Решение № 2114 от 04.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2114 гр. Пловдив, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20245330121393 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени от К. А. Т. срещу „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД обективно съединени искове с правно основание чл.

26, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 22 от Закона за потребителския кредит, както и при условията на евентуалност – за прогласяване нищожност на отделни договорни клаузи.

Ищецът твърди, че между него и първия ответник е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който му е предоставена сума в размер на 2500 лева, като едновременно с това е бил сключен и договор за поръчителство с втория ответник, срещу който е уговорено възнаграждение в значителен размер. Поддържа, че договорът за кредит е нищожен, тъй като не съдържа действителния годишен процент на разходите, като в него не са включени всички разходи по кредита, включително възнаграждението за поръчителя. Излага, че това води до заблуждаваща търговска практика и до нарушаване на изискванията за прозрачност и информираност на потребителя.

Твърди също така, че клаузата за възнаграждение по договора за поръчителство е нищожна като противоречаща на добрите нрави и като неравноправна по смисъла на Закона за защита на потребителите, тъй като потребителят не получава насрещна престация, а понася значителна 1 финансова тежест.

Ответниците оспорват исковете като неоснователни, като поддържат, че договорите са валидно сключени и съответстват на законовите изисквания, както и че всички разходи са били надлежно посочени.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна, че между ищеца и първия ответник е възникнало облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, по силата на който на ищеца е предоставена парична сума, която той е усвоил изцяло.

Установява се също така, че във връзка с този договор и като условие за побързото му одобрение, ищецът е сключил договор с втория ответник за предоставяне на поръчителство, срещу което е поел задължение да заплати възнаграждение в значителен размер, разсрочено във времето.

Съдът установи, че при изчисляването на посочения в договора годишен процент на разходите не са включени всички разходи, които потребителят реално дължи, в частност възнаграждението за поръчителя. При включването на този разход, действителният размер на ГПР значително надвишава посочения в договора.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното.

Съгласно разпоредбата на Закона за потребителския кредит, договорът следва да съдържа точна и пълна информация относно годишния процент на разходите, като този показател има съществено значение за възможността на потребителя да направи информиран избор. ГПР представлява обобщен израз на всички разходи по кредита, които потребителят следва да понесе, и неговото некоректно посочване води до съществено нарушение на закона.

В конкретния случай съдът приема, че невключването на възнаграждението за поръчителя в ГПР представлява нарушение на императивни законови разпоредби. Това възнаграждение е пряко свързано с договора за кредит, доколкото сключването на договора за поръчителство е било обусловено от условията на кредитора и е представлявало фактическо изискване за получаване на кредита при по-благоприятни срокове. Поради това този разход следва да бъде включен при изчисляване на ГПР.

Посочването на по-нисък от действителния ГПР води до въвеждане на потребителя в заблуждение относно реалната цена на кредита и накърнява 2 принципа на прозрачност. Това поведение съставлява заблуждаваща търговска практика и води до неравноправност на договорните клаузи, както и до липса на съществен елемент от съдържанието на договора.

С оглед на това съдът приема, че е налице основание за нищожност на договора за потребителски кредит поради неспазване на изискванията на закона относно съдържанието му.

Наред с това съдът намира, че договорът за поръчителство, сключен между ищеца и втория ответник, също не поражда валидни правни последици.

По своята правна същност поръчителството представлява договор между кредитора и трето лице, а въвеждането на възмездност, която се поема от длъжника без той да получава реална насрещна престация, нарушава принципа на справедливост и добрите нрави.

Съдът приема, че тази уговорка поставя потребителя в значително понеблагоприятно положение, като го обременява с допълнителни разходи, които не съответстват на предоставена услуга в негова полза. Освен това тя фактически прехвърля върху потребителя риска от неизпълнение на задължението на кредитора да извърши предварителна оценка на кредитоспособността, което противоречи на целите на европейското и националното законодателство в областта на потребителската защита.

Неравновесието между правата и задълженията на страните, произтичащо от тази уговорка, обуславя нейния неравноправен характер и нищожност.

С оглед акцесорния характер на поръчителството, нищожността на главното задължение води и до липса на валидно основание за съществуване на обезпечението.

Предвид изложеното съдът намира, че предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени.

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за потребителски кредит № ***** г., сключен между К. А. Т., ЕГН **********, с адрес: ******, и „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Витоша“ № 146, сграда „А“, ет. 2, Бизнес център „България“, по 3 предявен иск с искова молба, подадена на 2024 г., като приема, че същият не поражда правни последици.

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за предоставяне на поръчителство от **** г., сключен между К. А. Т., ЕГН **********, и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Витоша“ № 146, сграда „А“, ет. 2, Бизнес център „България“, по предявен иск с искова молба, подадена на 2024 г., като приема, че същият не поражда правни последици.

ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, да заплатят на К. А. Т., ЕГН **********, сумата от 26 евро за направените по делото разноски.

ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, да заплатят на К. А. Т., ЕГН **********, сумата от 250 евро/ с ДДС/ на ЕАД Е. И. на осн. 38 ЗА за проц. представителство на К. А. Т..

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4