Решение № 10137 от 28.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10137 гр. София, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. СТОЙКОВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20251110139216 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 422 и следващите от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Г. Н. Н., за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 12792/2025г. по описа на СРС, 55 състав, както следва: иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за сумата 3260.95 евро (равностойност в евро на сумата от 6377.86 лева) за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2022г. - 30.04.2024г., както и сумата 34.23 евро (равностойност в евро на сумата от 66.94 лева) - главница за извършено дялово разпределение за периода 01.05.2022г.-30.04.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК - 28.02.2025г., до окончателното изплащане, които услуги са предоставяни за топлоснабден имот - апартамент № ...., находящ се в гр. София, ж.к. „М.“, бл. ..., вх. ..., абонатен №....; иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащане на сумата 420.55 евро (равностойност в евро на сумата от 822.53 лева) лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2023г. – 24.02.2025г., както и сумата 7.30 евро (равностойност в евро на сумата от 14.27 лева)лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2022г.1 24.02.2025г.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника като собственик на топлоснабдения имот по силата на правна сделка и въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 от ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия до топлоснабден имот - апартамент № ...., находящ се в гр. София, ж.к. „М.“, бл. ..., вх. ..., абонатен №...., като ответника имал задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение, което не е сторил. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в сила от 10. 07.2016г., ответника имал задължение за заплащане на дължимата цена в 45- дневен срок след изтичане на месечния период, през който е потребена, като обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява върху цената на топлинната енергия след изтичане на 45-дневен срок от изтичане на съответния отчетен период.

Релевира, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна собственост, се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в случая ЕС, в която се намира процесния топлоснабден имот, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределениена топлинна енергия с „Директ“ ЕООД в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б ЗЕ. Твърди, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004г. за топлоснабдяването и Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснадбяването. Излага довод, че за имота са издадени изравнителни сметки, които прилага към исковата молба, като акцентира, че сумите са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. При тези съображения моли исковете да бъдат уважени. Претендира разноски. Представя доказателства и прави доказателствени искания, както и искане за привличане на трето лице - помагач.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК от ответника Г. Н. Н., чрез назначения особен представител, с който оспорва исковата претенция по основание и размер с довод за недоказаност наличието на облигационно отношение между ответника и ищеца, а с това и да е бил потребител на топлинна енергия.

Оспорва за исковия период ищцовото дружество да е доставяло в имота топлинна енергия.

Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Конституираното трето лице-помагач „Директ“ ЕООД представя изисканите документи и твърди, че услугата дялово разпределение е извършвана.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:

2

Представен е протокол от 08.10.2001г. от проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищна сграда на адрес гр. София, ж.к. „М.“ бл. ..., вх. ..., на което е взето решение за избор на фирма за дялово разпределение, а именно „Техем Сървисис“ ЕООД и сключване на договор с това дружество за извършване на услугата дялово разпределение. В изпълнение на взетото решение е представен договор от 16.10.2001г., сключен между ЕС на адрес гр. София, ж.к. „М.“ бл. ..., вх. ... – от една страна, и ФДР – „Техем Сървиз“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение. Представен по делото е също договор от 03.06.2020г., сключен между ищеца и ФДР. Съгласно постановките на ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС решението на ОС на ЕС обвързва собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение. Доказателства за релевиран отказ от услугата не се съдържат по делото, поради което решение на ОС на ЕС обвързва собствениците на имота.

Постъпили са изисканите от третото лице – помагач документи, които съдържат протоколи за неосигурен достъп до имота за две проверки през април 2024г., сертификати и удостоверения.

За изясняване на релевантни по делото обстоятелства е била допусната съдебнотехническа експертиза. Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, сградата, в която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период. Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както и че същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в АС, начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребената топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания. Технологичните разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна енергия. Дяловото разпределение е било извършвано от „Директ“ ЕООД. За имота е била потребявана топлоенергия за отопление с 3 броя радиатора и щранг лира с мощност 361.92 Вт, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване по данни от водомер за 2023г., а за 2024г. – по оценка от предишен период. Проверка на разпределената ТЕ за периода 11.2023г.04.2024г., отдадена от щранг-лира с мощност 361.92Вт, при МСРС 1.66767 дел./вт по действащата методика по приложение към чл. 61, ал. 1, т. 6.5 на Наредба № Е-РД004-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване за процесния период е по данни от водомер за 2023г., а за 2024г. – по оценка от предишен период, като количествата ТЕ за подгряване на битова вода са изчислени по т.5.2. от Приложение към чл. 61, ал. 1 на Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г. за топлоснабдяването.

Разпределянето на топлинната енергия за сградна инсталация е извършено съгласно зависимост, описана в Приложение към чл. 61, ал. 1, т. 6.1.1 на посочената Наредба в зависимост от пълния отопляем обем – 142 куб.м. и този на ЕС – 5004 куб.м. Отговорено е, че размерът на дължимите суми по фактури, изготвени по прогнозни данни, е 2813.16 евро, от които 1197.77 евро за отопление на имота и за сградна инсталация, и 1615.39 евро за битово горещо водоснабдяване. Посочено е, че размера на вземанията след изравнителните 3 сметки възлиза на 3226.83 евро – главница топлинна енергия, който размер е по-малък от търсения.

Няма основание да не бъде кредитирана експертизата поради това, че вещото лице е използвало документи, неналични по делото или такива, осчетоводени в счетоводството на ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация, съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение № 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.

Отделение/. Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почива на база на странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.

Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./.

Установява се от представения договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, че топлоснабдения имот е придобит от Г. Н. Н..

При установената фактическа обстановка, съдебният състав прави следните правни изводи:

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по 4 смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто именно и е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т.