил нападнат от бездомно куче и е паднал на улицата.

От заключението на назначената съдебно- медицинска експертиза се установява, че вследствие на процесния инцидент ищецът е получил съчетана механична травма, включваща черепно- мозъчна травма, счупване на дясната ключична кост и на пето дясно ребро. Вещото лице е посочило, че получените травматични увреждания са свързани с физиологична болка, която е била посилна в първите две- три седмици. Според вещото лице счупването на ключичната кост е довело до трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник за около 1, 5- 2 месеца и на годността за физически труд за около 2- 3 месеца при нормално протичане на оздравителния процес. В заключението е отразено, че липсват данни за трайни усложнения, освен отслабването на слуха на дясното ухо.

Сведения за здравословното състояние на ищеца след процесния инцидент се съдържат и в показанията на свидетелката Е. Г.а. От същите се установява, че свидетелката е видяла ищеца след изписването му от болницас шина на дясната ръка, счупена раменна става, пукната ключица, спукани ребра, ударена глава, засегнато ухо от този удар. Свидетелката твърди, че ищецът трудно се хранел и дъвчел, а жестомимичните движения били затруднени. Според свидетелката ищецът останал трудно подвижен в 4 продължение на около месец, а не работил четири месеца. Свидетелката посочва, че едва от м. декември ищецът започнал да се занимава с по- леки дейности, но изпитва затруднения при работата с дясната ръка. Свидетелката твърди, че травмата в ухото не е излекувана, като ищецът продължава да чува шумове, изпитва главоболие, слухът му е значително отслабен, което налага закупуването на слухов апарат. Според свидетелката преживяното е сринало и психически ищеца и е променило в негативна посока не само неговия жИ.т, но и жИ.та на неговото семейство.

С оглед така събраните писмени и гласни доказателства съдът приема за безспорно установено наличието на определени увреждания, които са последица от бездействието на ответната община и неизпълнението на страна на последната на законово вменените й задължения, свързани с улавянето и изолирането на безстопанствените кучета и овладяването на тяхната популация. Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедлИ.ст. Релевантен за размера на обезщетението момент е този на постановяване на съдебното решение, като следва да се вземат предвид всички обстоятелства, очертаващи действителните болки и страдания на пострадалия. При съобразяване на доказателствения материал и особеностите на конкретния случай, а именно:

-начинът и обстоятелствата, при които са получени уврежданията;

-видът и тежестта на телесните увреждания, довели до значителни по сила и интензитет болки и страдания;

-невъзможността за обслужване за продължителен период от време и преживените в тази връзка неудобства в психоемоционален аспект от наложителната чужда помощ, и

-фактът, че уврежданията са довели до трайна загуба на слуха и до значителни пречки за пълноценното осъществяване на трудовата дейност, с която е ангажиран ищецът, съдът счита, че на И. В. Г. следва да се определи обезщетение в размер на 50 000 лв. За разликата до претендираните 80 000 лв., частичен иск от 100 000 лв., предявеният иск за неимуществени вреди следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Доколкото претърпените от ищеца неимуществени вреди произтичат от непозволено увреждане и предвид разпоредбата на чл. 86 ал. 1 във вр. с чл. 84 5 ал. 3 от ЗЗД ответникът следва да заплати и законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на увреждането /27. 07. 2024 год./ до окончателното изплащане на сумата.

В хода на съдебното дирене не се събраха доказателства, които да установяват принос на пострадалия ищец за настъпване на вредоносния резултат, но следва да се отчете и фактът, че такова възражение за съпричиняване не е направено с отговора на исковата молба, а едва с писмените бележки след приключване на съдебните прения, поради което се явява преклудирано.

При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответната община следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените деловодни разноски в размер на 2 312, 50 лв. съобразно уважената част от иска. На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответната община направените деловодни разноски в размер на 3 892, 50 лв. съобразно отхвърлената част от иска. На основание чл. 38 ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1 от 09. 07. 2004 год. в полза на пълномощника на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 5 580 лв. с ДДС съобразно уважената част от иска.